Древнотракийски могилни некрополи

Споделете страницата!

 534_41.jpg

Траките са народ, който прилага своята култура и господство върху територията на Балканите и не само там. Те са номадски народ, който води полуоседнал живот. Те се характеризират като скотовъдци, сащо така били добри в занаятите като металообработване, дървообработване, кожарство, гранчарство и др. Първи достоверни данни за този народ датират от Омирово време. В поетическия свят на Омир Тракия е “коневъдна, тлъстопочвена” страна, “майка на овци”. Траките са смели, силни хора – “копиеборци” и “колесничари”. Картината, която ни разкрива народния епос, представя тракийското общество оглавявано от царе.
За всичко това получаваме сведения и от намерените вещи при археологическите разкопки на редица селищни комплекси, както и могилните некрополи.
Траките са народ, за който от значителна степен било изграждането на “дом” за покойника. Те отделяли много време и усилия в изграждането на могилни некрополи.
Гробничната архитектура от ранножелязната епоха в Тракия е представена предимно от скалните гробници и доломените, които се определят като представители на мегалитната култура.
По своя характер скалните гробници се доближават до светилищата, тъй като се устройват на природно забележителни места и навярно за покойници, чийто култ има обществено значение. Така те изпълняват ролята на древноелински хероои. Скалните гробница са разположени в планински, полупланински или райони със здрави скални образувания – преди всичко в Родопите и крайбрежието на Североизточна България. Те са вдлъбнати в скални масиви и са като микенските гробници на естествени възвишения. Имат четвъртита или по – често овална до кръгла форма. Покритието им най – често е заоблено, наподобяващо небесния свод, с което дават заявка да са предшественици на по – късните куполни подмогилни сгради. Понякога в камерата е издялано каменно легло. В това отношение е поразителна приликата с едно помещение от могилата в Оструша край Шипка, което е издялано в монолитен блок и във вътрешноста му е оставено правоъгълно ложе. Входът им е примитивно оформен. Някои от скалните гробници имат и предверие. В Родопите те са разположени поеденично, рядко по двойки и са отдалечени една от друга. За разлика от тях в Североизточна България са на групи.
Долмените са мегалитни гробници, изградени от огромни каменни плочи, които оформят правоъгълни малки помещения, покрити със също така големи, хоризонтално поставени плочи. В Тракия се срещат на територията на Югоизточна България, Североизточна Гърция и Европейска Турция. Намират се по еденично или на групи по планинските била и склонове на открити и с широк обзор места. Някои и до днес са под могилни насипи, в други случаи натрупванията са отнесени от ерозията. Някои от тях имат крепиди от вертикално поставени каменни плочи. Най – често срещаните са еднокамерни долмени, като помещението е с правоъгълно или трапецовидно сечение. В една от стените на юг, югоизток или югозапад, е изрязан вход с незначителни размери, през който може да пълзи човек. Входът е най – често правоъгълен, но се срещат арковидни и трапецовидни. Освен еднокамерни, са познати и двукамерни и трикамерни долмени с дължина не повече от 3м и височина 2м. Някои имат и дромос (коридор). При трикамерните помещения те са едно след друго или третото е разположено встрани от едно от другите, както при по – късните  гробници в Жаба – могила и тази в Гинина могила. Това е едно от свидетелствата за приемственост в развитието на култовата архитектура в Тракия.
Огромно мнозинство от известните долмени са без археологически материали. В малко от тях са открити цели или фрагментирани глинени съдове или  накити, въз основа на които долмените се датират във времето на ранножелязната епоха. Предполага се, че те са използвани за няколко последователни погребения, осквернени в последствие поради цялостното им или частично оголване. Много е вероятно те да са използвани и като примитивни паметници свързани с култа към мъртвите.
Развитието на скалните гробници и долмените като архитектурни типове довежда до разпространението на двата основни вида подмогилни гробни помещения в Тракия – кръгли и правоъгълни.
Подмогилните паметници в Тракия се наричат обикновенно гробници. Голяма част от тях обаче са били използвани като мавзолеи и храмове или като елементи от хероони. От религията, както и от някои писменни извори е известно, че след смъртта си тракийските владетели са били обожествявани и почитани като богове. Техните последни жилища се превръщали в места за поклонение, за мистерии или други религиозни ритуали.
Единствено с предназначение на гробници са подмогилните постройки с незначителни размери, макар и пространствено решени с вход, стени и покрив. В тях не са регистрирани следи от вторично влизане с цел използване на пространството с ритуални нужди, нито пък това е било допустимо при малките размери и невъзможността в тях да се вместват повече хора. По – големите съоръжения позволяват периодично влизане с цел поклонение или извършване на други ритуални действия. Те могат да се определят като мавзолеи или храмове, като разграничаването между тях е трудно или направо невъзможно. Разликата се определя от това дали сградата е направена, за да бъде в нея погребан владетел или аристократ и впоследствие използвана за поклонение пред останките му или тя е построена, за да служи като храм и да бъде в определен момент използвана и като място за погребване на знатен воин, аристократ или владетел. Комплексът от могила, подмогилна сграда – мавзолей или храм и околомогилна площ, използвана с култово предназначение, прераства в хероон. Археологически хероните са засвидетелствани широко, особено напоследък. Като пример за такива може да се посочи Жаба – могила, която освен че крие две последователно използвани монументални съоръжения, е била оградена от широк и дълбок, пълен с вода ров, между него и насипа е имало широка пътека, а на върха е била изградена примитивна постройка, която вероятно е служела за обитаване на жреците на комплекса. Могилата Мал – тепе край Мезек също може да бъде определена като хероон. В някои гробници като тези от Казнлък и Свещари, във вътрешността си са представени и сцени на хероизация.
Подмогилните съоръжения в Тракия могат да бъдат класифицирани въз основа на различни белези – материал, брой на камерите, планово и пространствено решение, наличието или не на коридор и т.н.
Въз основа на материалите те се делят на 2 типа – каменни и тухлени, като понякога се наблюдва и комбинираност между тези два материала.
Повечето известни в Тракия подмогилни съоръжения са изградени от камък. Някои от тях са изградени от речни или ломени камъни, а понякога от плочи. Каменните съоръжения са пръснати , макар и неравномерно из цялата територия на съвременна България, като най – много те се срещат в Средногорието, предпланинските райони на Източните Родопи, Стара планина, в Шуменска, Разградска, Врачанска област.
Тухлените архитектурни паметници са известни засега само от хинтерланда на одринската столица Севтополис. Коридорите при тях са изградени от камък, а камерите са от дебели, добре опечени тухли с квадратна, правоъгълна и секторна форма. Последните са особено важни, защото са служели за изграждането на куполното покритие. Тухли са използвани за изграждането на прочутата Казанлъшка куполна гробница, тази край Мъглиж, в района на Крън, Казанлъшко и т.н. Върху мазилката на Казанлъшката и Мъглижката гробници са нанесени стенописни изображения, а повечето от останалите имат многоцветна украса от хоризонтални пояси в различни цветове.
Друг формален белег за класификацията на тракийските подмогилни паметници е броят на помещенията. Не може да се установи зависимост между техниката на изграждане и простота на сградите. Най – елементарните от тях са еднокамерни, при което те могат да бъдат изпълнени съвършенно примитивно. Като такъв пример могат да бъдат посочени гробницата край Малко Белово,, Малката могила край Шипка и др. Други еднокамерни гробници, също с различна степен на представителност, имат коридор, който извежда в периферията на могилния насип и ги прави достъпни за посещения и вторично използване. Такива са двете куполни постройки край с. Равногор, Брацигово. Едната от тях е построена от местни каменни плочи и незначително количество обработени блокове. Другата от грубо одялани неголеми по размер камъни. И за двете е характерно наличието на вуншни стени, което свидетелства, че определен период от време те са били изцяло открити, преди да бъдат скрити под могилни насипи.
При двукамерните съоръжения двете помещения са в една линия. Начинът на градеж при тях не се влияе от броя на камерите. Те могат да имат коридор – Сашова могила, куполната гробница край с. Александрово и др. двукамерните гробници в Жаба – могила и голяма Арсеналка край Шипка са без коридор, но са изградени в периферията на могилата. Те са имали представителни фасади, били са открити отпред и достъпни за посещения.
Трикамерните съоражения са малко. В Мезешката гробница помещенията са разположени едно зад друго в една линия след много дълъг коридор в същото направлвние. Също има и могили чието разположение на камерите е несиметрично – в Ганина могила две от помещенията са едно зад друго, а в третото се влиза от първото, като входа е разположен от дясната страна.
Освен затворените помещения , които са били основно свързани с култа, някои подмогилни паметници имат и коридори и предверия. Коридорите, наричани още дромоси, имат строго практична функция. Те свързват затворените помещения с периферията на могилата и ги правят достъпни за многократни посещения. Те понякога са изграждани със същия материал, с който и могилата, но по – често са правени като е използван далеч по –  примитивен градеж.
Предверията са отверени навън помещения, които предхождат гробните камери и служат за преход от реалния свят към света на култовата тайнственост. Поради неуточнената и неустановена терминология в някои случаи е трудно да се направи разлика между широк коридор и предверие. Предверията често служат за погребване на коне, но това не е правило, както се смяташе доскоро, защото напоследък бяха регистрирани множество случаи на конски скелети в първите камери или дори в централните, редом с човека. Предверията по правило са конструктивно свързани с помещенията и са изградени по същия начин и от същия строителен материал.
Най – големият засега подмогилен тракийски храм – този край Старосел има своеобразен неповторим план. Той се състои от 3 монументални стълбища – парадно и странично, ритуална площадка между тях, широк  и дълъг коридор, ограден със високи стени. Дромосът води до фасадата с пластична и цветова украса  и 2 помещения – правоъгълно с цилиндрично покритие и кръгло с купол. Могилата е оградена от стена и изградена от добре обработени каменни блокове.
В Тракия е познато съоръжение  с по – особен и сложен план. Това е паметникът под могилата Оструша край Шипка, построен на площ от 100кв.м и съставена от 6 помещения – 5 правоъгълни и 1 кръгло, разположени в 2 тройки една зад друга. Входът от юг води в правоъгълна камера, която играе ролята на разпределител. От нея се влиза в две странични – вдясно кръгла, вляво правоъгълна  и централната на север. От двете страни на централната, която наподобява саркофаг, са построени две затворени отвсякъде камери, които вероятно са били предназначени за ограбени по – късно съкровища.
Могилите са най – често срещаните и най – ценените паметници на тракийската древност в днешните български земи. Затворени археологически комплекси, те предоставят  неизменими свидетелства за бита, културата и религията на траките. Разнообразното устройство на могилите показва различни обичаи в тракийската погребална традиция, а богатият инвентар – материалната култура на траките. Наличието на могилни некрополи се наблюдава в почти всички райони на България, както и на съседните страни обитавани през различни периоди от времето на траките. Разпространението на могилите в България може да се определя в две направлвния – хоризонтално и вертикално. Най – значително наличие на тези паметници има в района на Тракийската низина, или станал известен днес този регион с нарицателното “Долината на тракийските царе” и в Североизточна България, а по – слабо се наблюдава разпространението им в Западна България. Могилите, малки или големи, носят очарованието на една древна земя, пазеща в себе си паметта на много изчезнали поколения нейни жители.
Могилата, покриващ гроб или гробница на знатен покойник, е монументален надгробен паметник, известен не само у траките и разпространен и далеч настрани от тракийските земи.
В Тракия са познати 2 основни групи могили – селищни и общо наричани надгробни или тракийски могили. Селищните са получени от наслояването на едно и също място на пластове от съществуващите там селища от новокаменната, каменномедната и дори римската епоха.
За тракийските могили се приема, че преди всичко са натрупани върху гробове на знатни жители на нашите земи от ранната бронзова епоха до окончателното възприемане на християнството. Някои от тях, както се установява напоследък, не са пряко свързани с погребалните практики, а са резултат на други ритуални действия. Огромно мнозинство все пак от тях са натрупани върху гробове и това определя името им. На старобългарски език, както и на руски могила означава гроб, което преживяло векове наред се е запазило и до наши дни.
Могилите и тяхното възнкиване са най – вероятно резултат на практично и идеологическо мислене. След изкопаването на яма за погребване на мъртвеца, върнатата обратно почва е повече поради разбухването й и защото тялото на мъртвеца заема известно пространство от вътрешността й. Този факт може би е довел до мисълтта у древните траки, че колкото купчината над земята е по – голяма, толкова по – уважаван и почитан е бил покойникът. Така постепенно насипите нараствали, за да достигнат през късножелязната и римската епоха огромни размери. Действително най – ранните могили са с незначителни размери, докато по – късно те прогресивно се увеличават, когато става дума за погребения на представители на аристокрацията и владетели.
Надгробните могили рядко се срещат еденично. Обикновенно те образуват малки или по – голями некрополи с многобройни могили, чиято форма и големина е различна.
По форма могилите могат да бъдат кълбовидни, конични, пресечен конус. Сегменти от кълбо се срещат при малките могили с височина не повече от 3 – 4 м. Формата е резултат най – вече на земеделска обработка и ерозионни процеси. Тези могили са предимно разляти, нямат крепиди и не съдържат каменно съоражение.
Някои от по – голямите могили, но и такива с по – малки размери останали извън обсега на обработваемите площи имат конична форма. По – често върхат им е заоблен, отколкото заострен. Стройната им форма се дължи на съществуването на крепида и използването на по здрава почва при насипването или пък укрепването на насипа по време издигането му.
Много голям е броят на могилите наподобяващи пресечен конус. Те са средни, големи и много големи като достигат до височина 20 м. С голяма степен вярност за тези могили може да се твърди, че пресечният конус е била търсена от траките форма на надгробни насипи, защото тя отговаря на представата им за строежа на света, а те е трябвало да го наподобяват, за да може той да бъде населен от знатните им покойници, някои от които междувременно хероизирани след смъртта си. Плоскостта на могилната основа е символизирала равнището на на реалния свят и върху него са изграждани или в него са вкопавани гробни съоражения. Заоблените стени на насипите са отразявали видимите контури на небесния свод, а равната горна повърхност би могла да бъде възприемана като наднебесна равнина населена с “ реалните “ богове и тези, които траките са провъзгласявали за такива след погребението им. Като потвърждение на твърдението, че пресечният конус е била търсена форма, може да се посочи върха на Жаба – могила до Стрелча на примитивна обредна сграда.
Могилните насипи както стана ясно по горе могат да се различават и чрез големината си, чийто основен белег е височината.
За много малки могили се приемат тези с височина до 1,6 – 1,7 м и се определят лесно поради това, че върхат им достига до височината на погледа на един средно висок човек. Това е най – голямата тракийска група могили, но поради малката им височина те са много трудни за различаване и в следствие на това подлагани на ниско археологическо проучване.
Малки могили са тези с височина до около 4 м. Те са пръснати навсякъде в България и изглежда са най – многоброината група. Малките могили са най – често проучвани. В тази група попадат по – голямата част от насипите натрупани през ранната и късната бронзови епохи, през ранножелязната и през другите периоди на насипване на могили в Тракия. В тях са откривани и могат да бъдат очаквани по – малки и примитивни гробници, зидани гробове и други гробни съоражения.
Другият тип могили са средните, като височината им достига до 8м. Поради сравнително голямата им височина те са били предмет на по – рядко археологическо проучване. Повечето от малките гробници са открити в среднити могили. Разкопаването им с цел добиване на скъпи и представителни материали е безполезно, защото те са били разграбени още през древността.
Могилите с размери между 8 и 15 м се считат за големи. Твърде малко от тях са проучени археологически, тъй като разкопките изискват сериозни инвестиции и продължителна работа.
Същото, при това с голяма степен, се отнася до много големите могили, които имат височина над 15м. Броят им е много ограничен. Единствено могилата Рошава Драгана, край Стара Загора е напълно проучена. За нея е установено, че е от римската епоха и съдържа няколо богати гроба. Други примери за такива могили са Жаба – могила, Мал – тепе, Шушманец, Четиньова могила, край Старосел. Огромни размери също има Дукова могила, Перущица. В околностите й през XIX  век са намерени 10 колесници. В изкопите на върха й са намерени още късове и дръжки от бронзови съдове от втората половина на V в. пр. Хр. Всичко това прави от Дуковта могила един изключително интересен паметник.
Съществувалата в Микена традиция монументалните архитектурни паметници да бъдат вдълбавани в естествени хълмове изглежда не е била чужда и на траките. Свидетелство за това е паметникът край с. Гърло, Брезнишко, както и скалните гробници от ранната желязна епоха. Така много от големите и много големи могили в нашите земи са били предварително натрупани, за да може в последствие да наподобяват естествени хълмове, на които траките са отнемали част от насипа и са построявали там предназначени за гробици, мавзолеи и храмове представителни съоражения. Това е документирано категорично за Жаба – могила, могилите Оструша, Шушманец, Голяма Арсеналка и др.
Начинът на натрупване на тракийските могили може само частично да се раконструира въз основа на наблюденията по време на археологически разкопки. Историческите изводи в това направление са оскъдни. От тях се знае само, че след смъртта на тракийски големец са провеждани тридневни тържества с много угощения, пиене на вино и игри. За това съобщава и древноелинския историограф Херодот в описанието си за погребалния обред на траките, който извършвали за своите богати тракийски фамилии. Три дни се давали угощения и след това се изваршвало погребението. Умрелият бил полаган в гробница или изгарян на клада. Над гроба се издигала могила и се устройвало състезание в чест на покойника.
Ранните могилни погребения съдържат скромен инвентар. Характерни предмети за мъжките гробове са оръжията – меч, копие и т.н. освен тях често се срещат фибули и глинени съдове. Женските погребения се отличават с накити – фибули, гривни и др. Неизменна навсякъде е керамиката. За отбелязване е, че трупополаганията съдаржат женски скелети, което води до извода, че трупоизгаранията са на мъжете. Поради това наличието на отделни скелети на мъже навежда на мисълтта, че погребаните с трупополагане на мъже на се принадлежали към тракийски родове, щом като са били погребани като жените, наложниците и робини.
През класическата епоха могилните погребения в каменни гробници са погребения на племенни вождове, представители на най – висшата класа, на аристокрацията. Погребенията от тази епоха стават чрез трупополагане на мъже и жени, което е свидетелство за изравненото положение между двата пола в тракийската аристокрация. Това е резултат и от влиянието на древноелиснката култура сред представителите на знатната робовладелска класа у траките. Такива каменни гробници под големи могилни насипи съдържат богат инвентар от предмети на бита и облеклото, а също и многобройни вносни предмети от гръцки произход.
Освен в могилни гробници, траките са погребвали и в малки гробни камери, като тези в Равана, които едва личат. Те били предназначени за обикновенното население, което се е придържало по – вярно към старите погребални традиции на траките, наследени от векове.
Особена черта на знатните тракийски погребения при някои тракийски могилни некрополи е погребването на кон. В предверието на Казанлъшката гробница и тази при село Янково, са открити скелети на коне. Тази практика да се убиват при погребението на вожда и царя любимият му кон свързва тракийския погребален обред с този на скитите и потвърждава описанията у древните автори на тракийското погребение, както и голямата роля на коня в тракийския бит и култура.
Инвентарът на ранните гробици се отличава със своята изисканост и богатство. Като пример могат да се посочат сребърни съдове, кани, огледала, сребърни блюда, стъклени канички, бронзови кофи и др. Между оръжието могат да се посочат бронзовите ризници, железните копия, стрели, шлемове, извити ножове и т.н.
Типични за дунавлийските могилни гробници са златните накити: гривни, пръстени, обици, огърлици, златни фибули и пр.
Един изключително ценен паметник на тракийската погребална традиция е некрополът в Байлово, Софийско. Той е разположен на равно място, където едва личат малките могили, натрупани над гробовете. В некропола са застъпени 2 обреда – трупоизгаряне и трупополагане. Трупоизгарянето е извършвно на място. В зависимост от начина на погребението се изграждали от камъни правоъгълни или квадратни и кръгли камери, в които полагат трупа или горелите кости. Гробът се покрива с големи плочи и по този начин наподобява на долмен. Отгоре и отстрани се натрупват камъни и пръст, които затварят под земата малкото съоръжение.
В гробовете мъртвите се погребват с облекло и предмети на бита, и най – вече оръжие при мъжките погребения. Тези и подобни предмети се откриват и сред горелите кости при погребенията с трупоизгаряне. Подобни некрополи са открити още в Ловшко, Царевец, Врачанско, Тетевенско.
Предназначението на тракийските моигили може да се раздели на няколко групи – надгробни, неизползвани, с унищожени гробове, символични, хероони и дарствени. Различията между някои от тях са трудно раличими, има преходни варианти, неустановими факти и съчетание на едно предназначение с друго.
Днес под термина надгробни могили се разбират тези най – многобройни насипи, които са натрупани над гробове на тракийски владетели, предназначени за тази цел и криещи резултат от погребения. В тях със сигурност е установено съществуване на гроб – бил той изцяло или частично запазен. При тях могат да се наблюдават 2 основни варианта – едните са насипни след извършването на погребението върху него, други са били издигани и използвани за извършването в тях на едно или повече погребения – едновременно, ч кратък или по – продължителен период.
Под неизползвани могили разбираме тези, които са издигнати за извършване на погребение, но по различни причини в тях не е погребан тракиец. Те трудно се отличават от тези с унищожен гроб.
Символичните могили се обясняват с обстоятелствоти, че уважаван местен търговец е загинал в далечен край, удавил се е, бил се е с диви зверове или по някаква причина тялото му не е намерено. Уважението към него, страха от боговете и вярата в безсмъртиетп на независещата от тялото душа е карало съплеменниците му да изпълнят погребалния ритуал в една или друга степен. В зависимост от това могат да се отличат 3 основни типа на символичните могили. Най – трудно отличими са тези, които са издигнати просто като насипи. В тях остатъци от погребалния ритуал не са открити, те са чисти насипи. За всички тях се използва термина “ празни могили “.
Вторият тип символични могили са тези, при които ритуалът е направен на по високо ниво. Направено макар не изцяло гробно съоражение, но в него липсват кости и археологически материали. При третия тип е изградено гробно съоражение и са поставени гробни дарове, но липсват кости. Символичните могили, макр и трудни за разпознаване, имат голямо значение за изясняването на някои страни от погребалните обреди в Тракия.
Терминът “ дарствени “ могили се използва от сравнителни кратко време. Тяхното съществуване става предполагаемо през последните десетилетия. Край с. Къпинова, Великотърновско под незначителен могилен насип са открити скъпи вещи, които се били свързани с гробно съоражение и е нямало останки от човешко тяло. Също така край Стрелча са открити ями без кости, но с богат инвентар – късове от златен венец, сребърни съдове, материали от глина и бронз и т.н. От тук се наложи мнението че това са могили, които не са свързани с погребални практики, а могат д бъдат обяснени единствено с обичая да се даряват на боговетв ценности, за да бъдат те омилостивени след природни бедствия, сполетяли местните хора нещастия и други неблагополучия.
Могилните некрополи на траките са едни от най – важните паметници останали като знак на този етнос. Чрез тях ние получаваме сведения за бита, културата и живота на нашите прадеди. Макар проучването на тракийските некрополи по нашите земи все още да не е проучено в голяма степен, то ни дава ценни сведения за тях и това ще продължи и за напред с тяхното неспирно проучване от страна на археолози и историци.

thracian-tumulus-strelcha.jpg

razhevo-mogili.jpg

1136324921804901.jpg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *