Иконография на трако – македонските монети

Споделете страницата!

img_previewphp.jpg

    Иконография на трако – македонските монети

на образите е задължително условие за успешната им и приемлива Почти всички персонажи от племенните монети носят на главите си характерна широкопола шапка, завършваща на върха с едно топче. От различните автори тя бива определяна ту като петасос, ту като каузия. Същата шапка носи и мъжът върху октодрахмите на Алек¬сандър I Македонски. С такъв тип шапка е представян Хермес върху огромен брой монетни типове, която се счита за един от негови¬те основни опознавателни атрибути. В гръцкия свят такава шапка но¬села името петасос. В Македония обаче, подобна шапка била назовава¬ла каузия и била смятана за царска регалия. Спорът относно наиме¬нованието й е напълно безсмислен, тьй като в литературата и двете назовавания се приемат за равностойни.
По-важно е наблюдението, че в пределите на Западна Тракия, Ма¬кедония и Пеония тя е била изключително популярна в края на VI в пр. н. е. и затова била лесно адаптирана към характерните регалии на македонските царе, които станали по-късно господари на почти всич¬ки територии на племената, секли монети. Тя е неизменен и понякога единствен аксесоар от облеклото на човешките фигури. представени върху племенните монети. Явно, шапката е важен елемент от иконог-рафията на монетите и опознавателен белег, без който идейното раз¬читане на изображенията би било неясно и несигурно.
Особено внимание заслужава иконографията на мъжката фигура вър¬ху племенните монети. Важно е, преди да бъде интерпретирана семан-тиката на изображенията, да се опише добросъвестно и обективно всич¬ко онова, което се вижда върху монетите. С други думи, точното иконо-графско разчитане интерпретация.
При октодрахмите на ихни, тинтени  и някои екземп¬ляри на едоните/Гета е представен гол, брадат мъж с петасос (кау¬зия), застанал зад два вола. Мъжът има дълга, оплетена на дебела плитка коса, която, спускайки се по рамото и ръката му, достига лакътя. Такъв тип прическа има правият силен от монетите на „Лете“ и коленичили¬ят кентавър от статерите на орески, зеели, лееи и др. Мъжът е поста¬вил дясната си ръка върху хълбока на вола, представен на преден план, а другата – върху шията на другия (вътрешния) вол. Композицията е изпълнена така, че да се виждат главите и на двете животни (главата на вътрешния вол е винаги повдигната нагоре). Изключително близкият маниер на гравьорското третиране на изображенията подсказва, че е възможно монетните печати да са дело на един гравьор.
Мъжка фигура, но с подстригани коси (без плитка) зад два вола, е представена и върху други октодрахми на едоните/Гета, както и върху октодрахмите на ореските. При последните обаче, мъ¬жът държи и две копия (същото може би се отнася и за екземпляра на едоните/Гета  както и за друг такъв от Британския музей). Същият мъж с две копия и петасос (каузия) от октодрахмите и окто-болите на бизалтите и октоболите на Мозес  е застанал зад кон (а не зад волове). Няма съмнение, че това са различни хипостази на един и същи образ. Но чий е той, след като се явява и зад два вола, и зад кон; с или без две копия; с дълга плитка коса, или подстриган?
Върху монетите на дероните мъжката фигура също е представена в няколко варианта: с шлем, щит и копие (като Арес) зад волски впряг; с петасос и кадуцей (като Хермес) зад волски впряг; с петасос и едно изправено копие зад волски впряг; като колар (водач) с пета¬сос на волски впряг. Вижда се, че и тук има проблем с идентификацията на мъжката фигура. Логично би било да приемем, че когато тя е с шлем, щит и копие, може да бъде определена като Арес, а когато е с петасос и кадуцей или с петасос върху двуколка – като Хермес Но как да бъде идентифицирана фигурата, която носи петасос и едно изп¬равено копие  – като Арес или като Хермес? Още по-смущаващо е обстоятелството, че всички мъжки фигури са показани зад два вола, теглещи двуколка, което не може да е характерно и за Арес, и за Хермес едновременно.
Върху стагерите на орески  и тинтени  е представен мъж с петасос и в къса туника, обуздаващ кон. Иконографски същата фигура намираме и върху статерите на ихните, но с шлем -вместо с петасос. Отново се срещаме с много интересен факт: един и същ персонаж в една и съща сцена носи равностойно – веднъж пета¬сос. а друг път – шлем. Тъй като Арес никога не е представян върху монети с петасос, а Хермес – с шлем, то това не може да бъде нито Арес, нито Хермес. Кой е този мъж, който безконфликтно съчетава ха¬рактерните атрибути на две елински божества (Арес и Хермес), които са толкова различни. Общото е само в това, че и двете са почитани от тракийските (и пеонски) племена.
Отделните автори назовават този мъж ту Арес3″, ту Хермес7, ту Арсс-Хермес, ту Резос или пък просто колар пастир (воловар), ловец, воин, идеализиран образ на племенен предводител и др. И така, анонимният мъж се явява веднъж като воин с атриоутн на Арес; втори път – като най-почитания от тракийските царе бог Хермес;
трети път – с петасос и едно изправено копие зад два вола, теглещи двуколка; четвърти път – като колар върху двуколка; пети път – с пета¬сос и дълга плитка коса зад два вола; шести път – с петасос и две копия зад два вола; седми път – с петасос и две копия зад кон; осми път – с петасос или с шлем в къса туника, обуздаващ кон.
Това са всички варианти в представянето на мъжа върху племен¬ните монети. Може да се приеме, че макар и в различни хипостази, мъжката фигура внушава едни и същи религиозни и митологични идеи. Мъжът има обобщени характеристики на племенен владетел, които поч¬ти се покриват с представата за митичния еленски цар Резос. Резос е син па речния бог Стримом известен воин (участник в Троянската война) и ловец с колесница, теглена от бели коне, който бил почитан и тачен изключително много в Пангейския регион. След смъртта си Ре¬зос е жрец и прорицател па Дионис. Преданието разказва, че когато атиняните основали Амфиполис (436 г. пр. н. е.), те пренесли там тлен¬ните му останки в изградения специално за случая хероон, афиширай¬ки пред местните племена съпричастността си към неговия култ. С типа,,Резос“ могат да се свържат обаче мъжките фигури с кон, но едва ли тези с говеда. С последните може да бъде свързан друг един мити¬чен цар на едоните – Ликург, който е обрисуван като говедар – с остен той прогонва Дионис, който се бил превърнал в бик. Известно с съ¬що, че на Дионис се принасят в жертва бикове. Така освен с популяр¬ния тип „силен и нимфа“, Дионис присъствува в иконографията на племенните монети и чрез изображенията па бикове (волове).
В края на краищата, анонимният мъж не е нито само Арес. нито само Хермес, нито само Резос. въпреки че носи характерни белези на всеки от тях.
Той е безименен цар, понякога със засилени военни елементи – ка¬то воин предводител; друг път като жрец, водещ двуколка или пък с ритуалните две копия и петасос. Това е един обобщен н събирателен образ на племенен (тракийски) владетел от края на архаичната епоха, който с еднаква несигурност може в различните случаи да бъде опри¬личен на Арес, Хермес, Резос и т. н. Безименният владетел носи беле¬зите и атрибутите на най-почитаните според Херодот божества у гра -ките (Хермес, Арес, Дионис), за да се аргументира божествената власт на царя-герой, чиято генеалогия се извежда от „царския“ бог Хермес. Освен това обаче, той трябва да е и воин, за да предвожда войската си
в битки, тъй като се знае, че сред най-аристократичните занимания у траките били ловът и войната. Владетелят е показан точно, както гър¬ците си го представят и по начин, по който Херодот описва религиоз¬ният живот на траките. Тези точни съответствия с разказа на Херодот не са случайни и отразяват всъщност мисленето на гърците за тракийс¬ките религиозни и митологични представи и ритуални практики. Об¬разът, който майсторът е гравирал, визуализира гръцката представа за тракийски владетел от времето на Херодот. Той представлява една чудна иконографска смесица от знаци на локални богове и герои, но с изве¬дено общо внушение за царя като воин, жрец и бог (полубог). Тук е защитена в най-чист вид тракийската орфическа доктрина, касаеща бо¬жествения произход на царската власт.
Локалните тракийски сюжети са предадени от гравьорите по на¬чин, разбираем за гърците и максимално близък до техните знания и представи за религиозния живот, митологията, бита и обичаите на мес¬тните племена. Очевидно, става дума за един събирателен и обобщен образ на племенен вожд (цар), който няма портретни черти, но носи характерните белези и атрибути на древногръцките богове, особено почитани у траките. Дори да приемем, че са представени тракийски божества, ние никога не бихме могли да ги наречем с техните истински тракийски имена (заради безкнижността на траките), а ще трябва да се задоволим с прецизния иконогра4)ски и стилов анализ на техните гръцки съответствия (еквиваленти), колкото и превратно и непълно да са разбрани м преведени те на чуждия гръцки семантичен език.
Върху опакото на-най-популярния тип на дероните е изобразен трискел (три ротационно скачени крака на силен). Предположено е, че трискелът е зает от монети, сечени в Ликия през V в. пр. н. е, но като се има предвид изключителната популярност на силена в този регион („Лете“, анонимно племе) и твърде старият култ към слънцето63 по тези земи, може да се приеме, че той е местно изобретение64. При последните емисии на тетрастатерите с трискел, между краката на силена са гравирани растителни орнаменти (акантови цветове) Върху опакото на един новонамерен екземпляр от околностите на Куманово, Македония (освен акантови цветове (или палмети) е гравирана дребна фигурка на пегас. Интересното е, че пегас е представен самостоятелно върху опакото на декадрахма? отдавана на лееите и доскоро смятана за варваризат или фалшификат. Откриването й в съкровище в Египет, заедно с бизалтски октодрахми обаче, потвърди нейната автентичност.

Монетна система  Трако- Македония
Не съществуват никакви писмени сведения за използувания при племенното монетосечене тегловен стандарт. Данните, извлечени от теглата на достигналите до нас сребърни екземпляри се явяват най-сигурния източник за заключения по този въпрос. Изследването на теглата на монетите е довело учените до извода, че става дума за тег¬ловна система с ясно изразен локален характер. Тя била употребявана не само от въпросните племена, но и от някои големи градове по бре¬говете на Егейска Тракия (Енос, Маронея, Абдер и др.), както и от първите двама македонски царе, секли монети (Александър 1 и 11ердика II). През 1953 г. тя е наречена „трако-македонска“, като името й е дадено от американката О. Каутопс и сега се счита за общоприето. Тя с съставена от три паралелни серии от тегла, между които не същес¬твува очевидна вътрешна връзка.
Най-характерното за трако-македонската система е обстоятелство¬то, че включва както ориенталски, така и гръцки поминали. Базирана е на сребърния статер с тегло 9.82 гр. (1/15 от леката вавилонска мина с тегло 491 гр.), което говори, че е ориентирана за директен контакт с Изтока чрез Персия. Поминалите следват едновременно ориенталско¬то делене на третини и шестици и в същото време са адаптирани към гръцката система на обол и драхма. Предположението, че първите емисии на племенното монетосечене, подобно на тези от Средна Азия, са били отсечени от електрон (естествена сплав от злато и сребро) ок. 550 г. пр. н. е. не е намерило досега сериозно потвърждение.
Знае се, че в Пангейския регион са добивани значителни количест¬ва злато и сребро , но не и електрон. Допускането, че местните племе¬на (и градове) са организирали внос на електрон от Средна и М ала Азия за отсичането на собствени монети е излишно, при положение, че отнасянето на електронови екземпляри към Пангейския регион е само хипотетично.
В западнотракийските, пеонските и македонските земи в края на VI и началото на V в. пр. н. е. е доказано сеченето само на впечатляващи по поминал и дизайн сребърни монети.
Най-общо племенното монетосечене се датира в границите ок. 530 – 560/50 г. пр. н. е. Авторите, които считат, че то се появява вън връзка с персийската експанзия в Европа и че чрез него племената са заплащали наложения им трибут, го поставят в периода ок. 514/13 -479 г. пр. н. е. Според D.Raymond, по-голямата част от племенното монетосечене е реализирана в VI в пр. н. е., а N. Наттопd го разпола¬га в три хронологически периода: 540 – 511 (типове на „Лете“, перони. тинтени, ихни, орески, лееи, дионисии, сириопеони): 510 – 480 (типо¬ве на „Лете“, орески, едони, бизалти); след 480 г. пр. н. е. (типове на Александър I и др.)
Макар, че вече са известни ок. 25 съкровища, съдържащи пле¬менни монети, датите на тяхното укриване не предоставят си¬гурни опорни точки за определяне на хронологията на монетите на от¬делните племена. Никое съкровище не съдържа екземпляри от всички племена, секли монети. Редица съкровища са с твърде късни дати на укриване, което показва, че са трезорирани повторно, вече като количес¬тво сребро. В състава на други колективни находки фигурират(заедно с целите монети) и сребърни слитъци и отрязани фрагменти от племен¬ни монети, което говори, че при осъществяването на някакви сделки на Изток – от значение било най-вече общото тегло на притежаваното сребро. От гледна точка на днешните познания върху племенните монетосечения, някои от посочените дати на заравяне на съкровищата вече не са актуални и не могат безрезервно да бъдат използувани.
Въпреки, че някои от големите съкровища са подробно публикува и, най-важни и основополагащи си остават публикациите на съкровищата от Асют (Египет) и Ликия (Турция). Това е така, защото техният състав е впечатляващ както заради общото количество на екземпярите, така и заради големия брой на застъпените племена и градове.съкровнщето от Асют например, съдържа монети на дерони, ихи, орески, Александър I и анонимно племе, чиито онети от типа „силен и нимфа“ бяха доскоро отдавани с резерви на Гасос. Датата на укриването на находката (475 г. пр. н. е.) беше пределена според единствената, но надписана октодрахма на Александър I. Тя беше използувана за предатирането на редица типове  племенните монети. Това се отнася както за присъствуващите в съкровището екземпляри, така и за онези, които не влизат в неговия състав. По този начин бяха условно оформени две фази в развитие-) на племенното монетосечене. Първата е с дата ок. 510 – 480 г. и обхваща предимно монетните типове на дерони, ихни, орески, лееи др., които се съдържат в находката. Във втората фаза, датирана ок. 75 – 465 г.“ се включват най-общо типовете, останали извън Асют-еото съкровище.
Макар, че по принцип едно такова делене на племенното монетосечене на две фази (два етапа), да има своите дълбоки основания, базирани както на анализа на съдържанието на съкровището, така и на извършващите се политически промени в региона (по-специално оттеглянето на персийските войски в периода 479 – 476 г.), то доведе до тематичното и механично датиране на редица типове монети само  един- единствен критерий: дали даден тип присъствува или не в лотското съкровище. Ако следваме сляпо тази логика, не бихме могат да отговорим на въпроса: защо в останалите големи съкровища, укрии преди 480 г. пр. н. с. липсват други ранни племенни емисии? Освен това изкуствено бе създаден един хронологически хиатус за периода 480 – 475 г., в който излиза, че племената не са секли никакви шеги. За такова прекъсване в монетното производство не биха се мерили сериозни аргументи.
Трябва да се има пред вид, че съкровището от Асют не съдържа  всички ранни издания на племената и следователно датата 475 г, пр. н. не е задължителен „terminus post quem”, за всички невключени в него планове. В същото време това съкровище може да служи за еталон за датиране на голяма част от племенните монети, ако резултатите от неговото проучване се използуват внимателно. Същото се нася и за съкровището от Ликия (Турция).
Втората фаза обхваща периода на персийското присъствие и доминация в Егейска Тракия, Македония и Пеония. Това е времето на разц¬вета на племенното сечене, както по отношение на броя на секлите монети племена, така и по обема на продукцията и разнообразието от типове и поминали. Повече от 11 сигурно регистрирани чрез монети¬те си племена са участвували в разработването на сребърните залежи и в организацията на може би само няколко монетарници в региона. Няма съмнение, че голяма част от наложения им от персите трибут, племената са плащали със сребро във формата на монети.
След пораженията на Персия в гръко- персийските войни и оттег¬лянето на техните гарнизони от градовете по брега на Егея, продължа¬ват да секат монети само три племена (дерони, орески и едони/Гета) от секлите монети през втората фаза (513 – 480 г.). За пръв път се появяват монетите на бизалтите и на Мозес. За последния се предполага, че е бизалтски цар заради абсолютното съвпадение на изображенията върху единствения му монетен тип („мъж с две копия, зад кон“), с тези върху такъв на бизалтите. Възможно е обаче, той да е цар на някое съседно на бизалтите племе. Монетите на бизалтите и на Мозес лип¬сват в Асютското съкровище, укрито ок. 475 г. пр. н. е. Това обстоятел¬ство, техният стил и начин на изработка и изключително близката им прилика с ранните емисии на македонския цар Александър I ги опре¬делят като едни от най-късните племенни издания.
Прекъсването на монетосеченето на „Лете“, зеели, лееи, ихни, тинтени и др. след оттеглянето- на персите се дължи според повечето изследователи на активната екснанзионистична политика на Александър I Македонски, който е анексирал значителна част от техните територии. Същото по-късно вероятно се е случило с племенните земи па дероните, ореските и бизалтите. В неговите ръце са попаднали богатите рудници по склоновете на планината Дизорон, Злетово-кратовските мини и други, активно разработвани находища в Пангейския район. Още при Александър I, македоните разширили държавната си територия с присъединяването на областите Мигдония;
Крестония, Амфакситис други земи, принадлежащи дотогава на западнотракийските (и пеонски) племена.
Безспорно е, че пай-важните събития за историята на Тракия, Пео¬ния и Македония за периода ок, 513 – 475 г. са свързани с персийската експанзия и доминация на Балканския полуостров (походът срещу ски¬тите и отделните фази на гръко-персийските войни).
В резултат от завоевателните военни кампании на Мегабаз (512- 510 г.), Мардоний (492/490 г.) и Ксеркс (480/479 г.) почти всички пле¬мена от Югозападна Тракия и Пеония били подчинени и обложени с данъци към персийската хазна“. Части от пеонскнте племена, населя¬ващи тогава земи, разположени на север от Пант ей. по Средна Струма и около езерото Прасиада, били не само победени, но и преселени в Мала Азия. От местното население били рекрутирани войници и мо¬ряци за персийската пехота и флота. На/гази територия били създадени силни опорни пунктове (Миркин, Ейон и др.), които били използува¬ни и за продоволствени бази. Местното население от региона участву¬вало пряко в изхранването на персийската войска и в натрупването на продоволствени запаси за нея. За изхранването на пехотата на Ксеркс например, градовете през които минавала, отделяли толкова много сред¬ства (около 400 таланта сребро струвал само обядът), че дълго време след това не могли да се съвземат. Съобщава се, че храни, фуражи и други стоки за войската били купувани от Египет и от различни места в Азия. Вероятно откриването на почти всички големи съкровища с племенни монети в Египет и Азия (Йордания. Иран, Афганистан и пр.) има връзка с набавянето именно на тези продоволствени запаси. На¬селението било въвлечено и в други стратегически начинания на пер¬сите: прокопаването на плавателен за кораби канал през п-в Атон на Халкидика; строителството и поддържането на мостове над Стримон. Аксий и Нестос; добиване и обработка на дървен материал за строи¬телството и ремонта на военни кораби и пр.
Основното задължение на всички покорени и поставени в зависи¬мост племена било да плащат редовно и в пълен размер наложения им годишен данък. Понеже племената не били организирани в територи¬ални държави (като Македонската и по-късно Одриската), то с данък било обложено всяко едно племе. Тези, които били разположени около богатите на златни и сребърни руди райони (Дизорон, Пангей, ез. Пра¬сиада и др.), вероятно изплащали своите задължения с определени ко¬личества благородни метали във формата на слитъци и/или на монети с оригинални изображения и с имената на своите племена (и царе). С други думи, те изплащали своя трибут и чрез отсичането на значител¬ни количества предимно едрономинални монети от сребро. Техноло¬гията за изработването на монетите била заимствувана от гръцките колонисти. Твърде е вероятно и самите монетни печати да са били гравирани от майстори елини. С тези монети персийската хазна купувала жито и други стоки от Египет и продоволствие за войската от различ¬ни части на огромната империя. Вероятно като посредници били из¬ползувани йонийските гръцки градове (които били под властта на пер¬сите) с тяхната добре развита презморска търговия. Очевидно е, че тър¬говският трафик от Долнострумската област през Егейско море за Мала Азия и Египет не се дължи на търговската активност на траките (и пе¬сните). Последните не могли да съперничат тогава на гърците и пер¬сите нито с уменията си да строят кораби, нито пък със сериозни поз¬нания по корабна навигация. Съкровищата в Персия и контролирани¬те от нея територии са натрупани както в резултат от търговия, така и като заплати на наемниците и офицерите от войската. Последното се отнася и за малките колективни находки с племенни монети от терито¬рията на Балканския полуостров.
Всъщност, политическите събития в края на VI в. пр. н. е. само катализирали процеса на организиране на племенните монетосечения. Те са само общоисторическия фон, в контекста на който монетосеченията възникват и се развиват. От съществено значение за появата на племенното монетосечене в региона са някои други предпоставки.
Изключителните природни ресурси: множеството пълноводни ре¬ки, най-големите от които били Нестос, Стримон, Аксий и др. осигу¬рявали плодородието на своите долини. Езерата били многобройни и пълни с риба. За езеро го Прасиада, Херодот разказва, че пеонски пле¬мена живеели на наколни жилища вътре във водата и изобилието на риба било тъй голямо, че те хранели добитъка си с нея.
Дървеният материал бил първокласен и също така в изобилие. Особено бил ценен от гърците и персите, защото бил подходящ за строителството на кораби и корабни весла. За качествата на дърве¬ния материал около града Миркин (в земята на едоните) Херодот да¬ва подробни сведения. След като се завърнал в Сарди от скитския поход (ок. 512г. пр. н. е.), Дарий I подарил на милетския тиран Хисти-сй (заради заслугите му по опазването на понтонния мост над Истрос) поисканото от самия него място, наречено Миркин (по Долна Струма, в земите на едоните), за да основе там град. Самият факт, че Хистией оставя един от най-могъщите и богати йонийски полиси – Милет и заминава не някъде другаде, а в Югозападна Тракия и по-точно в райо¬на на Пангей, в близост до местността „Деветте пътя“ (Енеа Ходой), където по-късно е основан Амфиполис, с твърде показателен. Явно е, че славата на този район и на това място се носела като легенда сред персите, защото районът бил богат не само на злато и сребро, но н па първокласен дървен материал, подходящ за строителството на кораби. Хистией действително заминал за Миркин н наистина основал там впечатляващ град, който оградил с яки крепостни стени. Мегабаз обаче завидял на Хистией и веднага, щом пристигнал с песните в Сарди, посъветвал Дарий I да го отзове от Миркин. Основните аргументи на Мегабаз били, че е твърде опасно за персийската корона да се подарява едно толкова богато на сребърни мини и дървен материал място. Ос¬вен това наоколо живеело многобройно елинско и тракийско населе¬ние. на което Хистией евентуално би станал предводител и всичко то¬ва би го направило напълно независим от централната власт. Боейки се от прояви на сепаратизъм в новопокорените земи в Европа, Дарий I отзовал спешно Хистией от Миркин. За тиран на Милет, Хистией ос¬тавил своя зет Аристагор. След няколко години последният, подбудсн от Хистией вдигнал и оглавил въстание (499 – 494 г.) на йонийските гръцки градове срещу Дарий I. След очевидния неуспех на въстанието, Аристагор взел решение да избяга с корабите си не другаде, а отново в град Миркин. Като затвърдил там властта си, той предприел военни операции срещу траките от района, но в едно сражение бил убит.
От този твърде интересен епизод около историята на града Мнр-кин се налагат следните заключения. Щом като Хистией получил едон-ската област Миркин като подарък от Дарий I, то значи, че тя се е на¬мирала вече под персийска юрисдикция. Ясно е, че милетският тиран е имал някаква предварителна информация за нейните природни бо¬гатства, без лично някога да е бил там. Достоверни сведения и описа¬ния на тази местност той би могъл да получи както от войници (гърци или перси) участвували във военни операции по тези места, така и от поддържащите стоковия трафик в Средиземноморския басейн гръцки (йонийски) търговци. Така или иначе, самият факт, че Хистией поис¬кал и получил мястото Миркин, за да го колонизира, е показателен за известността и важността на региона.
Високо цененият дървен материал от Долнострумската област бил стратегическа суровина4 и няма съмнение, че бил сигурен обект на ин¬терес и търговия между тракийските племена и гръцките колонисти, търговци и притежатели на корабостроителници.
Безспорно сред най-ценните природни дарове, които Западнотра-кийските земи притежавали, били изключително богатите сребърни и златни рудници. По тази причина цялата Долнострумска област и осо¬бено планината Пангей станали широко известни в целия Средизем- номорски ареал. Създава се впечатление, че именно рудните богатства определяли и направлявали историческата съдба на региона. Апетити към мините имали и перси, и атиняни, и гръцките колонии, и Македо¬ния. Владението на рударските райони изведнъж осигурявало на собс¬твениците огромни доходи и невероятна възможност за икономически и политически просперитет. Когато Александър I, цар на Македония присъединил планината Дизорон, в източното подножие на която има¬ло сребърна мина (преди това разработвана от траките), той започнал всеки ден да получава само от нея по един талант сребро (26.195 кг). Това прави годишен доход от около 10 000 кг чисто сребро. За сравне¬ние ще посочим, че по данни на Херодот, по същото това време, тасосци, които били прочути с богатствата си, получавали от всички свои мини на острова и на отсрещния тракийски бряг (Тасоската перса) по 200 (и само при добри години но 300) таланта годишно (ок. 5 000 кг). Не случайно именно Александър I поставил началото на македонско¬то царско монетосечене и то с типове, заимствувани от монетите на бизалтитс.
Още по-богата на златни и сребърни руди била легендарната пла¬нина Пангей (дн. Кушница, Сев. Гърция), разположена на изток от долното течение на Стримон и почти достигаща брега на Егейско море4. Борбата между елини и македони за овладяването на нан-гейската област, населявана от тракийски и пеонски племена, вина¬ги била актуална.
Рудни залежи били разработвани и на други места в региона (Злетово-Кратовските мини и др.). Без съмнение именно развитото рударство в този район е една от главните причини за възникването на оригиналното племенно монетосечене. Ако и да не са осъществили политическо обединение за отпор срещу персите, племената изглежда са били обединени в охраната и експлоатацията на мините, както и при организирането на ателиета за сеченето на монети. Благодарение именно на изключителните си природни ресурси, социално-икономи-ческото развитие на племената от този район било на по-високо рав¬нище от останалите. Износът на сребро за Изтока във формата на слитъци (кюлчета) и малко по-късно на монети е добре засви¬детелствувано в регистрираните съкровища.

РЕЧНИК

Драхма    Стандартна сребърна монета /по атическия стандарт/,която се   дели на 6 обола

Декадрахма            Монета, равняваща се на 10 драхми

Додекадрахма        Монета, равняваща се на 12 драхми

Дидрахма            Монета, равняваща се на 2 драхми

Октадрахма
/електрон/                      Сплав от злато и сребро/употребява се по-често за естествена сплов/

Октобол            Монета, равняваща се на 8 обола

Октодрахма        Монетам равняваща се на 8 драхми

Пентадрахма        монета, равняваща се на 5 драхми

Статер        Основният номинал на редица монетосечения за златни /понякога и за сребърни/ монети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *