Архив на категория: Разкази

Легенди за Вълчан войвода-Вълчановия мост

                ВЪЛЧАНОВИЯТ МОСТ бил построен на река Резовска с цел да осигури преминаването и от местното население. Дотогава мост не е имало и хората от двата бряга били изключително затруднени да отидат от десния бряг към Малко Търново и от левия към Малък Самоков /сега Демиркьой, в Турция/, Инеада и Мидия /също в Турция/. Въпреки оплакванията, турската власт не предприемала нищо и Вълчан решил да построи мост с хайдушки пари. Избрал място под извора Пенгюво /на пътя Малко Търново-Малък Самоков на около  10 км. югоизточно от М. Търново. Наел майстор Райчо от Малко Търново, спазарили се за 2500 гроша и строежът започнал. Турските управници били осведомени, но не се възпротивили, защото мостът щял да се построи без държавата да харчи пари, а се надявали покрай строежа да заловят и Вълчан. Според някои предания самият войвода участвал в строежа преоблечен като дюлгерин, а според други го наблюдавал от отсрещните баири и на уречено място оставял уговорените пари за строежа. Той дал пари и за освещаването на моста. Нает бил поп, поканени били турски големци от Малко Търново и Малък Самоков. След освещаването била сложена богата трапеза за работниците и гостите. Следва автентичното описание направено пред Горо Горов от Иван Нанев от с. Вършило на 15.4.1957 г.:
„По едно време като се нахранили и наближило време да се разотиват, от дюлгерето се изправил
един едър набит мъжага с големи мустаки, плюл си на ръките, опрял се на един длег и дебел дрянов овчарцки кривак и с един змейски скок прехрипнал на отсрещния бряг на ряката. Турците си помислили че дюлгеринът на тях прави сеирджилък, та зели да викат „Машалла, Машалла!“ Тогава тоя бабаитин се обърнал към тях и казал: „Каймаками и ефендета, я съм тоя Вълчан войвода дето го търсите постоянно под дърво и камък, заради когото и сега турихте пусии от ваши аскерлии да го заловите. Хайде сбогом и хаирлия да ви е новият мост!“ И като казал тия думи Вълчан се врътнал и набил гъстата странджанска дъбрава.“
По-различна е версията разказана през 1952 г. от архимандрит Рафаил, игумен на манастира край с. Голямо Буково. Когато моста бил завършен, Вълчан облечен в овчарски дрехи минал по него, разгледал го поговорил с работниците. След това с майстора влезли в гората където му изплатил последната сума и си заминал. Майстора се върнал и казал на работниците, че са говорили със самия Вълчан войвода. Последните започнали да викат и негодуват, че не им е казано предварително за да разгледат по-добре войводата. Но вече било късно. Повече те не видели страшния хайдутин.

Какво представлявал Вълчановия мост? Някои сведения дава известният възрожденски деец Стоян Шивачев /роден към средата на 19 век/, който може би е заварил останки от него. Мостът бил построен през 1800 г. и имал следните размери: дължина 15 м.; височина над водата 6 м.; ширина между 1,5 и 2 метра- колкото да минават по него товарен добитък и пешеходци, встрани с дървен парапет. Струвал 40000 гроша, а  Вълчан завещал на църквата в М. Търново и 20000 гроша за поддръжката му. Докога точно е просъществувал този уникален хайдушки мост не е известно. По-късно, вече през 20 век пътя Малко Търново – Малък Самоков е чакълиран; построен е стабилен каменен мост който се ползувал без особени пречки от населението по двата бряга на реката, независимо от преминаващата по средата му българо-турска граница. Неговата съдба обаче е също куриозна. Около 1947 г. започва ограждане на границата с т.н. кльон. По това време българската страна взривява своята част от моста, като на турците е обяснено че моста е разрушен от паднал гръм. Прекъснат е един стар търговски път, осигурявал в продължение на векове поминъка на хората от този край. Сега на мястото откъм българската страна има само отломки, а турската част на моста е сравнително запазена.                                                              

Легенди за Царевец

info_90_pic_94.jpg

Легенди за Царевец
Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети – златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре…

