ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

Споделете страницата!

 valent-14-04.jpg

След основаването на Българската държава през 681г. са се наложили по българските земи византийските монети,които са отсечени в столицата на Източна Римска империя(след v в.тя носи наименованието Византия)Константинопол. Те са играли в периода VII –X в. на международни пари в Източното Средиземноморие,в т.ч. и на Балканския полуостров.Император Юстиниан I през VI в. завзема Рим,завоюван през 473г. от варварите и прави римската монетарница филиал на тази в Константинопол.В Северна Италия(в Равена е запазена голяма ранновизантийска базилика от това време)по всяка вероятност също е имало монетарница от това време.Във Византия вследствие на паричната реформа на император Анастасий се въвежда плащането на данъци да се осъществява с пари(монети),а не в натура както е било дотогава. Започват да се отсичат и хиперперони-нова византийска монета с различно тегло и златно от употребяваните до тогава.
По времето на втория българския хан Тервел (701-721)-България е нямала собствено монетосечене,но са се правели печати.Техниката за изработването на печати не се е отличавала съществено от тази за изработката на монети.Печатите а разлика от монетите нямат икономическо значение, т.е.те не се разменят и с тях може да се закупи някаква стока. Те обаче по начин подобен на монетите са символ на държавна власт и на авторитетът на владетеля.
В България монетоподобни отливки са направени при хан Омуртаг(814-831)под формата на златни медалъони,на които е имало изображение на лъв. Българският владетел по сходен начин с византийските императори е изобразен на маделъона според християнските традиции с корона,увенчана с кръст и жезъл,независимо че християнството е било прието у нас половин век по-късно.известни са красивите моливдовули,медалъони,сребърни и оловни печати на българските владетели от Първото българско царство,между които са хан Тервел.хан Омуртаг,княз Борис I,цар Симеон,цар Петър I и др.,което доказва,че не е имало пречки от техническо и технологично естество за отсичането на българските монети още по времето на Първата българска държава между 681 и 1018г.
Владетелите на Първaта българска държава не са секли монети,а византийски монети са намерени в твърде малко количество из българските земи.Въпреки големите количества византийски монети, с които разполагала българската аристокрация, събирайки ги като плячка от войните или плащанията на контрибуции, днес в България съвсем рядко се откриват се откриват византийски монети от VIII-Xв. Основната причина е в това ,че византийските монети в пределите на България не изпълнявали през VIII-Xв.функция на парично обръщение и затова не са могли да се разпръснат по всички краища на страната,а си оставали съсредоточени като съкровища у твърде ограничен брой хора. Голяма част от тези монети се претопявали за изработване на металически украси и накити от злато,сребро и мед,и по такъв начин изчезвали като монети.
Печатите които са отсичали българските владетели,са били: оловни,сребърни и златни.Печатите не са средство за размяна ,но са символ на ханската власт на българските ханове, а след 927г. на българските царе.Цар е титла, която произлиза от цезар и е равностойна на императорската във Византия.Синоними на печати са :
1)молиздовули-оловни печати
2)аргировули-сребърни печати
3)хрисовули-златни печати
В специализираната литература се посочва, че вероятно през 1018 или 1019г., т.е около годината на падането на България под византийско робство, българският феодален владетел,който по това време е управител на крепостта Сирмиум Стратилат Сермон,е сякъл свои златни монети (известни са три златни монети,от които една е в Британския музей в Лондон,а другите са в Народната библиотека в Париж). След смъртта на Цар Иван Владислав през 1018г. той се обявава за самостоятелен независим владетел и започва да сече свои монети. Недостатъчното развитие на производителните сили и преди всичко на търговията, която е в основата на разменните отношения и е съсредоточена предимно в големите градски центрове,които са били сравнително малко на брой, са забавили развитието на монетосеченето у нас. Според проф. Иван Дуйчев по времето на хан Крум още в началото на IXв. Са били отсечени медни монети, но конкретни доказателства по-късно не са намерени. Паричното обръщение в тогавашна България е било осъществявано предимно от византийски златни, сребърни и медни монети с наименованията: милиаресия, солид, фолис и други. По време на византийското владичество от 1018 до 1185г. паричното обръщение на територията на днешните български земи се увеличава и обхваща все по-голяма част от населението му,което е било задължено да заплаща на фиска данъци в парична форма, като :държавен данък за собствениците на земи,къщи и добитък. В обръщение се пускат и нови монети,като:стаменон, хиперперон,(използва се също наименованието хиперперион, а по известните монети от това време са перперите, а също се среща и наименованието скифати), тетратерон и други.,като освен от посочените метали те са изработвани електрон или са били билонни(най-често медни,които са посребрени или към медта се е прибавяло малко сребро.) Отсичането на медалъони е доказателство за някои изследователи да считат, че са отсечени и български монети, но те не са запазени. В историческата и нумизматичната наука е възприето,че потребност от наличие на български пари, поради развитие на стоково-паричните отношения е налице едва при управлението на цар Петър(927-969). Известни основания за наличие на български монети, различаващи се от византийските, има при наследника на цар Петър-цар Роман(971-991)Oт негово име е управлявал Самуил, който след трагична и нелепа смърт на цар Роман-бил убит при преминаване на българската граница от българската погранична стража, – коронясан за цар.На тях е изобразен Христос на лицевата страна на монетата, което е характерно за оловните печати на цар Петър. От обратната страна на монетите е премахнат надписът,който е стоял на монетите на византийския император Йоан Цимисхий. Те са подражателни монети и не могат да се причислят към самостоятелното българско монетосечене, започнало през XIIIв.. Те са изцяло самостоятелно дело на българската монетарница по отношение на техния дизайн, който наподобява византийския. Братът на цар Роман е сякъл само подражателни монети, които са наподобявали византийските.
Основен вид византийска златна монета по времето на Първото българско царство, а също и в първите години на Второто българско царство е хиперпериона(хиперпериона).Тя е вид златна византийска монета, въведена след император Алексий I. Имала е тегло 4.3г. и сравнително висока златна проба 20 ѕ карата. Във Византия по-късно(около Xв)започва намаляването на златно съдържание на монетите,като официална държавна политика. В Европа по това време се е наложила Каролинговата монетна система, която поставя края на античното монетосечене и поставя началото на Средновековното. Тя е въведена от Меровингите през Vв. От н.е.Това е династията, управлявала Франската империя преди Карл Велики.Каролинговата монетна система, наложена от Карл Велики,функционира до XVIIв. От нея произлиза италианският динар, френският франк и германската марка. Паричната единица на Каролинговата монетна система е каролинговият фунт =408грама=20 солида =240 сребърни обола от 0.85г.
По-късно през X и XIв. в Дръстър(днешна Силистра) и в други крайдунавските градове са били отсечени подражателни монети на византийските или т.нар. контрафасон. Те са от емисии от времето на императорите Константин X,Роман IV и Михаил VII и в голяма степен са показвали стремежа към сепаратизъм, респективно към независима българска държава в годините на византийско робство, продължило около век и половина на местните боляри, които са искали да покажат своето могъщество. Византийското могъщество обаче е изиграло положителна роля за установяване на повсеместни парични отношения по българските земи, респективно за утвърждаване на повсеместно парично обръщение, което е било налице и няколко века по-рано при администрацията на римските провинции Тракия, Дакия и Мизия по времето на Римската империя.
В първите години след възстановяването на българската държава през 1185. в резултат на въстанието на двамата братя Асен и Петър-боляри от Търново, в тогавашна България продължава традицията на изработка на печати, както и на имитационни монети, предимно византийски. В някои исторически източници се посочва,че първите монети у нас са били отсечени по времето на цар Петър II(1196-1197),който е у носел кръщелното име Теодор. Сигурни доказателства затова, а именно намерени монети от това време обаче няма. По времето на царуването на по-малкия брат на цар Асен и цар Петър II(1196-1207),са се секли предимно латински имитационни монети.
В историческите архиви първи сведения за отсечени монети(златни хиперперони, а по късно и медни скифати) от български владетели са от 1230г., когато цар Иван Асен II(1218-1241) в чест на победата над епирския гръцки деспот Теодор Комнин Дука при Клокотница.Тези монети са с надписи на славянобългарската азбука-кирилица, и се считат от историците за първите български самостоятелно отсечени монети, без каквото и да било византийско влияние.Те се включват в паричното обръщение на тогавашна България, което е предимно с монетите на Византия, изпълнявали през ранното Средновековие функциите на международни пари в Източното Средиземноморие. Предшественикът на цар Иван Асен II, цар Калоян получава правото да сече монети от римския папа Инокентий III, но няма сигурни доказателства, че се е възползвал от това право, т.е. не са намерени монети,отсечени от него.
Докато почти сигурно е,че цар Иван Асен II е отсякъл първата българска емисия монети в Солунската монетарница,то Цар Константин Тих е организирал монетосечене на медни корубести монети в българската столица- Търново. Те са задоволявали предимно нуждите на вътрешния стоково-паричен обмен. Разпространени са и в областта Македония, което е имало и сред населението й и психологически ефект, т.е. да ползва монети с надпис на кирилица. За монетите ,отсечени от цар Иван Асен II, е използван стандартът(тежина и размер) на византийската билонова монета, установен повече от век преди това от император Алексей I Kомнин през 1092г.
Има съмнения,че друга монета,на която е изобразен Архангел Михаил е отсечена евентуално от цар Иван Асен II(1218-1241) или от цар Михаил II Асен(1246-1256). По вероятно е монетата да е от времето на цар Михаил II Асен,тъй като тя е с различна тежина от първите монети на цар Иван Асен II.
Цар Мицо Асен (1256-1257),който за кратко време е бил на българския престол, е отсякъл медни монети по всяка вероятност в монетарница в Преслав, тъй като са намерени предимно в неговите околности. Медни корубести монети са намерени и в Търново и с лика на деспот Яков Светослав и на св.Димитър, който е бил роднина на династията на Асениевци и не случайно изобразява на монетите нейния светец-покровител. Той е потомък на руски княз и роднина на Асениевци.Деспот Яков Светослав е отсякъл монети в монетарницата на Видин и подпомага цар Константин Тих Асен в утвърждаването на престола. Отсечените от него монети, независимо че са със сходни параметри с тези на българските царе в Търново, се отличават от тях по това, че липсват царски реликви върху изображението на реверса им на Яков Светослав,както и наличието на аверса им на лика на св.Димитър,покровител на българската царска династия.
Цар Георги I Тертер,който управлявал България между 1280 и 1292г. отсича медни и сребърни монети,като археолозите намират и пет двойки лицеви и една опаковка матрица за тях, с която се предполага, че са отсечени 150-200 хиляди екземпляра . Монетите,отсечени от този български владетел наподобяват на венецианските сребърни матапани. Неговият син ,цар Теодор (Тодор) Светослав(1300-1321),също отсича своя лик сребърни медни монети. Те са сходни с монетите на цар Константин Асен Тих и на реверса е изобразен кръст, а на аверса т.нар. цар-конник. Един вид сребърни монети и четири вида медни монети(грошове) са отсечени по времето на цар Михаил III Шишман Асен(1323-1330). Монетите,емитирани от него , се предполага, че са отсечени в монетарницата на столицата Търново и имат сходни параметри и изображения с тези на цар Тодор Светослав. В по-късни монетни находки от монети на този български цар, намерени в Западна България, се долавя известно сръбско влияние, което се е дължало на родствените му отношения със сръбския крал Урош II Милутин. На една от монетите цар Михаил III Шишман е изобразен с царица Ирина, а също на друга монета е изобразено знамето на символичната победа заедно с тях.
Най-ранните монети в столичните центрове Плиска и особено в Преслав са отново Византийски,сечени от Теофил(829-842) и от Василий I (867-886). Интересно е, че те са предимно златни или пък техните официални фалшификати-форета. Забележителен факт е.че почти всички са пробити и носени като мадалъони. В центровете на българското черноморие- Варна,Несебър, Бургас и др.- картината е по-различна. Най-ранните монети тук са също от Теофил и Василий I , но те са вече медни. Същото се наблюдава и в най-значителния център на юг от Стара планина – Верея(Стара Загора). Това наличие на медни монети по черноморското крайбрежие и на юг от Балкана (на север те са почти неизвестни,а намерените там златни монети о форета са нямали платена функция) свидетелствува за някаква форма на парично обръщение в центровете, разположени в по-голяма близост до Византия или пък имащи по-пряка връзка с нея(по море),където именно от този период(времето на Теофил) се наблюдава известно оживление на градските центрове. Не случайно в този период е и появата на значителни количества медни монети от Коринт. От същия период датира и началото на автономно монетосечене (в същност монетолеене) в Херсонес на най-дребни парични единици – медни фолиси за задоволяване потребностите на местния пазар. Най вероятно отзвук на това общо за Византия оживление е и наличието на въпросните медни монети единици от посочените центрове на България. При следващите византийски владетели Лъв VI(886-912) и неговите преки приемници Константин VII и Роман I ,т.е. докъм третото десетилетие на X в., се наблюдава известно увеличение на броя на сечените монети, при това те са медни. Значително количество е намерено в столицата Преслав-77 фолиса, 3 номизми и 1 милиаресия. Монети от същите владетели са намерени на само в столицата, но и в останалите селища на средновековна България, но в по-ограничени количества.Наличието на немалки количества медни монети(т.е. най-дребните парични единици) в българската столица от края на IXв. И началото на Xв. Свидетелствува по всяка вероятност за появата на парично обръщение там, а по-ограничените количества в останалите селища подчертават връзките им посредством някакви парични операции и с българската столица. Интересно е ,че докато за този период ,който в същност съвпада с царуването на Симеон(893-927),има монетни находки,през следващия- от третото до седмото десетилетие на същия век, т.е. царуването на Петър(927-969),монетните находки,вместо да увеличават, намаляват :медните-на 30 фолиса, а златните – на 2 номизми. Броят на медните монети от Симеоновия период е 172, а Петровия – 530,т.е. следва своя естествен ход на развитие на паричното си обръщение. И в случая се налага изводът, че появата на известен брой монети от времето на Симеон е изолирано, а не закономерно явление, или се дължи до голяма степен на военни, а не на търговски контакти с Византия, т.е., че монетите са постъпили като плячка. Въпреки това тези монети са имали някаква функция в дребната размяна на градския пазар. Масови количества монети се наблюдават от края на Xв.Това са сечените от византийските владетели Никифор II(963-969) и Йоан I (969-976) монети. За част от монетите на Никифор II би могло да се допусне и едно по-късно проникване тук заедно с монетите на Йоан I, т.е. по време на завоевателната кампания на византийците. Това количество от монети нараства още повече при приемниците на Йоан I-Василий II и Константин VIII (976-1025). От края на X в. и в началото на XI в. в средновековна България е имало трайно парично обръщение. Непрекъснатото нарастване на броя на циркулиращите монети е най-добрата илюстрация на това явление.
Златният номинал е вече представен само от солида, като получава наименованието номизма. От времето на Никифор II (963-969) е било въведено паралелно сечене на два вида номизма – обикновената, която е с Ѕ по лека от стандартната. Нейното предназначение според изследвачите е било да задоволява търговските контакти с арабския свят, като еквивалента на фатимидския динар. Отначало външната разлика между двете номизми не е била чувсвителна (само в теглото), но от времето на Василий II тетартеронът започнал да се отличава с по-дебелото си и по- малко ядро.Сребърният номинал е представен от милиаресията, чието обръщение показва известно активизиране от втората половина на Xв. Показателен факт е, че новооткритото Преславско съкровище, включващо предимно златни предмети, съдържа не златни монети, а 15 милиаресии. В единичните находки обаче най-разпространена е милиаресията на Йоан I и по-малко на Василий II.
Медният номинал е представен само от фолиси с различен тегловен стандарт през отделните периоди. От времето на Йоан I Цимисхий, и по точно от 970 г., се е поставило началото на неговото анонимно сечене, когато върху монетите не се изписвали името и образът на владетеля, а от едната страна е представен образът на Христос-Емануил(победител), а от другата е изписан девизът”Исус Христос цар на царете”.
Обобщавайки появата на паричното обръщение в Първата българска държава, трябва да посочим, че до падането на България под византийска власт наченки на такова обръщение има, но то е недоразвито и спорадично; предизвикано е не в резултат на вътрешното закономерно развитие на народното стопанство, а в следствие влияние от вън и конкретно от Византия. Ако това обръщение бе предизвикано от вътрешните закономерности, безспорно и след Симеон би имало значително монетно обръщение и безсъмнено то би довело до появата на собствено монетосечене за задоволяване на потребностите на пазара. За сега подобно масово българско монетосечене не е известно. Фактът обаче, че все още не е известно, не изключва възможността в бъдеще да бъдат открити монети от владетелите на Първата българска държава. Ако се открият такива, те по всяка вероятност няма да са сечени за масова употреба, а повече за престиж на владетеля, каквато функция имат и златните монетовидни медалиони, сечени от хан Омуртаг (814-831). Наличието на тези медалиони, както и на моливдовули от времето на българските владетели Тервел(701-718), Борис(852-889), Симеон, Петър и пр.свидетелствува, че монетосеченето в България,като техника и технология, не е било проблем. Пречката за това е била липсата на обществено-икономическа необходимост от такова поради недостатъчно развитие на производителните сили и разменните отношения в страната.
От всички тези факти можем да стигнем до извода, че паричното обръщение в Първата българска държава се е обслужвало главно от византийски пари..

Солид ( от латински : solidus твърд , масивен) е , римска златна монета пусната в обращение от император Константин I Велики през 309 г. Теглото и било 1/72 от римския фунт ( 4,55 г.) Тя заменила основната златна монета до този момент ауреуса.
През 314 г. е започнала да се използува и в западната част на Римската империя , а през 324 г. на цялата территория на империята. За дълъг период тя остава основна парична единица в Римската империя , а след това и във Византия. Гръцкото наименование на византийския солид е номизма (nomisma) , а в Европа е наричана безантин или безант.

moneti.jpg

http://www.kaminata.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *