От собствено златните находища в България, "Говежда" е второто находище, което е било обект на експлоатация през последните десетилетия. Златните жили се намират в землищата на с.с.Копиловци, Дълги дел и Говежда . През 1948-1950 г. са проучени няколко жили в района на Копиловци (м.Дрснака и Рупски дол) и са доказани 1500 t руда с 18 g/t злато или ок.27 kg метал. Поради ниските изкупни цени, определени от БНБ по това време, експлоатация не е водена. До 1960 г. са проучени и жили при с.с.Говежда и Дълги дел. Установените запаси са с високо съдържание на злато, достигащо на места до десетки грамове на тон руда. Редовната експлоатация на находище "Говежда " започва през 1961 г. За периода 1961-1992 г. от златните жили на "Говежда'' са добити ок.3863 kg злато. Поради наличието на арсен в рудите и ниски метални съдържания, добивните работи бяха преустановени. От 2004 г. една площ от 200 km2, наречена „Огоста", включваща Говежденско рудно поле, се проучва от „Мартерн" ООД. Според цитирани от тях оценки на „Софгеопроучване" ЕООД, запасите и ресурсите са ок.401 злато (5.5 g/t злато в рудата), но само 15 t са доказани в по-високи категории. Други източници обаче съобщават само за ок. 10 t злато при средно съдържание от 5.5 g/t [Илиев 19946, 5].
От изследванията на чипровските рудни концентрати през 1962 г. (ок.7000 t), средното съдържание на злато е 6 g/t. Направената тогава оценка на запасите на злато е 672 kg в ок. 1.8 млн. тона руда. Интересно е да се отбележи, че в отделни участъци, съдържанието на злато достига до няколко десетки грама на тон.