Монетни системи и номинали – I част

Споделете страницата!

Статер
Статер

В тази статия ще разгледаме формирането на монетните системи и номинали в античността. През този период е нямало единна монетна система. Обществено-икономическите отношения са предизвикали тяхното разнообразие. За Древна Гърция главно се отнася това разнообразие. За Рим то е в по-строго определени норми и в трайна степен на употреба.

Монетната система е директен производ на тегловата система. В Гърция сметната теглова и парична еденица подир реформата на Солун от 594 г. пр. н. е. има следните измерения.
1 талант = 60 мини = 26,196 грама
1 мина = 100 драхми = 436,6 грама
1 драхма = 6 обола =4,366 грама
1 обол = 0,728 грама
1 халк = 0,091 грама
Тук таланта и мината са сметните еденици. Те нямат пряко участие в паричното обръщение. Представляват съчетание на шесткратната с десетичната бройна система, което е особеното и интересното за тях в случая.
Древногръцкото монетосечене от неговия архаичен и класически период е изградено на два типа монетни системи. Едната ситема се базира на електрона и златото главна монетна еденица статера. Другата – на среброто с драхмата като основна монетна еденица. Няколко са по – известните и разпространени в античността монетни системи.Те са следните.

Лидийска система. Обхваща периода VII-VI в. пр. н. е. Основната монетна еденица е електроновият (впоследствие златния) статер с тегло 14,71 грама. Разпространение: Лидия, Йония и други райони на Мала Азия.
Егинска система. Тази система се ползува във ремето VII-VI в. пр. н. е. Основната монтента еденица през този период е сръбрният статер. Той е тежал 14,55 грама. Разпространена е по островите на Егейско море, Коринт, Делфи, Мегара, Северното Черноморие.
Милетска система. Идентична е на Лидийската система. Разпространена е по западното крайбрежие на Мала Азия, Мелос, Хиос.
Фокейска система. Упетребява се от VI до IV в. пр. н. е. Електроновия статер е с тежина 16,35 грама. Сече се във Фокея, Митилена, Кизик, и други.
Евбейска система. В употреба през VII в. пр. н. е. Драхмата тежи 4,25 грама.Разпространена е в Евбея, Самос ,Атина, Сицилия и други.
Коринтска система. Въведена е през VII в. пр. н. е. Съвпада с Евбейската система , като статера се дели на три драхми. Употребява се в Коринт и отчасти в Атика.
Родоска система. Прилага се от VI в. пр. н. е. Нейната тетрадрахма тежи 15,00 – 15,50 грама. Използувана е в Родос, Йония, Фригия, Ефес и други.

Пеонска система. В приложение е от VI в. пр. н. е. Нейната драхма тежи 4,72 грама. Използва се в Македония и Тракия.
В елинистическият период се забелязва определена унификация на монетните системи. Александър Македонски въвежда биметализма в монетосеченето. Секат се едновременно златни и сребърни монети. За разменни потребности в дребната търговия се пускат нискономинални медни монети.

След неговата смърт колебанието отново се установява в монетните системи. Ако в тегловите норми на монетните еденици в Древна Гърция и елинистическият свят има колебания, породени от съответните причини, то по отношение на номиналите има определена устойчивост. Разбира се, наблюдаването се отнася за всяка монетна система поотделно,защото за тях монетните еденици могат даа бъдат различни. В случая те се основават или на статера, или на драхмата. Медната монета ,,халк“ се появява едва през IV в. пр. н. е. В зависимост от основната монетна еденица наброяват се няколко номинала.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
OLYMPUS DIGITAL CAMERA

02
ma54-mysie-lampsacus-68277q00-7
tetradrahma4

тетрадрахма
тетрадрахма

Едно мнение по „Монетни системи и номинали – I част“

  1. Много поздравления за интересната статия втората част и първата част на тази статия са страшно интересни. Почти всички неща ги знам, но систематизирани по този начин са много полезни за начинаещите нумизмати.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *