Източнородопските златни мини

[Kiril62]

От няколкото златни находища в Източните Родопи, най-голям добив е имало от „Маджарово". Златорудните жили в Маджаровското рудно поле са повече от 150 броя. В дълбочина златото намалява и жилите стават предимно полиметални с ниско съдържание на благородни метали. Към 1.1.1959 г. в проучените запаси на находището средното съдържание на злато е 1.26 g/t, а на сребро - 16.8 g/t. В близкото минало са били експлоатирани предимно полиметалните жили (№ № 2, 3, 4, 4а, 6 и др.) и от тях попътно е вадено известно количество злато. В периода 1957-1995 г. от „Маджарово" са добити 10 758 x.t полиметална руда със съдържание на злато от 0.2-0.3 до 2-3 g/t злато или ок. 13.5 t злато. Освен тях са добити и 362 x.t златна руда с 2.5 g/t или 900 kg злато. От богатата жила №4 най-много злато се получавано в медния концентрат (77.2 g/t). През 90-те години на миналия век част от находището беше проучено до дълбочина 100-150 m и бяха доказани запаси на златни руди с ок.З g/t (ок. 18 t злато). През 1993-1994 г. беше направен неуспешен опит за създаване на българо-австралийска златна компания. От 2004 г.златното находище „Маджарово" и Маджаровското рудно поле са обект на изследване от страна "Central Asia Minerals" Ltd.
В Родопите са открити и изследвани и други находища като „Чала", "Ада тепе", "Попско", "Седефче", „Розино", "Сърнак", "Скалак", "Къклица" и "Стремци".
Находище ,Нала" беше проучено през 90-те години на минали век и бяха доказаха запаси от златни руди за подземен добив с повече от 10 t злато (5.3 - 7.12 g/t). От установените в миналото полиметални руди в находищата на Спахиевско рудно поле са били иззети ок. 1 млнЛ руди, част от които също са съдържали малко количество злато. От 2003 г. „Горубсо- Кърджали" АД започна добив злато от ,Нала" с ок. 10 x.t руда годишно или ок.50-100 kg злато.
През 1996-1997 г., в резултат от геоложките проучвания, финансирани от държавния бюджет, чрез тогавашния Комитет по геология и минералните ресурси, на 5-6 km Ю-ЮЗ от гр.Крумовград бяха открити няколко значителни златни орудявания от епитермален тип. Още първите данни за района на "Ада тепе", даваха основание да се очаква откриването на подходящо за кариерен добив, средно по запаси находище с високо съдържание на злато в рудата. По различни причини проучването му се забави и едва през 1999 г. беше предоставено разрешение за търсене и проучване на „Болкан минералс енд майнинг" ЕАД, дъщерна на ирландската „Наван рисорсис" АД. След фалита на „Наван рисорсис", находище „Ада тепе" беше допроучено от новия собственик - канадската Dundee Precious Metals inc. Според окончателните данни запасите са 4.86 млнД руда със средно съдържание 5.08 g/t злато (794 х.тройунции или 24693 kg злато). Планира се през март 2006 г. строителството рудника да започне, а годишният добив да бъде 150 000 тройунции злато или 4665 kg. 240 млн. долара ще инвестира "Дънди Прешъс металс" за разработката на златното находище. Предварителните изчисления показват, че добивът на една унция злато от мината "Ада тепе" ще струва около 190 долара, а нетната печалба от експлоатацията на находището да стигне 83 млн. долара.
"Седефче" беше детайлно проучено през 1991-1993 г. Средното съдържание злато е 1.5 g/t, а на сребро - 48 g/t. Запасите на злато за кариерен добив се оценяват на ок.З t, а тези на сребро - ок.801. "Сърнак" бе открито в началото на 90-те години и все още се проучва. То е епитермално, с ниско средно съдържание на злато - ок. 1.5 g/t. Мащабите на орудяването предполагат вероятни запаси, подходящи за открит добив. Подобно е и находище "Стремци". Вероятно и там има запаси за открит добив със средно съдържание ок. 1-1.5 g/t злато.
Ето ви един образец от Ада-тепе до Крумовград.