Златни дарове и въоръжение на тракийски династ е съкровището от Големаните

 139_golemani-1.jpg

Находката стои заключена в банков трезор заради неоценимата й стойност

От 1000 предмета е съставено тракийското съкровище от село Големаните, разкрито от Иван Църов през 1991 г. И до днес това погребение остава най-атрактивната находка на археолога, който е директор на Регионалния исторически музей.
Огромно количество златни предмети, въоръжение и съдове съдържа съкровището, което стои заключено в банков трезор заради неоценимата му стойност. Показвано е само веднъж – през 1996 г., в целият му блясък и възстановена естествена среда. От тогава до днес в изложби са участвали отделни предмети. Миналата година за последен път бяха извадени най-красивите тракийски златни накити и част от предметите. Изложбата съпътства представянето на книгата на Иван Църов „Траките край Атрюс”, която представлява цялостната научна публикация на погребението. „Изключително скъпо е да бъде експонирано цялото погребение. Само пеликето на световния пазар днес струва около 18 000 евро, а съкровището има неизброимо количество изключително ценни предмети”, признава Иван Църов. Продължете да четете Златни дарове и въоръжение на тракийски династ е съкровището от Големаните

Уникалният златен накит от Къпиново

175_kapinovsko-zlato.jpg

Находката излязла случайно при превръщането на могилата в зеленчукова градина

Къпиновското златно съкровище излиза наяве много случайно, след като булдозер започнал да заравнява земята, за да я направи годна за зеленчукова градина. Пространството, което трябвало да започва да ражда краставици и домати, било в почивната база на някогашния радиозавод в местността Стубел край търновското село Къпиново.
Започнал булдозерът да изрива възвишението и тогава блеснало първото сребро. Домакинът на базата изровил в пръстта сребърен киликс – чаша за вино, на която имало изображение. Сцената показвала един от подвизите на Херакъл. „Обаче за зла участ човекът решил по бабешки да измие киликса и започнал да работи със сол и сода. И понеже се постарал достатъчно, успял да смъкне позлатата на фигурите и сцените. Жалко, защото съдът е на 25 века”, разказва историята на съкровището шефът на Регионалния исторически музей Иван Църов. Продължете да четете Уникалният златен накит от Къпиново

Траки, славяни и българи във Византия

 image7.jpg

Още при избора на място за столица на новата империя Константин Велики се колебаел между Сердика и ОСНОВАНОТО ОТ ТРАКИТЕ селище Византион. В крайна сметка положението на Византион на Босфора между два континента се оказало по-примамливо от известните в цялата империя минерални извори на Сердика.

Новообразуваната Източна Римска империя била МНОГОНАЦИОНАЛНА държава, в която гърците, както и римляните, били малцинство. Но макар че официален език бил латинският, древногръцката култура се ползвала с почит и голямо влияние. Процесът на елинизация, започнал в региона още по времето на Александър Македонски, продължавал и в римско време. Един от най-уважаваните гръцки историци и политици – акад. Панайотис Канелопулос пише следното [87]: „Римската империя, това е едно от най-удивителните явления в световната история, станала гръцка държава, където безшумно, без всякакъв натиск или съпротива се наложил елинският език и образование,но императорите, до момента в който Симеон пожелал да стане наследник на Константин Велики, НЕ СА БИЛИ ОТ ГРЪЦКИ ПРОИЗХОД, ако изключим МОЖЕ БИ Маврикий /582 – 602/, Ирина Атенейска /797 – 802/ и Михаил I /811 – 813/.“
Продължете да четете Траки, славяни и българи във Византия

Стара Велика България

 image6.jpg

Това, че прабългарите са имали своя държава преди Аспарух, вече е на път да бъде прието от „официалната“ наука. Въпросът е откога датира тази държава. Някои се хващат за годината 632, когато Кубрат е признат за независим владетел от своя приятел от детските години – императора на Източната Римска империя. Но като признават държавата на Кубрат, ромеите я наричат „Стара Велика България“. Може ли да бъде наречена „стара“ и „велика“ една току-що образувана държава? – питат други автори и си правят извода, че в случая става дума за възстановяване на независимостта на Българската държава, която е съществувала от доста по-рано. Както вече споменахме П.Добрев датира основаването на Стара Велика България през 153 год., когато българите се заселват в земите северно от Кавказ. Продължете да четете Стара Велика България

Нашите прадеди от Великата равнина

 image5.jpg

Счита се, че огромната равнина, която се простира от Карпатите на запад до река Амур на изток е прародината на чергарските народи – индоевропейци, тюрки и монголи.

Природните условия са ориентирали тези народи към скотовъдството. Непрекъснатото местене и честите сблъсъци със съседите в търсене на по-добри пасища са направили чергарите от равнината превъзходни ездачи и бойци. Постепенно те се превръщат във сила, пред която околните земеделски народи не могат да устоят. Това дава възможност на Индо-европейските народи да заселят Европа и голяма част от Азия.
Продължете да четете Нашите прадеди от Великата равнина

Траките в Римската империя.

1103.jpg

През вековете нашите прадеди на три пъти са попадали под управле-нието на могъщи империи. Земите ни са били владение на Римската империя, после – на Византия,а накрая – и на Османската империя. В различните курсове по история на България тези периоди се третират най-често само като чуждо робство. Описват се на първо място борбите на прадедите ни срещу завоевателите, тежестта на чуждия гнет. На по-заден план остава простичкия факт, че и под чуждо иго народът ни е продължавал да живее, да твори и ДА ВЗЕМА УЧАСТИЕ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ НА ДЪРЖАВАТА, В КОЯТО ЖИВЕЕ. Последното в много случаи се разглежда едва ли не като национално предателство. В действителност, за да достигнат до високо обществено положение, на нашите прадеди им е било необходимо и да сменят името си, езика си, а в Османската империя – даже и вярата си. Дори прочутият с патриотизма си Раковски по време на учението си в Цариград е сменил името си със гръцкото Сава Стефанидис. Такива са били времената. Точно тези „ренегати“ са елита на тогавашното общество. И трите посочени империи не са в никакъв случай държави на един отделен народ. Общоизвестно е, че те са били МНОГОНАЦИОНАЛНИ държави. Всички хубаво, с което тези държави са останали в историята не е дело само на латини, на гърци, или на турци. То е създавано с общите усилия на всички народи, живеещи в империите – в това число и нашите прадеди – траки, славяни и българи. Затова смятам, че ние българите имаме правото ДА СЕ СЧИТАМЕ ЗА НАСЛЕДНИЦИ на Римската империя, на Източната Римска империя / името Византия е измислено от историците много след като тази държава е престанала да съществува !/ и дори на Османската империя, НАРЕД СЪС ВСИЧКИ ДРУГИ НАРОДИ, ОБИТАВАЛИ ТЕЗИ ИМПЕРИИ.
Продължете да четете Траките в Римската империя.

Корените на елинската култура.

images.jpg

Цял свят се възхищава на културата, създадена от древна Елада, но са малко тези, които знаят че корените на тази култура са в нашата Тракия. Най-древното име от земите на траките, което се е запазило през вековете, а може би и най-великото е на Орфей. Официалната история е приела да счита Орфей за герой от митовете, но античните автори са на друго мнение. Следата, оставена в историята от великия тракиец и неговите последователи е прекалено голяма за измислени личности. На него са посветени много литературни, художествени и музикални творби на най-известни автори: Есхил, Еврипид, Овидий, Вергилий, Шели, Рубенс, Лист, Глюк, Хайдн, Офенбах, Берлиоз и много други.
Продължете да четете Корените на елинската култура.

Великите преселения на балканските народи.

 image2.jpg

“ нито една страна не устоя пред десницата им. Хати, Кеде, Каркемиш, Арцава, Аласия бяха унищожени… Те сложиха ръка на всички страни до края на Земята.“

надпис на Рамзес III.

Племената, нахлули на няколко вълни през периода от IV до II хилядолетие преди н.е. образували тракийския народ, смесвайки се със завареното население от Балкано-Карпатската цивилизация. Нашествията довели още през IV хил. до преместване на центъра на цивилизацията на юг – в северозападната част на Мала Азия и близките до нея острови на Егейско море. Там възникват редица градове – прочутата Троя, съседът й на Кум тепе, Полиохни, Терми, Йортан и др. Според историците Троя I е възникнала около 3000 год. пр.н.е., но Масон датира града във времето от 3600 до 3100 год. пр.н.е. Мустафа Ашкън съобщава, че под руините на „класическата“ Троя I от 3000 г.пр.н.е., е открито по-ранно селище от 3500 год. пр.н.е. [131].
Продължете да четете Великите преселения на балканските народи.

Антична римска вила в квартал “Хаджи Димитър”

zx450y250_961592.jpg

Между 23-ти и 24-ти блок на софийския квартал „Хаджи Димитър“, там където лятно време живеещите наоколо си варяха компоти, са открити останките на римска селска вила от III век. Имението е включвало шест постройки, свързани с настлани с камък пътеки и разположени на площ от около 5 декара. Обори, хамбари, жилища за робите, различни стопански съоръжения свидетелстват как е бил устроен животът тогава, а съкровището от сребърни римски монети позволява да се установи по датите на управление на императорите, представени на тях, че разрушението на вилата е свързано с голямото готско нашествие през 270-275г.
Продължете да четете Антична римска вила в квартал “Хаджи Димитър”

Борис II и войната с Русия през Х век

zabraveni.jpg

Драматичните изпитания за България през втората половина на Х в. имат своето особено, “двойно олицетворение” – синовете на цар Петър, внуците на Симеон Велики, братята Борис и Роман.  Нашествието на киевския княз Светослав Игоревич (един средновековен български хронист го е нарекъл “плен руски”), последвалата византийска окупация на източните български земи, неколкократното плячкосване от чужди войски на богати градове като Велики Преслав, Пловдив, Дръстър (Силистра), всички тези “ратни беди” причиняват смъртта на хиляди тогавашни българи, носят страдания и изпитания за целия български народ…

Такава е епохата на царете Борис ІІ (969-971) и Роман (978-991), която ще се опитаме да обрисуваме накратко.
Продължете да четете Борис II и войната с Русия през Х век