• NUMIZMA.COM

    Форум за търсачи

: МОНЕТОСЕЧЕНЕТО В ДИОНИСОПОЛ

Форум за история и археология.

Модератор: Kiril62

Kiril62
Експерт
Мнения: 646
Регистриран: май 28th, 2009, 11:02 am
Местоположение: София
Контакти:

: МОНЕТОСЕЧЕНЕТО В ДИОНИСОПОЛ

Мнениеот Kiril62 » януари 24th, 2011, 11:17 am

Дионисополис е древногръцка колония на Черно море до днешния град Балчик. Възниква през VI в. пр.н.е. под името Круной (извори) на мястото на халколитно и тракийско селище. От края на III в. пр. н. е. се преименува на Дионисополис. Основан от милетски колонисти. През римската епоха продължават да се използват и двете имена на града. Още през 73 г. пр.н.е. за кратко време пада под римска власт, след което е завладян от гетите. В началото на I в. пр.н.е. отново пада в пределите на Римската империя към Долна Мизия. През II в. Дионисопол се превръща в едно от най- големите западнопонтийски пристанища. В 297 г. император Диоклециан формира нова римска провинция Малка Скития и Дионисопол става втори по важност след Томи (дн. Констанца) град крепост на пътя на варварските нашествия. През VII в. градът е разрушен.
На територията на Дионисопол са намерени голям брой бронзови пластинки (във вид на стрели, делфинчета и др.), представляващи домонетни форми. Градското автономно монетосечене на Дионисопол През елинистическата епоха автономното монетосечене на града продължава до 70-те години на I в. пр. Хр. като в него е отразен религиозният живот свързан с гръцки, източни и местни божества: Дионис, Деметра, Атина, Херакъл, Асклепий, Хигия, Диоскурите, Серапис, Изида, Дарзалас. Елинистическите монети на града са от два вида: сребърни монети, сечени от името на Александър III Македонски, които на реверса имат изписано име на магистрат AEONTIEKOY /Леонтиск/; бронзови монети, съставящи автономното градско монетосечене след 200 г. пр. Хр.
Тетрадрахмите "Александров" тип с името на Леонтиск са известни от края на Х!Х век. като в каталога си от 1912 г. Н. Мушмов ги отнася към първите монети на Дионисопол. Поради голямата рядкост на монетите се смята, че сребърното монетосечене е било епизодично за разлика от аналогичните монети на други крайморски градове като Одесос и Месамбрия.
Автономното бронзово монетосечене на Дионисопол се придържа към няколко обособени типа изображения:
- монети с изображения на Дионис върху аверса и с надпис "Дионисополис" (в съчетание с грозд или вписан във венец от лозови клонки и гроздове) върху реверса;
- монети с изображения на Деметра върху аверса и с името на полиса сред житни класове върху реверса;
- монети, носещи имена или монограми на градски магистрати и изображения на рог на изобилието, шапките на Диоскурите, тирс, Деметра на трон, бига с впрегнати лъвове, конник и др.
През II в. Дионисополис получава право на автономно монетосечене. Първият император, който сече монети тук е Антоний Пий, а последния Гордиян III (238 - 244 г.). Императорските образи се ограничават между управлението на двамата императори. През императорската епоха автономното градско монетосечене на Дионисопол по обем съответства на социално-икономическото ниво на пристанищния град в провинция Долна Мизия. То не е толкова обилно в сравнение с това на съседните градове Калатия, Томи, Марцианопол, Никополис ад Иструм и Одесос, но внася своя принос в паричното обращение на провинцията.
Римските провинциални монети имат своя специфична морфология на изображенията върху аверса и реверса. Тя включва установени норми и съотношения между номинали и съответни изображения и надписи. Върху лицевата страна на градските монети от всички номинали традиционно се изобразява портрети на римския император или на членове на императорското семейство. Наред с монети, носещи императорски портрети, градските моне-тарници сечат и малки количества бронзови монети, върху аверса на които липсва образ на владетел. Те са използвани за дребни търговски плащания и играят роля само на местните пазари. Този тип монети в нумизматичната литература се наричат с условния термин "псевдоавтономни". Поради липсата на изображение на император или пояснителен надпис времето на тяхното отсичане се определя по стиловите особености и по теглото.
В Дионисопол се секат "псевдоавтономни" монети (сн. 1) като тези емисии предхождат градските монети с портрети на императори. Те се отнасят към I в. и върху аверсите им са изобразени в профил Дионис, Деметра и Великия бог (Дарзалас ?), което свидетелства за поддържане на старата елинистическа традиция в монетосеченето на града.


