Българските амулети през езическия период

Споделете страницата!

image7761.jpg

Свръх естествената сила  се намира не само в отворените в природата същества, растения, скали и др., но тя може да се внедри и в предмети, създадени от човешка ръка, като изображения, амулети и т.н. и да проявява своето действие. Широко разпространена е вярата, че такива изкуствено създадени предмети с чудотворна сила са отблъсвали или предпазвали от зли духове, лош поглед, болест и пр. това са т.нар. амулети, муски, талисмани и др. амулетите са малки носими предмети, които са били изпълнени с свръх естествена сила поради изображенията и знаците в тях или поради веществото, от което са били направени.
В 79-и отговор на папа Николай І се съобщава, че у българите немощните имали обичай да носят някаква връзка, окачена под шията за здраве. Какво представлява тази връзка, отговорът не съобщава. В пет гроба в некропола при Нови Пазар са намерени следните предмети,които са смятани за амулети: малко извито рогче два орлови нокътя с дупка за окачване, кучешки и заешки кокали. Между висулките, окачени на дрехата на южно сибирските шамани, се намират също орлови нокти. Според първобитния начин на мислене част или само образът на даден обект може да замести целия обект. В Плиска е намерено еленово рогче с надраскани право български знаци.
От Преслав произхождат три кръгли амулета, подобни на медальони.
Единия от тях е бронзов, а останалите два медни. Те имали първа начално халкички за окачване. На лицева страна на бронзовия амулет се намира характерният право български магически знак IVI, a на задната знакът V,шест пъти така свързан,че образува двоен кръст. На лицевата страна на единия от медните амулети, по който има следи от позлатяване, е изобразено човешко лице, на което очите, веждите, носът и остро върха брада са дадени схематично. На главата си има украшение от петолистна палмета. Цялото изображение прилича на маска, на шаман. Третия амулет, също меден, представя пак човешко лице с остро върха брада. Изображенията и върху двата медни амулета е трябвало да отблъскват злите сили от тези, които ги носели. На този вид амулет  приличат малки бронзови изображения на кончета с човешка глава или маска също с остро върха брада,която се намира на седлото и има на горния край дупка за окачване. Такива амулети, които са били носени може би от войници, са намерени във Видин, Пролазница/Белоградчишко/,с.Враца /Ловешко/, Пловдив и Варненско. Подобно изображение е врязано в един кръгъл предмет – подобие на шатра, намерен в Девня.
Към горната група изображения принадлежи и надраеналия върху една керемида от Мадара образ на мъж с остро върха брада, мустаци и подчертана пъпка на гърдите, облечен с тясна стигаща до краката дреха. На дясната ръка е кацнала птица. Изображенията на лица с остро върха брада представят навярно шамани. Образът върху керемидата е може би шаман от т.нар.с промени пол.т-е. жена която се е превърнала в мъж и които се смятали за най-мощни. Заслужава се да се отбележи, че изображението на светец-молител в право българската църквица  в Басараби(Мурфатлар), Северна Добруджа , прилича на образа върху керемида.
В Преслав са намерени бронзови подобия на птица, кончета и др.с халкички за окачване, за които се приема правилно че са амулети. Пак от Преслав произхожда седмолъчна звезда като розетка с халкичка за окачване. Броят на лъчите показва нейното магическо предназначение. Това личи и от друга подобна седмолъчна звезда, намерени в Плиска. В средата и се намира характерният право български магически знак IVI, а във всеки лъч са гравирани по два първо български знаци един над друг, които означават може би седемте планети.
Според 66-и отговор на папа Николай I българите носили на главата си превръзка от ленен плат. У някои народи ленът се смята за растение, предпазващо от магии.
От 80те. На ХХв. У нас станаха известни няколко нови двойни печатчета от типа на обнародваните от Преслав. Както върху новооткритите са врязани изображения на хора и животни- факт, който оправдава определянето  им само като печатчета. Заклинателната формула върху едно обнародвано печатче от Ермитажа дава основава значението им да бъде разширено и да бъдат означавани едновременно като амулети подобно на един друг тип печатчета със заклинателен текст.
Съобщава се на двете новооткрити двойни печатчета – амулети.
Първото е открито през 1978г.във фонда на музея в Плиска сред материали с неотбелязано место намиране. Запазено изцяло и в добро състояние. Отляво е от бронз. Съставено е от две елипсовидни, слабо заострени плочки, всяка от които има състоятелно окачване. Чрез шарнир те са прихванати за двойно разклонена дръжка, чието стъбло е съставено от три релефни пръстена и завършва горе с халка за окачване. При пълно разтваряне плочките достигат почти до дръжката. Външната им повърхност е гладка, слабо изтънена по периферията. Върху вътрешната им плоска страна са врязани изображения. На лявата плочка в неправилна елипсовидна рамка, заобиколена от небрежно представен растителен орнамент, е представена мъжка глава в профил наляво, дълга шия и загинат бюст.
Изображението е вдлъбнато на дълбочина до 0,002 и при отпечатване върху пластичен материал се получава релефен образ, обърнат на дясно. Върху главата се вижда корона, означена с лилии. От короната над врата се спускат две ленти.над челото под короната стри вертикални чертици е означена къса коса. Очите и устата са от белязани с хоризонтални черти,  носът е плосък и заострен. По общия си вид и особено по начина, по който са представени очите и устата, образът на помня някои изображения по антични геми. На дясната плочка е врязана фигура на животно в ход на ляво. Тялото му е вдлъбнато до 0,015м, крайниците и ушите са плитко врязани. Издължената муцуна, дългите крака, завършващи с копита, и късото тяло, съединяващо се без шия с главата позволяват животното да бъде определено като глиган. Ако се вземат под внимание дългите му уши, то може да бъде определено и като заек.
От второто печатче- амулет, случайно намерено в Силистра, е запазена само едната половинка. Плочката е отлята от бронз и има капковидна форма. Отвън е гладка, ръбът по периферията е косо обрязан.
На плоската  вътрешна страна е представено в анфас мъжко издължено лице. Очите и носът са очертани чрез отнемане на фона, устата е врязана.
Обнародвано е едно печатче-амулет от Преслав от проф. Н.Мавродинов, с неясна снимка, но е запазено изцяло. Отлято е бронз и е съставено от две половинки, съединени с дръжката чрез шарнир. На лявата плочка е врязано изображение на конник в ход надясно. Фигурата на конника е крайно схематична и несъразмерно голяма спрямо фигурата на коня. Краката на човешката фигура не са означени, а от ръцете е показана само едната. От главата по посока на движението излиза заострена вдлъбнатина/коса/. Върху другата плочка е врязано изображение на орел.
Трите печатчета- амулети имат пълно сходство по отношение на формата и устройството си с обнародваните от проф. Т. Тотев, който приема, че изображенията по тези печатчета най-вероятно замества имената на притежателите,които в други подобни печатници се предават с надпис или знак. Посочвайки азиатската традиция за врязване на родовете с определено животно, той допуска, че става дума за “преживелица на някои стари тюркски традиции, които останали за дълго сред правобългарската аристокрация в новото отечество”. В сходен дух авторът на съобщението свързва човешките фигури по печатчетата с езическите вярвания в България през ранното средновековие. Трябва да се признае, че подобни паметници не са известни в традиционната култура на славяни, пра българи и средните им народи. Все още няма достатъчно сигурни основания да се твърди, че са били създадени в българска среда като израз на опредени потребности и вярвания независимо от това,че някои от не публикуваните екземпляри произхождат от редовни археологически проучвания в Плиска и Преслав и са открити заедно местни материали от Х-ХIв. Определено внимание се отделя на печатче от Ермитажа, произхождащо от Истанбул. Печатчето-амулет от Ермитажа с изписана върху него заклинателна формула на гръцки език не оставя съмнение във византийския произход на този тип амулети. В.Н. Залеоская посочва произхода на формулата от магическите текстове на популярния   през Х-ХIIIв.апокриф “Заветът на Соломон”, с който имат пряка връзка и текстовете и образите върху най-разпространения тип византийски амулети с характерно изображение на Медуза с коси от змии. Аналогии на животинските изображения по печатчетата-амулети могат да се открият в най-близките до тях по отношение на функцията предмети – съвременните им византийски оловни печати за скрепване на документи и писма. Към посочените от проф. Т.Тотев примери, обнародвани от Г.Шлумбергер,  могат да се добавят изображенията на животни по печати от други колекции, а така също от едностранни печатчета, познати и от Преслав.
Особен интерес в публикуваните печатчета-амулети представляват човешките изображения. Мъжката глава в профил от първото печатче по начин на представяне се среща извънредно рядко и е необичайно за византийската металопластика. Профилният човешки образ изчезва от византийските монети още през VII в., а по оловните печати след тази дата е извънредно рядък. Известни ни са само три примера. На първо място се споменава образа върху печата на императорския протос патарий Ставрий. От превръзката на косите му над раменете се спускат две ленти както при нашия образ. По сходен начин, но без ленти, са представени мъжките лица в профил по печатите на Михаил и Теофилакт от колекцията на Дъмбартон Оукс. Според Н.Икономидес тези изображения от X-XI в. възпроизвеждат според една разпространена през средновековието практика много по-ранни образи, каквито са профилните образи върху медальони, геми, камеи и монети от римската епоха. Подобни изображения се срещат върху аварски коланни окраски от VII-VIII в. Според Й.Ковачевич това са варваризирани изображения на римски императори. Вероятно подобен е и първоизточникът на образа от плисковското печатче.
Образът върху печатчето от Силистра със своя облик напомня образа върху печатчето, съхранявано в Ермитажа. Според В.Н.Залеская този образ трябва да се разглежда като развитие на познатите още от елинистическо и римско време антропоморфизирани образи-защитници на човека, чиито функции през средновековието в духа на разпространяваните тогава еретични учения, преминали върху Соломон и ангела Арлааф, представяни върху споменатите амулети с глава Медуза. Изображението на Медуза от тези амулети, както и лицевите образи върху няколко медальони от коринт намират твърде близко сходство не само с образа върху печатчето от Силистра, но както отбелязва Б.Н.Залеская и Й.Бланкоф – и с мъжката глава върху един от преславските медальони.Наблюденията върху досега известните печатчета – амулети показват че техните собственици са били частни лица, които не са взели мерки да означат името си. Поради това изображенията трябва да се схващат не само като личен знак , но и като апотропей, предпазващ както запечатания документ или стока, така и лицето което носи този печат постоянно със себе си, т.е предметът е бил схващан и като амулет. Този тип печатчета – амулети са навлезли в България най-вероятно от Византия след покръстването, когато между двете страни се извършва оживен обмен на стоки и идеи. Те са могли да битуват в българска среда по два начина- или като израз на еретични християнски схващания , намерили израз в апокрифа “Заветът на Соломон”, или като израз на неизживени местни езически вярвания, живеещи и след приемането на християнството. Може да се предполага, че във втория случай буквалната символика на византийските образи е била изоставена и заменена с домашна подобно на начина, по който е станало преосмислянето на официалната конна сцена-прототип на мадарския релеф. Ако се съди по грубата изработка на едно от преславските печатчета – амулети , може да се допуска и местно производство.
В колекцията от византийски паметници на Държавния Ермитаж прави впечатление двустранен бронзов медальон с антропопис. Предметът с постъпил през 1904г. от сбирката на Р.Мартин, който го е получил в Истанбул Съединените чрез шарнир страни на медальона имат овална листовидна форма, външната им повърхност е гладко полирана, като централната им част е леко повдигната и образува нещо като ръб, който минава по дължина на листото, заострено в краищата. На вътрешната повърхност на една страна е представено изображение на човешкото лице с разчорлена коса и брада, а другата страна е разделена чрез вертикални линии на четири колонки, запълнени от разположените една под друга гръцки букви.
Медальонът има голяма халка, която в долната част минава в скобка с извити краища, между които е разположено шарнирно устройство,съединяващо страните и даващо възможност свободно да се движат на закрепващата ги ос. Подобно устройство имат повечето византийски енколпиони. Разликата се състои само в това, че при последните краища на излизащата от халката скоба са разположени между ушите на страните на енколпиона, а при разглеждания предмет те са външната страна в краищата на оста. Страната, на която е изобразено  човешкото лице,има две уши, а страната с гръцки надпис-едно. Двете страни са лети, изображението и надписът са изпълнени чрез гравиране, а някъде само са очертани контурите в повърхността на метала.
Върху известните ни византийски амулети подобна формула се среща за пръв път. Тя е засвидетелствана само в писмените извори, където се споменава като предложен от Соломон начин за предпазване от демоните. Сходни формули се срещат в проведта  на Евсевий Емейски , в житието на Амфилохий, епископ на Икония, в апокрифните съчинение “Евангелие от Никодим” и “Деянията на апостол Тома”.
В тези извори за разлика от амулета  от Ермитажа става дума не за защита от злото човек, а за дверите на храм. Приложена към последните, заклинателната формула върви по-логично, т.к. в нея става дума за ключ.
Страната с гръцкия надпис няма аналогии сред амулетите, изображението, поместено на другата страна на амулета, както и цялата му структура позволяват да отнесем разглеждания паметник към доста многочислена и сравнително точна определена група паметници. Това са българските амулети от IX-Xв, наричани още печати, върху които са вдълбани изображения на човешки лица /или маски/, на животни и птици. Някои от тези предмети имат гръцки надписи със съдържание, обикновено за такъв род паметници, а други – прабългарските руни.
По структурата си, а също по техническите, иконографските и стилове белези най-голямо сходство с разглеждания тук амулет показват образците, които се пазят в Археологическия музей в Преслав.
Изображението на амулета от Ермитажа е изпълнено крайно грубо и схематично: носът и веждите са издълбани в метала с една лилия, очите- като две провъртени вдлъбнатини са предадени и ушите, обърнати и неестествено стърчащи, като че ли излизащи от бузите . Лицето на изобразеното същество е покрито с гравирани щрихи, сливащи се с предадената по същия начин брада така, че лицето изглежда обрасло с груба четина. Това му предава звероподобен характер и превръща образа в нещо средно между човек и животно.
Подобни белези имат и преславските амулети: схематично набелязаните черти на лицето имат груб, шаржиран характер, огромните неестествено обърнати уши се сливат с разчорлената и заемаща цялата повърхност на медальона коса и брада. Изображения от този род са известни не само от преславските амулети, а се срещат и върху други български паметници от тази епоха: релефи, керамика, скъпоценни съдове. Подобни изображения на Н.Мавродинов и ред други български изследвачи считат характерни за паметниците от предхристиянския период на българската култура и ги свързват с езическия култ на предците: такива антропоморфни изображения се тълкуват от тях било като някакъв образ на прародител – защитник от злите сили, било като символизираща този прародител маска, която шаманите поставяли при съответните култови церемонии.
Като се има предвид, стила и иконографията на изображението амулетът от Ермитажа трябва да се отнесе към групата на българските амулети. Те съгласно обстоятелствата и мястото на намирането и съпровождащия ги материал е прието да се счита за изработени в Преслав и се датират от IX-Xв.
Религията на първобългарите престанала да съществува официално след възприемането на християнството. Нейното премахване не станало обаче без съпротива. Покръстването на първобългарите, което било политически акт, а не последица от убеждение не намерило всеобщо одобрение и съгласие.
За широката народна маса, от която славянската част е била отдавна запозната с християнското учение и донякъде похристиянчена, възприемането на християнството е било извън неговата социална страна на първо място смяна на старите богове с нови, по мощи и по дейни преосмисляне или придобивка на нови към старите вярвания и обичаи. Иначе народът продължавал да вярва и по-нататък на чудодейната сила на амулетите, да поставя тайнствени защитни знаци да изпълнява скрито езически обреди и да държи здраво за старите, наследени от деди обичаи.

One thought on “Българските амулети през езическия период”

  1. # Митко Станков казва:
    21 септември 2009 в 21:21

    Надявам се, че не гледате сериозно на горното словоблудство .
    Всичко това е свободно упражняване на авторовата фантазия и няма нищо общо с понятието НАУКА ! Тълкуването на знаците е направено не на базата на научно доказани истини, а е плод на богатото въображение на автора . Може би привържениците на подобни обяснения ще останат разочаровани от моята позиция по темата, но за мен науката е интелектуална деиност базираща се на проверени и доказани истини . Всякакви хипотези, които се градят на хипотези , произлизащи от други хипотези и т.н., са незаслужаващи доверие и недаващи право да се правят изводи и пише история . Особено пък историята на българите . Такъв характер имат например „трудовете“ на д-р Тодор Чобанов – сасанидският кръстник на българите и на Божидар Димитров -автор на много подобни налудничави „научни“ теории …
    Твърдението „Притежанието на копие от нея някога вероятно е било знак за принадлежност към висшата прослойка – тази на кановете и колобрите“ не се потвърждава от нито един исторически извор! Пък и авторът не е много сигурен . Тои казва дипломатично „вероятно“, което може да се чете и „вероятно това не е истина “ .Мога да си го обясня само като реклама на производителя на „розетката“ показана на снимката , с цел да продава копията и на лековерни и невежи персони .
    Друг е въпросът, ако определени хора са привърженици на едно такова, но не старинно, а измислено в днешно време общество , организирано по свои правила, но не твърдещи, че са продължители на една стара (от седми век след Рождество Христово, или от по-рано) традиция .
    Желая успешен бизнес на производителя на копия на „розетата от Плиска“ .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *