Златото-металът на миналото?

640_3aeff8e9223880ddf1c84c09fad8d3b1

Няма крепост,която едно магаре,натоварено със злато,да не може да превземе-Филип II Македонски

Златото не познава своя откривател.Съвместното му съществуване с хората, се губи след рожденните дати на онази събития,за които Книгата на историята ни предлага само бели страници.
Продължете да четете Златото-металът на миналото?

За първите български владетели и славянските племена

8f4b6-1-7

Πpeз втopaтa пoлoвинa нa V в. oгpoмнa мaca cлaвянcĸи плeмeнa пpeминaвaт пpoxoдитe нa Kapпaтитe и ce зaceлвaт пocтeпeннo нa ceвep oт Дyнaв. Texнитe нaбeзи нa юг ce peгиcтpиpaт пpи импepaтop Юcтин I, a пpи Юcтиниaн I пpидoбивaт oблиĸa нa мacoви нaпaдeния. Πpeз 550-551 г. cлaвянитe нe ce oттeглят нa ceвep oт Дyнaв, a пpeзимyвaт нa юг oт peĸaтa – ĸoeтo вeчe гoвopи зa cтpeмeж ĸъм пocтoяннo зaceлвaнe във визaнтийcĸитe тepитopии.
Продължете да четете За първите български владетели и славянските племена

Иван Асен II – Последният Могъщ Български Владетел

15-ivasen21

При Иван Асен II (1218-1241 г.) българската държава се разширява, за последен път в историята, до бреговете на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Предишните най-големи граници на България са при царете Симеон (893-927 г.) и Самуил (997-1014 г.) от времето на Първото българско царство.
Продължете да четете Иван Асен II – Последният Могъщ Български Владетел

Хан Тервел – ханът, за когото не знаем истината

23

Бългapcĸият влaдeтeл, oĸaзaл нaй-гoлямo влияниe въpxy cвeтoвнaтa иcтopия, бeзcпopнo e xaн Tepвeл. Maĸap дa пpиcъcтвa в yчeбнaтa пpoгpaмa в няĸoлĸo oт ĸлacoвeтe, cяĸaш нитo ypoцитe, нитo yчитeлитe ycпявaт дa oбяcнят нa yчeницитe oгpoмния мy пpинoc зa пocлeдвaщoтo вeчe тpинaдeceтвeĸoвнo paзвитиe нa eвpoпeйcĸaтa цивилизaция.
Продължете да четете Хан Тервел – ханът, за когото не знаем истината

Врачка видяла златото в Свищов

Врачка от селото на Котоошу Джулюница предрекла откриването на тракийското злато край Свищов. В края на м.г. гадателката Веска предсказала, че през 2011 г. ще има голямо събитие и ще бъде открита археологическа находка край Дунав, за която ще се говори много дълго време. Това разказа археоложката от търновския музей Павлина Владкова.
Продължете да четете Врачка видяла златото в Свищов

СОЛИД НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ АСПАРУХ

Хан Аспарух
Хан Аспарух

​
В ранната есен на 2011 г., нумизматиката сереабилитира на историческия хоризонт с едно неочаквано събитие. А именно идентифицирането на златен солид, от търг в Ню Йорк (проведен от CNG – Classical

Numismatic Group Inc) на 14 септември тази година,
с монета на владетеля на българите по Долен Дунав –безкрайната върволица от „безценни“ артефакти, които
нашата родна археология предоставяше на гладната за
сензации журналистика в последните двадесет години,
то все още не може да се впише в ефира и вестниците,
тъй като няма „PR“ от някой „роден“ Индиана Джоунс.

Продължете да четете СОЛИД НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ АСПАРУХ

РИМСКИ ЗЛАТНИ НАКИТИ

  В златната колекция на Варненския археологически музей голямо място заемат накитите от римската
епоха ( I – III в.) Те са събирани в продължение на близо век и са намирани най-често в некрополите на
античните градове
Одесос ( дн. Варна) и Марцианопол (Девня), както и във вътрешността на района.
Римското златарско изкуство се определя като
гръко – римско или римо-италиайско, което е
свързано с влиянието на етруските и елинистически центрове, процъфтявали в гръцките полиси в Южна
Италия. Важа роля при формирането на естетиката на златарското изкуство през тази епоха имат
постоянните контакти между столицата Рим и завоюваните провинции. На обширни територии Рим налага
общ политически, социален и културен модел, който поддържа властта на императорите. С това се обяснява
фактът, че в отдалечени части на империята се откриват напълно сходни предмети. Затова терминът

римско ювелирство указва по-скоро хронологическите граници, а не етническия произход на
предметите
. Лесни за транспортиране, накитите придружават своите собственици по време на завоевания,
търговия, пътешествия и дори в отвъдния свят.
Ювелирните изделия от римско време се отличават с много цветно
великолепие поради широката употреба на благородни и полускъпоценни
камъни, естествени перли и емайл в украсата им. При обработката на
скъпоценните метали са прилагани разнообразни техники като
гранулация, псевдофилигран, ажур и др. Сред накитите се появява нова
форма –
медальона, който бързо става особено популярен.

Законът Чилова-Михайлов ликвидира колекционерството и ампутира нумизматиката в България

Проф. Димитър Драганов-Становище по Законопроекта за културното наследство
Вече 30 години се занимавам практически и теоретически с музейно дело и нумизматика. Участвал съм в подготовката на повечето нормативни документи в областта на музейното дело. Събирал съм, опазвал съм, идентифицирал съм, регистрирал съм, инвентирал съм, проучвал съм, публикувал съм десетки хиляди антични монети. Следователно смятам, че мога добре да преценя достойнствата и недостатъците на предложения законопроект за културното наследство. След като той е факт и след като са публикувани стенограмите от заседанието на парламентарната комисия по културата (обсъждането на закона преди първо четене) и от обсъждането му на първо четене в пленарната зала на парламента– разполагаме вече с достатъчно материал за по-обстойни коментари.
Продължете да четете Законът Чилова-Михайлов ликвидира колекционерството и ампутира нумизматиката в България

Кир Велики – благородният завоевател

 cyrus_portrait.jpg

Под сянката на Мидия

В средата на VI в. пр. Хр. един ирански народ, който дотогава не влизал в сметките на „силните на деня“, започва своя буен възход. Персите, под водачеството на знаменития пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Ахеменидската империя – колосален, пъстър конгломерат от народи, култури, бит, религии… Държава на толерантност, в която липсват каквито и да било расови, национални и религиозни предразсъдъци.
Продължете да четете Кир Велики – благородният завоевател

Нов тип мегалит открит в Средна гора

26178914-1102.jpg

Настоящата публикация има за цел да запознае научната общност с новооткрит в землището на с. Розовец, общ. Брезово обект, притежаващ съвкупност от характеристики, за която липсва описание в научната литература, посветена на мегалитните конструкции. Единственият засега и най-близък негов аналог се явява вече известният мегалит „Момини гърди“, намиращ се край с. Старосел.
Продължете да четете Нов тип мегалит открит в Средна гора

Нумизматика, филателия, археология и история