МОНЕТНИ СИСТЕМИ И НОМИНАЛИ – II ЧАСТ

Споделете страницата!

 

ауреус

В тази статия ще разгледаме римската номинална система.надявам се да бъде интересна на читателите на списанието, и да има какво да научат в тази насока.

Римската монетна система е основана на либрата като основна теглова еденица. Римската либра е 327,45 грама и се дели на 12 унции. На тази основа се формират номиналите от IV в. пр. н. е.
В III в. пр. н. е. римският ас е със силно занижено тегло. Тежи едва 54 грама, а в 89 г. пр. н. е. Е дори 13,64 грама. Медната монета става всъщност условна еденица, а не пълноценна, каквато се ражда в началото. От 269 г.пр.н. е. идва сребърният денар с тегло 4,55 грама и със стойността на 10 аса.

Тегловите параметри на римстата монетна система са в динамично състояние. Всички стопански и политически промени в империята дават пряко отражение върху монетното тегло. Реформите  на Аврелиан(270-275), Диоклетиан(284-305) и Константин Велики (307-336) целят стабилизирането на монетната система. Променят се  теглови норми и стойностно съотношение към монетните метали. Предишни номинали изменят реалната си стойност, а на тяхно място се създават нови. В обобщен порядък номиналите на монетите от римската монетна система за периода от появата на либералния ас (IV в. пр. н. е.) до края на римското монетосечене (V в. от н. е.) имат следното изражение:
Асът от IV в. пр. н. е. е с четири подразделения. Всички са основани на либрата.

Ас -12 унции -4 квадранса

Семис – 6 унции- 2 квадранса

Триенс- 4 унции- 1/3 аса

Квадранс- 3 унции- 1/4 аса

Сектанс- 2 унции- 1/6 аса

Има по големи номинала от аса, но те не са с  традиционната си пазарна функция. По-скоро са с касово предназначение.

Дупондий – 2 аса

Тресис- 3 аса

Квинкусис- 5 аса

Декусис – 10 аса

С появата на сребърния денар се формират нови номинали:

Денар – 10 аса

Квинарий – 5 аса,  1/2  денар

Сестерция – 2,5 аса,  1/4  денар

Викториат – римско-кампанска еденица с кратко съсществуване до утвърждаването на денара, както и в кратка паралелна циркулация.
Ауреусът  е номинал на златните монети. Появява се в края на римската република. При Август е в редовен курс на сечене. При неговото управление той тежи 8,19 грама. Един ауреус = 25 денара = 100 сестерции = 200 допиндия = 400 аса. По късната златна монета, въведена с реформата  на Константин Велики,  се нарича  ,,солид“   и тежи 4,55 грама. Половината от солида е ,,семисис“ , а едната му трета е ,,тремисис“.

Друг номинал,  приет в източните римски провинции, който също влиза в ъстава на римската монетна система, е цистофора. Сребрна монета е. Има теглото на гръцката тетрадрахма.
Римската система съдържа монетни номинали, кратни на номиналите от гръцката система както по отношение на тегло, така и по отношение на номинала и неговото наименование. Такива са драхмата, сечена за Цезарея, Ефес, Антиохия, Александрия. Друг номинал е дидрахмата (две драхми) за Цезарея, Кападокия и други. За Египет, Антиохия и Александрия е прадназначена тетрадрахмата.
Обезцененият денар при Каракала се формулира номиналния термин ,,антониниан“. В края на III век ниското сребърно съдаржание в него преминава до плакирането на монетата. Теглото му още от самото начало е колебливо – от 5,3 до 4,7 грама.
По-слабо срещан номинал е аргентеусът. Сребърна монета е. Има тегло 3,4 грама. Въведена е от Диоклетиан. Със същата реформа идва и фолисът. Малка медна монета е, плакирана с тънък слой сребро. Тежи 9-11 грама. В диаметър е 25/27 милиметра.

С монетната реформа  на Константин I е установен нов номинал – силиквата. Тя е сребърна монета с тегло 3,4 грама. Появява се т. нар. ,,тежък милиаренс“ – 5,54 грама и ,,лек милиаренс“ – 4,54 грама, които са също от сребро.Силиквата носи половината от стойноста на милиаренсия. Списъкът на номиналите се допълва  с аурихалкума, билона, центенионалиса,майорината.

сестерция
Ас
фолис
денар
дупондий

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *