КЪСНОАНТИЧНОТО ЮВЕЛИРСТВО В ДИОЦЕЗИТЕ ТРАКИЯ И ДАКИЯ (4 – 7 В.)-2 част.

Споделете страницата!

“Роля и значение на ювелирството през късната античност според писмените сведения и иконографски източници”
Представени са основните писмени сведения, даващи представа за мястото на накитите и предмети на лукса в константинополския императорски двор иаристократичните кръгове, които са основните поръчители на висококачествените произведения. Накитите – символ на императорската власт търпят развитие през целия период на късната античност, като тенденцията е към увеличаване на масивността и богатството на орнамента. Тази промяна намира частично обяснение в съперничеството, което има римския император с монарсите на Сасанидска Персия, източната ориентация на основните ателиета, търсенето на материално изражение на божествената императорска власт. Отделно от това произведенията на столичните ювелири заемат важно място в дворцовия церемониал, както и в дипломацията и външната политика спрямо съюзни източни и варварски владетели. Самите майстори са представени в писмените източници като фигури със значително влияние и материални възможности, заемащи важно място в йерархията на служебната аристокрация. Те имат различни права и задължения, между които са гравирането на монетни щампи, контролът върху чистотата на метала, а може би и качеството на изработка на по-масовата продукция. Ценовият Едикт на император Диоклециан дава ясна представа за основните дейности, извършвани в златарските ателиета от късния 3 – 4 в. Само на база на този паметник може да се заключи, че големите центрове в Константинопол, Антиохия и Александрия са притежавани от ювелири със значителни възможности и обединяват големи групи от по-дребни майстори и чираци, специализирани в отделни дейности. Друг важен извод въз основа писмени сведения е този за особената самостоятелност, която ювелирите имат, връзките, които поддържат с всички краища на империята и най-вече – самостоятелното им снабдяване с благороден метал, чието качество, поне до реформата на император Анастасий, те гарантират сами.
Подобно на периода 2-3 в. писанията на съвременните автори широко застъпват увлечението на богатите и средно заможни граждани към предмети от благороден метал, което е документирано и в паметниците на изобразителното изкуство. Засвидетелствана е една от общите характеристики на късноантичното ювелирство – налице е рядко срещан по-рано контраст между качествена и масова продукция и разпределението и между отделните слоеве на провинциалното население.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *