Племето дерони отсякло първите пари по нашите земи.

Споделете страницата!

 

По средиземноморските пазари много се тачели монетите от Кабиле.

Тракийски образци са намерени чак до коритото на р. Тигър.

Първите монети, отсечени по българските земи са дело на траките и датират от V в. пр.н.е. Тогава все още в древна Тракия не са се образували държавици, а тя е населявана от отделни племена. През този период е възникнало т. нар. тракийско племенно монетосечене.
Чрез емитирането на монети се идентифицира властта на съответния владетел, което е било от голямо значение особено, ако тя е оспорвана от някой негов конкурент. Ето защо са налице много примери в историята на много страни за владетели, които непосредствено след интронизацията им започват да емитират парични емисиси със собствения си лик върху тях, а впоследствие правят промени в законодателството (чрез декрети или чрез закони, приемани от парламента, ако такъв има в държавата им), започват строителство на големи обекти и започват да водят дипломатически преговори или военни действия. Парите са и най-устойчивия паметник, от които е възможно нашите съвременници да узнаят повече за историята и битието на много народи, които не са имали писменост. Един от тези народи са траките, от които писмени сведения има единствено в трудовете на гръцките историци, както и на някои предмети, намерени от археолозите (надписите върху тях са на гръцки език).

Тракийското племенно монетосечене представлява обособена група в античното монетосечене. То напомня релефната пластика от Йонийските острови от архаичната епоха.
Тракийските монети от V в. пр.н.е. са сечени от племената дерони, одриси, орески, бизалти, тинтени, беси, едони, ихни, лете и от т.нар. анонимни тракийски племена. С изключение на монетите на дероните на реверса на останалите монети няма изображения. Те са заменени с вдлъбнат квадрат, който наподобява криле на вятърна мелница.

Първите монети, отсечени по българските земи са на тракийското племе дерони. У нас са намерени находки на тетрастатери на дероните при с. Садовик, Пернишко, които са датирани от 500-480 г. пр. н.е. и край с. Величково, Пазарджишко, датирани към 475-465 пр.н.е. Те тежат средно по 40,10 г всяка.
Лицевата страна на монетата от с. Садовик е с изображение на бог Хермес, застанал прав зад два вола и е с надпис „дерро“. На монетите от с. Величково е изсечен седнал в двуколка мъж с остра брада, който подкарва воловете с камшик. Шест от монетите са с изобразен летящ орел, който държи гущер в клюна си.

Едно от следващите тракийски племена, секли монети е племето бизалти. Те са обитавали земите на долното поречие на р. Струма, южно от планината Дизорон. Монетите, отсечени от него са сребърни и са датирани между 475-460 г. пр.н.е.
Племето едони е имало собствено монетосечене, което се датира от V в. пр.н.е. Познати от тях са октодрахми от времето на техния племенен вожд или както още се среща в специализирата литература ­ цар Гета. Интерес представлява обстоятелството, че монетите на едоните са намерени в състава на съкровища, които са твърде далече от техните земи ­ едното в областта на древна Антиохия, а другото край бреговете на р. Тигър.

Бесите, които са живеели в горното течение на р. Марица са секли два вида сребърни монети. Най-разпространени са изображенията върху тях на силен, който отвлича нимфа.
Собствено монетосечене е имало и племето лете, което е живеело в Македония. То е датирано към 500 г. пр.н.е. Сюжетът, изобразен на монетите е подобен на този от монетите на бесите ­ вижда се силен, който отвлича менада.
Около 500 г. пр.н.е. монети са секли и племената на тинтените, ореските, както и царете Мозес (ок. 475-465 г. пр.н.е.), за когото не се знае на кое племе е бил владетел.

През следващите векове интерес представляват монетите на пеонския владетел Патрай (335-315 г.пр.н.е.). На тях е изобразена битка между тракийски воин и македонски боец, като се предполага, че тя е станала по-рано по времето на управлението на македонския цар Филип II, който е воювал с траките и завзел част от техните земи.
Във вътрешността на Тракия монети са емитирани в два града ­ Кабиле, който се е намирал на 7 км северозападно от Ямбол до р. Тонзос (Тунджа) и Одрюза, разположен при вливането на р. Тунджа в р. Марица, непосредствено до българо-турската граница на територията на южната ни съседка. Кабиле, заедно с Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора) са основани от македонския цар Филип Македонски.

Шест типа монети са емитирани в античния тракийски град Кабиле, като един от тях е бил със сребърен номинал ­ тетрадрахми. На лицевата му страна е изобразена глава на бог Аполон, а на обратната страна глава на богиня Артемида, която държи две дълги факли. При разкопките на гр. Севтополис е намерен декрет, в който е записано, че със скулптура на богиня Артемида с две дълги факли е украсен един от храмовете в града и се счита, че тази богиня е покровителка на града. Тетрадрахмите, емитирани в Кабиле, поради своите платежни качества са много добре приемани на пазарите в Средиземноморието. Образът на Артемида се среща и на бронзовите монети от древния тракийски град.

В гр.Одрюза са емитирани само бронзови монети. На аверса им е изобразен Херакъл с лъвска кожа. Погрешно тези монети до шестдесетте години на ХХ в. са се приписвали на одрисите.
Държавата на одрисите е възникнала след изтеглянето на персите от Балканския полуостров през първата половина на VI в. пр.н.е. Тракийското племе одриси през този период е успяло да обедини други няколко племена в държава, начело на която са стояли царе. Държавата на одрисите, за която все още се знае твърде малко от по-голямата част от българската общественост е предшественик, ако не на българската държава, то на държавността по българските земи.
Известни са няколко одриски царе, които са емитирали монетни емисии.
Един от тях е Сараток (посл. десетилетие на V в.пр.н.е.), който е оставил своето име в историята единствено от изящните в иконографско отношение монети, емитирани по времето на неговото управление. Те наподобяват на монетите, отсечени на остров Тасос и се предполага, че са емитирани там.

Аматок II (359-351 г.пр.н.е.) е одриски цар, от времето на който са достигнали до наши дни едно най-богатите по обем и по типология монетосечения. Те могат да бъдат групирани в три типа бронзови монети. На първия е изобразен кон в ход раван. Вторият тип изобразява грозд с клонче в зрънчест кръг, а третият ­ лоза с пет грозда. На обратната страна на трите типа монети е изобразена двойна брадва.
Някои от монетите на Севт III (ок. 320/315-310 г. пр.н.е.) са препечатани върху бронзови монети на други владетели. Край гр. Шипка (недалече от този град е древния Севтополис, понастоящем на дъното на язовир „Копринка“) през 2004 г. бяха намерени 3 монети от времето на Севт III, а по всяка вероятност и гробницата на този одриски цар, в която има 74 погребални предмета. Налице са почти сигурни сведения, че край Севтополис е имало монетарница.

Нумизматите считат, че последните самостоятелно издадени тракийски монети са тези на Рескупор I (ок. 48-43/42 г.пр.н.е.). На лицевата им страна е изобразен портрета на Рескупор I, а на обратната ­ богинята на победата Нике, която е с крила и е с трофей от война.
Последните трима тракийски владетели са царували след началото на инвазията на войските на Древен Рим в българските земи от вътрешността на Балканския полуостров, тъй като древногръцките черноморски полиси са завоювани по-рано. Тези тракийски царе са във васална зависимост от Римската държава, която окончателно покорява Тракия през 44 г. от н.е.

Върху техните пари е изобразен първо римският император Октавиан Август, а по-късно и Калигула, което показва зависимостта на траките от империята.
Реметалк III (ок.37-44 г. от н.е.) е последния тракийски владетел, царувал и съответно емитирал пари преди завоюването на Тракия от Римската империя.

http://www.monitor.bg/article?id=67008

3 thoughts on “Племето дерони отсякло първите пари по нашите земи.”

  1. Бих искал да попитам на каква стойност се определят тези монети и златни ли са ?

  2. Тези монети са сребърни,изключително редки,около 12броя и нямат цена.Ако някога ти попаднат такива монети, ми се обади.

  3. По-скоро бих се съгласил за следното:
    1.Първи тракийските царе засвидетелстват своите ликове върху монетите си, което е повод за гордост.Да не забравяме и директната връзка между Лидийските царе и Траките.Именно свастиката – соларният символ е пръв в опакото на всички първи монети на Цивилизацията
    2.Тракийските царе ПОРЪЧВАТ своите монети при подвластните им колонии / Маронея , Абдера, и др. / и не са секли монети
    3.По-скоро ползват монетите на Тракийския Херсонес, взети като данък-форос
    4.Артемида -Фосфорос се появява твърде късно, през-1-2 век сбл.Хр.
    5.Второто Царство рядко сече монети, Севт Трети също е изключение
    6.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *