КУЛТОВА ПЛАСТИКА. ОБРОЧНИ РЕЛЕФИ.

Споделете страницата!

 v_tablet_heracles.jpg

Независимо от големия размах на култовата статуарна пластика и декоративно-монументалните жанрове трако-римското изкуство било предимно изкуство на релефа. Това било наложено от специфичните частни нужди на населението, което по-масово прибягвало до услугите на художника в случаите, когато искало да почете някой бог или починалите си близки. Най-многобройни били оброчните релефи. Те представляват мраморни плочки с ограничени размери, върху които са изобразени едно или няколко божества. Поставяни в светилищата, те отнасяли до бога молбата или благодарността на посветителите. Надписите и образите в тези релефи показват, че в тях били представяни редица божества от гръцко-римския пантеон: Зевс и Хера, Асклепий и Хигия, трите нимфи, Херакъл, Дионис, Аполон, Атина, Хермес, Артемида и др., както и богове от други религии: Митра, Кибела, Сабазий /Мала Азия/, Силван и Епона /Галия/ и т.н. Най-многобройни били обаче оброчните плочки на анонимното тракийско божество Херос, или Тракийския конник, [80] които се откриват навсякъде в България.

Представата за облика на върховния бог като конник-ловец толкова силно залегнала в съзнанието на траките, че дори божествата като Асклепий, Аполон, Дионис и Арес били изобразявани понякога като конници. От друга страна, тракийската богиня-майка също била представяна като ездачка. Именно този своеобразен момент в тракийската религия определял и специфичната иконография на конното божество. Нейните източници трябва да се търсят най-напред в тракийското изкуство от епохата на разцвета. В апликациите от Луковит и Летница, в изображенията по шлема и наколенника от Аджигьол и т.н. от IV в.пр.н.е. вече до голяма степен била оформена образната представа за този конник-херой като ловец и покровител.

Показателно е, че ловът на глиган — основната тема на оброчните релефи — е залегнал още в сцените върху колана от с. Ловец, Старозагорско /V в.пр.н.е./.

Създадената иконография се поддържала и от паметниците на торевтиката през елинистическата епоха /II-I в.пр.н.е./, както показват фалерата от с. Галиче, Белослатинско, и съдът от с. Якимово, Михайловградско. По същото време в гръцките колонии /Одесос и Абдера/ се появили и първите оброчни релефи от този тип, който получил изключително разпространение не само в Мизия и Тракия, но и из целия античен свят през римската епоха. Така местният иконографски тип, обогатен с редица елементи от източно-гръцката иконография /олтар, адоранти, дърво, около което се увива змия, жертвени животни и др./, бил поставен в основата на хилядите оброчни плочки на Тракийския конник.

Релефи, посветени на Херос с различни епитети, се откриват навсякъде в Тракия. Този огромен археологически материал, включващ паметници главно от II и III в. от н.е., може да бъде систематизиран по няколко признака: иконографски, религиозен и локален. Различават се три основни иконографски типа на Херос, които се срещат в различни комбинации и в многобройни варианти: конник, спокойно крачещ към дървото със змията и адорантите; галопиращ конник с вдигнато копие, участвуващ в лова; и конник, връщащ се от лов с убитото животно в ръка. Божеството почти винаги е придружавано от постоянния си спътник кучето, което му помага в лова.

През III в. в иконографския репертоар като помощник на Херос се появил лъвът и като жертвено животно — бикът, а самият херой получил допълнителен атрибут — щит, който трябвало да символизира неговата мощ да отблъсква злите сили. Тези нови моменти са показател за силно влияние на източната иконография. Пак по това време се усложнил и сюжетът на релефите, като под основната композиция се вмъкнал допълнителен фриз, изобразяващ борби на животни, а зад конника се появил втори малък конник. Най-рано през римската епоха оброчни плочи на Тракийския конник са засвидетелствувани в Одесос /още в края на I в. от н.е./, тъй като тук съществувала силна традиция в скулптурата. Във вътрешностите на страната развитието малко закъсняло, но след средата на II в., когато в новопостроените градове се организирали работилници, бързо започнало усилено производство на тези толкова търсени релефи.

В големите светилища, разположени най-вече във вътрешността на страната, като Баткун, Глава Панега, Търговище, Перник [?81] и др., са намерени голям брой плочи, понякога достигащи повече от сто екземпляра. Те били различни по размер, сюжет и стил, което показва, че посветителите, желаещи да отправят молба именно към хероя на тази местност, ги носили със себе си отдалеч. Може би именно това обстоятелство — нуждата да бъдат лесно преносими — заставяло майсторите на оброчните релефи да ги правят малки по размер. Постепенно се оформяли множество работилници, които изработвали един или няколко типа плочи серийно, като предназначавали производството си за пазара. Изглежда, често надписите били правени след покупката на готовия релеф, което показва, че невинаги сюжетът може пряко да се свърже с молбата на посветителя.

Наличието на различни по стил плочи в едно светилище показва, че работилниците се намирали в градовете, а не край самите светилища. Поради това систематизирането на този материал по локален признак се съобразява с обстоятелството, къде били намерени най-много релефи от дадена група. Анализът показва, че най-производителните центрове на оброчни плочки, които са диктували иконографските нововъведения и оформянето на стила, били в провинция Тракия, т.е. южно от Стара планина. Могат да се идентифицират и редица работилници от Долна Мизия, които показвали предпочитания към едно по-опростено третиране на сюжета и формата.

Оброчният релеф на Тракийския конник независимо от местните особености и от различията в техническата завършеност притежава ред черти, които свидетелствуват за създаването на един приблизително общ стил в тези паметници. Той е обусловен от общността на иконографията, от еднаквата функция, от оживената динамика на разпространението, от първостепенната роля на някои работилници. Повечето от тези произведения представляват закръглени отгоре плочи с тясна рамка, която се опира върху сравнително по-широка долна ивица. В долната част обикновено се помествали надписите, а в същото време тя служила като основа за фигурите. По такъв начин самото релефно поле получавало трапецовидна и закръглена отгоре форма, твърде неудобна за разполагането на сцената в нея. Тракийските майстори успявали да изградят композиция, която максимално използувала възможностите на тази форма и на сюжетните елементи. Фигурата на коня е извайвана по диагонала и това придава на движението още по-голяма динамика, усилена от контрастното направление на развяващата се хламида. Напрегнатите пози и борбата между животните отстрани на коня придават допълнителна динамика на изображенията. Обикновено се получава композиция, която добре съответствува на характера на сюжета. Може би майсторите избирали посоката на движението надясно, за да могат по-свободно и нагледно да представят действията, които хероят извършвал с дясната ръка — хвърляне на копие, носене на жертвено животно, жеста на благославяне /ЬепесНсйо 1айпа/. Тези действия би

трябвало да свържат конника с адорантите или животните в една единна сцена. В същност обаче тази връзка отсъствува в повечето релефи — хероят е с лице към зрителя и реално не участвува в общото действие.

Траките искали да видят представени функциите на бога, защото чрез релефите те апелирали към тяхното изпълнение. Ето защо майсторите пресъздавали едно символично действие, а не някакъв момент от мита на божеството. От тази гледна точка за тях било по-важно точно да посочат атрибутите и нагледно да представят смисъла на действието, отколкото да търсят тяхната реална убедителност. Компонентите на действието били налице, но липсвала фабулата, която би ги оплела в съзнанието на зрителя. Това е една от причините за шаблонния характер на оброчните плочи като цяло. Същата „знакова“ трактовка на действието се открива и в изображенията на човека в торевтиката от предримската епоха в Тракия.

Пластическата характеристика на този вид релефи също показва някои общи черти. Лицето, дадено в повечето случаи във фас, представлява кръгла плоскост, в която са разположени симетрично чертите. Телата са третирани обобщено, но с достатъчно вярно предаване на пропорциите и точно изтъкване на основните обеми, когато формите са най-бегло означени. Майсторът показва по-сигурно чувство приизобразяването на животните, отколкото на човека. В група релефи, произхождащи главно от светилищата при Баткун и Глава Панега, обемите, третирани почти като кръгла скулптура, са свързани помежду си и образуват интересна ажурена пластична маса върху сянката на издълбания фон. Майсторът в повечето случаи не се е впускал в предаване на подробностите в облеклото или предметната среда. В своите произведения той включва само тези предмети, които имали прякото предназначение на атрибути — копие, обърнати вази и т.н. Обикновено средата, в която се развивало символичното действие, също е обозначена само с отделни необходими атрибути — дърво и олтар. Само в релефи от някои градове /Одесос, Филипопол и др./ тя е третирана като реална пространствена и битова среда, а в една плоча от Бургас върху фона са гравирани екзотични растения, което сочи и за източни влияния в тракийския обречен релеф. В плочите от тези центрове съблюдаването на античните традиции е по-явно. Дълбокото релефно поле е обградено с правоъгълна рамка, фонът е равен и върху него изпъкват във висок релеф правилните, понякога дори идеализирани форми на конника. Сцените са допълвани с характерните за елинистическия източен релеф персонажи. Повърхностите са по-грижливо обработвани. Следователно независимо от локалните особености трако-римският обречен релеф може да се раздели на три големи групи: в първата влизат произведения, тясно свързани с източногръцката художествена традиция; във втората се включват плочки, в които има реминисценции от антични образци, но като цяло са най-висша изява на местния провинциален стил; към третата принадлежат по-голямото количество плочки със съвсем сумарно изпълнени изображения и опростена иконография, които обаче по стиловата си концепция се свързват с релефите от втората група. Съществуват и няколко големи ажурени релефа, в които на конника са придадени индивидуални черти в духа на римския портрет от III в. Заедно с оброчните плочки от типа на откритите край Марцианопол те образуват една група, в която преобладават влиянията на римското и източнопровинциалното изкуство.

Оброчните релефи на другите божества имат устойчива иконография, заимствувана от античното изкуство. В стилово отношение те не се отличават много от релефите, посветени на Тракийския конник, тъй като по всяка вероятност излизат от същите работилници. Особен интерес представляват многобройните релефи, изобразяващи трите нимфи, тъй като в тях майсторите най-непосредствено се сблъсквали с проблема на класиката да се предаде голото тяло. Макар и чужди на идеализацията, те създавали някои произведения, които привличат с плавния ритъм на композицията, своеобразната завършеност на формите и категоричността на рисунъка.
http://www.kroraina.com/thracia/hb/thrac_hero.html

v_tablet_silvan.jpg

v_tablet_dyonisus.jpg

thracian_hero6.jpg

Едно мнение по „КУЛТОВА ПЛАСТИКА. ОБРОЧНИ РЕЛЕФИ.“

  1. Релефи, посветени на Херос с различни епитети, се откриват навсякъде в Тракия. Този огромен археологически материал, включващ паметници главно от II и III в. от н.е., може да бъде систематизиран по няколко признака: иконографски, религиозен и локален. Различават се три основни иконографски типа на Херос, които се срещат в различни комбинации и в многобройни варианти: конник, спокойно крачещ към дървото със змията и адорантите; галопиращ конник с вдигнато копие, участвуващ в лова; и конник, връщащ се от лов с убитото животно в ръка. Божеството почти винаги е придружавано от постоянния си спътник кучето, което му помага в лова.

    Кирчо,ако това което пише в тази статия е вярно,как би обяснил твърдението на меките задници-археолозите,че Мадарския конник е произведение на прабългарите?И как ще си обясним присъствието на фигурата на лъва от изображението на Мадарския конник ,след като по време на заселване на клана на Аспарух в „Онгъла“ на територията на България отдавна не е имало лъвове?Сигурно е хибрид?
    Между впрочем каква е средната цена на подобна мраморна /каменна / пластика в евро??

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *