Края на света пророкува феникс в ечемичена нива.

Края на света пророкува феникс в ечемичена нива Снимка: в. „Дейли телеграф“

Кръг с диаметър 120 метра се появи в ечемичена нива в Уилтшир (Великобритания). Той изобразява феникс, възраждащ се от пепелта. Според учените фигурата предупреждава за края на света, съобщи в. „Дейли телеграф“.

Изследователите смятат, че и други фигури, появяващи се в житните посеви незнайно откъде, предупреждават, че на 21 декември 2012 г., когато свършва древният календар на маите, може да настане катастрофално бедствие.

Маите вярвали, че цивилизацията съществува в рамките на поредици от земни цикли по 144 000 дни. Според тях 13-ият цикъл свършва на 21 декември 2012 г. с апокалиптична катастрофа, която може да означава края на света.

„Фениксът е митично същество, което в много култури в света символизира възраждане и начало на нова ера. Мнозина от хората, които се интересуват от кръговете в посевите, са убедени, че кръговете постоянно насочват мисълта към 21 декември и това, което ще последва. Фениксът може да се тълкува като възраждане на човечеството или Земята след гигантска катастрофа“, разказа експертката Карън Аликзандър.

Сред появилите се в последните няколко години житни кръгове на Острова са гигантска медуза с диаметър 180 м и кодирано 45-метрово изображение на първите 10 цифри от числото пи 3,141592654.

http://www.trud.bg

Уникална монета, доказваща, че Орфей е българин.

Монета от първия открит вид, от времето на императорите Антонин Пий и Гета, на която е изобразен Орфей, обкръжен от слушащите музиката му животни .

Уникалната монета, която намериха българските археолози, е с лика на римския император Каракала. От другата й страна е изобразен Орфей с фригийска шапка и туника. Той е седнал на скали, символизиращи Родопите и свири на лира, опряна на лявото му коляно, а в дясната си ръка държи пластина за натягане на струните. Монетата била открита от иманяр преди 18 години, но в последствие била откупена от известен бизнесмен, който сега я дарил на археологическата експедиция на проф. Овчаров, която проучва тракийско светилище край село Татул.

Според шефът на експедицията, бронзовата монета доказва, че Орфей има български, а не гръцки произход. Факта, че парата е сечена във Филипопол – днешния Пловдив (трети по големина град в България) , е доказателство, че през римската епоха Орфей е бил едно от божествата на града и околните центрове в Източните Родопи.

Като тази монета имало само още една. Редките екземпляри били от времето на императорите Антонин Пий, Гета и Каракала. На тези от Пий и Гета Орфей е обкръжен от слушащите музиката му животни, докато при монетите на Каракала музикантът е седнал върху скала, символизираща Родопите.

Професорът обясни произхода на монетата с разрешението от страна на Рим през 2-3-ти век на покорените градове да секат собствени монети. От едната им страна задължително трябвало да е ликът на императора, а на другата – изображение на характерен местен култ. Така при филипополското сечене на монети се наблюдават редица местни култове – на полегналия речен бог Хеброс върху скали, които са Родопите, а често до него е богинята на града с патера и жезъл. Монетите на император Антонин Пий са от най-интересните – те представят самата богиня Родопа, отбелязана с име. Тя представлява красива жена, седнала на скала, символизираща великата планина. В ръцете си държи трицветното цвете, известно като „Хаберлея Родопензис“, т.е. Орфеевото цвете.Често върху монетите се дават местни забележителности – различни храмове, а особено често се явяват двата най-известни – тези на Аполон и Хермес – заедно с техни статуи в цял ръст .

http://images.google.bg/

Игрите с бикове идват по нашето Черноморие с разрушителите на Йерусалим, основали римската колония Деултум.

Акробатиката с бикове е популярно забавление и за минойски Крит, показва фреска от 1500 г. в двореца в Кносос

Днешните испанци са твърде кръвожадни. Елините и римляните са се отнасяли далеч по-милостиво към биковете на арената, свидетелстват античните автори. Древната корида се наричала таврокатапсия и започвала с използването на животното за препятствие по пътя на неколцина конници, докато се изтощи. После на гърба му се мятали смелчаци, готови да му извият врата с голи ръце, да го хванат за рогата и да го тушират под аплодисментите на публиката. Зрелището завършвало безкръвно като демонстрация на човешката сила, ловкост и бързина. Нямало стрели, пики и прочие остриета, които да превръщат бика в игленик. Дори наследниците на римските легионери по нашите земи не са настоявали да видят агонията на животното, става ясно от надпис от II век, намерен при разкопки в националния археологически резерват “Деултум-Девелт” в Бургаско.
От плочата с гравирано изображение на конник някой си Секунд приканва гражданите от името на управителя на провинция Тракия да погледат ловни игри и таврокатапсия.

Каменният афиш

от времето на император Септимий Север е първото доказателство за този вид борби с бикове на българска територия.
“В римската колония Деултум вероятно са се провеждали и гладиаторски игри успоредно с древната корида. Траките също са познавали бикоборството, както личи от Атинския надпис за таврокатапсия в чест на избирането на Реметалк III за архонт. Цезар пръв въвежда зрелището в Рим и то става популярно в целия елинизиран Изток през императорската епоха”, обяснява научният ръководител на обекта ст.н.с. Людмил Вагалински от Археологическия институт с музей при БАН.
Екипът му довършва работата си около откритата втора източна порта на късноантичната крепост. Археолозите още не са намерили амфитеатъра на града, но знаят къде да го търсят.

Като умалено подобие
на Рим

Деултум е град с възможно най-висок статут за епохата извън Италия. На наша територия има само още две колонии, само че на Дунава – съсипаната от иманяри Рациария във Видинско и Ескус край с. Гиген. Деултум е единствената морска колония.
Градът е основан през I век от ветерани от XIII Августов легион, участвали в смазването на юдейското въстание и сриването на Йерусалим през 70 г. Земята край днешното село Дебелт е дадена на разрушителите като награда за добра служба и е апетитно парче с пристанищното си местоположение в онези времена. То улеснява търговията и икономическия цъфтеж, но пък привлича нездравия интерес на варварите – градът преживява осем опожарявания само за периода II-V век. Затова сред намерените при разкопки върхове на стрели преобладават триръбите на хуните, атакували многократно града.
Освен останките от крепостта и обширните римски терми в рамките на колонията има още един важен обект, който не е напълно проучен. Разкопките на свързания с императорски култ храм с мраморна позлатена облицовка скоро ще бъдат възобновени. Сред първите находки там са

парчетата от
огромна бронзова статуя

над човешки ръст на Септимий Север, управлявал от 193 до 211 г. По негово време са дадени най-много привилегии на Тракия и Мизия, напомнят учените. Колкото и да са му били благодарни за това, тогавашните провинциалисти са направили по традиция скулптурата куха, така че тя се пръснала като бомба от високата температура при пожара на поредното варварско нападение. Лицето на императора обаче е възстановено и сега се пази в Бургаския исторически музей.

Римските терми на Деултум

От парчетата излъскана керамика в Деултум пък става ясно, че някои от варварите са се застояли за повече от еднократна плячка по тези земи. Към края на IV век тук са се заселили като федерати германски племенни групи, предполага Людмил Вагалински. Вероятно готите са уседнали в Деултум след 377 г., когато разбили елитна императорска част под стените на града. Година по-късно в битката край Адрианопол армията на Валент претърпяла съкрушително поражение, при което паднал убит и самият император.
Няколко века преди това друг владетел намерил късмета си край днешния Дебелт – през 339 г. пр. Хр. Филип Втори Македонски дошъл да преговаря със скитски цар и


после се е оженил
за гетска принцеса

Има податки, че пак тук княз Борис е приел водената от финансовия министър Теоктист византийска делегация, пристигнала за покръстването на българите.
Всъщност логично е национален резерват на 830 декара да побира повече история от една римска колония, пък била тя и черешката в археологическата торта.

Разкопките в Деултум са финансирани от НИМ. Археолозите разчитат и на подкрепата на общинарите от Средец

В “Деултум-Девелт” се намират още част от 164-километровия прабългарския пограничен вал Еркесия, няколко антични селища и вили, скални некрополи и надгробни могили, средновековна крепост и митнически комплекс (комеркиария) от IX в. Информацията за това, че целият стокооборот с Константинопол е минавал през граничния пункт на средновековен Девелт, поддържа вечно нащрек иманярския интерес към резервата, за щастие добре охраняван. 64 оловни печата доказват функционирането на комеркиарията след превземането на града от хан Крум през 812 г.


Няма
потвърждение
в златни монети

че в Девелт през 1204 г. е спрял да отдъхне подгоненият от кръстоносците византийски император с цялата си хазна, но този исторически факт също пали иманярското въображение. Благороден метал вероятно тепърва ще излиза при проучването на 14-те могили в района на резервата. В една от тях археолозите вече намериха златен медальон и обици, както и елегантен бронзов балсамарий с изображения на сатир и силен.
Глинени амфори и лампи с еротични сюжети, монети на Котис I, Александър Македонски и Филип II, червенолакова фина керамика от Северна Африка и Мала Азия са още сред по-вълнуващите находки от “Деултум-Девелт”. За съжаление част от скалните некрополи са ограбени през 50-те години на миналия век, но няколко сгъваеми столчета с бронзови крачета, римски стъкленици и комплект хирургически инструменти все пак са стигнали до бургаския музей.
Все по-интересна ще става и разходката до резервата. Предстои консервация на новооткритата римска порта и термите, крепостната стена ще бъде вдигната по-високо, за да я виждат отдалече туристите.
Отсега чужденците надничат любопитно към руините в дните, неподходящи за плаж. През уикендите идват и българи от околните села. Достъпът е лесен, защото шосето за морето минава точно покрай вратата за Деултум, украсена по социалистическо време с кичозна куличка. Фалшът обаче свършва на входа – нататък всичко е истинско. http://www.temanews.com

Неизвестни селища от Римската епоха са локализирани край Варна

Приключиха кратките сондажни проучвания в местността Ментешето край Варна, проведени от н.с. Александър Минчев и Теодор Роков от Археологическия музей в града. Целта беше да се изследва съществуващата на това място каменна структура и терена под нея. Тя наподобява долмен – характерни тракийски гробници от ранно-желязната епоха, които се срещат в Южна България.

Същевременно имаше съмнение, че структурата е нова, изградена преди 15- 20 години. Проучванията в дълбочина потвърдиха тази версия. Структурата над повърхността на земята е направена от каменни плочи, извадени от градежа на терена преди около 20 години при строежа на съществуващото наблизо голямо водохранилище

Под нея обаче в дълбочина се разкриха 3 основни периода на живот на това място. Най-ранният е римският – II – III век, с който се свързва откритата каменна настилка, вероятно част от двор на голяма сграда или римска вила. Тя е била унищожена към средата на III век при готското нашествие.

След няколко десетилетия на 20 см над откритата настилка са изградени основите на сграда, вероятно от края на III – IV век, която не е просъществувала дълго.
По-късно – през IX-X век тук е съществувало старобългарско селище. За това свидетелстват откритите – част от огнище и керамика с характерна украса.
Може би мястото е било обитавано от през XVIII-XIX век, тъй като се откриха фрагменти от керамика от този период.

Макар и кратки тези разкопки локализират със сигурност мястото на селища, изградени едно върху друго. За съществуването им досега само се предполагаше, съобщават от пресслужбата на музея.

http://www.dnesplus.bg

Колекционирането на монети може да се превърне в инвестиция

България е предпочитано място за търсачите на старинни платежни средства

Нумизматика е наука, изучаваща историята на монетите и платежните средства като цяло, пише moneti.freebg.eu. Обект на нумизматиката са също банкноти, ордени, медали и значки. Думата също означава и на…

Снимка Монета от 1 песета от 1953 Нумизматика е наука, изучаваща историята на монетите и платежните средства като цяло, пише moneti.freebg.eu. Обект на нумизматиката са също банкноти, ордени, медали и значки. Думата също означава и наука за монетите като исторически извори (особено античните и средновековни монети), помощна наука на историята и археологията. Нумизматика се нарича също и колекционирането на монети като хоби, което пък е направило редките монети много скъпи и е превърнало нумизматиката в сериозен бизнес. Колекционирането като хоби и търговията с монети са най-развити в САЩ и въпреки кратката история на Съединените щати, американските монети са най-ценните в света. Цените им в идеално качество варират от десетки хиляди долари до милиони в случай на голяма рядкост. В България все още нумизматиката не е достатъчно разпространена и  българските монети могат да се намерят сравнително лесно и на добри цени.Не е трудно да се досетим, че интересът ще расте с времето, а с него и цените на пазара. Най-редките български монети са сребърните монети от 1916 година, от които са разпространени много малко, а останалите са претопени. Ако тези монети бяха американски, щяха да струват не няколкостин долара, а няколкостотин хиляди. Затова нумизматиката и колекционирането на монети може да се превърне лесно от хоби в доходна професия.В България се срещат много антични монети което е подтикнало българите към иманярство, а на съвременните монети не се гледа толкова сериозно. Най-добрите източници, откъдето можем да купим хубави монети, са сергиите пред “Александър Невски” в София и многобройните антикварни магазини. Не е трудно да се намерят ценни монети на добри цени. От срещащите се повече в България монети (които логично са български и тези на съседни страни), най-ценни като цяло са старите монети от Гърция. Много често виждаме тук и сръбски, румънски и турски монети. От по-ново време се срещат цели купища монети от социалистическите страни в Източна Европа, с които сме поддържали голям обмен – Югославия, Унгария, Полша, Чехословакия, ГДР и СССР. Нумизматиката у нас тепърва предстои да се развива.Поради специфичното си географско положение България е предпочитано място за търсачите на монети, тъй като е на пътя между Европа и Азия, пише numizbg.blogspot.com. Дори да не става дума за някое древно съкровище, може да се окаже, че притежавате нумизматична колекция, която само допреди няколко години е струвала няколко пъти по-малко. В България най-често става дума за златни или сребърни монети, отсечени от монетния двор на Българска народна банка (БНБ) в лимитирани бройки и по някакъв повод. Типичен пример е златният български лев, пуснат през 2002 г. Той е с емисионна стойност 500 лв., но към момента струва поне три пъти повече.В случай че притежавате монета с висока нумизматична стойност, която искате да продадете, или пък това, което БНБ ви предлага за нея, не ви е по вкуса, може да посетите няколко места, на които се извършва активна търговия. Независимо дали става въпрос за покупка или продажба, най-популярното тържище за днешните колекционери е интернет и най-вече онлайн аукционът eBау. Много популярно място и голям форум, в който участват нумизмати от цял свят, е forumancientcoins.com. На него може да намерите както много информация, така и сериозни търговци. Освен тях има специализирани публични разпродажби и базари, в които може да се включите. Нумизматиката в България като почти всяка по-специфична дейност не е много ясно уредена по закон и това кара много хора да крият колекциите си. „В момента няма пълна яснота дали сте просто временен държател на монетите, или сте техен собственик“, обясни Иля Прокопов. Това възпира и нумизматите да застраховат монетите си, което е крайно наложително, тъй като лесно могат да станат обект на грабеж. Друг голям риск е възможността да попаднете на фалшификат – нещо, което при филателистите например е голяма рядкост.Инвестицията в монети е рискова като всяка друга алтернатива. Има обаче голяма вероятност тя да ви се отплати много по-добре, отколкото инвестиция на фондовата или стоковата борса, а ситуацията далеч не е така глобална и зависеща от толкова много фактори. Стига да имате желание да се занимавате с нещо подобно, наградата няма да закъснее – била тя дори само морална.

http://images.google.bg

Археолози: В Долината на траките има и други династически центрове?

Археолози: В Долината на  траките има и други династически центрове?

© Д.Бобева д-р Г. Нехризов- Археологически институт към БАН  

Да се балансира работата на археолози, историци и учени по отношение на селищните структури и погребалните практики на траките в Долината на тракийските царе, от времето на траките. Това препоръчва  археологът от БАН д-р Георги Нехризов.

В момента той и екип археолози от музей „Искра“ в Казанлък правят  спасителни разкопки на могила №2 в района на село Долно Изворово, където сама преди дни  бе открита нова тракийска гробница.

Уникалното в случая  е, че гробницата е разкрита извън,  а не в могилния насип.

Това е първата такава гробница от 4-ти 3-ти век преди Христа, разкривана в района .
В подкрепа на тезата си за балансираното изследване на селищните структури и погребалните практики, археологът посочва и факта, че не е възможно всички разкрити тракийски гробници в района да се свързват с тракийски град Севтополис.

Животът на този изцяло проучен град е бил само 70-75 години, няма как всички могили да са свързани с него. Затова считам, че  трябва да има и други династически центрове, с които да са свързани тези паметници, заяви за „Дарик“ археологът Георги Нехризов.

Тази пролет след близо 12 годишно прекъсване започнаха отново теренните обхождания на казанлъшката долина с цел тяхното проучвания.

В тях участва международен екип от учени и студенти от САЩ, Чехия, Австралия с модерна техника.

По време на тези проучвания археолозите се натъкнаха на иманярски пробив в могила №2, до която в края на май, по време на спасителни разкопки бе разкрита новата гробница.

Според д-р Нехризов тя е от 4-ти -3-ти век преди Христа и е  била разграбена и разрушена още в древността.

Нехризов изрази скептицизъм по отношение на реализацията на проекта „Севтополис“, но уточни, че е особено важно и значимо възобновяването на научната работа към Севтополис, тъй като тогавашните археолози са имала много малко време да проучат  тази древен град.http://dariknews.bg

Големия Кит в Долината на царете.

Георги Мангинов

35 градуса на сянка. Само дето в нивите край с. Трапоклово сянка няма. На 3 км южно от сливенското село върху тракийска могила се вее националният флаг. Знамето се вижда от километри. Вече трети ден могилата се разкопава от археологическата експедиция ТЕМП. До миналата година ТЕМП беше известна като експедицията на д-р Георги Китов. От тази година ТЕМП е експедицията на Диана Димитрова. Именно археоложката е жената, която бе заедно с Китов през последните години. На практика тя е и неговият наследник в науката археология. Диана е шеф на група от 15 мъже, 8 от които са работници от близкото село Тополчане. Заедно с тях преди две години открихме златната маска, златния пръстен и сребърните ритони и оттогава винаги държим тези хора да са с нас. Ние вече сме един екип, казва археоложката. Самите мъже не крият, че се чувстват комфортно под ръководството на дамата. Не идваме заради парите, а заради обстановката. Много сме горди, че станахме съпричастни при откриването на такива уникални произведения, заявява Мишо Шопов. Той и колегите му са удовлетворени от човешкото отношение на Диана към всички. Тази година ще открием нещо много голямо, смята Трифон Симеонов. „Не говори така“, прекъсва го Диана Димитрова. „Само Господ може да каже какво ще открием и дали изобщо ще открием нещо.“ Тя обаче не може да спре похвалите, с които работниците я обсипват. Не сме имали празен сезон, ще стигнем до златния шлем. Надеждата ни крепи, един през друг говорят те. До Поповата могила, както е известна в района, се стига много трудно. Южно от Трапоклово трябва да се тръгне по черен път, който има няколко разклонения през нивите. Ако имате малшанса да объркате пътя, със сигурност ще се изправите пред напоителен канал и трябва да се връщате. Освен това за предпочитане е да пътувате с джип, защото леката кола със сигурност ще има много „наранявания“. Ако се объркате тотално, изходът е един – звъните на Диана, която при всички случаи ще ви упъти, защото ще имате визуална връзка в необятното поле от жита около могилата. Всъщност житата в момента създават проблем. Преди жътва те са набъбнали. Помолих кмета на селото да се свърже с арендатора, защото след няколко дни трябва да докараме техниката, а тя няма откъде да мине, обясни Димитрова. По Закона за паметниците на културата на 30 м от подобна могила не трябва да има нищо засято. Ние обаче не можем да унищожим реколтата на човека току-така, затова искаме да се разберем с него, казва Диана. До момента под нейно ръководство са извършени подготвителните дейности. Длъжни сме да се уверим, че няма вторични гробове, преди да започнем работа с техниката, заяви Димитрова. Самата могила е проучена и по геофизически път. Няма установени аномалии.
Това обаче нищо не означава, защото много често дори и след подобни резултати от изследването археолозите се натъкват на уникални находки. Димитрова е много благодарна на кмета на Сливен Йордан Лечков и общината, която трета година поред финансира експедиция ТЕМП. Лечков е много точен, каже ли нещо, то става, заявява археоложката. Първите дни на работата са най-тягостни, защото се проверява характерът на насипа. Редуват се тъмни със светли пластове почва. Пръстта на могилата е много сбита и трудно се копае. Диана обаче има най-добрата помощница. Това е нейната дъщеря Ирина Китова. Бъдещата четвъртокласничка е неотлъчно до майка си по време на разкопките. За да се предпази от жегата, момичето се е подслонило в микробус, покрит с плат. Ще бъде много интересно, като разказвам на моите съученички за преживяното през лятото, казва малката Ирина. Много е топло, признава тя, но пък е много интересно, а това компенсира всичко. Само за три дни повечето работници и археолози на могилата вече са изгорели. До края на лятото ще заприличаме на спасители по плажа, смеят се участниците в експедицията. В плановете на Диана Димитрова са набелязани още три могили около Сливен.
Основната задача на ТЕМП е да продължи изследванията на Георги Китов, който започна да доказва тезата си, че Долината на тракийските царе продължава до големия ръкав на р. Тунджа край Сливен. Участниците в експедицията са сигурни, че д-р Китов и това лято е с тях. Той ни гледа някъде отгоре и е съпричастен с нашата работа. Дано боговете ни помогнат заедно с тези хора, които ги няма, но те виждат, казва Диана Димитрова.

http://paper.standartnews.com/bg/

Мадарски конник в Афганистан.

Мадарски конник в Афганистан

Прилича на нашия, наричат го Мадара. Местните разказват легенди за българите, имат местности Шумен и Варна

Какво кара екип от квалифицирани специалисти в различни области да поеме към далечните и опасни земи на Афганистан; да претърси надлъж и нашир Таджикистан и Узбекистан? Факт е, че наложените хипотези се пропукват. „Така например вече не можем със същата категоричност да твърдим, че българите са хуни – монголоидността не им е присъща; не би следвало да ги сродяваме и с тюрките, последните се появяват едва през IV в. сл. Хр.“ – обяснява доц. Иво Панов.

Kои сме ние, съвременните българи? С каква мая сме замесени? Чии потомци сме? От кои земи са дошли нашите предци? С какви култури са имали допирни точки и какво са заимствали от тях? А и какво са им оставили в замяна?
На тези въпроси нашата научна и просветена общност десетилетия наред търси отговор и, ако трябва да бъдем откровени докрай, не е успяла досега да го намери категорично и с достатъчна научна аргументация. Не е тайна, че битуващите в днешно време версии за нашия произход са често пъти коренно противоположни и дори взаимно изключващи се.

Ето затова солиден научен екип с авторитетен инициативен комитет, в който присъстват имена като тези на проф. Георги Марков и проф. д-р Георги Бакалов, под егидата на Българската академия на науките и на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, и под патронажа на вицепремиера на Република България г-н Ивайло Калфин, реши да проведе национална интердисциплинарна пилотна експедиция под наслов “Българи – прародина”. По този начин на сериозна научна основа се поставя една от съществуващите днес версии за произхода на прабългарите. А именно, че техните корени трябва да търсим в непосредствена близост до древната планина Имеон (Памир – Покрива на света), че те са близки до иранския етнос.

Благодарение на ентусиазма на ръководителите на Общобългарска фондация “Тангра – ТанНакРа” – Петко Колев и Димитър Димитров, в средата на месец септември 2008 г. екип от шестима българи пое към земите на Афганистан, Таджикистан и Узбекистан. Кои бяха те: доц. д-р Александър Илиев, преподавател в НАТФИЗ и АТКИК, режисьор и оператор-фотограф – ръководител на експедицията; Петко Колев, председател на Общобългарска фондация “Тангра–ТанНакРа” – логистика; доц. д-р Иво Панов, ръководител на катедра “Класически Изток” и на специалност “Иранистика” в СУ “Св. Климент Охридски” – иранист; доц. д-р, ст.н.с. Ружа Нейкова-Саева, Институт за фолклор, БАН – фолклор и музикознание; Иво Леонкев, преподавател в НАТФИЗ, оператор-фотограф, компютърна регистрация – театрални и мистериални форми; д-р Славян Стоилов, оператор-фотограф, специалист по вътрешни болести – традиционна медицина, и лекар на експедицията.

Основната цел, която се поставихме, бе да проучим етногенезиса на българите, техния бит и култура в древността, състоянието на държавността им преди идването им в Европа през ІІ век. Да проверим има ли потомци или сродни на българите народи по тези земи. И разбира се, ако постигнем дори частичен успех в тази насока, да подготвим научния терен за пълна интердисциплинарна експедиция, която да стартира през 2009 г.

Членовете на експедициятаОт ляво на дясно:
д-р Славян Стоилов – лекар на експедицията,
местен шофьор таджик,
Петко Колев – председател на Общобългарска фондация “Тангра – ТанНакРа”,
ст.н.с. д-р Ружа Нейкова-Саева – фолклорист и етномузиковед,
Иво Леонкев – оператор-фотограф на експедицията,
доц. д-р Александър Илиев – ръководител на експедицията,
Нурали – узбек, водач на експедицията в Таджикистан и Узбекистан,
доц. д-р Иво Панов – иранист.

Експедицията потегля към Афганистан с писмо от тяхното посолство. В него се посочва, че афганското министерство на външните работи ще осигури на нашите учени охрана и подходящ транспорт – брониран отдолу автомобил, заради евентуално попадане на пехотни мини. „Навсякъде, откъдето минавахме, беше изпъстрено с предупредителни знаци, че огромни територии все още не са обезвредени от мините”, разказва доц. Панов. Местните власти са наясно колко голям е рискът при преминаване през някои от териториите на Афганистан. Никой от чиновниците не се осмелява да осигури нужната охрана. Поради тази причина екипът успява да посети единствено някои северни части на страната и град Балх, който също се свързва с етнонима болгар. В Балх екипът прави интервюта с местни историци.

Името българи сред тях е познато и близко

„Реално е наш проблем да разберем кои точно земи сме обитавали”, коментира иранистът.

Поради нажежената обстановка експедицията не успява да разгледа местностите Варна и Шумен, тъй че въпросът дали нашите и тамошните наименования имат общ произход остава отворен.

Посещават обаче друг важен паметник – тамошния Мадарски конник. Изследването на този барелеф може да се окаже от решаващо значение при изясняване на произхода ни.

Още преди 20 години наши учени предоставят фотоси на изсечения в скала ездач. Те дават и точните координати на местонахождението му – 2500 м надморска височина в планините на областта Шамарк. След 50-минутен преход с джип и още толкова катерене по стръмните скали екипът достига заветната цел.

Конникът е масивен и внушителен. За съжаление е обезглавен от талибаните, които рушат всичко, което не произхожда от тяхната култура. А Мадара безспорно произхожда отпреди ислямския период.

Името Мадар произлиза от персийската дума за майка „модар”. Така го наричат местните – майка. Обикновено това название се свързва с мъдрост. „По същия начин гробницата на основателя на персийската държава Кир се нарича „модар де Соломон” – майката на Соломон, т.е. става дума за някаква мъдрост. – обяснява доц. Панов. – Допускаме, че същата мъдрост е закодирана и в Мадарския конник, но тепърва трябва да разберем точно какво е посланието на тези, които са го сътворили.”

Мадарският конник в България Прототипи на Мадарския конник могат да се намерят на много места из земите на Иран, но те ще бъдат посетени при следващи експедиции. Ако тяхната загадка намери решение, може би ще се превърнат в ключ и към енигмата на нашия Мадарски конник. Освен величествения скален паметник, експедиция „Българи – прародина” се връща с още много материал за изследване.

Откриват над 800 думи, които се срещат във фарси и в българския

Например в памирските езици лош е лош, а луд – лауда. Някои от думите не са стигнали до нас чрез езици посредници като турския или арабския. Откриването на названия, които присъстват само в персийския и в българския, ще покаже, че някъде има допирни точки между двете култури. Но тяхното издирване и класификация тепърва предстои.

В Афганистан и до ден днешен се носят легенди за герой на име Ходжа Болгар. Пак там вее българският вятър. За него се знае, че ако човек е болен, трябва да излезе на полето, да го духне този вятър и той ще се излекува.

В много от произведенията на класическата иранска литература в периода VІІІ – XV в. има споменавания за българите под името „болгар”. Вече повече от десетилетие научен екип изследва персийския фолклор и произведенията на персийските автори класици. Принос в това отношение имат както българските иранисти, така и афганистанските писатели д-р Розек Руин и преподавателят в специалност “Иранистика” Голам Ягоне, а също и младият ирански учен и преподавател Алиреза Пурмохаммад. В тези произведения

красотата на българката е пословична, най-хубавите жени се сравняват с българки

(в Афганистан все още се използва поговорката: „Хубава като българка” – бел.ред.)

Българите са се славили навсякъде по онези земи като майстори кожари. Предлаганите от тях ботуши, конски юзди и седла са били високо ценени заради умелата изработка. „Тези стоки не са били внос – уверява доц. Панов, произвеждани са на място.”

„Чайнак-е болгар” е уникален български чайник от кожа

Той е известен със способността си да излекува всякакъв здравословен проблем. В него се запарва чай за болни или се умива мъртвец.

В различни области записват песни, в които се споменават българите. Сега текстовете им се превеждат, за да могат да бъдат изследвани. Музиковедът открива и доста допирни точки в ритмите, тактовете, мелодиите. Тамбурата е позната под името булгарела.

Това са само част от сходствата, които доц. Панов разкри в аванс пред нашия екип. Предстои най-трудната част – обработването на информацията, сравняването, тълкуването и анализирането на данните. Няколко години ще са необходими, за да разберем окончателните резултати. Но експедиция „Българи – прародина” вече е набелязала обектите за следващото приключение. Този път ще посетят и земите на Иран. По пътя „Балхара” е топоним водач, „болгар” – етноним, познат навред из земите на памирските народи.

http://www.ossem.eu

Морското дъно пази легенди за несметни съкровища.

Историите за съкровищата на Лизимах и Черния рицар се носят от уста на уста

Разказ, основан на кратко изречение от древен историк, предизвиква вълна от златна треска

Морското дъно пази легенди за несметни съкровища Морското дъно пази легенди за несметни съкровища

Балканът пази своите тайни, гласи изречение в популярна тв реклама. Не по-малко са тайните, които крие Черноморското ни крайбрежие, убедих се в разговор с подводния археолог от варненския Исторически музей Теодор Роков. Най-интересна според него е легендата за съкровището на Лизимах. „Има исторически сведения от античен автор, който казва, че Лизимах, наследникът на Александър, е криел в пещерите на нос Калиакра своите богатства“, разказва Роков. Доста дълго време обикновени водолази, дори и военни се опитвали да разберат дали има зрънце истина в това. „Все пак е писано от историк, а не някой обикновен писател, който създава митове“, подчертава служителят на музея. Във връзка с Лизимах е публикуван и полуприключенски разказ от един от основателите на подводния спорт в страната ни – Цончо Родев. „В този разказ точно се описва как един водолаз влиза в тази пещера, намира съкровищата и народната милиция започва да го следи. Всичко е описано много реалистично“, казва Роков. След публикуването на творбата става нещо нечувано. Основан на кратко изречение от древен историк, той предизвиква истинска вълна от златна треска. Английският кораб „Черният принц“, потънал около Шабла, е друго предание, превърнало се в любима история на много рибари и водолази. На борда на товарния кораб имало множество богатства. „Принцът“ обаче, както и имането на Лизимах все още не са открити от учените. Роков е роден през 1976 г. във Варна. Завършил е археология в СУ „Св. Кл. Охридски“. В момента е уредник в един от музейните отдели в морската столица.

Закони на половин век регламентират дейността

Подводната археология в страната ни датира от 60-те години на миналия век. „Тогава у нас се провежда първият курс за инструктори леководолази“, разказва Теодор Роков. Ако се броят не само музейните работници и служители на Института по океанология, се предполага, че в момента всеки водолазен клуб извършва и подводни проучвания. „Търсенето на находки под вода е строго регламентирано. Все още се осланя на остаряло законодателство от 60-те години на миналия век за търсене и изваждане на ценности“, отбелязва Роков. Той изрази надежда, че ако бъде приет през т.г. новият Закон за паметниците на културата, нещата ще се променят към по-добро. „Там проучванията под вода са обособени в отделна глава. Контролът им се поема от центъра по подводна археология в Созопол. До момента той се извършваше от Института по археология в София“, казва музейният работник. Според него до момента е имало специалисти, чиято функция е била силно ограничавана. Новият закон обаче дава правомощия в Созопол да се концентрира работата по издаване на всички разрешения за проучвания под вода и концентриране на цялата информация.

Най-големият музей се крие под вълните

„Какви тайни крие морето? Както е казал Кусто: най-големият музей се крие под морските вълни. Последните години станахме свидетели на грандиозни открития на сушата – гробници, маски, златни накити. На сушата много по-лесно се извършват такива разкопки, отколкото под вода. Световната практика показва, че не по-малко интересни находки има и на морското дъно“, казва Теодор Роков.

Уникален слитък от сребро и злато е изваден случайно

Сред най-интересните находки, открити по нашето крайбрежие, Теодор Роков отбелязва изваждането на метален слитък край нос Калиакра. Слитъкът представлява сплав от сребро, злато и мед. „Уникален е. До момента в света друг такъв не е открит“, подчертава уредникът на отдел „Археология“ във варненския Исторически музей. Предметът е намерен през 1972 г. от инж. Сергей Коприянов. През 1972 г. се извършват подводни проучвания в района на Балчик. „В спомените си инженерът пише, че в събота и неделя, когато не са били ангажирани с експедицията, той е ходил сам да се гмурка в района на Калиакра, когато открива слитъка“, казва Роков.

Четири дървени платнохода лежат на дъното край Китен

Четири дървени платнохода от 19-и век лежат на дъното край Китен, става ясно от разказа на Теодор Роков. „Миналото лято имах спускания, едновременно и тренировъчни за повишаване степента на квалификация. Правехме оглед на потъналите кораби. Интересното е, че най-вероятно те са местно производство. Поне така твърдят специалистите от центъра в Созопол. Правен е анализ на дървото, от което са изработени, и се оказва, че това е странджански дъб. Единият от платноходите е напълно проучен при съвместна българо-американска експедиция през 2002 – 2003 г. От него са извадени интересни предмети, използвани от екипажа. Има стъклени чаши, цървули от кожа, дървени кутийки, керамични лули турска изработка. Предполага се, че плавателният съд е бил на български корабособственик, понеже в него е намерено голямо парче свинска кожа, а мюсюлманите избягват досега до нея. Да се гради цяла хипотеза на едно парче кожа, не е достатъчен факт, но е интересно“, казва Роков. Останалите три платнохода все още не са проучени. Всички се намират на сравнително малка дълбочина – около 7 – 8 метра.

Пазим каменни котви от 2000 г. пр.н.е.

Каменни котви с датировка 2000 г. пр.н.е., над десет медни слитъка, открити край Маслен нос, са сред другите интересни находки, до които са се добрали подводните археолози. Слитъците са били домонетни форми, преди да се появи монетата в класическия си вид. Те били разменяни срещу животни, платове, амфори с вино. Котвената тежест от края на бронзовата епоха пък била открита през 1983 г. във Варненското езеро в близост до едно от потъналите селища. Интересна е историята и около друга котва, долната част на която е отчупена. Тя е имала още два отвора, в които са се поставяли заострени колове, които трябвало да се забият при спускането й в дъното. „Тази котва не е намерена под водата, а при разкопки в Евксиноград. Този предмет беше открит в гроб на мъж от 13-и век. Предполага се, че е използвана като надгробен паметник, върху който е издълбан кръст, който личи и до днес“, казва археологът.

Интерес за науката представляват потънали селища край Ахтопол

Друг перспективен обект, който предстои да бъде проучен, са потъналите селища в залива на Ахтопол, става ясно от думите на Теодор Роков. „Имаме сведения за тях, но до момента няма целенасочено проучване. Институтът по океанология периодично извършва наблюдение на кораб с амфори, който се намира източно от нос Калиакра. При траленето голяма част от амфорите са начупени. Една от целите на подводните археолози е да се наблюдава състоянието на този обект. Той е на доста голяма дълбочина. Трудно е да се спуснат леководолази със стандартното оборудване. Затова наблюдението се извършва с мини подводница и дистанционно управляеми камери“, разяснява Роков.

Ценни антични предмети отишли в частни колекции

Не малка част от античните предмети, открити по нашето крайбрежие, са влезли в частни колекции. „ Имаше години, когато особено активна дейност развиваха рапанджиите. Те действаха в широк периметър. Чувал съм за доста интересни неща, открити от тях по дъното. Почти никога не са ги давали на музеите“, казва Роков. До 1970 – 1980 г. множество находки е имало в крайбрежната зона до 20 м. С развитието на леководолазния спорт и подводната археология тази зона е напълно проучена.

Справянето с иманярите е трудна задача

„От чисто техническа гледна точка е трудно да се справим с подводните иманяри. Един добре оборудван леководолаз, независимо дали рапанджия или целенасочено тръгнал да търси нещо по дъното, може да се спусне на една точка и да отиде на 200 – 300 м разстояние от първоначалното спускане“, казва Роков. Почти невъзможно било да се засече кой какво прави по дъното. „Имаше обсъждания с Военноморския флот за новия водолазен правилник и как да бъде регламентирано спускането под вода. Той беше насочен за обучението по леководолазна дейност и полигоните за тренировка. Трябваше да се уточнят местата, които да бъдат използвани само за тази цел. Разгледан бе и правилникът, по който да се извършва излизането на оборудван кораб за леководолази. Той трябва да се съобщава в съответната морска администрация във Варна или Бургас, така че граничните служби да знаят местоположението на всеки плавателен съд“, разказва Роков.

Обектите под вода – туристическа атракция

Подводните обекти може да се превърнат в туристическа атракция. В страни като Гърция, Израел и Египет това вече е направено, така че страната ни няма да открие „топлата вода“. „Мои приятели са ми разказвали, че в Гърция се знае за всяко едно място, където има потънал обект. Прави се малка група от 4-ма души и винаги с тях има двама придружаващи леководолази. Спускат се на метър-два над обекта. Всеки може да гледа и снима, но без да пипа“, казва Роков. Целта на двамата водолази била освен да преведе безопасно групата до обекта, и да съблюдава за сигурността й. „При добра воля от страна на държавата и водолазните клубове е напълно възможно и при нас да се случи. В момента са направени първите стъпки чрез новия Закон за опазване на културното наследство. Може би в момента належащото е да се изработи ефективно действаща система за контрол на достъпа до тези обекти. Представям си го като маркирани зони, на които се знаят координатите“, допълва Роков.

Пушка носи знак от микенската писменост

Каменна пушка, открита от археолозите, носи кръстовиден знак от микенската писменост. „Проф. Михаил Лазаров определя находката като прототип на металните, с които се завързват корабите по кейовете“, казва Теодор Роков и отбелязва, че в произведението „Одисея“ е описано използването на такъв вид каменни пушки. „В една от песните се описва как Одисей се качва на кораба и отвързва въжето от пробития камък. Съдим, че това е такъв тип камък“, допълва археологът. Не са малко потъналите кораби от Първата и Втората световна война. Една част от тях са отишли на дъното при военни действия, други – при корабокрушения.

Сероводородният слой консервирал „призраци“ от Византия

„Опитно доказано и признато от международни учени и специалисти е, че Черно море е един вид облагодетелствано с този сероводороден слой, който има, тъй като той действа като консервант“, казва Роков. Всякакъв органичен предмет – дърво, кожа, труп – се запазва непроменен, тъй като не се развива процес на гниене поради липсата на кислород. „Дори наскоро даваха филм по телевизията на проф. Робърт Балард, озаглавен „Призраци от Черно море“. По време на експедицията си той засне няколко кораба със своята техника, които са напълно запазени и датират от византийската епоха“, добавя Роков.

Атлас събира всичко открито

Съществува частна инициатива за създаване на атлас, който да събере всичко, открито на дъното на Черно море. В момента разкази за открити находки са описани в различни издания и книжки. „Лошото е, че информацията е разпръсната“, казва Теодор Роков. Той обаче е запознат, че се подготвя книга, в която ще се съберат на първо време всички данни за потънали съвременни кораби.

www.narodnodelo.bg

Мистерията на скалните ниши

Мистерията на скалните ниши

Нова теория допуска, че преди 9000 г. нашите предци са оставили в Родопите код към мините за злато, мед и полускъпоценни камъни

Той гледа. Свъсил е вежди. Устните му са здраво стиснати под идеално правилния нос. Огромен е – лицето му е по-високо от триетажна сграда. Издялано е на отвесна скала в Източните Родопи. В района има поне още 7 такива. Сред тях и едно на девойка. В зависимост от това как пада светлината, девойката гледа или закачливо, или строго, или направо зловещо. Поне 3 от тези лица са изцяло човешка направа.

Огромните човешки лица са само единият вид скални структури, които археолози проучват вече няколко сезона. Най-многобройни са трапецовидните скални ниши. Те вървят в комплект с пещера, естествена или дълбана от човешка ръка. Някои от тези пещери са във форма на човешки очи, които гледат към небето. Десетки са наблюдателниците – специални площадки на труднодостъпни места, от които се открива широка панорама. В района има и множество стълбища, които започват сякаш от нищото и свършват пак там. И огромен брой вдълбани в хоризонтални скали басейни с всевъзможна форма, големина и в най-разнообразни конфигурации. (Археолозите се съгласяват да ги наричаме шарапани, но само ако е в кавички, защото са убедени, че не са служили за приготвяне на вино.)

Двете археоложки - вляво е Ана Радунчева, вдясно - Стефанка Иванова. Има и нещо, за което изследователите са категорични, че е свързано с астрономията. Може би календар – врязани в кръг концентрични линии с радиално присичащи ги лъчи върху хоризонтална скала с почти идеално кръгла форма и ясно белязан център.

Тези скални структури винаги са групирани. Няма случай на едната скала да е изсечено нещо, а на съседната – не. Винаги между тях има и пряка видимост – от една структура могат да се наблюдават поне още две. Паметниците са повече от 200.

Кой, кога и защо е направил тези мистериозни скални изсичания? Теориите, които се възприемаха досега, бяха няколко (Виж карето – бел. ред.) До тях вече достойно застава още една – на археоложките праисторички Ана Радунчева и Стефанка Иванова от Археологическия институт с музей при БАН и геофизичката инж. Мария Златкова.

Вече няколко сезона трите дами проучват скалните структури в Източните Родопи. Според тях тези структури са система от светилища, която започва да се оформя още през неолита (седмо-шесто хилядолетие пр.Хр.) и достига разцвета си през халколита (пето-първа третина на четвърто хилядолетие пр.Хр.) Дело е на земеделска общност, която обитава равнините и притежава забележителни металургични и астрономически познания.

„Избрана група от тази общност се качва високо в планината за специфичен интелектуален труд, свързан с духовни нужди. Извършват го жреци учени. Там са им светилищата. Но там е и златото, а добивът му е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях. И в други култури златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществява от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Скалните ниши са всъщност форма на шифроване на тази информация. Ако са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да ги разбира“, обяснява Стефанка Иванова.

Освен на злато Източните Родопи са богати и на мед, и на полускъпоценни камъни. (Впрочем някои бижута във Варненския халколитен некропол са изработени от благородни камъни от Източните Родопи). През халколита тези находища вече са били известни и разработени.

Изкуствени пещери с форма на човешки очи“Знаем, че определен брой ниши в дадено съчетание означава наличие на рудна жила. Установихме го, защото едно и също съчетание на три различни места ни заведе до следи от металодобив. Често се повтаря

конфигурацията 4-3-1 ниши, която показва рудник

Под една така белязана скала попаднахме на две вертикални галерии, едната дълбока 26 метра. Рудникът е бил наблюдаван – до него има пряка видимост от входа на пещера, в която открихме 2 цели халколитни съда един в друг и вътре – полирана брадвичка. Белязан е не само рудникът, но и религиозните практики, свързани с неговата експлоатация. Със сигурност са маркирани и скали, в които има жили на благородни камъни“, твърди Иванова.

Според нея нишите в различна конфигурация означават различни неща – богатство на находището, на кой род принадлежи залежът, кой го е открил. Т.е. те са и исторически запис за общността.

Повече от 1200 са скалните ниши в района, екипът е успял да установи около 1000 различни комбинации, в които са групирани. За да ги дешифрират, са влезли във връзка с криптографа Мария Златкова, инженер геофизик, която също смята, че

скалните ниши са запис на данни

“Хората от онази епоха са имали знанията и уменията да откриват, добиват и преработват метали. Разработвали са много рудници, владеели са сложни технологии за металодобив, защото са умеели да контролират огъня и да постигат високи температури за топене на рудата. Използвали са и геофизични методи – търсенето на вода и метал с багети не е изобретение на нашата цивилизация“, казва тя. Според нея нишите нарочно са правени на такива места, че да се виждат от далече – на вертикални скали по поречията на реките, по които са се придвижвали хората. Изработвали са ги и с идеята да бъдат трайни – с полирани стени, за да не се задържа вода в грапавините, което би улеснило ерозията, и под скална козирка. Ако не е имало естествен навес, са го издялвали.

Според Стефанка Иванова при изработването на нишите халколитните хора са се ръководили от умисъл, който обаче няма нищо общо с удобството. Напротив – вдълбавали са ги на изключително трудни места.

„Правихме опити с алпинисти, които се спускат от върха на скалата със специалното си оборудване. Стигат на нивото на нишите и увисват пред тях, но заради обратния „Обсеваторията“ - ясно личат концентричните кръгове и радиалните лъчи, издялани в скалата.наклон на скалата или заради надвеса не ги стигат, защото по хоризонтала разстоянието е 3-4 метра. Ако пък нишите са правени със скеле – колко високо трябва да е било, при положение, че в онзи район никога не е имало големи дървета. А и как са го издигали, когато под скалата има такава стръмнина, че то просто няма къде да стъпи“, чуди се Иванова. (Отговор на този въпрос дава пещернякът Минчо Гумаров в следващия текст – бел. ред.)

Вторият най-разпространен тип скални врязвания след нишите са „шарапаните“. Има такива и от неолита, и от бронзовата епоха, и от времето на траките, но и от наши дни. Според археолозите е крайно погрешно да се твърди, че всички са за производство на вино.

„Една част от тях са използвани за металодобив. Те имат антропоморфен вид, наподобяват идол – с глава, телце и крака, ако се гледат отгоре. Главата не е функционална, само е оформена в скалата. Горната част е като тава с нисък ръб и легло за кухо стъбло, през което е пускана вода. В тавичката е поставяна ситно надробена руда, водната струя е отмивала златото, което се е събирало в долния от скачените съдове“, смята Стефанка Иванова.

Наблюдателните места са на най-високите върхове, така че над тях да е само небе.

„На това при с. Дъждовница най-отгоре има тронче, а под него – басейнче с 5 последователни каскадно свързани преливника“, дава пример Иванова. Според ния въобще не е изненадващо, че древните хора са имали обсерватории, тъй като за земеделската общност е много важно да знае кога да сее. „Вероятно селяните от равнината редовно са се качвали в планината, за да получат заръки от жреците. Каменните структури от типа светилище или астрономическа обсерватория имат стълби. Някои свършват на средата на скалата. Явно са ползвани за ритуал.“

Част от структурите обаче

са видими само от въздуха

Археолозите ги забелязали, докато облитали района с вертолет. „Някой би казал, че онези хора няма как да са имали такава гледна точка. Но защо да ги подценяваме? А митът за Икар от нищото ли е дошъл?“, пита риторично Иванова.

Стълбище, което не води за никъде, използвано за ритуали.Тя няма никакво съмнение, че каменните структури са дело на цивилизация, живяла преди 7000 г. Навсякъде около скалните изсичания екипът открива керамика от халколита – красива и богато декорирана. Отломките са от съдове, редени край скалите.

„Хората са се качвали в планината, за да се срещнат със своите богове. В края на четвъртото хилядолетие, когато мрежата от светилища е била най-плътна, са идвали от целия Балкански полуостров, даже отвъд Дунава. Доказва го намерената керамика“, смята и Ана Радунчева.

Според археоложките каменните комплекси са градени от същата общност, която е погребвала своите мъртъвци във Варненския некропол. „Тези хора са създали висока цивилизация. В тогавашното родово общество има профилиране по занаяти, специализирано производство, добив на стратегическа суровина край Провадия – сол, процъфтяваща търговия. Духовният им живот е на много високо ниво. Наблюдавали са всичко и са били в състояние да предвиждат много неща“, казва Стефанка Иванова. И малко тъжно добавя: Но това са хора, които никога няма да разберем напълно.

http://www.ossem.eu

Нумизматика, филателия, археология и история