Римските пътища в България – IIра част

Споделете страницата!

dsc09336_2.gif продължение … Първата провинция, която римляните образували на днешната българска територия била Мизия. Първоначално тя обхващала една тясна ивица земя на юг от река Дунав. Именно там римляните построили първия път на наша територия. Това е т.нар. Крайдунавски път, който започвал от Сингидуаум и завършвал при Истос на дунавската делта.
Предполага се, че в доримската епоха не е имало непрекъснат път по десният бряг на р. Дунав. Повечето тракийски селища се свързвали посредством малки черни пътища или по вода. Сведения за строежа на пътя намираме в два надписа от времето на император Тиберий (33/34 г.) и император Клавдий (46 г.). От тях научаваме, че трасето се строи от вексилации (поделения) на IV Скитски и V Македонски легион. През този период главното ръководство било поверено на Луции Марций Марцел. Пътя бил завършен  едва по времето на император Траян. Неговото предназначение си оставало преди всичко военно и затова на определени места имало стражеви и сигнални кули , но и пътни станции. Главните източници са имената и разположението на тези станции са Певтингеровата карта и пътеводителя на Антонин 1.
На българска територия първата главна пътна станция е Рациария. В района около града пътят бил отдалечен от дунавския бряг поради особеностите на терена. Трасето влизало в града от западната порта и играело ролята на декуманус максимус. Подобно отдалечение от реката имало и при крепоста Аугусте, а ширината на самия път е около 6 м при античната Вариана. От тук, минавайки през няколко малки пътни станции през западната порта трасето влизало в Ескус. Преминавайки през града то отново изпълнявало ролята на декуманус максимус. Според Румен Иванов някъде в ареала на западната порта може да се търси пътната станция 2. От северната порта на града излиза път от едър чакъл, отправящ се към р. Дунав – по всяка вероятност към моста, построен от Константин Велики. Крайдунавския път излиза от източната порта на Ескус и се отдалечава на три километра от голямата река, поради блатистия район. На няколко километра от Ескус пътя се разклонява на юг и дава началото на второстепенната артерия Ескус-Филипопол 3.

via_diagonalis01_21.gif
От тук пътя продължавал към кастела Утус, който е локализиран от К. Шкорпил 4. Той бил разположен на десния бряг на реката. По мост се достигало до югозападната стена и порта на укреплението. По нататъкпътя стигал до днешното село Самовит, близо до което е намерен релеф на божеството Юпитер Сбелсурдус с надпис на Пети Македонски легион, от който става ясно, че вексиларии на легиона под ръководството на Юлий Вибий ремонтирали пътя Ескус – Нове. В Нове пътя преминавал през западната порта и изпълнявал ролята на виа принципалис. По нататък пътя стига до Сексагиата Приста, където пресича друг второстепенен път, водещ до Марцианополис. От тук пътя се отклонява на юг, поради блатистата местност и влиза в Трансмариска през западната порта. След гореспоменатия град към Нигринианис – Кандидиана част от пътя е оцелял до наши дни.  Неговата ширина е   5 м и се издига на 0.5 м над околния терен. На българска територия Крайдунавския път завършва в Дуросторум, от когото тръгват други пътища за Никополис ад Иструм и Делтум. От Дуросторум пътя продължава в днешните румънски земи и стига до гр. Истрос, разположен до дунавската делта.
От град Истрос започвал нов път.  Неговото трасе следвало черноморското крайбрежие до град Византион. Сведенията за неговите пътни станции намираме отново у Певтингеровата карта и пътеводителя на Антонин 5. В случая римляните заварили един доста стар път, свързващ елинските полиси по западния бряг на Черно море. Пътят бил използван още през V в.пр. Хр., а римляните му направили каменна настилка и изградили пътните станции. За съжаление Черноморския път не е достатъчно проучен.
Крайдунавския и Черноморския път били свързани чрез трасето Сецсагинта Приста – Марцианополис 6. Сексагинта Преста бил седалище на римските помощни части (кохорти) и част от дунавския флот. Крепоста е пътна станция на Крайдунавския път и начална точка на пътни артерии към Марцианополис и Никополис ад Иструм. По разглежданото трасе са открити милиарни колони от императорите Антонин Пий, Марк Аврелий, Септимий Север, Аврелиан. Първоначално трасето се насочва на югозапад към с. Бесарабово, където е открита милиарна колона на император Каракала. Следвайки долината на р. Русенски Лом пътя минавал през станции при селата Щръклево и Писанец, а от там , минавайки през пътните станциии при гр. Цар Калоян достига до важния кастел Абритус. Той е седалище на римска помощна част (кохорта) и важен пътен възел.  В района около града е открита милиарна колона на император Филип Араб. Трасето продължава на югоизток през пътните станции при селата Каменар и Бели Лом и стига до селището при с. Висока поляна, където би трябвало да се търси  споменатата от Прокопий Кесарийски крепост Рубуста7.От тук пътя се насочва към Динискарта, където се пресича с друг път, от Дуросторум до Делтум. След това преминава през пътните станции при с. Преселка, където са открити следи от стар път и мост и село Невша. Продължавайки на изток пътя достига до Мацианополис – важен кръстопътен възел, при който се събират няколко пътни артерии.
Друг важен път в района на Добруджа свързва Дуросторум с Никополис ад Иструм 8. Дуросторум  имал важно значение за римляните. Той бил не само пътен възел, от който излизали трасето за Делтум и Марцианополис, но и седалище на XI Клавдиев легион. Напускайки крепостта пътя първоначално следвал Крайдунавското трасе и едва при Нигригианис – Кандидиана завива на юг/югоизток и достигал района на с. Свещари, където се е намирала малка пътна станция. От тук пътя продължава към Абритус, където пресича трасето Сексагинта Приста – Марцианополис. Пътя продължава на югозапад и пресича Поповските височини по посока на с. Ковачевец, където се намира пътна станция, която е част от Северобалканския път. Дуолирайки се с него , разглеждания път преминава последователно станциите при гр. Стражица и селата Горски Горен Тръмбеж и Драганово, пресича р. Янтра и достига крайната си точка – Никополис ад Иструм.
Друг важен път, пресичащ Североизточна България започва от Мелта и стига до … продължава на 17,09,2009 в 23часа

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *