Замък на тракийски владетел разкри Даниела Агре.

image_160885_5.jpgДаниела Агре разказва, че скалата е била нарочно издялана, за да легнат на нея гранитните блокове на градежа.

Близо 1400 г. преди в Западна Европа да се появят първите замъци, един тракийски владетел си построява дом-крепост. Вдига го сред дъбрава на труднодостъпен рид в Средна гора между днешните Копривщица и Стрелча. Сега местността я наричат Смиловене.

Укрепената резиденция е с площ над 200 кв.м и е на поне 2 етажа. Строена е през втората четвърт или средата на IV век пр. Хр.

„Това е много сложно и изключително скъпо съоръжение. Собственикът му трябва да е имал огромни средства и голяма власт, с които да мотивира хората да му го издигнат. А архитектът, който го е планирал, явно е бил виртуоз“, казва археоложката от НАИМ към БАН Даниела Агре, която проучва обекта вече трети сезон.

Древногръцкият военачалник Ксенофонт първи съобщава за обичая на тракийските владетели да си строят укрепени дворци насред гората в планина. Нарича ги тюрзиси. Владетелите строили по няколко и отсядали в тях, докато обикаляли обширните си територии.

Досега у нас са открити 3 тюрзиса. Освен този над Стрелча Даниела Агре разкопава още един близо до с. Синеморец, но той е малко по-късен и е доста по-различен. Третият е проучен частично. Така че как е изглеждал характерният само за тракийските владетели тюрзис, може да се разбере в голяма степен единствено от разкопките в Смиловене.

„Това е най-масивният замък, откриван досега в България. На места укрепителната му стена е запазена до 6 метра височина. Зидовете й са дебели между 2,8 и 3 метра и са с 2 лица от много фино обработени гранитни блокове. Пълнежът между лицата е от ломени камъни, примесени с кал. Приложена е изключителна техника за оформянето на ръбовете на блоковете – те са така изпилени, че да пасват идеално. Всички редове са нивелирани домилиметър, при положение че теренът има сериозна денивелация. Градежът е сух. Гранитът за лицата на укреплението е местен, а къщата е строена от жълт пясъчник, какъвто в района няма. Носен е от най-малко 10 км.

Вътрешното разпределение на жилището много напомня на днешните копривщенски къщи – вторият етаж стъпва на дебелите зидове на първия. Но не може да се говори за приемственост в архитектурната традиция – съвпадението е на основата на функционалността. На първото ниво е имало широко отворено помещение, зад него друго, ползвано по-скоро за складиране на продукти. В него открихме отломки от големи съдове за зърно и течни храни. Двураменно каменно стълбище с площадка води към второто ниво, където вероятно помещенията са били повече. Масивни греди, обмазани с глина, са разделяли етажите. Сградата е имала двускатен покрив с дълга стряха. Дъждовната вода, която се е стичала по нея, се е събирала и отвеждала в нарочно вдълбан в гранитния блок дълбок улей. Той нарочно е издаден пред фасадата, за да отвежда водата далече от основите, та да не ги подкопава.

Вероятно входът е бил от юг или югозапад. Още не сме попаднали на него. Но открихме каменен блок с надпис на старогръцки.

Ясно се разчита ИТАМ. Ако отпред е имало още две букви, може да е име. Но е много вероятно това да е краят на пожелателен текст в смисъл „собственикът да благоденства“. Каменният блок с надписа е бил поставен като фронтон на входа на къщата.

Масивността и импозантността на градежа са нарочно търсени. Те са проява на помпозност и заявка за големи възможности. Целта е дворецът да впечатлява и да всява респект“, разказва Даниела Агре.

Зам.-ръководителят на екипа Деян Дичев е впечатлен от фортификацията. „Тюрзисът е разположен на скален език, защитен от едната страна от дерето на реката, а от другата – от сипей. От две страни в гранитната скала, на която стъпва градежът, е издълбан ров. Така хем е осигуряван камък за стените, хем е подсилена фортификацията. От север има още една каменна стена. В затвореното пространство между двете сигурно са били стопанските сгради и оборите“, обяснява Дичев.

Според геодезиста инж. Атанас Каменаров, който е с екипа от началото на проучванията, тюрзисът е правен по проект, в който са предвидени и най-малките подробности: „Имало е предварителен план на обекта и той е бил изграждан по него. Дори канализацията е била предварително заложена в този проект. А такъв масивен градеж аз досега не съм виждал сред откритите в Българияот който и да е период. От техническа гледна точка такава дебела и здрава стена предполага висок градеж. Сградата е правена с много професионализъм и мерак, за да издържи векове.“

Но се случва така, че тюрзисът е обитаван съвсем кратко от този, който платил за изграждането му. Че собственикът му почти не е живял там, археолозите съдят по малкото количество висококачествена битова керамика, което се открива на обекта. Според Агре явно собственикът не е успял да му се порадва.

„Като се имапредвид, че всеки знатен трак е бил и воин, най-вероятно е загинал в битка. По времето, когато е строен тюрзисът, Филип Македонски предприема няколко похода по днешните български земи. Съвсем не е изключено да е паднал в сраженията с него. Почти не е вероятно да е станал жертва на местен конкурент, защото тракийските владетели се обединяват срещу Филип, временно загърбвайки враждите помежду си“, разказва археоложката.

Според нея семейството на владетеля напуска тюрзиса след смъртта му: „Неговият наследник не е продължил да живее на това място. Чак до римската епоха няма следи то да е обитавано.“

Кой обаче е този човек?

Даниела Агре смята, че знае отговора. Тръгва към него още през 1976 г.

Тогава е в екипа на археолога Георги Китов, който открива в близката до Стрелча Жаба могила импозантна куполна гробница. Гробната камера е ограбена още в древността. Намерени са съвсем малко костни останки от положения в нея. Но пред входа археолозите откриват пребогати погребални дарове -елитен ездитен кон, четирикола колесница с 4 впрегатни коня, сбруя със сребърни апликации, луксозни съдове, каменен барелеф на лъв.

„Гробницата в Жаба могила е от най-интересните, строени през IV век пр. Хр.. Още при откриването й с колегите започнахме да се питаме къде ли е живял човекът, положен в нея. Точно 30 г. след откритията в Жаба могила започнахме разкопките край Копривщица и, ето – смятам, че се трупат все повече потвърждения на хипотезата, че тюрзисът е домът на погребания в Жаба могила.

Укрепената резиденция и гробницата са строени по едно и също време в IV в. пр. Хр. Обработката на каменните блокове е еднаква, технологията на градежа – също“, въодушевена е Даниела Агре. Според нея собственикът на двете съоръжения е местен владетел в голямото царство на одрисите, което по онова време е в разцвета си (около 350 г.пр. Хр.). Владял е огромни територии в тази част на Средна гора – вероятно чак докъмСтаросел. Осигурявал е хора за армията на Одриското царство.

Имал е и собствена гвардия. В двореца е живял със семейството си, в съседство са били жилищата на най-приближените му. Село на около 3 км от тюрзиса е имало задължението да ги обслужва. Може би богатството, което е натрупал, е свързано с рудодобива – в района има много рудници, експлоатирани през онази епоха. Контролирал е дърводобива и земеделието в района. А минаващата през равнината река Медедере е златоносна.

Със смъртта на владетеля и напускането на неговото семейство животът в тюрзиса прекъсва чак до II век сл. Хр. Градежът обаче се държи. Къщата, все още доста добре запазена, е използвана пак като частна резиденция. В продължение на поне 150 г. на мястото кипи живот. Даже някой от обитателите загубва спестяванията си в сребърни монети.

Археолозите са открили доста на едно място. От римската епоха са.

През IV в. сл. Хр. (по времето на Константин Велики) там се заселват явно доста по-бедни хора. Те използват оцелелите масивни стени да строят заслони, докато мият злато в река Медедере. Екипът на Даниела Агре попада на характерните за златодобива съдове от онова време. Вече три лета археолозите водят битка с жегата и пораженията, нанесени от иманярите, за да излезе на бял свят най-големият тракийски замък, откриван досега у нас. Да се стигне до обекта, е истинско приключение. Ако все пак е възможно, то е благодарение на пътя и джипката, подарени от „Геотехмин“ АД и „Елаците мед“. Компаниите изцяло осигуряват средствата за проучванията. Голяма е помощта и на Искра Шипева – шеф на Дирекцията на музеите в Копривщица, и на целия й колектив, които даже работят на обекта. Здраво рамо дава и кметът на община Копривщица Любомир Цеков. Сега на археолозите им предстои следващата битка – да намерят пари за инфраструктурата, реставрацията и консервацията на обекта. Екипът даже мечтае за пълната му реконструкция.

На ход е държавата.http://www.24chasa.bg/

АВГУСТА ТРАЯНА

Още през V в. пр. н. е . траките основават тук град под името Берое. Около 107 г. сл. Хр., недалече от Берое, император Марк У. Траян (98 – 117 г.) основал град Улпия Августа Траяна. Той бил вторият по значимост град в провинция Тракия след Филипопол. Разположен върху площ от 500 дка, той е укрепен с мощна крепостна стена. Като град от полисен тип, той се е ползвал със значителна автономия. Градските дела се ръководели от буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От средата на II в. до средата на III в. е сякъл собствени монети.

           През 2-4 в. Августа Траяна развивала широка международна дейност. Известни са контактите й със Спарта, Аквинкум (дн. Будапеща), Сирия и др. Около средата на 4 в. градът се превръща в един от най-активните раннохристиянски центрове на Балканите.
Според известния римски историк от 4 в. Амиан Марцелин, Берое (т.е. Августа Траяна), заедно с Филипопол “красят провинцията Тракия”, а местните жители го наричали “най-блестящ град”.

           През античността градът е посещаван от римските императори Септимий Север (193-211 г.), Каракала (211-217 г.), Диоклециан (293-306 г.) и др., което говори за неговото особено място като административен, стратигически и военно-политически център.
През ІІІ – ІV в. градът е частично разрушен от готите, V в. от хуните а през VІІ в. тук се заселват славяните.

           АНТИЧЕН КОМПЛЕКС ПРИ ЗАПАДНАТА ПОРТА
Античният форумен комплекс е едно от най-монументалните съоръжения в римския град Августа Траяна. Представлява полукръгъл ПЛОЩАД със запазен постамент на императорска статуя. От север площадът е обрамчен от АМФИТЕАТРАЛЕН АУДИТОРИУМ с девет реда каменни седалки. В горната си част той е увенчан с арковидно оформена колонада. Непосредствено зад аудиториума е разкрита южната фасада на ГРАДСКИТЕ ТЕРМИ на Августа Траяна, строени в средата на ІІ в. върху площ от 7 дка. На запад форумният комплекс е ограничен от КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ на града: вътрешна, построена края на ІІ в., възстановена и удебелена през ІV в. и външна, строена в края на V и началото на VІ в. Античната улица (декуманус) с посока изток – запад пресича каменния площад и завършва при ЗАПАДНАТА ПОРТА на града. Портата е широка 4,20 м. и има три врати – две катаракти (спускащи се) и една двукрила.

Форумът при западната порта

 092330151754.jpg

         ЮЖНАТА ПОРТА НА АВГУСТА ТРАЯНА
Южната порта на Августа Траяна е експонирана в сутеренното помещение на офиса на Стопанска инвестиционна банка. Представлява солидно съоръжение в укрепителната система на античния град. В план портата е представлявала квадратна постройка със стена 8 м. Над портата се е извисявала двуетажна кула, която сега не е запазена.

            РИМСКИ ТЕРМИ ПРИ СТАРОЗАГОРСКИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ

Римските терми при Старозагорските минерални бани са едни от най-големите и най-добре запазените в нашите земи. Разположени са западно от праисторическата селищна могила. Построени са върху площ от около 2500 кв. м. Включват три басейна (за гореща, студена и хладка вода), две съблекални (мъжка и женска), вестибюли и светилище на богините-нимфи (нимфеум). Зидовете са масивно изградени от ломен камък и тухлени пояси с по четири реда тухли в пояс. За спойка е използван бял и червен хоросан. Стените и подовете на басейна са били облицовани с полирани мраморни плочи

Разположение на античният град спрямо сегашната Стара Загора

Възстановената улица в центъра на града

Мозайка от Августа Траяна

Източник: http://rim.start.bg/

Тракийският царски град Кабиле

kabile_big.gif 

Тракийският царски град Кабиле е разположен на плато, увенчано със скалист акропол, който е и светилище-обсерватория (вж. по-долу). По някои наблюдения, на акропола-светилище са разкрити скален „релеф на Кибела“, основи на обществена сграда и две правоъгълни помещения, най-вероятно с култов характер (Велков 1982а; 1986: 7; Найденова 1982). Името на селището произхожда от Кибела (по Велков 1982: 14). По-късният топоним на селището е Dampolis/Diampolis като коруптела на Diospolis (Velkov 1977: 130-131). Изказана е хипотезата (Фол 1994: 219-224), че Diospolis, т.е. „град на Зевс“, е превод-означение на почитането на върховен мъжки бог, който най-вероятно е Сабазий, заради възможната етимология Kab-/Sab- в корена на името Cabyle. Втората съставка на топонима -yle дава възможност за тълкуване „свещена дъбрава“, т.е. името Cabyle да означава „свещена дърбава на Сабо“, на Сабазий. Това тълкуване се подкрепя от скално-изсеченото светилище на върха, функционирало през 2-1 хил. пр. Хр.

Селището е възникнало около светилището в края на 2 хил. пр. Хр. Платото е разположено на завоя на р. Тунджа на юг към Едирне (дн. Турция) и доминира над равнината. Откритата керамика от 10-6 в. пр. Хр. доказва, че селището е съществувало и през ранножелязната епоха. През всички времена Кабиле е възлов пункт на пътя от Айнос (дн. Енез) при устието на Марица (античния Хеброс) към Хемус (Стара планина) и долното течение на р. Дунав, както и на диагоналното трасе от Бизантион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) към средното течение на р. Дунав (Фол 1982). Това местоположение предопределя съдбата на селището векове наред. Археологическият материал показва, че през 5-4 в. пр. Хр. градът е поддържал важни търговски връзки с елинските градове по Егейското и Черноморското крайбрежие.

Градът е превзет от Филип ІІ през 342/341 г. пр. Хр. и в него е настанен военен гарнизон. През елинизма градът е изграден по архитектурните принципи на епохата с добре оформена агора, а от открит надпис в гр. Севтополис (IGBulg III 2, 1731), столицата на одриския владетел Севт ІІІ, се разбира, че в Кабиле е имало храм на Артемида Фосфорос и светилище на Аполон (Найденова 1982). В края на 4-началото на 3 в. пр. Хр. Кабиле е столица на одриския парадинаст Спарток, споменат в надписа от Севтополис. Той е известен и от собствени монети, сечени през първата четвърт на 3 в. пр. Хр. По време на келтското нашествие царската власт в Кабиле е заменена с градско управление. През периода 3-2 в. градът е голям икономически и търговски център, който поддържа връзки с Мала Азия и с градовете от крайбрежията.

Градът е превзет и разрушен от Марк Теренций Варон Лукул през 72 г. пр. Хр. – консул в Тракия през 73 г. и проконсул през 72-71 г. пр. Хр. в Македония. Той предприема двугодишен поход в Тракия като наказателна акция заради участието на траките като съюзници на Митридат VІ Евпатор срещу Рим.
През 1 в. пр. Хр. – 1 в. сл. Хр. градът е седалище на две римски кохорти и постепенно запада, но през 2-3 в. се превръща в най-важния военен римски лагер в провинция Тракия. Това е и времето, когато Кабиле процъфтява като кръстопътен център.

Християнството прониква в града още през 4 в. Открита е монументална трикорабна базилика с мозаечни подове, преустроена през 5 в., както и по-малка базилика в очертанията на военния лагер с баптистерий. През 377 г. край града се води битка между вестготите и римските войски. Нашествията на варварите принуждава населението да се настани зад стените на военния лагер. Кабиле е разрушен от аварите през 583 г. През 7-8 в. и през Средновековието на територията на незначителното вече селище живее малобройно население. Топонимът се запазва до днес като название на селото, което се намира в непосредствена близост до древния град.

http://archeologia.bourgas.org

Светилището при село Каснаково

Последните столетията изпълнени с воини, епидемии и природни бедствия са довели съвременния човек до загубата на вярата в Бог. За много от нас тя е относителна и се изразява в посещението на различни места благословени от природата или от даровитата човешка ръка. По този начин ние свеждаме нашата вяра до ниво отпреди столетия, тогава когато тя се е основавала на нетипични природни явления.
Тук ще направя едно кратко описание на един забележителен паметник, плод на опита на древния човек да осъществи връзка с боговете, почитайки тяхното превъплъщение в образа на лековито-чудотворната вода.

Светилището при село Каснаково, Хасковска област, е разположено на около 3 км. юг-югоизток от съвременното селище, в местността „Гяур Бунар”. То е от лявата страна на пътя за село Клокотница (мястото когато на 09.03.1230 г Иван Асен ІІ разгромява Теодор Комнин в една от най-големите битки на Втората Българска държава). Разположено е в основата на склона на изявен хълм. От географска гледна точка районът попада в т.н. Хасковска хълмиста област, която може да се отнесе както към Тракийската низина, така и към Източните Родопи. За център, около който да се развива комплекса, е избран малък извор сред скалите.

Светилището при село Каснаково

За науката светилището на Нимфите и Афродита е известно още от 1898 г. Първите проучвания обаче са едва през 1945-46, извършени от бележития наш археолог Иван Венедиков. През 1968 обектът придобива статут на национален паметник на културата. През 2007 г. проучванията са подновени от археолога Веселка Кацарова.
Мястото пресечна точка на две важни транспортни артерии. Едната е известна в миналото като Via Militaris (поради използването на пътя за предвижването на римските военни части), а сега по-скоро като Е 80 или магистрала Марица (която е още в строеж). Втория път свързва Старопланинските проходи с тези на Източните Родопи и осъществява връзката между Егейското крайбрежие и северните части на полуострова.
Наличието на благоприятни природни условия и удобното географско положение в крайна сметка води до създаването на храмов комплекс и вила от типа „рустика” (извънградска).
Изграждането му е свързано с делото на Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана. Теориите за основателите на паметника са две. Първата е, че Тит Флавий е бил тракиец приел римско гражданство, посредством изкарването на тридесет годишна военна служба към Империята. В края й обикновено, ветеранът получавал земя и пари, достатъчни за да се издържа до края на дните си. Втората е че той е бил висшестоящ романизиран тракиец заемал важен пост в провинция Тракия и е изградил целия комплекс за свои нужди. Каквато и да е истината, храмът е бил достъпен за населението, а там са се извършвали различни религиозни ритуали. Поради пресечната точка на която се намира обектът, може да се предположи че той е бил посещаван и от пътниците преминаващи през тези земи.
Комплекс посветен в прославата на Нимфите и Афродита включва останките на сгради с различни функции (стопански, жилищни, културни и религиозни).

Освен храм, на това място до монета е регистрирани представителна резиденция заемаща площ от 250 м2, с открити в нея различни декоративни архитектурни елементи – мраморни цокли, капители, фрагменти от скулптури, луксозни керемиди, фрагменти от прозоречни стъкла и т.н. На запад от светилището, на близко намиращата се поляна, е регистрирана постройка, интерпретирана като театър. В нея вероятно са се провеждали различни представления и действия свързани с култа към почитаните богини. В неговите граници е регистриран и акротерии (декоративен елемент за украса на покрив) изобразяващ богинята Нике (известна е римския пантеон под името Виктория). Този паметник на римската провинциална култура може да се види в НАИМ на БАН (Археологическия музей в София).
В непосредствена близост е била изградена и баня, която в римската епоха е имала не само хигиенни функции, но и социални, научни, културни, политически и т.н. (пример за това е че в императорските бани в Рим са били изграждани и библиотеки).

Култовият комплекс се състои от храм и помещение за поклонниците, останките от който са слабо запазени. Централна роля в практиката играе изворът. Той е оформен посредством изсичането на скалата до височина от 2,40 м. Водният поток е каптиран, чрез изграждането на три свързани с каменен улей по между си басейна. Те са били облицовани с блокове от розов мрамор, украсени чрез врязани меандрови орнаменти. На място е запазен е един от оригиналните блокове, показващ някогашния блясъка. Фасадата на светилището е била оформена с мраморна колонада, но от нея са оцелели единствено основите им, големите каменни блокове.

Светилището при село Каснаково

Края на вилата може да се свърже със събитията от средата на ІІІ век. Тогава провинция Тракия (както и съседните) са подложени на систематични варварски опустошения от страна на остготи (източните готи). Римската армия търпи поражения при Берое (днешна Стара Загора) и Абритус (днешен Разград), където загива римския император Деций Траян.

След края на съществуването си мястото запазва част от своите функции. Доказателство за това са извършваните събори и вярването на хората че водата е лековита. Поради тази причина то е често посещавано както от месните хора, така и от хора търсещи лек за болката си.
Удобната позиция и степента на запазеност на обекта, спомагат до голяма степен за неговата благоприятна съдба. В последните години благодарение на опитите на Димитровградска и Хасковска община и различни други държавни и частни организации, се правят опити за социализирането на паметника. Той е включен в еко пътека, обхождаща паметници в региона (като Асеновата крепост при село Клокотница например).

Като допълнителна информация мога да посоча, че в историческия музей на Хасково има изготвен макет на самия храмов комплекс, който би могъл да помогне на посетителя да си представи блясъка на този паметник.

Източник: http://btourism.com/

10 от най-интересните артефакти намирани някога…

Според някои от тълкуванията си Библията казва, че Господ създал Адам и Ева едва преди няколко стотин години. Учените, обаче казват, че това е измислица. Човек е поне на няколко милиона години, а и само цивилизацията е на няколко десетки хиляди години. Но възможно ли е днешните учени също да са в грешка ? Има изключително много археологически доказателства, за това, че историята на самия живот е много по-различна от това, което казват днешни геоложки и антропологически текстове. Нека разгледаме няколко поразителни факта:

 
The Grooved Spheres

През изминалите няколко деситилетия миньори от Южна Африка не престават да откриват странни метални сфери. Произход – неизвестен. Сферите са горе-долу инч (1инч = 2.54см, б.а.) в диаметър, като някои са гравирани с три паралелни бразди, които ги обхождат по екватора. Открити са за сега два типа сфери. Едната е съставена от твърд, синкав метал с бели петънца. Втория тип е с дупки по повърхността и запълнен с бяла, гъбеста материя. Странното на тези сфери не е точно какво представляват, а мястото където са намерени. Открити са в скали, които са Пре-Камбрийски (Пре-Камбрийски в момента се счита периода, когато са започнали да се формират организмите… започнал преди около 4500 милиона години, б.а.). Въпростните скали са на около 2.8 билиона години! Кой ги е направил и защо ? -> неизвестно… или не.

 



The Dropa Stones

През 1938а година, археологическа експедиция, водена от Др. Чи Пу Тей (Dr. Chi Pu Tei), в планините Бая-Кара-Ула (Baian-Kara-Ula) на Япония, прави невероятно откритие в някои от пещерите, които изглежда са били обитавани от древна култура. Погребани от праха на времето на земята на пещерите имало стотици каменни дискове. В диаметър били около 9 инча. Всеки от тях имал изрязан кръг по средата и гравирани със спирала. Така те почти приличали на един вид грамофонна плоча на около… 10 – 12 хил години. В крайна сметка се оказва, че спиралата наистина е образувана от дребни йероглифи, които разказват една невероятна история. Историята за космически кораби, дошли от далечен свят и които са се разбили в планините. Корабите са били управлявани от хора, които са се наричали Дропа (the Dropa people) и вероятно останки на техните наследници са били намерени в пещерата.
(Според мен е измислица…
б.а.)


The Ica Stones В началото на 1930, бащата на Др. Хавиер Кабрера, Антрополог на народната култура в Ика, Перу, открива хиляди церемониални, погребални камъни в гробниците на древните Инки. Др. Кабрера, който продължава работата на баща си, е събрал над 1 100 от тези андезитни камъка, чиято датировка е от преди 500 и 1 500 години. В последствие са наречени – Ика Камъни. Върху камъните са гравирани много сексуални графики, което е нормално за тази култура. Някои представяли идоли, а други моменти от операции на сърцето или мозъка. Това, обаче, което учудва всички са ясните изображения на динозаври – бронтозаври, трицератопси (на снимката), стегозаври и птеродактили. Докато някои от скептиците смятат Ика Камъните за измама, то тяхната автентичност не може нито да бъде потвърдена, нито отхвърлена. (Аз отново мисля, че не е истинско б.а.)


The Antikythera Mechanism
Един наистина объркващ артефакт е спасен от гмуркачи от потънал кораб през 1900, в близост до бреговете на Антикитера (Antikythera), малък остров, северозападно от Крит. Гмуркачите изваждат от кораба много мраморни и бронзови статуетки, които очевидно са били корабния товар. Сред тези останки намират голямо парче, ръждясал бронз, което съдържало някакъв вид устройство. То се състояло от много механизми и зъбни колела. От описания по случая знаем, че е направено около 80 преди Христа и че много експерти в началото смятали, че е астролаб, астрономически уред. Една рентгенова снимка на устройството, обаче, показва, че то е много по-сложно, от колкото се мисли. То съдържа сложна система от диференциални механизми. Толкова сложни механизми не са съществували до преди 1575! Никой не знае кой е конструирал този уникален уред и то преди 2000 години, нито как такава технология е била загубена…
(След по-нататъчни изследвания се оказва, че апаратът е всъщност механичен калкулатор, създаден за изчисляване на астрономически позиции. б.а.)

The Baghdad Battery
Днешните батерии могат да се намерят навсякъде. Ето една батерия, която е на около 2 000 години. Тя е позната като Багдатската батерия и е интересно, че е намерена в руините на село Партиан, което се вярва да е приблизително между 248г. преди Христа и 226г. след Христа старо. Устройството се състои от
5-1/2-инчаов порцеланов съд, в който има меден цилиндър, който се държи на едно място посредствум асфалт. Вътре във всичко това има окислена желязна пръчка. Експертите, които са го изучавали стигат до заключението, че ако се напълни с киселина или алкална течност ще се образува електрически заряд. Вярва се, че тази антична батерия може би е била използвана за галванизиране на обекти със злато. Ако е било така, то как така сме загубили такова познание… и батерията не е била открита за около 1 800 години ?
(По-нататъчни изследвания показват, че тази батерия всъщност е доста слаба… за захранването на една крушка са били нужни около 8 такива батерии. б.а. )
The Coso Artifact
По време на зимата на 1961, търсейки минерали в планините на Калифорния, близо до Оланча, Уолъс Лейн, Вирджиния Максей и Майк Майксел намират скала. Наред с много други, те смятали, че е минерална друза, което било добро попълнение към магазина им за скъпоценни камъни. След като срязали скалата, за тяхно учудване, вътре открили обект, който изглеждал направен от бял порцелан. В центъра имало малка шахтичка от блестящ метал. Според експерти е трябвало около 500хил. години, за да се получи фосилната кора, а все пак обекта вътре в нея очевидно е сложно човешко устройство. След по-нататъшни изучавания се разкрива, че порцелана е обграден от шестоъгълна опаковка, на единия край, на която, има малка пружинка. Някои от хората, които изследвали обекта, казват, че обекта много приличал на автомобилна свещ. Но как всъщност е влязла в 500хил. годишна обвивка ? (Аз отново мисля, че не е истинско б.а.)

Ancient Model Aircraft

Има много артефакти, които са открити сред Египетската култура и Централно Американската култура, които изключително много приличат на модерни летателни апарати. Ето например артефакт, открит в гробница в Сахара, Египет, през 1898, който е шест инчов дървен обект, който страшно много прилича на днешен самолет с корпус, крила и опашка. Според експерти обекта е толкова аеродинамичен, че може да се носи плавно из въздуха. Малък обект, намерен в Централна Америка (на снимката), който датира от преди хиляда години, е направен от чисто злато и лесно може да бъде объркан с модел на самолет Делта, дори и с космическа совалка. Ако се вгледате съдържа и нещо като пилотска седалка.


Giant Stone Balls of Costa Rica
Работници, които са си проправяли път през джунглата на Коста Рика, за да очистят място за бананова плантация, попадат през 1930-те на невероятни обекти. Дузини каменни топки, много от които били перфектни сфери. Варирали в размер от тенис топка до значителните 8 фута в диаметър и тежали около 16 тона. Въпреки, че е очевидно, че топките са направени от човек, то е неизвестно кой ги е направил, защо и най-интересното.. как е достигнал тази учудваща сферична точност.




Impossible Fossils
Фосилите, както сме учили в началното училище, се появяват в скалите, като са формирани преди хиляди години. И все пак има много фосили, които просто нямат геологично или историческо обяснение. Фосил на човешка длан, например, е намерено във варовик, който датира от преди 110 милиона години. В Полярна Канада е намерен фосилизиран човешки пръстов отпечатък, който пък е на между 100 и 110 милиона години. Човешки отпечатък от крак, носещ обувка (сандал) е намерен в близост до Делта, Юта. Отпечатъкът е бил в глинести наноси, които са на около 300 до 600 милиона години.


Out-of-Place Metal Objects

Преди около 65 милиона години не са съществували хора, а камо ли хора, които да могат да обработват метали. В този контекст как науката обяснява намирането на полуяйцевидни метални тръби, намерени във варовик във Франция, датиран от ерата Кретацеос… преди 65 милиона години. През 1885а година бива раздробен голям блок каменни въглища, от който изпада меетален куб, който очевидно е обработен от интелигентна ръка. През 1912а, работници от електрическа компания разделят голямо парче въглища, в който имало желязно гърне! Запечатан в пясъчник от Мезозойската ера пък е открит част от нокът! Има и още много такива аномалии… И накрая какво може да разберем от всички тези примери ? Има няколко вероятни отговора:

    • Интелигентните хора са се появили много преди времето, когато мислим, че се е случило.
    • Други интелигентни същества и цивилизации са съществували на Земята много преди историята, която знаем.
    • Датиращите ни методи са напълно неточни – камъкът, въглищата и фосилите се формират много по-бързо, от колкото смятаме.

 


 

 

Във всеки случай, тези примери, а и много други, трябва да провокират интерес, любопитство и непредубеденост у учените, за да може да преоткрият и преусмислят истинската история за живота на Земята.

http://sisithebest.blog.bg

Гробница край с Долно Луково

Гробницата е изградена на нивото на древния терен и покрита с могилен насип с височина 4м. Гробното съдържание се състои от гробна камера с провоъгълен план и вход от юг, отворено на юг предверие и непокрит дрмос (коридор). Гробната камера е изградена от грижливо  оформени мраморни и варовикови блокове, съединени помежду си с железни скоби, залети с олово. Подът е застелен с мраморни плочи. Камерата е покрита с двукатно положени големи варовикови  блокове. Първият  ред на стените е от кубични мраморни квадри, в които е изсечена пластична украса на гробница. Във висок релеф се представени геометрични фигури – дискове, квадрати, правоъгълници, една петолъчна звезда, както и две реалистично изработени зооморфни изображения – конска глава и риба. Тези фигури заедно с полумесеца, изсечен на входа, образуват композиция със силно естетическо въздействие, която вероятно крие закодирана информация, свързана с погребалния култ.
Преддверието е изградено по същия начин като камерата, но само от варовикови блокове. Дромосът, със стени от ломени камъни на калова спойка, е запазен частично.


Стените на гробната камера и предверието са били покрити с цветна хоросанова щукатура (антична рецепта за покриване на стените, състояща се от вар, мраморна прах, восък и др.) – върху основен светлосин фон са поставени пояси и геометрични орнаменти в наситено червено, виолетово и тъмно синьо. Подът е бил покрит с розова замазка.
Гробницата е била ограбена още в древността. Голяма част от находката, както и части от човешки скелет, са открити разпилени в предверието и пред него. Находките включват каменно релефно изображение на конска глава, фрагменти от глеинени съдове, бронзови фибула и друго укашение, части от позлатен погребален венец, сребърна монета и керамична лампа. Пред предвериеро е погребан ездитен кон.
Традицията за извършване на многократни погребения в градени гробници под могиле насип и извършване на конски жертвоприношения е белег на тракийската аристокрация. Вгробницата при с.Долно Луково вероятно е погребан местен тракийски цар, чиито име и резиденция не се известни до момента.
Информацията е на ст.н.сътр. д-р Георги Нехризов от Националния археологически инсститут с музей при БАН, който е проучил този археологически обект.

Източник: http://www.ivaylovgrad.org/

АФГАНСКИ СЪКРОВИЩА

Омара Хан Масуди умее да пази тайна.Масуди е директор на Националния музей на Афганистан в Кабул. Подобно на френските граждани през Втората световна война, които криели произведения на изкуството по селата, за да не попаднат в ръцете на нацистите, Масуди и няколко доверени талвидари – „пазители на ключовете“ – тайно прибрали древните съкровища на Афганистан, когато видели, че страната им се превръща в земен ад.

Най-напред било съветското нашествие през 1979 г., последвано десетина години по-късно от яростна гражданска война, която превърнала в развалини голяма част от Кабул. Докато афганските главатари се борели за контрол над столицата, бойците ограбили националния музей. Те продали най-ценните артефакти на черния пазар, а музейните архиви използвали като подпалки за лагерните огньове. През 1994 г. сградата била обстрелвана с оръдия, които разрушили покрива и горния етаж. Последният удар бил нанесен през 2001 г., когато групи въоръжени с чукове фанатични талибани дошли да трошат произведенията на изкуството, които смятали за идолопоклоннически. Когато свършили, от повече от 2000 артефакта били останали само парчета.

През онези мрачни години Масуди и шепа други музейни служители пазели в тайна съкровището от музейни експонати (сред които и гордостта на Афганистан, прочутото бактрийско злато), което били скрили през 1988 г. в подземни хранилища под президентския дворец. Изследователите по цял свят изгубили надежда, че някога отново ще видят предметите, мислейки, че са били разпродадени на парче по незаконните канали за търговия с антики или унищожени от талибаните в последен изблик на иконоборчески бяс.

Към октомври 2003 г. повечето пазители на ключовете били изчезнали или избягали от Афганистан. Масуди решил, че е време да провери дали предметите са преживели войната. И когато същия месец група ключари успели да проникнат в сейфовете установили, че бактрийското злато си било вътре, до последния предмет. Пет месеца по-късно изследователите отворили няколко сандъка, натрупани в същото подземие, и направили още едно смайващо откритие – безценни релефи от слонова кост отпреди две хилядолетия и стъклени съдове, намерени през 30-те години при разкопките на обект, известен с името Беграм. Смятало се, че предметите са загубени. Екипът на Масуди успял да скриe и тях и те били удивително добре запазени.

Източник:  http://www.nationalgeographic.bg/?cid=13&art_id=69&issue_id=28

Белинташ- главното светилище на бесите

„…Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар“.

Светоний Транквил, ‘Животът на дванадесетте цезари’

Вече повече от столетие продължава интересът на изследователи, любители и разбира се, иманяри към светилището на бесите, описано за пръв път от Херодот в неговата ‘История’. Очакванията за несметни богатства, скрито тайно знание или просто вълнението от допира до тайнствата на жреците на бесите, са разпалвали не малко умове, посветили се на търсенето на това загадъчно място.
Макар и откъслечни, малко на брой, а понякога и неточни, сведенията на античните автори- съвременници на легендарните беси, както и скорошни открития и анализи, ни насочват към конкретното местоположение на този прочут в древността храм.
Нека започнем нашето търсене на култовото място със съобщението на самия ‘баща на историята’:

„Сатрите, доколкото знам, не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно“.

Херодот, ‘История’

Споменаването на светилището на бесите ведно с това в Делфи- най-известното в древния свят- само по себе си е доказателство за известността му. Именно тези думи на Херодот дадоха основание на известния български траколог Александър Фол да нарече търсения в Родопите храм на Дионис „северен Делфи на неелинизираните траки“. Очевидно е, че значимостта на този древен култов център далеч е надхвърляла границите на тракийското племе. Интерес буди и сведението за местонахождението му- ‘на висок връх в планината’. Ако приемем за достоверно това твърдение, от възможните съвременни ‘претенденти’ за светилището трябва да отхвърлим Перперикон, който се намира на невисоко възвишение в ниските Източни Родопи.
Друг автор, който хвърля светлина върху светилището на Дионис, е Амбросий Теодосий Макробий (края на ІV – началото на V в.сл.Хр.):

„Знаем, че в Тракия слънцето се смята също като Либер. Траките го наричат Сабазий и го почитат много тържествено. Нему е посветен храм върху хълма Зилмисос, един околчест храм, чийто покрив е отворен в средата. Кръглостта на храма показва природата на тая звезда. Светлината влиза през върха на покрива, за да се покаже, че слънцето осветява всичко с лъчите , които пуска от върха на небето и че с неговото сгряване се открива всичкo“.

Изследователи, които се позовават на Макробий, търсят само следи от околчест храм като единствен характерен белег. Нека се има предвид, че върху мегалитните светилища от времето на пантеизма не са се строели храмове. Древните са обожествявали самата природа- скали, извори, реки, вековни дървета, небесни явления. Възможно е върху труднодостъпното и осеяно с няколко стотици култови елементи каменно плато на Белинташ да е имало и символичен олтар- ротонда. Може би Светоний съобщава за обред в такъв храм.

От съобщенията на Страбон и на други автори знаем, че бесите са граничели с одрисите. Става ясно, че светилището е било близо до границата между тези две племена, защото не е било възможно да се подари на одрисите, без да бъдат покорени и земите на бесите. Този извод е изключително важен, защото ще ни помогне да установим с доста голяма степен на точност местонахождението му. За тази цел ще се спрем на историческите данни за териториите, населени от одриси и беси, и границата между тях.
Книгата на Ал. Фол- ‘Историческа география на тракийските племена’ дава обширна информация по тези въпроси:Територии на бесите

(Тук ще направим уговорката, че бесите са жречески род от племето на сатрите, обслужвал култа на Дионис (Сабазий) в известното светилище. Поради голямата им известност в древния свят името им постепенно се е прехвърлило върху цялото племе на сатрите, а впоследствие поради яростната съпротива срещу римляните е станало нарицателно и синонимно за всички тракийски племена, които отказвали да се подчинят на империята.)

„Сатрите са споменати най-напред от Хекатей като племе, което живее в Европа. Той не го локализира. Херодотовите сведения са по-подробни и дават възможност за по-точна локализация на племето. Според Т. Сарафов изразът ‘високи планини’ трябва да ни насочва към западно разположените Рила, Пирин и Западни Родопи. Ако имаме предвид обаче, че сатрите са поставени след едоните, и приемем израза на Херодот ‘живеещи навътре в страната’ спрямо едоните, ще получим западнородопския масив. От друга страна, едва ли може да се включат Пирин и Рила, защото проучванията на поселищния живот в древна Тракия показват, че такива високопланински терени не са били обитавани, а вероятно само експлоатирани. Следователно сатрите са заемали района на Родопите и южните предпланини без Пирин и Рила, като на изток вероятно са достигали линията Ксанти-Ардино-Първомай.” (Перперикон е на изток отвъд тази линия и следователно не би могъл да бъде търсеното светилище, б.м).

„Явно е, че едно от тези светилища, посветени на Дионис, се намирало на пътя от Беломорска Тракия през Родопите към Филипополис, защото по този път ще преминат и Александър III Македонски в похода си срещу непокорните племена отвъд Стара планина, и по-късно бащата на Август. Двата най-удобни и вероятни пътя вече се оформиха в хода на проучванията. Единият преминава от района на вр. Виденица към Пещера- Брацигово по билото на Баташката планина и е използван и през предримската и римска епохи. Вторият, който е по-къс и по-удобен, преминава от сливането на притока на Места западно от вр. Циганско градище- с. Арда- с. Могилица- Смолян (пр. Рожен)”. Оттук той поема по билото на пл. Преспа към с. Тополово и е отдалечен от Белинташ само на около 4 км.

Освен, че е по-дълъг и заобиколен, първият друм има съществения недостатък, че преминава през земите на непокорните родопски племена, за разлика от втория, който се движи по граничните земи между беси и одриси. А гениален стратег като Александър Македонски надали би избрал по-неудобния, опасен и заобиколен първи вариант през Западните Родопи. Налице са и многобройни археологически данни за съществуването на древния път през Родопите: за района на с. Арда- остнаки от римски път в граничния район, двете късноантични крепости при с. Кошница и м. Калята при с. Могилица, както и известният Агушев конак показват голямото значение на този път чак до късното средновековие. Пътят води към Смолян, а малко по-нататък, на вр. Рожен е разкопан могилен некропол. След Роженския проход пътят продължава на североизток по вододелните била на реките Марица и Арда. По северния склон на връх Преспа(2001 м.) са запазени големи участъци от римски път. Над с. Горнослав се намират руините на крепостта Калето, а над с. Тополово също има останки от големи строежи, вероятно от крепост. В с. Тополово е открито златно съкровище с монети от Филип II и Александър III Македонски. Напълно вероятно е съкровището да е свързано с преминаването на Александър Велики. Не е изключено то да е част от ограбеното богатство на светилището.
Предполага се, че Александър Велики е познавал пътя, знаел е за прорицалището на бесите, отбил се е при жреците, за да поднесе своите дарове и да му предскажат бъдещето, след което, доволен от предсказанията за бляскава кариера, според преданията, е подарил златна колесница и много монети, сечени от него и баща му.
Походът на Александър Велики от Амфиполис (древен град в Беломорието, на югоизток от дн. Сяр) до Стара планина е отнел 10 дни (според Ариан), потвърдено от Тукидид, който отбелязва, че добър пешеходец изминава това разстояние за 11 дни.
Несъответствието от един ден лесно се обяснява с характера на войската на Александър, включваща и конница.
Вземайки предвид походa на Александър Македонски, търсеното светилище на бесите не би могло да се намира на Перперек, тъй като отклонението от очертаните възможни пътища е прекалено голямо.Не би било по силите дори на армията на гениалния пълководец да измине това разстояние за 10 дни и да направи отклонение от близо 100 километра от най-прекия път!„Очевидно е, че в Родопите е живяла племенна група, чието име може да бъде отъждествено с това на сатрите или бесите и чиято материална култура не е била различна от тази на траките в останалите райони на страната.”

„Третият голям район се разполага в Родопите и е зает от сатрите. Най-общо той се разполага по горното и средно течение на Места, северните склонове на Родопите, на изток достига линията Ксанти-Първомай, а на юг- Гоцев връх-вр. Циганско бранище.”

Т. Сарафов: „Сатрите не са малко племе, а една значителна част от населението на Тракия, по-точно тази, която обитавала западната, планинската област на Тракия, обхващаща Родопите и вероятно средната и горната част на долината на Места и опираща до източните склонове на Пирин и югоизточните склонове на Рила’ (Сарафов Т. 1973)
Тези мнения се споделят и от изследователите Хан, Томашек, Визнер и Ленк.

Територии на одрисите

Предвид приетото от всички изследователи за достоверен исторически факт местонахождение на светилището на Дионис в пограничния район между племенните територии на беси и одриси, нужно е да прегледаме и териториите на одриската държава. Ще направим това с предварителната уговорка, че е невъзможно да бъдат определени точните граници на отделните племена.
На картата на Х. Киперт одрисите заемат земите между Тунджа и Марица, сакар и Западна Странджа.
На картата на М. Кислинг одрисите се разполагат по долното течение на р. Тунджа, от двете й страни до водосборния басейн на север от р. Ердене в Турция, на североизток от Одрин. В приблизително подобна територия ги локализира и Томашек. Според него одрисите се разполагат на изток от бесите, по теченията на Марица, Тунджа и Ергене(река в Европейска Турция). И тримата автори са единоушни, че земите на племенното ядро на одрисите са по Марица, Тунджа и Ердене.
Според Б. Ленк за създаването и укрепването на одриската държава спомогнало и географското положение: първоначално одрисите живеели вероятно по двата бряга на Тунджа до Черно море и не са било граничени от планини, което е спомогнало за тяхната експанзия. Опирайки се на сведнеията на Страбон, Ленк смята, че през 4-ти век пр. Хр. Всички племена от устието на Марица до Варна били подчинени на одрисите (Lenk Br. 1937). Неподчинени били племената от Родопите и планинските области по долното течение на Струма.
„В периода VI- III в. пр. Хр. локализацията на одрисите в земите на Западна Странджа и Сакар може да се приеме като основна племенна територия, откъдето те ще започнат своето разширяване в две основни посоки. Първата е към Източните Родопи, които скоро ще се превърнат напълно в одриска територия, а втората- на север и североизток, където те достигат Дунав.”

Да обобщим основните изводи от този кратък преглед на териториите на беси и одриси:

1. Повечето автори са единодушни, че племената (беси, сатри, дии, диобеси и др.) от Централните Родопи (където се намира Белинташ) са останали независими дори в периода на най-голямо одриско могъщество. Следователно те са запазили владението на светилището Белинташ до самото си покоряване от римляните през 11 г.пр. Хр. Това позволява да мислим, че Белинташ би могъл да бъде прочутото в древността светилище на Дионис.2. Преобладаващото мнение сред изследователите относно териториите на одрисите е, че Източните Родопи са били овладени от тях още в началото на териториалното им разширение. Скалният град Перперек, който се намира на близо 100 км на изток от Белинташ е бил в одриски земи в продължение на векове и няма как да е бил търсеното прорицалище на Дионис.3. Непосредствената близост на Белинташ до най-краткия път от Беломорска Тракия през Родопите към Филипополис и до граничните територии между беси и одриси, импозантността на светилището и очевидната му значимост за древните обитатели на тези земи, свидетелстват, че е твърде вероятно именно там Александър Македонски да е чул съдбовното предсказание за бъдещото си величие.http://belintash.com

Откриват дворец, подобен на мексиканските, в Салвадор

Националната фондация на археология на Салвадор съобщи за находка с особена историческа стойност на около 36 км от столицата Сан Салвадор, предаде ЕПА.

Археолозите са открили край град Агуиларес, в националния парк „Чихуатан“ останките на дворец, подобен на намиращи се в Мексико образци. Смята се, че палатът наподобява изгражданите в Мексико в Доколумбовата епоха строежи на владетели. Там са запазени невероятни образци на културите на маите, тотонаките, толтеките и ацтеките. Последните подчиняват на своята власт Централно Мексико и налагат столицата си Теночтитлан преди испанското нашествие по тези земи през 15-ти век. За много кратък период – 1519-1535 г. цветущата империя на ацтеките е унищожена, а създаденото на нейно място Вицекралство Испания става най-важната испанска колония в Новия Свят. /БГНЕС

Защитен: Монетите от типа “ Войник пронизва паднал вражески Конник “

Автор: Камен Колев

Това е един монетен тип който е изключително често срещан по нашите земи. Много хора ги определят по звучното име “костаци” без да знаят винаги към кой точно император принадлежи дадената монета, като с това се опитват да изкажат мнение за монета, без никаква стойност, на владетел от Константиновата династия. Това също не е съвсем така, защо ще видим по-нататък.

Монетният тип на “Войник пронизващ паднал вражески конник” е въведена от Констанции II един път с цел да смени старите изображения върху вече често употребяваните номинали Бронз от 1 до 4, и естествено като ново лице на монетите вложени в обръщение след направената от него реформа през 348. Тази реформа предвижда замяната на всички стари типове Бронз 1-4 със един съвсем нов – Центионалис и неговият производен Половин центионалис. Те имат няколко вида изображения на реверса, като едно от тях е именно споменатото, но общото е че при всички видове изображения стой легенда на надписа “FEL TEMP REPARATIO

Реформата на Констанции има два основни периода, първи от 348 до 354 и втори от 354 до 361 (до краят на управлението му). За първият период е особено характерно спазването на теглата и номиналите на Центионалис и половин центионалис, като първият е с размери колкото старият Бронз 2 (около 23-25 мм) а половинката със размер близък до средното между Бронз 3 и 4 т.е около 17 мм. За вторият период вече имаме едно типично намаляне на теглата, както и диаметрите и качеството на монетите. Центионалис вече се среща със диаметър Близък до старият Бронз 3 (около 17-19 мм) а половин центионалис дори до размери принадлежащи на Бронз 4 (около 14 мм).

Сега да спрем на монетата като цяло:

Л: D.N. CONSTANTIUS P.F.AVG Бюст надясно с диадема облечен с броня

Оп: FEL TEMP REPARATIO Войник върви наляво пронизва паднал вражески конник

Надписът на аверса е еднотипен за всички центионалиси като понякога се срещат някой типове сгрешени надписи, а е и възможно Бюстът да е ориентиран наляво, като вариантът с бюст наляво е по-ценен и доста по-рядко срещан. Каква обаче е символиката на реверса? Потова време римската империя се опитва да се стабилизира от множеството вражески нападения, битки и загуби на територии. На римските граждани им е необходима стабилност, като Констанции решава че по този начин ще покаже превъзходството на своята армия над варварите. За нещастие монетната реформа не е толкова сполучлива колкото трябва да бъде и скоро Рим отново изпитва сериозни финансови проблеми.

Този монетен тип се използва от още няколко императори, като монетите на Констанции имат най-голяма циркулация и тираж най-вече заради продължителното управление и голямото количество монетни дворове. Отбелязани са повече от 20 монетни двора, много често с по 4 официни, като понякога дори с 5. Надписа определящ монетният двор е даден на реверса по изображението отделен с черта.

Сега да спрем на другите вариант. Такива монети освен Констанции секат още брат му който е съуправител Констанс ( 348-350 ) и Констанции Галски братовчед на Констанции II (351-354) като Caesar. И при двамата монетите са доста по-редки отколкото обикновените на Констанции най-вече заради по-краткият период управление, както и определеното количество монетни дворове отсичащи техните емисии.

Сега ще обърнем внимание на цените. В зависимост от запазеноста, понякога от монетният двор, изображението, или императора, цените варират. Те разбира се са различни и за аукционите по света и за България като се различават в няколко пъти. За Констанции 2-ри цените по аукцион са около 25-40 долара, като по ценни са емисии на по редки монетни дворове, като Лондон и др. При Констанс цените по аукцион са около 40-60 долара без значение монетният двор, а при Констанции Галски цените започват от 60 долара и стигат до 100 дори за много добре запазена монета. За България естествено всеобщото мнение че това са най-обикновени и изтъркани безполезни “ костаци “ налагат цени от 0.50 до максимум 5 лева за запазена монета като много малко хора са готови да дадат такава цена. Все пак ако успеете да убедите купувача че наистина продавате ценна монетка на Констанции Галски и той я хареса е възможно да вземете до 10 лева.

Също така важен е въпроса и за съществуването на така наречените “варваризати”. Както всички други широко циркулирали номинални емисии, който ще обсъдим в продълженията на този материал и при този монетен тип съществуването на монети принадлежащи към монетосеченето на варварски племена, който се опитват да заместят оригиналните с монети тяхно производство който да задоволят нуждите на вътрешният си пазар , а не рядко и да търгуват с други племена. Има няколко типа който имитират монетният тип вложен от Констанции, като те са предмет на определен кръг хора който се занимават единствено и само с тяхното определяне, а племената имитиращи този монетен тип са доста. При варваризатите цените отново са по-високи отколкото на тези на стандартните монети на Констанции II. За съжаление точното им определяне е доста трудно тъй като има и такива който са оригинална римска продукция, но с малко по-груба стилистика принадлежащи към края на вторият период (354-361г). Все пак част от варваризатите са доста по-груби със много по неразбираеми или със съвсем други надписи, понякога, някой от варварските владетели на племена използват своето изображение и надпис, което ги прави по лесно различими и приобщени към част на варваризатите. Цената им в България обикновено е както на обикновенните монети на Констанции II, но ако се докаже тяхното определяне към определено варварско племе, цената по западен аукцион, е възможно да стигне или дори ако запазеноста е по-голяма да надхвърли цената на монетите сечени от Констанции Галски тоест около и над 100-120 Долара.

В заключение ще добавим и снимки на някой от монетите за който стана въпрос в горният текст.

1. Монета на Констанции Галски с монетен двор на Александрия, продадена на аукцион в края на 2008 за 130 Евро в качество EF:

Констанции Галски

2. Монета на Констанс 348-350 с монетен двор на Сисция, продадена на аукцион ноември 2008 за 90 Евро, качество VF +

 

 

3. Монета на Юлиан Апостат като Caesar 355-361, с монетен двор на Сисция, продадена на аукцион през ноември 2008 за 60 Евро, качество F:

 

 

4. Монета на Констанции II 1-ви период, 348-354, с монетен двор Константинопол, преодадена на аукцион за 80 Евро, качество XF

5. Монета на Констанции II 1-ви период, 348-354, с монетен двор Аквилея, преодадена на аукцион за 40 Евро, качество XF

 

 

6.Варварска имитация на центионалис на Магнентус, въпреки че той не сече този монетен тип(приписвана на остроготи):

 

 

Всички снимки са от : http://www.coinarchives.com

Нумизматика, филателия, археология и история