Рудникът Красен-Панагюрско
През 1922 г. бакърджията от с.Баня, Панагюрско Ив.Тренев открива една халкопиритна жила в м.Стражите и започва добив. Много бързо обаче руда свършва и през 1923 г. той, заедно с Илия Говедаров от с.Бъта, започват да копаят гипс в м.Красен. Там случайно попадат на медно орудяване, което не са в състояние да експлоатират. Затова през 1924 г. продават периметъра на Ганчо Шишков от София. Рудата е била изключително богата - 30 % мед и 18 г/т злато. Добитата руда била извозвана до гара Пазарджик с волски каруци. От това находище изглежда са две проби с локализация "Бъта", дадени от частно лице за анализ през 1928 г. Първата от тях показва следните съдържания на полезни компоненти: мед - 16.6 %, сребро - 338 g/t и злато - 6 g/t. При втората проба съдържанията са още по-високи: мед - 20.72 %, сребро - 228 g/t и злато 18 g/t. През 1928 г. рудното тяло е било иззето и Шишков продава рудника на немско дружество, а то пък го препродава на софийския адвокат Маврудиев. Няколко години по-късно (1936 г.) френското акционерно дружество "Компани Ориент" срещу 6 милиона лева става основен собственик на рудника. Маврудиев запазва част от акциите и правото на 10 % от печалбата. Френската компания купува и други находища и периметри в Панагюрско и основава акционерното дружество "Луда Яна". Новото дружество започва интензивни проучвани и едновременно с това добив. Рудата била изпращана за преработка в мина "Бор", Югославия. През септември 1939 г. поради започналата война тьрсещитс работи са преустановени, но добивът е увеличен. Средното съдържание на мед в рудите е било над 10 %. От 1 март 1941 г. дружеството е национализирано и минава към Държавни мини "Перник". По-късно находището е проучено и от 1962 до 1973 г. от него са добити 298 x.t руда със средно съдържание 0.76% мед. Вероятното количество на добитото злато е ок.900 kg.
Преди ок. 20 г. в Красен-петеловската вулканогенна ивица беше проучено и едно малко златно находище при вр.Петелово. Тук бяха изчислени запаси с ок. 101 злато, но рудите са относително бедни - 0.65 g/t. Понастоящем „Петелово" е обект на повторно изследване от Мартерн ООД. По най-богатите части на находището има следи от стар златодобив.
Мините Радка и Елшица-Панагюрско
През 1928 г. Георги Иванов от Пазарджик с помощта на минен специалист открива рудна жила югозападно от с.Попинци. Новото находище било кръстено на името на съпругата на Иванов - "Радка" и било записано като нейна собственост. Причината за това е бил един закон от времето на Стамболийски, който забранявал на държавни служители да са собственици на такива имоти. През 1936 г. Г.Иванов продава рудник "Радка" на френското дружество "Компани Ориент" за 4.5 милиона лева и той става част от новото акционерно дружество "Луда Яна". Проведените в края на 30-те години проучвания доказват руди с високо съдържание на мед и със злато 8-10 г/т. През 1940 г. започна редовната експлоатация на мината. На следващата година обаче се със закон мина "Радка" и другата френска собственост била отчуждена в полза на държавата. Това не се отразило на нейната работа и максимумът на добива по това време бил достигнат през 1943 г. - 21 5001 . Не ни е известно как и къде е извличано златото от тази руда (вероятно количество за 1943 г. е ок.200 kg), но едва може де се съмняваме, че това е правено. Според известната публична информация, богатите медни орудявания са били със средно съдържание 5-7 % мед, 4-6 g/t злато, локално цинк до 26 %, до 150 g/t сребро и др. Според други данни (от добива) златото е било 1.5-3.5 g/t. Освен тези лещи и щокове от богати руди в находището е имало и ореоли от впръснати медно златни руди с 1-2% мед и 0.3-1 g/t злато. Богатите руди са иззети до към 1975 г., а добивът на впръснатите продължи до най-ново време. От 1942 до 1995 г. от находището се добити 6 388 x.t руда със средно съдържание 1.06% мед.Вероятният добив на злато за този период е ок.8.5 t.
Подобно на „Радка" е находище „Елшица". В периода 1947-1995 г. от него са добити 2 476 x.t руда със средно съдържание на мед 1.03%, а вероятното количество в тези руди е ок.5.5 t.