Кой ще стигне пръв до съкровището?


Въпросът е като за риалити. В реалността само удобните за прескачане правила дават предимство на иманярите пред археолозите

Археолозите започват да проучват могилите в „Подуяне“ това лято. Иманярите вече са направили първи копки

 

Около 6-те могили от римско време на територията на квартал „Васил Левски-Г“ в софийския район „Подуяне“ не се забелязва кой знае какво оживление. От колибите със сателитни чинии между блоковете се носят ориенталски ритми и вдъхновяват циганчетата за бавен футбол с чупки в кръста. Две кончета хрупат трева в подножието на най-високата могила, три момчета си пият кафето на метър от най-„нахапаната“, в чиито основи е забучена табела с надпис „Рай“. Иманярските изкопи са буренясали, следи от пресни набези няма.

Причината едва ли е в публикуването на новия член 277а от НК, който обещава лишаване от свобода до 5 г. за лицата, които без съответното разрешение търсят археологически обекти (находки), и до 6 г. за онези, които правят или поръчват незаконно теренни проучвания. Малък е шансът местните ентусиасти с металотърсачите вече да са прочели за качените до 50 000 лв. глоби, ако за ровичкането са използвани „технически средства или моторни превозни средства“, или за конфискацията на имущество при вещно укривателство на културни ценности. Преяждането с агнешко или пържоли е по-вероятната временна спирачка на мераците за имане, които в делнични дни толкова зачестявали, че от управата на близкия комплекс „Варадеро“ попитали в общината не може ли да се оградят някак могилите, та да остане нещо и за музеите.

Бодлива тел няма да се слага, но това лято кметството на „Подуяне“ обещава да даде финансово рамо за геофизично проучване на шестте софийски могили и ако то покаже, че може да се очакват интересни находки, ще дойде да копае екип от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). До 2001 г. е имало и седма могила, проучена от Даниела Агре в спокойна атмосфера, без „втора смяна“ от аматьори, устремени да стигнат първи до съкровището. Така се случило, че от гробовете излизала хубава керамика, нищо златно.

 

Иначе Даниела Агре не е свикнала на комфорт при изследването на видимо и апетитно нещо, каквото е могилата. Само миналата година й се наложи да води две от общо 33-те спасителни експедиции, породени от иманярски разрушения – край село Бродилово, Бургаско, и между селата Борисово и Боряново, Ямболско. В първия случай ставало въпрос за разбита гробница от III в. пр. Хр., във втория – за некропол. Още повече я заболяло преди няколко години, когато екипът й се натъкнал на най-ранната тракийска гробница със стенописи (V век пр. Хр.) в село Ружица, Боляровско, вече полуразрушена заради… реконструкция на местни свинарници. Археолозите разпознали камъните от гробницата, префасонирани на корита за животните. За щастие рисунките по вратата са възстановени, сп. „ТЕМА“ ги публикува за пръв път.

„През 2007-а имахме късмета да намерим непипнат конски скелет с амунициите в преоран гроб в Бояново, Елховско. Всички бронзови и сребърни съдове от централното погребение бяха отнесени, валяха се само няколко златни пулчета. Там очевидно бяха работили добре информирани иманяри, с високотехнологично оборудване и с контакти за пласиране на „стоката“. Но не мога да кажа, че неорганизираните чичовци, които бучат пръстта с шишове докато не удари на твърдо, са по-малко вредни за науката. Такива златотърсачи изтърбушиха тюрзиса край Копривщица от IV в. пр. Хр. Представете си, бяха местили плочи и камъни по 2.80 м, за да бръкнат за несъществуващото съкровище под стената…“, ядосва се археоложката. Сред най-сладките й победи над иманярите е тази в Маломирово-Златиница. Оттам излязоха златен венец и други разкошни предмети от погребението на тракийски владетел, около което имаше пресни следи от незаконно сондиране.

 

Рисунките по вратата от гробницата край с. Ружица са възстановени

Когато разкопките са планирани, а не спасителни, пък има риск тепърва да предизвикат нездрав интерес. На въпроса случвало ли й се е някога да копае без нежелана „компания“, Даниела Агре се замисля дълго. Накрая се сеща за няколко могили джуджета в Ловешка област – били високи около метър и останали непипнати до 1999-а. Но щом археолозите започнали да копаят, веднага се появили мъже с бинокли на отсрещния баир. И до 2003 г. всяко археологическо лято в района започвало с описание на щетите, нанесени през другите сезони. „По едно време си мислех, че заради Арчар няма да ни приемат в ЕС

После започнах да се надявам, че след като са ни приели, бързо ще се сложи някакъв ред. Че вече няма да ми се налага да търпя унижения като това иманярите да сядат на сгъваеми столчета до обекта и да ни се подиграват, след като полицаите са ги заловили в тунела им отдолу, а съдът ги е пуснал. Само като си спомня как в Северозападна България се купуваше масово земя уж за земеделска работа и после се правеше „реголване“ с момчета, наети за по 40 лв. на ден да вървят с металотърсачи след машините, си казвам – всичко е по-добро от това беззаконие. Да, сега имаме подновен Наказателен кодекс. Но каква полза, ако полицаите пак кажат, че нямат бензин?“ Даниела Агре всъщност не чака някой да й отговори.

Песимистично настроен изглежда и колегата й от Сливенския музей Николай Сираков. Областта е рекордьор с 6 обекта в статистиката на НАИМ за предизвикани от иманяри разкопки миналата година. Пак от този край е и случаят, който показва как археологът може да е третият спечелил, когато иманярите се карат или си завиждат. Преди три години „добронамерен“ сливналия, известен с интереса си към антични предмети, съобщил в музея, че лоши хора копаят за колесници в насипа на могилата в квартал Речница. Когато спасителният екип стигнал до мястото, бронзовите украси отдавна били разфасовани и отнесени, но един изключително ценен железен меч се оказал забравен в суматохата около цветните метали. „Добронамереният“ сменил цвета на лицето си три пъти, а мечът стигнал до витрините на Сливенския музей без други перипетии.

 

„По принцип организираните в структури иманяри гледат да не навлизат в териториите си. Е, понякога възникват конфликти, те може да завършат зле за една или друга групировка. Някои се разпадат, създават се нови, но общото им число се запазва около 30, защото следва логиката на административното деление на страната. Няма големи мафиотски войни на иманярския фронт, но има нещо като феодализъм. Сериозните играчи в бизнеса са си разделили България, северна и южна си имат главни дилъри. Всяка област е със свой „капо зона“ координатор – обяснява археологът Тодор Чобанов, експерт към Върховната касационна прокуратура. – Затова съм доволен, че вече според НК иманярството, укривателството и незаконната търговия с културни ценности се смятат за организирана престъпност. Кодексът е реформиран така, че търговията с металотърсачи, скенери и друга подобна апаратура ще замре. Преди на иманярите често им връщаха уредите, когато нямаше осъдителни присъди. А това е все едно на наркодилъра да му възстановиш химическата лаборатория. Очаквам скоро да се усети и ползата от онази част на НК, според която съдът може да постанови изземване на цялото или на половината имущество на хора, змесени в трафик или хванати във вещно укривателство. Защото българинът не се страхува много от затвора – казва си: „И да вляза, ще го излежа.“ Ще го заболи истински само от мисълта, че му взимат имането. Или апартамента примерно.“

Досега беше трудно да се докаже иманярството – трябваше да хванеш човека над дупката с предметите в ръце, иначе адвокатите го измъкваха, добавя Чобанов. Друг е въпросът защо неработещите текстове в стария кодекс са отлежавали толкова дълго без промяна. Дали защото колекционерите в България са твърде много и част от тях – твърде влиятелни? Археологът не е привърженик на конспиративните теории, но държи да отбележи, че най-важното в момента е да се пресекат каналите към черните складове за антики: ако италианските са в Швейцария, то българските са в Германия. А опитът на прокуратурата показва, че най-ценното минава през границата за период от 24 до 48 часа. „Основната причина „стоката“ от България да заминава скоростно за Мюнхен е, че там никой не може да я конфискува. Германските закони не защитават предмети, които не са част от тяхната история. Така че у нас още в деня на намирането първото ниво продава на второто и веригата се задейства. Ако в момента няма изгодна оферта, се практикува закопаване по дворовете

 

Конски скелет с амуниции, намерени от археолозите след иманярската атака в Бояново, Елховско

Затова някои ценни монети от музейните обири у нас още не са излезли по чуждите сайтове. Опаковали са ги добре, тук някъде трябва да са“, сигурен е Чобанов.

И той има в запас няколко истории от близкото минало, които доказват на какви подвизи са способни играещите в отбора на иманярите. Едната се развива в храма в Кабиюк край Плиска. Местен жител взел да копае и да вади квадри от градежа, защото решил, че под такива големи камъни не може да не е зарито някое съкровище. Трудел се усърдно всяка вечер след работно време, цяла есен и половината от зимата, а камъните все не свършвали. По някое време му направило впечатление, че образуват нещо като коридор, защото вече бил в единия надлъжен зид, но пак не се отказал. Продължил да копае по-упорито и от затворника в „Изкуплението „Шоушенк“, докато следващата чупка на стената го върнала обратно в посоката, от която идвал. „Сигурно пак нямаше да се откаже, но го хванаха. Призна си всичко, размина се без санкции – според мен неправилно, защото беше разрушил доста от квадрите със символи по тях“, вметва Чобанов. Все пак по-добре, отколкото иманяри да бъдат заловени на местопрестъплението от археолози, да се оплачат от насилие при задържането и полицията без малко да арестува невинните, както се случило в Силистра преди няколко лета.

 

Този сезон там ще се копае около Южната крепостна стена, колкото е останало от нея до строежа на новия мол. Сред по-интересните обекти за 2009-а са още римският некропол край Кабиле, локализиран миналата година, тракийският град Хелис близо до Исперих и средновековният Хоталич край Севлиево, праисторическата селищна могила до с. Седлари в община Момчилград, биритуалният (с трупоизгаряне и трупополагане) средновековен некропол край Балчик. В Плиска ще се проучват западната крепостна стена, цитаделата и старото дървено укрепление. В Бургаско започват разкопки на средновековната крепост Русокастро, където цар Иван Александър е спечелил единствената си битка срещу византийския император, макар и с помощта на наемници татари. Известно време атракцията в двора на Бургаския затвор ще е праисторическата могила, която този сезон ще проучва Мирослав Класнаков. От музея в Сандански ще осигурят специалисти за раннохристиянската гробница със стенописи разкрити само отчасти миналата година при строителни работи в града. Другото място в София, на което са планирани разкопки (освен подуянските могили), е в центъра. Очаква се покрай разширението на Националната художествена академия да се стигне до некропола на античния град. Пари със сигурност ще има за Перперикон, Нове, Месамбрия, Сексагинта Приста, Анхиало и още няколко други знакови за археологията места. Въпросът с 30-ината обекта по многострадалната магистрала „Тракия“ обаче е по-сложен. Националната пътна агенция ще изплати едва 36 процента от предвидените 5 446 015 лв. вместо обещаните 70%. За 15 обекта по магистрала „Струма“ и за 4-те по „Марица“ изобщо не се предвиждат пари тази година. Общо издадените от НАИМ разрешителни за разкопки досега са 150 и може би ще стигнат най-много 200, което пак ще е по-малко от миналата година (264).

Националният исторически музей организира разкопки само на едно място, но пък то е 100-процентово защитено от иманяри. „Заради военната база на остров Св. Кирик край Созопол нелегални разкопвачи на практика няма – обяснява директорът на НИМ Божидар Димитров. – Бюджетът ни е свит, дори за фонд работна заплата не достигат 80 000 лв., така че не можем като друга година да отделим от приходи за финансиране на разкопки на 5-6 места. За остров Св. Кирик средствата са осигурени от МРРБ покрай строителството на голям туристически комплекс. Мисля, че там попаднахме на средновековни манастирски постройки, скоро ще имаме новини.“

 

 

И в кризисно време НИМ няма да закъса за металотърсачи

Полицията периодично зарежда музея с конфискуваните при акции, а археолозите нямат нищо против да ги използват при пресяването на пръстта за монети. Това е полезно преливане, съгласява се Божидар Димитров. Само че металотърсачите не са кой знае какво – по правило полицията хваща дребни риби със самоделки. Но тъкмо на тях им светят най-налудничаво очите, когато стане въпрос за имане: „Болни хора са, като комарджиите. Не може да не знаят колко рядко излиза ритон, фила или нещо друго от този калибър. Няма как да забогатееш, полуизтритите монети се купуват по 1 лев. Кански труд кипи залудо! Още като студент четвъртокурсник го усетих на крепостта край с. Равна над Чипровци. Заварихме огромна дупка в скалата със страна 4 на 3 м, която продължаваше надолу поне на 17 м. Слезе човек от екипа с алпинистка стълба и каза, че завива на 13 м встрани. А аз започнах да диктувам за дневника: „В средата на крепостта миньорска шахта…“ До мен един от местните взе да тъпче на място: „Шефе, недей пиши така…“ „Ти ли ще ми кажеш, ти ли знаеш повече?“, надувам се аз. А той: „Не бе, това го изкопахме аз, тъстът и зетят

Защо, питам. Ами кънтяло на кухо…“

Клондайк ряпа да яде, американски златотърсач никога не би надвил наш иманяр. Само кирка, лост и мираж му дайте на българина, а той ще прокопае тунел до другата половина на света. Но вероятно с оглед на последствията в бъдеще все повече ще се убеждава, че е по-добре да го прави в риалити.

 

 

 Искам лиценз за иманяр

„Тука ли дават лицензите за иманяри?“, бодро се интересува в коридорите на Националния археологически институт посетител от Добричко. Потегнат в най-официалния си костюм, човекът стига до и.д. директорката Маргарита Ваклинова. Държи да є връчи лично молбата си за тапия, с която да започне най-после да получава процент от държавата – след 40 г. самоотвержено вадене на „обли камъни и други ценности“. Не се шегува, сериозен е като смъртта.
Случката е отпреди 10 дни и се разпространява под формата на виц или хорър – според темперамента на разказвача. Представяте ли си до какво ниво е стигнала търпимостта към иманярите, щом може да се случи подобно нещо, мърморят археолозите от Тракийска секция. Там са станали като „Спешно отделение“: по цяло лято тичат да спасяват могили.
Миналогодишният отчет на НАИМ отбелязва много малък превес на планираните разкопки (55.3%) над спасителните. От 118-те обекта, проучени аварийно, 33 са заради иманярски разрушения, но и в голяма част от останалите все по някое време се стига до „дублиране“ от по-добре оборудван екип – ако не преди, то след края на разкопките. Все още иманярската мафия разполага с немислима за археолозите апаратура. Геофизичното проучване с машинарии под наем струва скъпо, но за 2008-а този тип изследвания са скочили в сравнение с предишната година – от 18 на 25.
Общините са били водещ източник при финансирането на редовните разкопки миналата година, става ясно още от цифрите, събрани и обработени от Иво Чолаков. Те май наистина се интересуват от културния туризъм. Централно държавата подкрепя по-рядко разкопките, когато не строи магистрали.
Според статистиката за трета поредна година по-голям брой археологически изследвания 142 (53.8%) са осъществени в Южна България. И пак спасителните разкопки са основната причина за дисбаланса покрай големите инфраструктурни проекти и по-малките частни строежи.http://www.temanews.com

Средновековната крепост Лютица

 

 200805024147.jpg 2008050241101.jpg

 

Най-добре запазената с изключително богат културен пласт българска средновековна крепост – една от най-големите в Източните Родопи, известна като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян” и обявена за археологически паметник на културата

Въпреки началния етап на археологическите проучвания се предполага, че калето край обезлюденото с.Рогозино е именно споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX – XVII в.) и архиепископия (XVII – XVIII в.), изиграл важна роля в Българската история особено при царуването на Калоян. Основният градеж е античен и най-вероятно датира още от IV – VI в., като твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се пресел

ват край близките минерални извори и основават село Лъджа. Руините на крепостта заемат площ от 26 дка и имат форма на неправилна елипса, крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град (1 осмостенна, 2 кръгли и 9 правоъгълни). До момента са разкрити цитаделата (вътрешна крепост), донжонът (жилищна кула на управителя), основите на 2 църкви (X в. и XV – XVI в.), некропол с 15 гроба, щернакладенец и останки от древна канализационна система. Сред огромното количество находки от всички периоди – елитарна керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли и др., специален интерес представляват изключително рядката монета на Йоан IV Палеолог, сечена като специална емисия “базилеуси”, и откритата керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура. Разкопките продължават през следващото лято, което прави Лютица особено атрактивна като развиващ се археоложки обект за културен туризъм.

http://www.ivaylovgrad.org Снимки : google.bg

img_5711.JPG

img_5716.JPG

Заключиха в сейф чинията на Ной Израелци дават $60 000 за униката от Черно море

image002.jpgВАРНА. Пазят в сейф чинията на Ной. Уникално откритие, което е от времето на Потопа в Черно море, стои под ключ във Варна, докато бъде признато за археологически обект. Това разказа за „Стандарт“ откривателят на униката проф. Петко Димитров. Съкровището е намерено през 1985 година при експедиция за проучването на древните брегове на Черно море преди 8000 години.
Чинията на Ной е фино изработена от пясъчник, а не от глина, с диаметър от 40 см и поставка на дъното. Древните писмени знаци върху нея все още не са разчетени, тъй като находката все още не е обявена за археологическа ценност. Не мога да кажа защо, дали от незнание или от професионална завист, но все още чинията е непризната, твърди Димитров. Това пречило тя да бъде предадена на някой от музеите и все още е лична собственост. Колекционери вече наддават за находката. Израелци предложили $60 000, за да я купят.
Няма да я дам, трябва да остане в страната ни, категоричен е професорът. Той отказал преди време и на руснаците, които участвали в експедицията. С техен кораб и подводница е проучвано допотопно селище в Палеопровадийския полигон, който е на 65 км навътре в морето и там е намерена чинията на Ной.http://paper.standartnews.com

Голямата могила край село Свирачи

Археологическите проучвания на Голямата могила край село Свирачи дадоха отговор на много въпроси, свързани с антична вила“Армира”,вкл. за произхода на нейните собственици и точната датировка на издигането й. Ситуирането на надгробната могила, начинът на изграждане и намерените при разкопките предмети от бита потвърдиха предположенията на експертите и научно доказаха безспорната връзка между двата обекта. Самата тя е уникален паметник на културно-историческото наследство със своята оригинална каменна конструкция и атрактивен погребален инвентар и дарове с висока архитектурно-художествена и историческа стойност. Античният некропол отстои само на 1 км диагонално на югоизток от вилата и се намира на най-високото място в околността специално избрано да се откроява, с отлична видимост във всички посоки, осигуряващо по-голяма близост до боговете.Той е строен още приживе като могила-мавзолей за един от първите собственици на вила“Армира”, а впоследствие почти век по-късно по неизвестни причини е използван като фамилна гробница и задруг член на този аристократичен тракийски род “Голямата могила” е едно от най-впечатляващите погребални съоръжения в България от римската епоха и пред ставлява внушителен могилен насип с правилна куполообразна форма (60 м диаметър и 18-20 м оригинална височина), стегнат в много здрав пръстен от уникална каменна конструкция – крепида, която пази свещеното пространство от външния свят. Освен култови функции, крепидата е имала и чисто техническо предназначение да поддържа самия насип. В конкретния случай тя не е обикновена каменна ограда, а оригинално творение на древната архитектура, сравнимо по начин на изграждане с амфитеатрите и стадионите в римските градове, затова неотдавна получи статут на самостоятелен археологически паметник на културата с национално значение. Това монументално по своя характер съоръжение – единственото по рода си на Балканите, е сложна стъпаловидна конструкция от големи каменни блокове с дължина до 3,70 м, дъговидно изрязани по външната си страна и свързани един с друг чрез метални скоби, като образуват огромен кръг от прецизно напаснати елементи върху масивна основа. Каменният градеж на могилата е бил частично разрушен още в древността. При археологическите разкопки на и около могилния насип са разкрити неоспорими доказателства за изпълнен тракийски погребален ритуал според езическата религия на траките. Намерени са останки от гроб на знатен тракиец и комплекс от 2 погребални колесници със скелетите на 4 расови коня от 2 впряга и куче (първата четвърт на II в.), както и следи от 2 вторично вкопани гроба – детски в самия могилен насип (III в.) и още един подобен до могилата от мрамор, който е ограбен. Погребението на тракийския аристократ е извършено чрез трупоизгаряне, като останките от кладата са били събрани в центъра на площадка и покрити с керемиди, а недалеч край могилата са били положени и любимите му животни, свързано с вярата в задгробния живот. С множество глинени и стъклени балсамарии той е бил изпратен от своите близки в отвъдното. Гробът съдържа много богат инвентар и дарове от бронзови, мраморни, стъклени и глинени съдове, начупени и полуразрушени от огъня. Специален интерес представляват 2 дървени сандъчета с дребни лични вещи на покойника, едното от които е с изящна украса от бронзови апликации – маски. Особена научна стойност имат намерените 3 миниатюрни фрагмента от тънка златна пластина – част от изгорял красив златен накит, както и малка стъклена камея с Медуза-Горгона – основния образ в декорацията на вила“Армира”. Едната погребална колесница също е била богато украсена с ажурно изработени бронзови и сребърни апликации, чиито останки дават нови сведения за развитието на тракийската религия и изкуство през периода на римското владичество в Тракия. Те са свързани главно с култа към Дионис и то почитан в този край като бог на вечно възраждащата се природа. Понастоящем на терен може да се види от могилния насип с каменната крепида около него, а находките от археологическите разкопки са в процес на консервация и реставрация и се очаква скоро да бъдат изложени в Националния исторически музей в София.

Повече за Голямата могила на : www.villaarmira.org

Източник: http://www.ivaylovgrad.org/

Свещената война за светилището на Сабазий

180px.jpg
Тит Ливий и Дион Касий описват походът на Марк Лициний Крас-проконсул на Македония- в 29 г. пр. н. е. срещу непокорните тракийски племена. Той разбил сердите и медите, опустошил областите на другите племена, а на одрисите, които се подчинявали на Рим, подарил прочутото светилище на Дионис, което дотогава било в ръцете на бесите. Но въоръжената съпротива на бесите не била ликвидирана. Избухналото второ въстание, наподобявало по своята сила и обхват природна стихия. Една от основните причини за въстанието несъмнено е била желанието на бесите да си върнат свещеното място, затова и за тях тази война е била Свещена. Отначало бунтът избухнал на територията на бесите и се предвождало от Вологез, (изключително интересен, а и показателен е фактът, който отбелязахме в Топонимия, че две местности около селата Орехово и Павелско, намиращи се в Родопската Света гора, се наричат Вологи, а близо до с. Руен- Волонго) главният жрец на бог Дионис, а светилището на Дионис/Сабазий се превърнало в негов организационен център. Въстанието траяло от 16 – 11 г.пр.н.е. и обхванало не само земите на бесите, но се разпростряло и върху територията на съседните племена, та дори и в земите на одрисите. То било действително масово народно въстание, независимо че в подбудите за избухването му немалка роля играел и религиозният фанатизъм. По време на въстанието Раскупорис II, тогавашният цар на сапеите, който заедно със своя настойник и чичо Реметалк I придобил от император Август през 16 г.пр.н.е. и властта над бесите, паднал убит от тях по време на боевете, които се водели за завладяването на тяхното светилище, а Реметалк, без да помисли да се съпротивлява, избягал на Тракийския Херсонес при римляните. Войските на тези двама римски агенти, макар въоръжени и обучавани по римски образец, преминали на страната на въстаниците. Римските войски в Македония се оказали недостатъчни и бил изпратен Луций Калпурний Пизон с многобройна армия. След продължителни и напрегнати сражения римските завоеватели в петата година от избухването на въстанието успели да го удавят в огън и кръв.http://belintash.com

belintas-151.JPG

236px-view-to-belintash.JPG

place_466.jpg

Три уникални колекции от монети представят в Регионалния исторически музей в Шумен

2b76123f117abc989fd47b67a01f56f9.jpgТри уникални колекции от монети могат да се видят в зала „Съкровищница” на Регионален исторически музей-Шумен. Това каза за радио „Фокус”-Шумен Мария Георгиева, връзки с обществеността на културния институт. Нумизматичната колекция, изградена на основата на дарението на д-р Васил Хараланов, е най-стойностната в страната. Почти няма известна в науката монета, която да не присъства в тази колекция – от най-ранните домонетни форми до монетите, които са циркулирали в Турската империя. Втората много ценна колекция от средновековни български монети е дарена от Ангел Радушев – наследник на стар шуменски род. Тя съдържа монетите, сечени от българските владетели. Третата колекция се нарича „Златните монети на шуменския музей”. Тя започва с първите известни златни монети, сечени по света, до последните юбилейни монети, издадени от Българска народна банка.
В зала „Съкровищница” са представени и над 200 печата. Сфрагистичната колекция на шуменския музей е най-богатата в страната. Сбирката от оловни печати продължава да се събира и затова вече два пъти експозицията се обновява. Сред най-ценното в колекция са и четири матрици за печати.http://www.focus-news.net

Нумизмат сече фалшиви монети, не се различават от истинските

Той е на 72 години и се казва Илия Желязов. Живее в Димитровград и има страхотна колекция от антични монети. Само, че не са истински. Два пъти го окрадоха и Илия Желязов не иска повече да рискува. Затова в дома си държи само копия на най-ценните монети от Древна Елада, стара Тракия и Рим.

От няколко години се специализира и в сеченето на копия на най-ценните антични монети, които малко хора могат да различат от истинските.
Преди време в Хасково живееше най-добрият в целия свят фалшификатор на антични монети Славей Димитров. Въпреки че снимката му беше публикувана във всички каталози на световно известните нумизмати с предупреждението колекционерите да се пазят от него, никой не можа да го осъди, тъй като на всички фалшиви монети поставяше своя личен знак.
От известно време Славей Димитров живее в чижбина, а занаята му е наследил Илия Желязов, но изработва монети само за себе си. Не работи по поръчка и не продава това, което е направил. В свободното си време пише поезия и проза, вече е издал 15 авторски книги.
Репортер на БЛИЦ се срещна с и разговаря с него. Той не пожела да разкрие тайната на фалшифицирането на монетите, но все пак открехна малко от занаята.

– Кажи как успя да се научиш на този занаят?
– Човек, когато иска страшно много да научи нещо, го научава.
– Ще разкриеш ли малко от кухнята на фалшификатора?
– Познавах се със Славей Димитров и брат му. Нещичко научих от тях, другото сам постигнах. Ще отворя една скоба и ще кажа, че навремето Славей й брат му направиха уникален меч със скъпоценни камъни и го подариха на Тодор Живков при едно от гостуването му в Хасково. После не го видяхме в музея с подаръците на Тато, изчезна някъде. Но едва ли имаше друг подобен меч. Аз какво правя – кълцам някоя и друга монетка.
– По какъв начин?
– В древността основните методи за правене на монети са били два – чрез леене на метала и чрез пресоване. Първият бил по-лесен, но при него се получавали повече дефекти – шупли и релефи. При другия релефите на образите се изработвали и от двата края на пресата и вътре се слагал металът – сребро, злато или бронз. Аз правя моите антични монети по подобен начин, но не работя нито със злато, нито със сребро. Това са скъпи за мен метали. Използвам кадмий, бисмут и калай. И трите метала имат своето значение при правенето на монетата – единият придава блясъка, другия цвета, а третият прави така, че тя да изглежда като истинска. Майсторлъкът е в пропорциите и в последователността на поставянето на металите. Това си е моята тайна, не съм я издал на никого, нито имам намерение да я споделя.
-Ще разкажеш ли някаква иманярска история?
– Преди няколко години иманяри от Димитровград и Хасково решили да измамят един англичанин, като му казали, че някъде в района на село Каснаково има цяло гърне с антични монети, но трябва да се търсят с металотърсач, а те нямат такъв. Англичанинът се вързал и пристигнал в Хасково с металотърсача. През това време известният в целия свят фалшификатор на антични монети Славей Димитров и брат му насекли цяло гърне с “уникални” монети и го заровили в посоченото землище. Иманярите направили така, че всичко – и гърнето, и мястото и монетите да изглеждат като истински. Те тръгнали с англичанина и три дни и три нощи обикаляли из землището на Каснаково и най-после открили съкровището. Платил си скъпо и прескъпо англичанина и си отишъл по живо по здраво. Чак когато дал монетите за изследване в музея в Лондон, разбрал, че са го измамили. /БЛИЦ

Източник: Агенция БЛИЦ
Менте на Абдера със произход България
2a.jpg
Менте на Статер, централна Гърциоя с произход България, тип “ Славей Студио – Хасково, България
110.jpg
Менте на Амфиполис, Тетрадрахма, произход България, тип : Студио Димитровград“

normal_41.JPG

Източник Снимнки: http://www.forumancientcoins.com/

Да глътнеш пръстени за 800 000 евро

Да глътнеш пръстени за 800 000 евро © снимкa: БГНЕС  

Три пръстена на обща стойност 800 000 евро ускориха храносмилането на жена, която ги глътна, за да ги открадне от изложение на луксозни артикули в испанския град Валенсия, съобщава в. „Ел мундо“, цитиран от БГНЕС.

Зорката охрана на изложението обаче бързо констатирала липсата на пръстените от злато и диаманти и успяла да залови престъпната група от трима мъже и две жени, преди те да избягат от местопрестъплението. При преглед с ехограф в местна болницата лекарите открили скъпите бижута в стомаха на една от жените.

След като бързо напуснали храносмилателната й система с помощта на съответни медикаменти, пръстените отново заели своето място на щанда и очакват някой да прояви интерес и да ги вземе срещу заплащане.

http://dariknews.bg

Откриха сърцето на Волжка България

20090624_0041_330x260.jpg

Местоположението му е засечено със сателит

Учени от руския град Самара разкриха къде се е намирал ханският дворец в столицата на древната държава Волжка България, предаде ИТАР-ТАСС. Откритието е било направено благодарение на данни, получени от спътника за дистанционно сондиране на Земята „Ресурс-ДК1”.
Според генералния конструктор на ракетно-космическия център в Самара Равил Ахметов е твърде вероятно местонахождението на двореца, което бе загадка за археолозите в продължение на дълги години, най-сетне да е открито. По думите на Ахметов руските учени са успели да засекат двореца в археологическия резерват Древен Булгар с помощта на специални методи на дешифриране на данните от спътника.
Предстои информацията да бъде предадена на археолозите за потвърждаване чрез разкопки.
Волжка България е съществувала в средното Поволжие и басейна на река Кама в периода 9-14 век. Територията на древния град Булгар, който е бил столица на държавата в продължение на няколко века, е обявена за държавен историко-архитектурен музей-резерват и там ежегодно се извършват археологически разкопки. При разкопките са открити жилища, занаятчийски работилници, хидротехнически съоръжения, бани, мавзолей, християнски храм, ханско съдилище и други сгради, отбелязва агенцията.

http://www.novinar.net

Замък на тракийски владетел разкри Даниела Агре.

image_160885_5.jpgДаниела Агре разказва, че скалата е била нарочно издялана, за да легнат на нея гранитните блокове на градежа.

Близо 1400 г. преди в Западна Европа да се появят първите замъци, един тракийски владетел си построява дом-крепост. Вдига го сред дъбрава на труднодостъпен рид в Средна гора между днешните Копривщица и Стрелча. Сега местността я наричат Смиловене.

Укрепената резиденция е с площ над 200 кв.м и е на поне 2 етажа. Строена е през втората четвърт или средата на IV век пр. Хр.

„Това е много сложно и изключително скъпо съоръжение. Собственикът му трябва да е имал огромни средства и голяма власт, с които да мотивира хората да му го издигнат. А архитектът, който го е планирал, явно е бил виртуоз“, казва археоложката от НАИМ към БАН Даниела Агре, която проучва обекта вече трети сезон.

Древногръцкият военачалник Ксенофонт първи съобщава за обичая на тракийските владетели да си строят укрепени дворци насред гората в планина. Нарича ги тюрзиси. Владетелите строили по няколко и отсядали в тях, докато обикаляли обширните си територии.

Досега у нас са открити 3 тюрзиса. Освен този над Стрелча Даниела Агре разкопава още един близо до с. Синеморец, но той е малко по-късен и е доста по-различен. Третият е проучен частично. Така че как е изглеждал характерният само за тракийските владетели тюрзис, може да се разбере в голяма степен единствено от разкопките в Смиловене.

„Това е най-масивният замък, откриван досега в България. На места укрепителната му стена е запазена до 6 метра височина. Зидовете й са дебели между 2,8 и 3 метра и са с 2 лица от много фино обработени гранитни блокове. Пълнежът между лицата е от ломени камъни, примесени с кал. Приложена е изключителна техника за оформянето на ръбовете на блоковете – те са така изпилени, че да пасват идеално. Всички редове са нивелирани домилиметър, при положение че теренът има сериозна денивелация. Градежът е сух. Гранитът за лицата на укреплението е местен, а къщата е строена от жълт пясъчник, какъвто в района няма. Носен е от най-малко 10 км.

Вътрешното разпределение на жилището много напомня на днешните копривщенски къщи – вторият етаж стъпва на дебелите зидове на първия. Но не може да се говори за приемственост в архитектурната традиция – съвпадението е на основата на функционалността. На първото ниво е имало широко отворено помещение, зад него друго, ползвано по-скоро за складиране на продукти. В него открихме отломки от големи съдове за зърно и течни храни. Двураменно каменно стълбище с площадка води към второто ниво, където вероятно помещенията са били повече. Масивни греди, обмазани с глина, са разделяли етажите. Сградата е имала двускатен покрив с дълга стряха. Дъждовната вода, която се е стичала по нея, се е събирала и отвеждала в нарочно вдълбан в гранитния блок дълбок улей. Той нарочно е издаден пред фасадата, за да отвежда водата далече от основите, та да не ги подкопава.

Вероятно входът е бил от юг или югозапад. Още не сме попаднали на него. Но открихме каменен блок с надпис на старогръцки.

Ясно се разчита ИТАМ. Ако отпред е имало още две букви, може да е име. Но е много вероятно това да е краят на пожелателен текст в смисъл „собственикът да благоденства“. Каменният блок с надписа е бил поставен като фронтон на входа на къщата.

Масивността и импозантността на градежа са нарочно търсени. Те са проява на помпозност и заявка за големи възможности. Целта е дворецът да впечатлява и да всява респект“, разказва Даниела Агре.

Зам.-ръководителят на екипа Деян Дичев е впечатлен от фортификацията. „Тюрзисът е разположен на скален език, защитен от едната страна от дерето на реката, а от другата – от сипей. От две страни в гранитната скала, на която стъпва градежът, е издълбан ров. Така хем е осигуряван камък за стените, хем е подсилена фортификацията. От север има още една каменна стена. В затвореното пространство между двете сигурно са били стопанските сгради и оборите“, обяснява Дичев.

Според геодезиста инж. Атанас Каменаров, който е с екипа от началото на проучванията, тюрзисът е правен по проект, в който са предвидени и най-малките подробности: „Имало е предварителен план на обекта и той е бил изграждан по него. Дори канализацията е била предварително заложена в този проект. А такъв масивен градеж аз досега не съм виждал сред откритите в Българияот който и да е период. От техническа гледна точка такава дебела и здрава стена предполага висок градеж. Сградата е правена с много професионализъм и мерак, за да издържи векове.“

Но се случва така, че тюрзисът е обитаван съвсем кратко от този, който платил за изграждането му. Че собственикът му почти не е живял там, археолозите съдят по малкото количество висококачествена битова керамика, което се открива на обекта. Според Агре явно собственикът не е успял да му се порадва.

„Като се имапредвид, че всеки знатен трак е бил и воин, най-вероятно е загинал в битка. По времето, когато е строен тюрзисът, Филип Македонски предприема няколко похода по днешните български земи. Съвсем не е изключено да е паднал в сраженията с него. Почти не е вероятно да е станал жертва на местен конкурент, защото тракийските владетели се обединяват срещу Филип, временно загърбвайки враждите помежду си“, разказва археоложката.

Според нея семейството на владетеля напуска тюрзиса след смъртта му: „Неговият наследник не е продължил да живее на това място. Чак до римската епоха няма следи то да е обитавано.“

Кой обаче е този човек?

Даниела Агре смята, че знае отговора. Тръгва към него още през 1976 г.

Тогава е в екипа на археолога Георги Китов, който открива в близката до Стрелча Жаба могила импозантна куполна гробница. Гробната камера е ограбена още в древността. Намерени са съвсем малко костни останки от положения в нея. Но пред входа археолозите откриват пребогати погребални дарове -елитен ездитен кон, четирикола колесница с 4 впрегатни коня, сбруя със сребърни апликации, луксозни съдове, каменен барелеф на лъв.

„Гробницата в Жаба могила е от най-интересните, строени през IV век пр. Хр.. Още при откриването й с колегите започнахме да се питаме къде ли е живял човекът, положен в нея. Точно 30 г. след откритията в Жаба могила започнахме разкопките край Копривщица и, ето – смятам, че се трупат все повече потвърждения на хипотезата, че тюрзисът е домът на погребания в Жаба могила.

Укрепената резиденция и гробницата са строени по едно и също време в IV в. пр. Хр. Обработката на каменните блокове е еднаква, технологията на градежа – също“, въодушевена е Даниела Агре. Според нея собственикът на двете съоръжения е местен владетел в голямото царство на одрисите, което по онова време е в разцвета си (около 350 г.пр. Хр.). Владял е огромни територии в тази част на Средна гора – вероятно чак докъмСтаросел. Осигурявал е хора за армията на Одриското царство.

Имал е и собствена гвардия. В двореца е живял със семейството си, в съседство са били жилищата на най-приближените му. Село на около 3 км от тюрзиса е имало задължението да ги обслужва. Може би богатството, което е натрупал, е свързано с рудодобива – в района има много рудници, експлоатирани през онази епоха. Контролирал е дърводобива и земеделието в района. А минаващата през равнината река Медедере е златоносна.

Със смъртта на владетеля и напускането на неговото семейство животът в тюрзиса прекъсва чак до II век сл. Хр. Градежът обаче се държи. Къщата, все още доста добре запазена, е използвана пак като частна резиденция. В продължение на поне 150 г. на мястото кипи живот. Даже някой от обитателите загубва спестяванията си в сребърни монети.

Археолозите са открили доста на едно място. От римската епоха са.

През IV в. сл. Хр. (по времето на Константин Велики) там се заселват явно доста по-бедни хора. Те използват оцелелите масивни стени да строят заслони, докато мият злато в река Медедере. Екипът на Даниела Агре попада на характерните за златодобива съдове от онова време. Вече три лета археолозите водят битка с жегата и пораженията, нанесени от иманярите, за да излезе на бял свят най-големият тракийски замък, откриван досега у нас. Да се стигне до обекта, е истинско приключение. Ако все пак е възможно, то е благодарение на пътя и джипката, подарени от „Геотехмин“ АД и „Елаците мед“. Компаниите изцяло осигуряват средствата за проучванията. Голяма е помощта и на Искра Шипева – шеф на Дирекцията на музеите в Копривщица, и на целия й колектив, които даже работят на обекта. Здраво рамо дава и кметът на община Копривщица Любомир Цеков. Сега на археолозите им предстои следващата битка – да намерят пари за инфраструктурата, реставрацията и консервацията на обекта. Екипът даже мечтае за пълната му реконструкция.

На ход е държавата.http://www.24chasa.bg/

Нумизматика, филателия, археология и история