КЪСНОАНТИЧНОТО ЮВЕЛИРСТВО В ДИОЦЕЗИТЕ ТРАКИЯ И ДАКИЯ (4 – 7 В.)-3 част.

Споделете страницата!

“Стил и техника на украса в късноантичното ювелирство”
Основните стилове в късноантичното ювелирство се характеризират чрез най-използваните техники за орнаментация. Всички те са познати от по-ранните периоди, като някои от тях намират ново измерение. Главна и повсеместна особеност в много от вътрешните и периферните области на Източната и Западната империя е полихромието, постигано с различни способи. Тази многоцветност съществено се различава от инкрустацията на по-ранния период, като връща към времето на елинизма и до голяма степен има източен характер. Акцентът върху отделните детайлиизмества гладката линия и повторяемостта, характерни за по-ранните бижута. По-често явление са накити, съставени от отделни, богато украсени сегменти и висулки. Някои от тях намират забележителни паралели сред произведения на късноелинистическата бижутерия. Всеки един от съставящите ги елементи привлича вниманието отделно и би могъл да действа сам за себе си. Различните по цвят камъни подсилват колористичния ефект.
Определящ в късноантичното ювелирство, както в много други аспекти на изкуството от този период е ефектът на контраста. Освен с инкрустации в клетки или изолирани гнезда, този контраст е търсен и постиган с останалите ювелирни техники. Гранулацията и филигранът със своята особена повърхност се противопоставят на гладките фонове, върху които са поставени, имайки по-различен цвят от тях и очертавайки се чрез сянката, която хвърлят с релефа на мотивите.
Силно противопоставяне между светли и тъмни мотиви, получено единствено при възприемането на украшението под различни ъгли се получава при изрязването на фона около орнамента при бронзовите и сребърни украшения, украсени в Kerbschnitt. Ефектът особено се подсилва и при използването на ниело в украсата на високите външни рамки, в които се вписва цялата композиция.
Използването на повечето техники и още повече съвместната употреба на някои от тях обуславят по-голямата масивност на накитите спрямо тези от по-ранния период. Съществува пълна приемственост в определящите късноантичното ювелирство центрове с традиционните ателиета, която освен използваните мотиви и орнаменти се илюстрира най-пълно от техниките на изработка. Поради по-голямата роля на източните провинции и ориентацията на константинополските императори на Изток, налице е силна връзка с традицията на елинистическото ювелирство, която има определяща роля и през ранноимператорския период. Запазват се и значителни елементи от изградената римска бижутерия, особено в западните провинции. Във връзка с контраста, който е търсен като основен ефект в отделните украшения, цялостното късноантично ювелирство демонстрира силно вътрешно противопоставяне, което не е характерно за това изкуство от времето на 1 – 3 в. Великолепно изработените представителни образци с богата орнаментация от скъпи материали се откриват на изолирани групи, а масовата продукция се отличава с евтина, често и некачествена изработка. Предпоставките за това явление се крият в самите особености на периода и не винаги намират обяснение с определени насоки в развитието на художествената индустрия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *