Функции и хипостази на анонимния бог конник или кой е тракийския херос-2част

Споделете страницата!

 

Един от най- разпространените в световната митология сюжет е борбата между героя и дракона, който поради множество локални характерности е представен и разработен по различни начини.В Летнишкото съкровище е разказан тракийския вариант на този глобален модел познат като змиеборския мит, който включва в себе си именно побеждаването на силите на злото и хаоса въплътени от змията с три вълчи глави. В митовете  от този род драконът затваря водите и иска ежегодно девойки като откуп. Драконът символизиращ силите на хаоса, който проваля съществуващия ред в общността като лишава хората от нужната им вода и обърква вселенския ред като отнема един от елементите му. Нуждата от възстановяване на реда се налага от само себе си.

Героя е този, който трябва да премахне силите на злото и по този начин да върне липсващия елемент. След като убива странното животно, той преминава изпитанието и пуска отново водите като по този начин се превръща в покровител на водите, т.е. божество на живота. Премахващ хаоса и отпушващ извора на живота, според Маразов (Видимия мит) „змиеборския мит включва като непременно условие смъртен помощник на бога”. Асоциацията на герой нападащ и убиващ персонифицираните сили на злото е повече от наложителна с образа на тракийския конник, но още повече тук присъства и задължителен помощник. Може би това е и прислужника от някои от релефите на конника и неговата функция е на помощник, който е може би смъртен? На един релеф, не достигнал до нас, е представен Александър Македонски и зад него тичал държейки се за опашката Лизимах. Александър Македонски представен като безсмъртния герой бог, победителя и вече обожествен, а зад него надвития, следователно обикновен и смъртен помощник-прислужник. Възседналия кон бог, победител или по някакъв начин различаващ се от обикновеното герой, подпомаган от смъртен, не специален и лишен от специфика, а носител на важна функция  – помощник, е мотив в перцепцията на древните, който е наложил се чрез змиеборския мит и продължен и въплътен от херойската иконография на конника. Един херой-бог  преминаващ през изпитание или периодично освобождаващ и предпазващ от хаоса, който като задължително условие (поне в първо източника) се нуждае от смъртен помощник. Именно този помощник е изобразения в някои релефи тичащ или вървящ до конника мъжки образ. Както дървото, олтара и женските фигури, така и тази мъжка персонификация на помощника не е винаги представяна. Този помощник вече не е задължителен за изобразяване, но неговата функция остава. Той спомага освобождаването на водите и изворите и така сам е част от този геройски акт, в който помощта е негова задължение.

Интерес в този контекст е една група паметници, където героят се представя в момента, когато ловът е завършен, т.е. изпитанието, нуждата от баланс и защита са удовлетворени. „Във всички подобни релефи кучето също взема участие…” (Ив. Венедиков, Тракийски легенди). Смъртния тук липсва, но е заменен от кучето, което помага или вече е помогнало за успешния лов. На ритуално ниво, за този подвиг героят има нужда от помощ, чийто изпълнител  се въплащава в тези релефи в куче или някъде в лъв. Друг съществен елемент от тези релефи е рядко изобразявана бутната урна, от която тече вода.  Според Ив. Венедиков в „Тракийски легенди”, „Такива атрибути обикновено имат онези от божествата, които са свързани с напояването на земята, с изворите и реките, с течащите води въобще и поради това автоматически са и божества на плодородието.” Но този атрибут и алюзията за помощник, представян като куче или лъв, напомня изключително  за змиеборския мит. Хероя и помощника са успешно изпълнили своето задължение и животното/силите на хаоса/змея е убито, а свидетелство за успеха е разливащата се вода. Водата е освободена и отново е потекла, т.е  рановесието е възстановено и всичко е ,както трябва да бъде.
Изглежда конника е една персонификация и събирателен образ на успешно преминаващия през изпитание млад цар или херой, бъдещ бог поел по пътя на хероизацията като съществена част от тракийския орфизъм.  Защитник на общността от силите на хаоса и нужен гарант за равновесието между световете и силите на противоположностите. Когато Филсотрат говори за Резус той казва, че „този херой отблъсквал чумата от планината,а Родопи са гъсто населени…”. Като по този начин отъждествява херойското със самия Резус и му придава тази ясна функция на закрилник на своите. Една сила на доброто, която се бори за баланс и не позволява хаоса да завладее тракийския митологичен свят.

Рядкост са изображенията , където освен конника, се наблюдава още един конник. Много по-малък и движещ се в противоположна посока на главния такъв. За разлика от главния конник, който се движи на дясно той е изобразен в движение на ляво.” Ако  богът настъпва и побеждава, неговият малък двойник отстъпва и бяга. Ако големият конник е светлината, малкият е мракът, ако големият конник е денят , малкият е нощта.” (Ив. Венедиков, Тракисйкият конник). Изглежда този конник, който покровителства и винаги побеждава има своята антитеза в силата, която е отговорна за всичко обратно на победа, закрила и позитивно начало. Олицетворение на противоположността, на всичко онова което не е, но е имало възможност да бъде. Обратното на всичко, което е сега и представено на изображението, е предадено достатъчно ясно  и лаконично като едно движение на обратно. Така както побеждава, може и да бъде побеждаван, вместо да гони дивеча може да бъде нападан от него, не преминаващ изпитанието (брата на Резус), не успяващ да върне водата и силите на живота, не балансиращ, а спомагащ смущения в баланса между противоположностите. Живота и всичко съществуващо са изведени от борбата или просто от наличността на тези две изначални сили на доброто и злото. Където е нужен баланс за нормалния ход на събитията, нужна е една медиаторска сила, която да повежда своето съществуване в услугите на баланса. Но кой е той? Медиаторска и посредническа сила или притежател на изключителна и същностна за тракийския свят и парадигма същност?
Най –често срещания и наложил се като типичен образ на конника е когато той е на лов, следван от куче. Той напада, убива или носи животно, най-често глиган, зад него тича прислужник-помощник, а на 30% от  релефите присъстват женски фигури. Олтара и дървото са сред иконографските белези на конника. Тези атрибути и образи са част от идентификационните елементи на тракийския херос, т.е конника е разпознаваем, но неизвестен по своето предназначение. Кой е тракийския херос?

Конника е анонимен. Той няма име и това е безусловен факт. Херодот разказва ,че пеласгите не назовават с имена боговете си  и ако може да се види някакво сходство между пеласгите и траките то това би могло да бъде някакво обяснение за анонимността на конника. Но едва ли, т.нар. „пеласгичекси етап” е явление характерно за II хил. Пр. Н. е. От друга страна винаги, когато се прави посвещение, посветителя оставя и принася просвещението на някое божество и се посочва името, например на Аполон, Хигия и т.н. „При това често пъти името е придружено и от думата „kyrios” – господар; на господаря Асклепий или на господаря бог Асклепий, на господарката Артемида или на господарката – богиня Артемида и за тракисйкия херой се пише  „на господаря бог-херой”, като „херой” в значението , което ние и днес употребяваме поема функцията на име на бога” (Ив. Венедиков, Тракийски легенди). Херой в случая остава като име на конника , не като негово прозвище. Херакъл и Одисей са херой в гръцкия смисъл на думата, но те имат имена. Те са личности – конкретни персонификации, а не само абстрактно-събирателен образ на героя. В тези посвещения, конника е наричан само „херой”, без да се посочва негово конкретно прозвище. Ако конника няма име , значи ли това , че той е херой изобщо. Не един герой, а всички герои заедно. Самата геройска проява в тракисйкия свят и още повече обобщаващ стадий от хероизацията на всеки тръгнал по този път тракиец. Т.е. , когато един тракийски цар, започне дългия път на орфическата трансформация, то той ще се превърне в общата идея за хероса. В хероичното изобщо, защото там личността и конкретиката губят своята форма,за да се превърнат в един общ херос, почитан от всички и навсякъде. Така вече назования Херос, се превръща в бог на всеки и на всяка положителна сила, присъща на тракийския орфизъм. Всебог или носител на потенциала за такъв, който е поел пътя на трансцедентното и вечно съществуване. „Един херой, който не е нито Рез, нито Орфей, нито Салмоксис, а може би онова божество, живеещо в тракийския рай, при което Салмоксис проповядвал, че ще отидат всички след смъртта си” (Венедиков, Тракийския конник). Възможно ли е тракийския херой да е един всебог и по този начин, неговото съществуване да е  наченка на монотеизъм сред траките? „Той е владял земята, властвал е над небето и то се е подчинявало на неговата сила. Бил е господар на цялата природа и живота в нея. Той е властвал над живота и смъртта и им е осигурявал безсмъртие.” (Зл. Гочева „Анонимният тракийскибог конник).
Ако прием, че това е едно анонимно тракийско всебожество по какъв начин биха били обяснени множеството му превъплащения и наричания с конкретни, но твърде различни и много на брой имена. Дали той не губи анонимността си в приведените по долу? Редица въпроси се появяват поради наличието на множество визуални паметници, където конника очевидно иззема някои атрибути (функции?) на други лесно разпознаваеми божества.

Така в светилището при Глава Панега в изображение на тракийския херос, същия е  наречен в надписите Салдобюсенският или Зюлмидренският Асклепий. Още повече ,че в някои релефи под конника вместо тичащо куче се поставя тичаща змия, символ на Асклепий. В друг релеф от Глава Панега  хероят получава и дългата дреха на Асклепий като Иван Венедиков отбелязва, че никога в античността конник не се изобразява в дълга дреха. Т.е. това е „качен” на кон, образ , който трябва да се чете като не конник. Също вместо копие, конника поема тояга, около която се вие змия – същностен атрибут на здравеносния бог. До известна степен има логика, Хероса да се представя като бог и покровител на здравето, защото вече видяхме ,че Резус има такива функции на пазещ населението на планината Родопи, не от какво да е , а от чума. Болест, от която може да избави и предпази само едно здравеносно божество като Асклепий или Хероса иззел неговите функции. Но не само Резус е споменат в тракийската традиция като здравеносно полу – божество, покровителстващо човешкото тяло и душа. Ето какво споменава Платон в диалога Хармид. „Аз го научих там, в похода, от един от тракийските лекари на Залмоксис, за които се говори ,че вярват в безсмъртието на душата. А този тракиец заявяваше, че гърците имат право да говорят за това, което туко що казах. Но нашият цар Залмоксис – рече той –бидейки само бог, твърди че като не бива да се започва да се лекуват очите  без тялото, тъй не бива да се почва да се лекува тялото без душата и че причината, поради която гръцките лекари  не могат да се справят с много болести, е , дето не признават тялото като такова, което се нуждае от лекуване…”. Тук индиректно става въпрос за гетския бог Залмоксис, който освен със проповядването на безсмъртието на душата като главна идея има и други второстепенни значения и начини, чрез които води човешкото тяло и душа по пътя на неговото учение. Залмоксис е и учител, даващ знанието за живота чрез всички негови прояви в ръцете на своите. Залмоксис просвещава гетите, а те, отново според Херодот, „вярват, че няма друг бог освен техния”. Приели свещените знания, гетите са изцяло убедени, че техния бог, т.е. Залмоксис, е единствен. Той владее знанието за лекуване на тялото и за съпровождане на душата до безсмъртния статус. Той е гетския и единствен такъв бог.

В други релефи и изображения от Източна България, хероса  е изобразен с брадата и дългата дреха на Плутон и в едната си ръка държи рога на изобилието. Тук той е вече бог на подземното царство и възраждащата се природа. Покровител и посрещащ мъртвите, когато вече са преминали от другата страна и са приветствани в света на безсмъртните. Херос-Плутон, който властва над смъртта и спомага за баланса на природата. Първо взема, т.е. настъпва смъртта , но после отново раздава със своя рог на изобилието, отново поставя начало, отпушва силите на живота. За природата това означава завъртане на годишния цикъл, а за човека преминаване към безсмъртната същност на душата. Чрез рога на изобилието в едната си ръка, брадата и дългата дреха той  конника се превръща в еквивалент или тъждествен на Плутон. Дори под един от така представените релефи се чете: „На господаря Дарзалас”. Така Хероса придобива чисто хтоничен характер, господар – бог свързан с подземните пространства и сили. Също така в много от изображенията си конника е представян до дърво, около което се увива змия – дали това не е атрибут напомнящ за лечителските свойства на Асклепий? При всички възможни прочити змията си остава един неизменно хтоничен символ и тук тя се вписва като подчертаване на хтоничните функции на това полу божество на този „господар” на подземния свят, носещ благодат със своя рог на изобилието.  Освен това Плутон е преди всичко и божество на възраждащата се природа природа, а в частност и на горския живот, каквото е и Силван. Един култ на горски бог донесен от римските войници в Тракия. „Но този култ е заварил тук вече съществуващ малко по-стар култ на Асклепий , слят с Хероя” (Ив. Венедиков, Тракийски легенди). Т.е. това, както и другите превъплъщения са привнесени такива, идват от външния за траките свят, но въпреки всичко биват не само добре посрещнати, а нещо повече биват асимилирани и „използвани”.
Този синкретизъм е характерен за римската епоха, но не и непознат за влиянието, което гръцката култура и традиция оказва върху тракийското религиозно възприятие или по – точно визуализиране. Сред най – познатите достигнали до нас изображения са някои от вече споменатите като, тракийския бог конник, ловни сцени, различни персонификации на великата богиня майка, но и на един лесно разпознаваем образ като този на Херакъл. Така траките синтезират  и приемат един очевидно привнесен герой, типично гръцки. Ако за Дионис, дори и гръцките автори са единодушни, че е „чужденец” идващ от Север, така и за Херакъл се знае, че няма нито тракийски произход, нито особена причина да бъде така мащабно изобразяван, а явно и почитан.

Но това е почитта, която те отдават на Херакъл, но по-скоро като една готова иконографска схема, която те използвали, за да визуализират техните идеи за собствени функции и прояви на божества и герои. При заемането на готовите и наложили се схеми за представяне на някой герой или божество, траките виждат логична възможност да изразят своите идеи и да ги въплатят в образ.
Така наред със Асклепий, Силван и Плутон е представян с атрибутите и характеристиките на Арес, Юпитер, Дионис, Сабазий, Митра и т.н.  Конника, представен с типично негова иконография, но само с добавени атрибути. При релефа от с.Лиляче, Врачанско Силван е разпознат поради смененото от косер копие. Тези въплътени в римски божества, хипостази на хероса са може би само начин да се представи той в изпълнение на различните функции, в които е вещ. Както при Резус и Залмоксис, където се вижда, че те не изпълняват само една функция, а напротив имат характер на обобщаващи различни сили и функции свързани с тях. Херодот казва за Залмоксис, че гетите вярват, че „ням друг бог освен него”. Значи Залмоксис е един всебог, включващ в себе си функциите на всички останали божества бавещи се със здравето, природните стихии, прехода към отвъдния свят и т.н.
В образа на конника е вложен един обобщаващ синкретизъм, зад който прозират множетсво символи идеи, които говорят за големия набор от функции, с които конника се бави и по този начин обема всички тях в себе си.  Конника си остава един, и както гетите казват за Залмоксис, че няма друг бог освен него , така и няма друг конник освен единствения тракийски конник. Чрез сливането му с различни стари или по-ново привнесени божества конника не губи анонимността си. Той не става Юпитер, нито Дионис, той остава безимен в същността си, а чрез изиричането на името на божеството в което се превръща се назова още една негова функция. Един върховен покровител, в който тракийците са виждали една цялостна идея за бога. Олицетворение на поелия по пътя на хероизацията и в същото време постигналия божествения баланс, който веднъж постигнат трябва да бъде поддържан.

Безименен, поради невъзможността да се предаде същността му в едно име. С функции, покриващи всички аспекти и нужди от живота на разпокъсаните тракийки племена. И преди всичко пазител и медиатор, осигуряващ общото и лично благо. Предпазващ от хаоса, подготвящ за безсмъртието на душата, учещ и показващ, учител, херой и бог, конник и ловец, войн и спасител – един образ зад който прозира идеята за  всебога. Монада обхваща в себе си всички, иначе така объркани негови противоречиви хипостази и връзки.  Бог на всичко и всеки, почитан и обединяващ всички, едно липсващо общо звено в разпокъсаната тракийска космогония.
Единния тракийски всебог ли е това в същност или  удовлетворяване на една обща научна нужда за  отговор на всички въпроси. Преди всеки възможен вариант за неговата идентификация, той остава мистичен, неразчетен докрай, неосъзнат в неговите прояви и разпръснати из земите на Тракия единично намерени детайли. Нека за сега бъде един всебог – обединител, помощник и спасител за всички. Един бог на липсващите звена и невъзможните  хипотези – медиатор и сила носеща баланс между поставените въпроси и липсващите отговори.

начало

One thought on “Функции и хипостази на анонимния бог конник или кой е тракийския херос-2част”

  1. Какво е общото и има ли изобщо нещо общо между Мадарският конник и Тракийския херос? Е ли е възможно Гетите да са автори на изображението на Мадарският конник? Защо непрекъснато се лансира тезата ,че Мадарският конник е дело на Прабългарите? Кой кого и с каква цел иска да наложи това становище? Кой?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *