• NUMIZMA.COM

    Форум за търсачи

Мина Злата ,Трънско

Места в България подходящи за промиване на самородно злато

Модератор: Kiril62

Kiril62
Експерт
Мнения: 646
Регистриран: май 28th, 2009, 11:02 am
Местоположение: София
Контакти:

Мина Злата ,Трънско

Мнениеот Kiril62 » май 22nd, 2012, 9:18 am

Мината край с.Мисловщида (Велиново, Трънско) е разработвала орудявания, които се отнасят към типа на злато-сулфидно-кварцови жилни находища в гранитоиди и кристалинни шисти. Рудните тела са жили с голяма дължина, но с променлива дебелина. Т.н. "Главна жила" от находище "Злата" е дълга 3 500 ш и ширина от 0.1 до 3-4 т, като в раздувите стига до 10-15 т. Златото е в самородно състояние и голяма част от него е сравнително едро - от 0.01 до 0.1 mm. Често пъти златинките достигат до няколко милиметра, а по изключение - дори до 5 cm . В концентрата средното съдържание на златото е ок.50 g/t, а на среброто - ок.550 g/t. Наблюдава се концентрация на златото в окислените руди, където то съдържания са значително по-високи отколкото в първичните руди.
Следите от стар рудодобив отрано привлекли вниманието на специалистите още в началото на XX в. Първоначално районът е изследван само за сребърно-полиметални руди и до 1920 г. нищо нс е било известно за златните орудявания. Проф.Георги Бончев описва няколко галенит- тетраедритови жили в землищата на с.с.Забел, Тураковци, Милкьовци, Бусинци, Ерул и др. Изследванията на рудите показват, че галенитът и особено тетраедритът в района са среброносни (в проби от тетраедрит среброто достига до 1.5 % - 15 000 g/t). По това време са извършени първите системни проучвателни работи. Разчистени някои стари изработки, а взетите проби са анализирани и за злато. Първите проби, от района на с.Мисловщица, където по късно ще бъде изградена мина "Злата", показали изненадващо високи съдържания: от забоя на стара галерия - злато 39.5 g/t и сребро 53 g/t; от скала при водопада - злато 59 g/t и сребро 25 g/t; от м.Пръвня река - злато 44 g/t и сребро 32 g/t . Аналогични са данните и от кварцови жили край с.Бусинци - две проби за злато дават съдържание съответно 35 и 180 g/t . Тези положителни резултати повишили интереса към Трънското Краище и стимулирали търсенето в следващите години. През 1933 г., на площ от 4 km2 в землището на с.Бусинци, била предоставена минната концесия за добив на сребърно-полиметални руди "Народно стопанство" [Радославов 1933, 15]. В района на с.Мисловщица били дадени три концесии за търсене на златни руди ("Злата", "Княз Симеон" и "Тодор") . Запазен периметър в м."Крушов дол" имал и трънчанина Ахтаров. В границите на концесиите се извършват както геоложки така и минни работи.
Независимо от това, че край с.Мисловщица били установени достатъчни за добив рудни запаси, концесията била продадена на френска фирма поради липса на средства. В м.Зли дол тя построила една съвсем малка флотационна фабрика, която работила кратко време и пак по финансови причини била спряна. За да не загубят работата си и да подпомогнат фирмата, работниците в мината на собствен риск прокарали в Пръвня река, в м.Три кладенци, т.н. "Доброволска шахта". Въпреки това обаче, френската компания се оттеглила, а концесията била предоставена на една английска и една американски компании. Създаденото през 1937 г. "Англо-българско минно дружество" АД - гр.Трън в съдружие с "American Smalting and Refining Company", извършва отначало проучвателни и през 1939 г. и добивни работи [Милев и др. Това дружество построило нова обогатителна фабрика, прокарало голям обем галерии (над 10 000 линейни метра), извършило търсене и оценка на златни и сребърни руди не само по "Главна жила", но и в други участъци. Така през 30-те години на XX в. е открито, проучено находището "Злата", Трънско. Според Б.Радославов средното съдържание на злато в проучените руди (кварцовите и пиритни жили) е било 13 g/t . По това време (1938- 1939 г.) при обогатителната фабрика построяват инсталация за извличане на златото от концентрата чрез цианиране. Редовната експлоатация на мината започва през 1939 г., когато са произведени 3 2001 златна руда със средно съдържание 8.0 g/t и са получени първите 25 kg злато. През 1940 г. годишният добив достига 272 kg злато и 205 kg нерафинирано сребро (32 800 t руда с средно съдържание 8.3 g/t). В следващите две години годишният добив е 150-200 kg (20-30 000 t). През 1943 г. обаче мината е затворена и експлоатацията - преустановена. За този първи период от съществуването на мина "Злата" са добити и преработени
108 9501 златна руда със средно съдържание на злато ок.7.3 g/t и е получено ок.800 kg злато [Краев 1950, 11].
След няколкогодишно прекъсване на търсещите и добивни работи, през 1948 г. геоложките проучвания са възобновени. През 1953 г. се възобновяват и добивът. Държавното минно предприятие "Западни мини" е прекият наследник на "Англо-българското минно дружество". В периода 1948-1958 г. геоложките работите са извършени последователно от Управлението за геоложки проучвания и от управление "Руди и металургия". Запасите на златни руди с различна степен на проученост към 1.1.1959 г. са: 268 000 t с 3.74 g/t злато, 29 g/t сребро и други 108 000 t с 3.01 g/t злато и 29 g/t сребро (има още олово - 0.69 % и мед - 0.34 %) . По това време е експлоатирана предимно "Главна жила". В началото на 60-те години годишният добив е бил ок. 100- 120 kg (ок.40 000 t руда със съдържание 3-4 g/t).
През 1964 г. предприятието "Западни мини" става поделение на Държавното минно-металургично предприятие "Елисейна". Мина "Злата" работи до началото на 70-те години, когато поради ниска рентабилност беше спряна. Най-много злато тя е дала в началото и в първите години от нейното възстановяване през 50-те години. От 1939 г. до 1973 г. са добити ок.716 x.t руда със средно съдържание 3.7 g/t или 2639 kg злато. От 1965 до 1974 г. година чрез открит рудник се разработваше съседното находище "Крушев дол", от което са добити 590 x.t руда със средното съдържание е 1.4 g/t или 829 kg злато.
Мината "Челопеч", Пирдопско
През 30-те години е било проучено едно от рудните тела, разкриващо се на земната повърхност. Била прокарана 40 метрова шахта и няколко галерии. Поради започването на Втората световна война до добив не се стига. През 70-те и 80-те години на миналия век находището беше детайлно проучено. То се отнася съм медно-златно-пиритния тип, свързан с горнокредния магматизъм и разпространен в Централното Средногорие. Разпределението на злато в различните типове руди е различно: в смесените - 11.86 g/t; халкопирит-тенантитовите - 4.5 g/t; пиритните с халкопирит - 3.2 g/t. В отделните минерали съдържанието на злато е както следва: тенантит - 80 g/t; борнит - 52.8 g/t; халкопирит - 16.5 g/t; тетраедрит - 9.01 g/t и пирит втора генерация - 6.79 g/t
php37Z28uAM%5B1%5D.jpg

Върни се в “МЕСТА ЗА ПРОМИВАНЕ НА ЗЛАТО В БЪЛГАРИЯ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

Who Is Online

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

Birthday

Днес никой не празнува рожден ден

Contact Us