Малко преди руско-турската война (1874 г.), предприемчивият българин П.Кисимов прави опити за изследване на рудите в Етрополско. Преди това, няколко къса галенит били занесени в Цариград от Хр.П.Симеонов. Проф.Лонг ог "Роберт колеж" извършил анализ на предоставения материал и установил "съществуването в тая оловна руда на голяма част сребро". В 1881 г. Кисимов отново ходил в Етрополе, където намерил "очевидни останки на нейната експлоатация в минали и забравени времена". Той предал на проф.Г.Златарски една проба от галенит, която била изпратена във Виенския царски лабораториум . Съдържанието на олово в нея било 85.54 %, а на среброто 1480 g/t. По-късно и държавният геолог Г.Златарски лично посещава старата мина. При това посещение той открива каситерит и находище на лимонит, намиращо се недалеко от Киселишкия дол ("рудата има сивкавожълт цвят и е в компактно състояние"). В началото на XX в. проф.Г.Бончев е познавал само галенитното орудяване в Киселишки дол. Това били само "няколко (5) тънки галени/пови жили (най-дебелата до 8 cm) с изток- западна посока и на малко разстояние една от друга", намиращи се в Киселишкия дол. "Жилите са предимно кварцови, но някои съдържат и барит. Рудното вещество импрегнира яловата маса на жилите, които са в края на гранитоидните скали". "По протежението на жилите има широки и дълбоки засипани ями.... Там са намерени и каменни оръдия за сдребняване на рудата, като и рударски чукове, но следи от пещи не са доказаниТой оценява гр.Етрополе като един от "бележитите рударски центрове у нас". Няколко години по-късно, началникът на отделението на мините, кариерите и минералните води инж.Богомил Радославов предприема три обиколки в землището на гр.Етрополе с цел проучване на концесията "Богатство". Поисканата концесия "Богатство" е била на площ от 6 km2 (2x3 km) и се е намирала на 6 km южно от гр.Етрополе. Тя е обхващала североизточните склонове на вр.Баба (1780 ш), както и всички източни склонове на вр.Камишев камък. Североизточната й граница е била на 500 m от шосето от Етрополе-Златица. Б.Радославов установява значителни по обем стари минни работи. Главно внимание той обръща на галериите в м."Смесите". Добивните работи са били са били развити на няколко нива с денивелация от ок.110 m и на протежение от 500 т. Експлоатираната жила вероятно е свързана с жилата в м."Киселица", намираща се на 3.5 km североизточно от нея. Изхвърленият на халдите материал съдържал главно галенит и по-малко пирит с халкопирит. Анализите на рудите (галенит, сфалерит), на жилния материал (кварц, калцит, лимонитизиран пирит и пр.), на оловните сгурии и оловната глеч показват високи съдържания на олово цинк и сребро (120-1120 g/t).
Геоложките проучвания през 50-те години установяват, че "в м."Долна Каменица", южно от гр.Етрополе, в гранодиоритовия плутон лежат 2-3 оловно-цинкови жили с галенит, сфалерит, кварц и анкерит, както и сноп от много тънки (до 5 cm), неиздържани кварц-пиритни жилки с голямо съдържание на самородно злато - от няколко десетки до няколко стотици грама, а някъде и над 1000 g/t. Според акад. Йовчев "Връхната част на златните жили и околния им грусиран гранит са били усилено разработвани в древността. Същото се отнася и до оловно-цииковитежили при "ДолнаКаменица", където са установени средновековни галерии със запазени дървени крепежи, глинен съд и миньорска лампа. Установени са и шлаки с високо съдържание на цинк. Броят на рупите по златно-полиметалните жили е над 50, повечето представляващи ровоподобни кариери. Златно- полиметално находище "Негърщица" се намира в долината р.Негърщица, приток нар.Малък Искър. Орудяването е жилно с основни минерали галенит, сфалерит и пирит. Златото е главно в галенита и пирита и е набогатено в окислителната зона на рудните жили. Горната част на жилите, на дълбочина до 20-30 ш, е отработена в античността и средновековието. От 1950 до 1976 г. от двете находища са добити 125 x.t оловно-цинкова руда и ок.50 x.t златна руда със съдържание 3.3 g/t (165 kg злато).
Източно от меднопорфирното орудяване е проучено златното находище „Свещи плаз". Изчислените запаси от руди са за подземен добив. Доказаните количества са 8 233 kg злато при съдържание в рудата 6.66 g/t. Понастоящем находището и района около него са обект на изследване от страна на „Елаците-мед" АД.