НАЙ-СТАРИЯТ БЪЛГАРСКИ ИМАНЯР КИРИЛ ДИМИТРОВ – МИКИ: МИЛИЦИЯТА УБИ ЧОВЕК ЗАРАДИ ИМАНЕ В ТРОЯНСКИЯ БАЛКАН

num23.jpgЗАБРАНЕНА ЗОНА • Преди 10 ноември по върховете имало два иманярски клана – троянско-великотърновският с босове Милко Балев и Димитър Стоянов и странджанско-сакарски
• Едните дирели съкровището на цар Шишман в Стара планина, а другите – имането на Вълчан войвода в странджанската местност Бегликташ

Най-възрастният български иманяр е Кирил Димитров – Мики. Роденият в Сливница през далечната 1919г. търсач на реликви има бурна биография. След като завършва гимназия в София и воюва в последната фаза на Втората световна война, започва работа като чиновник в Министерството на земеделието. Бързо обаче „става неудобен“ на новата власт и му посочват вратата. Десетилетия след това е принуден да си вади хляба като монтажник. Докато „строи социализма“ обаче, се запалва по иманярството. Тази страст не го оставя до преклонна възраст, въпреки че вече няма сили да шета по гори и чукари, да обменя вехти карти и да си хортува с „колеги“ в Андровото кафене в родния му град, където от време оно се събира цветът на нашенските търсачи на съкровища.
Продължете да четете НАЙ-СТАРИЯТ БЪЛГАРСКИ ИМАНЯР КИРИЛ ДИМИТРОВ – МИКИ: МИЛИЦИЯТА УБИ ЧОВЕК ЗАРАДИ ИМАНЕ В ТРОЯНСКИЯ БАЛКАН

ОКУЛТНИТЕ ПРЕДМЕТИ ПАЗЯТ СТРАШНИ ТАЙНИ, НОСЯТ ЛУДОСТ НА НЕПОСВЕТЕНИТЕ

 th_3007.jpg

След като за пореден път се разгоря скандалът около видните български колекционери и той достигна чак до Брюксел, се запитахме: всъщност колко колекционери има в България, какво колекционират, колко предмета държат, най-вече археологически и нумизматични, и колко от тях са регистрирали официално колекциите си, така, както законът позволява вече от 2 години.

Колекционерите в България се оказаха доста – над 30000 души, с колекции от няколко предмета до няколко хиляди. От тях обаче за цели 2 години, откакто Законът за паметниците на културата позволява да има частни колекции и частни музеи, официално са легализирали колекциите си само 6 колекционери в цялата страна. Още петима са подали молби за регистрация. И само двама са поискали да направят частни музеи. Продължете да четете ОКУЛТНИТЕ ПРЕДМЕТИ ПАЗЯТ СТРАШНИ ТАЙНИ, НОСЯТ ЛУДОСТ НА НЕПОСВЕТЕНИТЕ

Съвременните императори

 

257.jpg

 

Откъде тръгва историята на съвременните “римски императори”? Отговорът е от 1955 г. в Свиленград, където се ражда един от най-известните у нас майстори на антични-реплики Петър Петров – Петроний. Ръцете му създават хиляди сувенирни монети и медальони, които носят духа на римската империя. Всъщност тази мода датира още от 17-18 век. Тогава богатите италианци поставяли профилите си върху ценни метали като произведенията на изкуството са имитирали античен стил. Говори се, че у нас тя е пренесена през 80-те години на миналия век. Тогава мъж на име Славей изработва такъв медальон на своя адвокат. Процесът е дълъг и сложен, а малцина са посветените в тънкостите на занаята. Започва се с избор на метал, топенето му, закаляване, изработка на матрица и се завършва с нанасяне на изображението върху заготовката или т.нар. отсичане. Обикновено медальоните се изработват от мед, но е възможно да се направят от бронз и сребро. Следва процес на състаряване, за който се използва специален барабан, пълен с морски пясък и накрая се прави патиниране. Направата на един медальон отнема около седмица. “Добрите гравьори у нас се броят на пръстите на едната ръка”, казва Петроний. Интересното в случая е, че нито един от тях не е завършил специално образование – всички са самоуки. Продължете да четете Съвременните императори

Легенди за търговищкото злато

 moneti1.jpg

От древни времена хората търсят злато. Ценният метал е известен на човечеството от хиляди години. От древни времена до днес от него се изработват накити и други украшения.

Хората го смятат за измерител на богатството и носител на историята. Много го пазят и като семейна ценност. Стотици легенди са свързани с благородния метал. Някои разказват за проклятията и нещастията, които носи. Други са за добруването и просперитета на онзи който го открие. Има и такива предания, които разказват за все още неоткрито злато. Такива има и в търговищкия регион. В, на пръв поглед, невероятните твърдения някои откриват и истина.

Някои предания разказват, че в околията има много злато. Едва ли не в двора на всяка къща, от стотици години, седи заровено имане, което чака да бъде открито. Легенди разказват и за космически технологии, които сканират земята и откриват благородния метал, ако се намира на 7-8 метра дълбочина.

Продължете да четете Легенди за търговищкото злато

9 са най-търсените съкровища у нас .

Между 9 и 70 тона злато тежи средностатистическото българско имане


Девет са най-издирваните от иманяри златни съкровища в България. Това твърди изследователят Владимир Бонев, който подготвя книга за тайните съкровища – истински, или легендарни. Деветте съкровища, по които иманярите у нас от векове въздишат са: на Цар Иван Асен; на Осман паша; на Сюлейман паша; на Шакир паша; на Велко войвода; на Чавдар войвода; на Сидер войвода; на Лукан войвода; на Вълчан войвода. Разбира се, това са само най-известните, иначе ако слушаш всички слухове и легенди, ще се окаже, че на всеки българин се падат поне по десет тона злато, разказва историкът. Книгата си той ще илюстрира с десетките карти на иманета, които притежава, или е снимал.

Първо – ако някой е заровил съкровище, той не би оставил карта, разяснява той. При мен през ден идват иманяри, които ме убеждават, че имат карти и по тях ще намерят заровени антики или злато. Синдромът е описан още от Иван Хаджийски в „Психология на иманярството“. Няма човек, който може да се похвали, че е намерил съкровище по карта, убеден е Бонев. Ако някой намира имане, това става случайно. Но иманярите са болни, заблудени хора, на които не може да се каже да спрат. Самият той не е иманяр, твърди, че темата го интересува повече като историк, защото понякога в легендите, макар и дълбоко има заровено зрънце истина. 5-6 хиляди българи копаят постоянно за заровени съкровища, пресметнал е грубо Владимир Бонев.

Броят на търсачите на злато и антики,

които периодично ровят вероятно е около 300 000. Има села в близост до тракийски гробници или други антични останки, в които буквално всички копат, убеден е историкът. Според него иманярите разкопават най-много остатъци от старинни крепостни калета, градища, и тракийски могили. Търсачите на съкровища твърдят, че има заровени над 100 иманета из различни кътчета на страната, които периодично се навестяват и разравят от тях. Десетки карти на скрито злато се препродават между тях, но досега историците и археолозите са единодушни, че ако някой открие съкровище то е случайно, а картите са въпрос на добър бизнес. Корените на иманярството у нас са на по-малко от век, убеден е Владимир Бонев.

Според него треската за злато у нас пламва през 1922-1923 г., когато стотици българи започнали да търсят заровени съкровища. Горе-долу оттогава датира и най-старата публикация по тази тема, която съм открил – тя е от село Колачево, Чирпанско, където почнали да изравят много злато на място на римска златна мина, разказва Бонев. Силно запалени да намерят скъпоценности били хората във Фердинандова околия, днес Монтанско. През двайсетте на миналия век стражари и археолози отиват в дома на Коце Анчов в с. Мала Кутловица – квартал на Монтана, и намират в двора на къщата му надгробна мраморна плоча, висока над 1 м. Селянинът обяснил, че

я открил случайно

в местността Издермеца.

По-късно Коце се похвалил на свой братовчед, че бил намерил и старинни монети. Така обеднелите хора в района се запалили по иманярството. Стремежът към бързо забогатяване се пренесъл и в Ломско. Според легендите едно от най-големите скривалища, в които римляните криели съкровищата, се намира на Белоградчишките скали. Още преди векове там имало крепост с тайно подземие, а входът й издълбан в скалите и е затрупан с камъни. Оттогава легендите за тонове злато се множат лавинообразно и понякога дори за историк е трудно да прецени дали става въпрос за старо предание или за измислица, която се е родила в нечия глава, признава Бонев. Миналото лято например беше на мода историята за кървавото богатство на поп Мартин – стотици се юрнаха да го търсят.

Според преданията някъде в катакомбите на скалите над река Русенски Лом са скрити 4 тона злато. Най-запалените търсачи обикаляха пещерите в местността Грамовица между селата Иваново и Кошов. Друга популярна легенда разказва, че в Трапезица във Велико Търново била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Входът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена.

Царят заповядал да се срине монетарницата.

На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман… Повечето от легендите са измислени и неверни, но подхранват иманярските страсти, убеден е Владимир Бонев. Според него 90 на сто от картите, които се разпространяват сред иманярите, са фалшиви. Защо ги правят ли? Защото винаги ще се намери някои кандидат Индиана Джоунс да даде сума пари за такава карта. Без да си зададе въпроса след като е автентична и води до тонове злато, защо собственикът й просто не отиде и си прибере съкровището.

Оказва се, че не само българи са заразени от иманярската треска. Гърци редовно прескачали у нас да търсят иманета. А последният случай, който доби популярност бе, когато петима иманяри от Одрин обявиха в тяхната преса, че са открили първите следи на съкровище, за което се предполага, че съдържа около 300 тона злато, спомня си Бонев. Иманярите открили съкровището по карта, получена от България. Според в. „Миллиет“ ставало дума за 30 тона от скъпия метал. На мястото на разкопките се е намирал монетен двор на Османската империя. Изданието твърди, че съкровището е било заровено по време на Балканската война, за да не попадне в ръцете на българите, които окупирали Одрин. Картата, в която се посочвало точното място на заритото съкровище, попаднала в ръцете на българска туркиня. Съкровището е на стойност около 3 милиарда долара.

Пошумя се малко във вестниците

и с това си остана, продължава Бонев и цитира какво каза по този повод тогава проф. Божидар Димитров: Нашенци никога не са стигали повече от 70 тона Това са такива легенди, които се появяват особено при промяна на времето, когато лудите хора се активизират. Аз имам по трима на ден, които знаят къде какво количество злато има и искат да ми го покажат. Те обикновено казват, че е от 9 тона до 70 тона. И за това свалям шапка на турските иманяри; голяма нация, големи мечти. Аз не знам колко е златният резерв на Турция, но знам че е по-малко от 300 тона. На България е 35 тона, като злато не сме продавали от 1919 г. Горе-долу колкото едно единствено средностатистическо съкровище.

http://www.chudesa.net

Духовете на изклани монаси пазят византийско съкровище.

Призраци в Аладжа манастир

Легендата за тайния покровител Рим папа е разказана дори в американски пътеводител

Със сигурност няма друга такава старина като Аладжа манастир, която реалното и митичното са толкова оплетени и неразделни, че създават един уникален и приказен свят. А интересът към неговото изследване не секва още от времето на братята Шкорпил. Доайените на родната археология записват първите легенди на местните хора край морето за старата монашеска обител. Според историците тя е възникнала  в периода на раннохристиянската епоха.
100 страници в архивите на Карел Шкорпил са посветени само на Аладжа манастир. Половината от тях са за тайните и загадките, които крие, казва уредникът на комплекса Валери Кинов. Самият той за близо 2 десетилетия работа и живот в него се е слял с мистичния му свят. Защото, както казва, „предпочитам 300 пъти приказното, което е убедително и интересно, отколкото и най-скучната истина, която звучи неубедително“ – мотивира се музейният уредник с цитат на Аристотел. И вероятно е прав. Защото британците направиха цяло състояние само докато разказваха на туристите скалъпените си легенди за обладани от духовете замъци.
Аладжа манастир обаче си има истински призрак. Той се казва Ром папа и се счита за покровител на горите и съкровищата на християнската обител. Според легендите, записани и от Шкорпил, духът се появява всяка пролет и пита когото срещне: „Има ли пръчки в Хачуката (местността – б.а., жените раждат ли още и кравите телят ли се?“ Когато му отговорят с да, той веднага се скривал в тайните лабиринти.
Уредникът Кинов също е засичал привидението. Той казва, че не е виждал митичния покровител, но често усеща присъствието му. Като че ли силата на духа насочвала мислите му в определена посока и това ставало само там, в манастира. Това е като божествената енергия, която те зарежда. Така както в теорията на исихазма изричането на молитвата, изпълнена с любов към Христос, съвпада с ударите на сърцето, обяснява уредникът.
Още като начинаещ археолог в манастира през 90-те години посетителка от САЩ извадила пред него пътеводител, издаден в Ню Йорк през 1971 година. И какво било удивлението му, когато видял, че в него имало надълго и нашироко описание на митичния покровител на Аладжа манастир. Това провокирало Кинов да прерови архивите на Шкорпил в София и да разбули мистерията. Вече толкова години съм в старината и се чувствам отлично.  Имам високо кръвно налягане и здравословни проблеми, които се задълбочиха напоследък, но стъпя ли в манастира, всичко се нормализира. Ставам по-здрав и силен и никъде не се чувствам така – нито вкъщи, нито в кабинета в Археологическия музей във Варна, не може да се нахвали шефът на комплекса. Един затрупан вход обаче му боде очите напоследък. Според Кинов той води към изчезналите галерии, за които има предания, че пазят несметни богатства. Отшелник или скитник живял там през последното десетилетие преди Освобождението от османско робство. Той попаднал на подземие с 49 дюгена (стаички). На последния имало желязна врата с огромен катинар, но чул гръмовен глас и избягал. Научили турските власти за това и местният паша тръгнал с 10 аскера да търси имането. Ровили, ровили, но нищо не намерили. Тогава ядосан, османският управник пратил скитника на заточение. След като изтърпял наказанието си, той се върнал и с приятел отишли и се спуснали в подземието. Според Шкорпил заточеникът се казвал Стоянчо, а ортакът му Янко Канарджи – майстор на воденични камъни, които вадел от близката кариера. Според легендата двамата извадили 3 чувала със златни монети. Имането от двата претопили за ризници на икони в местната църква, а третия си поделили. Стоянчо взел своя пай от съкровището и тръгнал да строи чешми в България.
„Според Шкорпил парите са византийска находка от XI-XII век. Смята се, че монета от находката е купена от царица Йоана – първата жена на княз Фердинанд, но никой не я е виждал. Друга монета според местните била скътана от баба Pена, наследничка на Янко Канарджи. За наличие на имане в мрачното и страшно подземие твърди и руският пътешественик, писател и доброволен сътрудник на руското имперско разузнаване – Виктор Тепликов. Той посетил Варна през далечната 1828-29 година  и написал книгата „Письма из Болгарии“. В три от писмата разказва за разходките си до манастира „Св. Константин и Елена“ в едноименния сега курорт. Тогава срещнал монах, който му показал скалната обител, но го предупредил – никой да не смее да доближи там.
Цял музей на драгоценности има и който припари към входа му, изчезва, казал на пътешественика божият човек. Той после му разказал историята за млад и дързък монах, който, повлиян от легендата за съкровище, решил една нощ да се пусне в дълбините на зловещата пещера и да се добере до тайните й. На сутринта останалите монаси намерили своя брат на входа на прокълнатото място. Брадата му била навита на кичури и напъхана в ноздрите, а джобовете на расото му тежали от златни и сребърни антики и скъпи талисмани. Когато дошъл на себе си, разказал за своите удивителни приключения в подземието, но след време изчезнал.
Това се смята за най-старата легенда, казва уредникът на комплекса Валери Кинов. За да се изрази цялото фантастично видение – вземете няколко сцени от това, което разказва сър Томас Мор за тайнството на древните египтяни, прибавете няколко чудеса от омагьосаната пещера на Аладин. Накрая подправете цялата тази смес с няколко дузина древни Лари и източни духове и ето ви целия дяволски хаос, който обкръжил любопитния монах, пише руският пътешественик. В храма на един от стенописите грее ангел със загадъчната усмивка на Джокондата.

paper.standartnews.com

СЪКРОВИЩА УБИВАТ ИМАНЯРИ И АРХЕОЛОЗИ

tomb_sveshtari2.jpg

Напоследък в България пламна истинска “златна треска”. Археолози се надпреварват да откриват през месец златни предмети от времето на траките, като всеки рекламира находката си с единственото прилагателно: “уникална”. Увлечени в ръшкането на тракийските могили, родните индианаджоунсовци забравят за поверията, че който разкопае сакрален обект, рано или късно го настига прокоба. Поразеният се поболява и умира, без да има видима причина за смъртта.

Подробности за такива трагични инциденти, обвити в мистерия, трудно се процеждат в медиите. А случаите съвсем не са малко. Като почнем от Царичина, където се говори, че било открито златно имане, минем през Мишкова нива в Странджа и стигнем до т. нар. Долина на тракийските царе в Казанлъшко. Зачестиха и случаите на загинали иманяри, пробвали късмета си в местността Беглик Таш край Приморско, където според поверието било заровено несметното съкровище на Вълчан войвода.

Ако има някакво правило, то е, че най-много жертви дават т. нар. секретни разкопки. Наскоро на българския пазар се очаква да излезе сензационно изследване за гробницата на фараонката Бастет в Странджа, което претендира да разбули всички загадки около печално известното ровичкане в граничната зона под егидата на Людмила Живкова.

trakiiskagrobnitzastrelcha1.jpg

КАКВО СТАВА В ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ

Ето един от най-пресните примери, свързан с Долината на тракийските царе. Става въпрос за търсенето на древен тракийски град от ранга на Севтополис. Шеф на експедицията е археологът Домарацки. Когато започва разкопките, той е в цветущо здраве. Ненадейно обаче смъртта го настига и работата остава недовършена. И тъй като археолозите “по света и у нас” са суеверно племе, тайно се договорили да не продължават търсенията, докато проклятието не се “изчисти”. Кога ще стане това, никой не може да каже със стопроцентова точност. Наскоро казанлъшкият скулптор Спас Мавров, който се прочу и като изследовател на паранормалното, лансира тезата, че селището Оструша е естествен енергиен генератор, свързан с пирамидите в Гиза, и че могилите освен археологически находки и атракция, са и мощен енергиен излъчвател, който понякога има вредно въздействие върху хората. Българският Шлиман – проф. Георги Китов, също сподели любопитни размисли по въпроса. Включително и това, че се е свързал със… Световния съвет на екстрасенсите във връзка с гробницата в Старосел.
“Аз съм дълбоко убеден, че траките са били в някои отношения много по-досетливи, с нюх са усещали къде нещата са благоприятни и къде не. Колкото до енергията в тракийските храмове, има, изглежда, нещо такова, защото много хора, влезли в тях, смутени от тяхната архитектура, стихийно се зареждат. Почти е доказано това за Старосел и от Световен съвет на екстрасенсите, които са провели там свое заседание.

ЕНЕРГИЯТА ОТ ТРАКИЙСКИТЕ ХРАМОВЕ ДЕЙСТВАЛА ОТРИЦАТЕЛНО

За енергията има значение и психическото състояние на човека. Но съм чувал и другата крайност за тракийските храмове – че действали отрицателно…”, призна Китов. Преди името й да нашуми с находката край Златиница, неговата колежка от НИМ проф. Даниела Агре разкрива, че едно от най-ценните съкровища по нашите земи – от Скравена, Ботевградско, е задигнато. Според местни спецове археоложката силно преувеличавала, защото много по-ценна била находката от друго село в района – Боженица, където се намира крепостта “Боженишки урвич”. Златните предмети и антики, открити там и датиращи от IV в. пр. н. е. , били разграбени до шушка от иманярска банда. При подялбата на плячката обаче се стигнало до кървава разправа. Двама от търсачите на съкровища били заклани от своите ортаци, а труповете им – захвърлени в изоставен рудник.

Не е по-радостна и участта на единия от водолазите, гмуркал се нееднократно край нос Калиакра, за да дири т. нар. златен град на Лизимах, прочут пълководец от свитата на Александър Македонски. След смъртта на императора всички негови пълководци – т. нар. диадохи, си поделили наследството му.

НА ЛИЗИМАХ СЕ ПАДНАЛА РАЗМИРНАТА ТРАКИЯ

Според античния географ Страбон Лизимах основал своя резиденция в крепостта Тиризис, чиито развалини и днес се намират на полуостров Калиакра. Пак според Страбон имен но там претендентът за владетел на Тракия държал своята хазна и съкровища. Това кратко сведение и досега не дава мира на българските иманяри. Не един и двама водолази, алпинисти, пещерняци, а така също и обикновени “ентусиасти” са опитвали късмета си на легендарния полуостров. За един от тях обаче се знае със сигурност, че загива при пътен инцидент – и то на равен и прав участък на шосето за Балчик, малко след поредното гмуркане. А неговият брат бил натиснат от семейни неволи и се обесил само година след катастрофата. По времето на Тато секретни разкопки стартирали в местността Мурсалица над родопското село Мугла, което до 1989 г. е било в граничен район и до него се е стигало само с открит лист.

Мурсалци твърдят, че били наследници на древен и богоизбран свят. Преди 10 години на няколко души от местните, цанили се за работници в разкопките, им се случили нещастия – раждат им се мъртви деца, пожари изпепеляват къщите им, падат от скали, удря ги мълния… “Това е отмъщението на божеството!”, шепнат суеверно мурсалци и гледат да избягват мястото на разкопките.

ОТКРИВАТЕЛИТЕ НА ПЕРПЕРИКОН СЪЩО НЕ СА СРЕД ЖИВИТЕ

Светилището на Дионис все пак е открито – макар и след доста години, от проф. Николай Овчаров на каменния хълм Перперикон на 15 км североизточно от град Кърджали. Навремето от ДС мислели, че там има голямо златно съкровище. Впрочем хората, ръководили експедицията за търсенето му, също не са между живите.

“Първите разкопки се проведоха през 1970-1982 г. от двама днес покойни археолози – проф. Стамен Михайлов от Археологическия институт и Иван Балкански, уредник в музея в Кърджали, разказва Николай Овчаров. Те се правеха под някаква много страшна секретност и затова около Перперикон тръгна една легенда, която днес още съществува сред местното население. Това беше времето, когато от Държавна сигурност бяха полудели на тая тема и все търсеха разни съкровища, като на Вълчан войвода например. Те отцепиха района на около 3-4 км, докато учените копаеха. Хората, които виждат отдалече как се спускат военни хеликоптери и вдигат някакви сандъци, заговориха за открито имане…”

Според бивши служители на ДС съкровище наистина е имало, но съдбата му и към днешна дата продължава да е неизвестна. Предполага се, че е изтъргувано за покриване на дългове на България. Част от агентите за специални поръчки, взели участие в сделката, после остават в странство като представители на смесени фирми-перачници. Проклятието обаче ги настига и далеч от родината. В средите на бившите разведки се говори за банкрути, отвличания и обири, както и за мистериозни “африкански” вируси, покосили някои от агентите и техните близки.

15.jpg

Невероятно, но факт – мумията на Амон Ра била заровена в… Пиринско, разтръбиха преди време екстрасенси от района. Според шамана от Сандански Костадин Тренчовски енергийният триъгълник между Сандански и селата Никудин и Кърналово бил образуван от “вибрациите” на мумията. Затова Пиринският край щял да бъде ударен от страшни катаклизми. Някои от тях се сбъднаха. Неотдавна “гневът” на египетското божество “изсипа” върху главите на горките хорица кален дъжд. До края на лятото, пророкува още Тренчовски, можело да се очаква мокър сняг, който след няколко часа щял да премине в “библейски потоп”.

Зла поличба настигнала и иманярите и изследователите на известната джамия на Осман Пазвантоглу във Видин. Наскоро тя бе реставрирана, за да се пресекат набезите на търсачите на антики. За нея се знае, че е единствената в ислямския свят джамия, която на върха си вместо полумесец има сърце. То било символ на независимия дух на Осман, чиято майка била българка. Самата джамия била построена в чест на посечения от турските власти баща на Пазвантоглу. А библиотеката до нея била издигната в името на майка му.

Но легендата, че в темелите на джамията и библиотеката имало закопано имане – златни турски махмудии, години наред разпалвала чивиите на иманярите. Те подкопали стените, унищожили ценни архитектурни детайли, обърнали и изпочупили надгробните плочи. Ясновидските видения обаче им обещават смъртоносно проклятие до девето коляно – болести, разорение и липса на мъжка челяд щели да налегнат родовете на иманярите. Страшната турска магия нямала разваляне, категорични са нашенските окултисти.