За полигона за монетарите сме използвали стандартния полигон на Фишер за тестове, при който се прави изкоп и се чисти почвата "шепа по шепа" за да се върне 100% чиста земя, за да не останат железа, които да объркват тестовете.
След това при връщането на земята се трабмбова, докато не се постигне нармалната плътност на земята.
Изчистването се прави 100% и на максимална ширина, защото при тестове на металотърсачи с големи сонди и страничните боклуци могат да объркат нещата.
В конкретния случай изкопа е 80см. дълбок и 100см. широк. От 80см. е направена тръбровка в основата и е сложена плоча, която е с 0% минерализация, за да заздрави основата - така максималната дълбочина на полигона като цяло и 60см.
За измерване на нивото на орудяването на земята е ползван показателя на металотърсач Ф75 - F2O4 - съдържание на железен оксид.
През цялото време на заравянето се внимава наклона на пвц тръбата да е точно 45%, т.е. тя да е хипотенузата на правоъгален равнобедрен триътълник.
Така направения полигон в орудена почва показва в максимална степен реалните възможности и дълбочини на металотърсачите, като дори подценява възможностите им с около 1 см. - тъй като монетата се намира на дъното на кутийката.
Има и още една подробност, която подценява възможностите на металотърсача при този тест - монетата е в съприкосновение с почвата, което прави откриването и по.тръдно, от една страна заради липсата на окисляване, което създават металите в земята в реалноста, от друга поради разнородността на терена - въздух и земя, а не само земя.
Тези подробности от една страна подценяват дърбочината на откриване на металотърсачите при тестовете, но от друга страна компенсират ефекта, че на търсене на ход в реалноста дълбочините са по-плитки.
Добавяйки и факта, че тестваните металотърсачи са на 60%-80% от възможностите си при тестовете, може да се смята, че това са максимално реалистичните дърбочина на откриване и то забележете, не на ВЪЗДУХ, а в ОРУДЕНА почва.