Върху реверсите на провинциалните монети задължително се посочва името на града-монетарница, чиято управа сече паричните знаци. Монетарницата Дионисопол се изписва върху монетите без съкращения, с еднакви по големина гръцки букви: АЮКУ(У)СОПОЛЕ(е)1ТОК.
Градовете на провинция Тракия означават върху сечените от тях монети и имената на римските провинциални управители (легати), по време на чиято служба се сече емисията. В градовете на Долна Мизия тази практика се ползва само от някои градове. В Дионисопол имена на римски легати не се изписват.
Сериозен проблем за нумизматичните изследвания представлява точното определяне на номиналите на бронзовото градско монетосечене тъй като въпреки, че градските управи се опитвали да спазват правилата на римската монетна система, на пазара циркулирали монети, разнообразни по тегло, размер, качество на бронзовата сплав и най вече различни по стойност. Това от своя страна затруднява опитите на нумизматите да се изгради единен критерий за определяне теоретичното тегло на номиналите. Сложността на проблема обикновено се илюстрира чрез сравнението между най-малката монета от всеки град, първи номинал (1 асарион). Въпреки общата мярка, в Пауталия той има диаметър 10 - 11 мм, 17 - 19 мм е в Анхиало, а в Перинт се движи между 18 и 20 мм. Известна закономерност в тегловните стандарти на монетите се спазва от монетарниците в Тракия и Долна Мизия докато членуват в монетни съюзи. Отличителна черта на монетите от градовете, участващи в Западнопонтийския съюз, е отбелязването на номиналите върху реверсите на монетите с нумерични знаци като се използват първите пет букви от гръцката азбука: А, В, Г, А и Е/С. При съпоставянето им се установява, че теглото на най-разпространените номинали на градовете от Понтийския съюз е в съотношение 1:2:4, съответстващо на бронзови римски императорски монети. По този начин на римския дупондиус би трябвало да отговаря градска монета, маркирана с В, а на сестерцията да отговаря тетраасарионът, монета със знак за стойност А . Обикновено пропорциите между номиналите в провинциалните монетосечения са спазени, но теглото им понякога е чувствително намалено спрямо бронзовите монети, сечени в Рим по същото време. Останалите номинали от половин асарий, от 1 асарий и 3 асария се използват рядко, а масовата монета от 5 асария се появява сравнително късно, при управлението на император Септимий Север (193 - 211 г.).


Дионисопол е един от малкото провинциални градове в Римската Империя, чийто монети от 2, 3, 4 и 5 асария почти винаги (в над 90 % от случаите) носят знак за стойност като отбелязването на номинала започва при император Марк Аврелий (161 - 180 г.) с монетите от 3 асария. Данните от наличните количества монети позволява да се проследи хронологически промяната на основната тегловна стъпка (1 асарий) в продължение на повече от сто години. Стандартното тегло на тетраасариона се редуцира от 15,7 g при Антонин Пий до 11,9 g при Гордиан III (по средностатистически данни). Освен общото намаляването на теглото, протичащо в региона поради икономическата нестабилност, градовете от монетната лига налагат принудително занижен курс на монетите от 5 асария с изображения на две глави в профил една срещу друга върху аверса.
Неустойчивото средно тегло на монети от даден номинал, отсечени от името на една градска управа през различни години и на монети от един и същ номинал, произведени по същото време в различни монетарници, показва традиционната практика в античното монетосечене, наречена "al marko". Тя се изразява в отсичане на точен брой монети от определено количество метал без да се прецизира теглото на отделния екземпляр. В случаите, когато липсва знак за стойност, номиналът на градските монети се определя от диаметъра на тяхното ядро. Другите съществени черти на монетите са: 1) на владетелските изображения; 2) на иконографските типове на реверсите. Идентификацията на една провинциална римска монета изисква да бъде установено по възможност най-точно времето на отсича-нето й, което е свързано най- общо с императорската особа, с чийто образ и име са отсечени монетните емисии. Върху аверса на градските монети се изобразява портрет на император, цезар или императрица, както и пояснителните надписи. По-често срещаните съкращенията в надписите върху аверса са изписани на гръцки и техните латински еквиваленти: AVT (AVTOKPATOP) = IMP (IMPERATOP) - Император, самодържец,
едновластен господар
KAI (KAICAP) = CAES (CAESAR) - Цезар
CEB (CEBACTOC) / AVT (AVГOVCТOC)=AVG(AVGVSТVS) -Севаст, Август. CEB (CEBACTH) / AW (AWOVCTA) = AVG (AVGVSТA) - Севаста, Августа.
Изображенията върху реверсите на дионисополските монети могат да се проследят в последователност, съответстваща на появата им и честотата на тяхното използване. Най-често срещани в дионисополското монетосечене са образите на Дионис, Дарзалас, Деметра и Херакъл. Те обикновено съответстват на четири различни номинали: Дионис - на най-големия номинал, Дарзалас - на монетите от четири асария, Деметра - на три асария и Херакъл - на 2 асария. Изображенията на божествени атрибути се повяват върху монетите от най-малките номинали: върху тази от един асарий е гроздът на Дионис или факлата на Деметра, а върху полови асарий - кадуцеят на Хермес. В края на градското монетосечене, при Гордиан III, върху дионисополските монети се появяват множество други изображения от иконографския репертоар на римската епоха.

В гръцката митология Дионис е бог на възраждащата се природа, на лозарството, виното и веселието. Син на Зевс и Семела, съпруг на Ариадна за него знаем следното: Зевс гръмовержец обичал прекрасната Семела, дъщерята на тиванския цар Кадъм. Веднъж той й обещал да изпълни всяка нейна молба, в каквото и да се състои тя, и й се заклел за това с ненарушимата клетва на боговете в свещените води на подземната река Стикс. Но великата богиня Хера намразила Семела и пожелала да я погуби. Тя казала на Семела:
— Помоли Зевс да се яви пред тебе в цялото си величие на бог гръмовержец, цар на Олимп. Ако той наистина те обича, няма да откаже да изпълни тази твоя молба.
Хера убедила Семела и тя помолила Зевс да изпълни именно тази нейна. молба. А Зевс не можел нищо да откаже на Семела, нали бил се заклел във водите на Стикс. Гръмовержецът се явил пред нея в цялото си величие на цар на богове и хора, с всичкия блясък на своята слава. Ослепителна мълния блестяла в ръцете на Зевс; гръмотевици разтърсвали Кадмовия дворец. Всичко наоколо възпламнало от светкавицата на Зевс. Дворецът бил обхванат от огън, всичко край него се тресяло и рушало. Ужасена, Семела паднала на земята, пламъкът обхванал и нея. Тя видяла, че за нея няма спасение, че молбата й, внушена от Хера, я погубила.
И умиращата Семела родила син Дионис, слабо, нежизнеспособно дете. Би казал човек, че и то било обречено да загине в огъня. Но нима можел да загине син на великия Зевс? От земята, от всички страни, като помахване с вълшебен жезъл израснал, гъст зелен бръшлян. Той закрил от огъня със своите листа нещастното дете и го спасил от смърт.
Зевс взел спасения си син и тъй като той бил още така малък и слаб, че не би могъл да живее; зашил го в бедрото си. В тялото на своя баща, Зевс, Дионис заякнал и като закрепнал достатъчно, се родил за втори път от бедрото на гръмовержеца Зевс. Тогава царят на боговете и хората повикал своя син Хермес, бързоходния пратеник на боговете, и му заповядал да отнесе малкия Дионис при Семелината сестра Ино и мъжа й Атамант, цар на Орхомен, те да го възпитат.
Богиня Хера се разгневила на Ино и Атамант, задето приели на отглеждане сина на омразната й Семела, и решила да ги накаже. Тя отнела разума на Атамант. В пристъп на безумие Атамант убил сина си Леарх. Ино с другия си син, Меликерт, едва успяла да се спаси от смърт с бягство. Мъжът й я погнал и вече щял да я настигне. Тя се озовала пред стръмен, скалист морски бряг, долу шуми морето, а по петите й търчи нейният безумен мъж — за Ино няма спасение. В отчаянието си тя се хвърля заедно със сина си от крайбрежните скали в морето. Там Ино и Меликерт били прибрани от нереидите. Възпитателката на Дионис Ино и нейният син били превърнати в морски божества и оттогава живеят в морските дълбочини.
Диониса пък спасил от безумния Атамант Хермес. Той го отнесъл в миг в Нисейската долина и там го дал за отглеждане на нимфите. Дионис израсъл като хубав, могъщ бог на виното, като бог, който дава на хората сила и радост, бог, който дава плодородие. Нимфите, които го отгледали, за награда били взети от Зевс на небето и те светят в тъмната звездна нощ под името Хиади всред другите съзвездия.
Римляните го наричат Вакх или Бакхус. Изобразяван е като младеж с дълги коси, гол или облечен в дълга мантия с високи обувки. Атрибути на Дионис са тирс (жезъл, завършващ на върха с шишарка), грозд, бръшлян, лоза, кантарос (чаша). Свещено животно на бога е пантерата.
Монетосеченето на Дионисопол е оставило своя отпечатък и принос в античното монетосечене. Времето непожалило метала сега са останали, както много редки екземпляри така и не толкова ценни поради по-голямия си брой, които да подбуждат интереса на съвременния човек към миналото.

Върни се в “ИСТОРИЯ И АРХЕОЛОГИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

cron

Who Is Online

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

Birthday

Днес никой не празнува рожден ден

Contact Us