Защитен: Монетите от типа “ Войник пронизва паднал вражески Конник “

Автор: Камен Колев

Това е един монетен тип който е изключително често срещан по нашите земи. Много хора ги определят по звучното име “костаци” без да знаят винаги към кой точно император принадлежи дадената монета, като с това се опитват да изкажат мнение за монета, без никаква стойност, на владетел от Константиновата династия. Това също не е съвсем така, защо ще видим по-нататък.

Монетният тип на “Войник пронизващ паднал вражески конник” е въведена от Констанции II един път с цел да смени старите изображения върху вече често употребяваните номинали Бронз от 1 до 4, и естествено като ново лице на монетите вложени в обръщение след направената от него реформа през 348. Тази реформа предвижда замяната на всички стари типове Бронз 1-4 със един съвсем нов – Центионалис и неговият производен Половин центионалис. Те имат няколко вида изображения на реверса, като едно от тях е именно споменатото, но общото е че при всички видове изображения стой легенда на надписа “FEL TEMP REPARATIO

Реформата на Констанции има два основни периода, първи от 348 до 354 и втори от 354 до 361 (до краят на управлението му). За първият период е особено характерно спазването на теглата и номиналите на Центионалис и половин центионалис, като първият е с размери колкото старият Бронз 2 (около 23-25 мм) а половинката със размер близък до средното между Бронз 3 и 4 т.е около 17 мм. За вторият период вече имаме едно типично намаляне на теглата, както и диаметрите и качеството на монетите. Центионалис вече се среща със диаметър Близък до старият Бронз 3 (около 17-19 мм) а половин центионалис дори до размери принадлежащи на Бронз 4 (около 14 мм).

Сега да спрем на монетата като цяло:

Л: D.N. CONSTANTIUS P.F.AVG Бюст надясно с диадема облечен с броня

Оп: FEL TEMP REPARATIO Войник върви наляво пронизва паднал вражески конник

Надписът на аверса е еднотипен за всички центионалиси като понякога се срещат някой типове сгрешени надписи, а е и възможно Бюстът да е ориентиран наляво, като вариантът с бюст наляво е по-ценен и доста по-рядко срещан. Каква обаче е символиката на реверса? Потова време римската империя се опитва да се стабилизира от множеството вражески нападения, битки и загуби на територии. На римските граждани им е необходима стабилност, като Констанции решава че по този начин ще покаже превъзходството на своята армия над варварите. За нещастие монетната реформа не е толкова сполучлива колкото трябва да бъде и скоро Рим отново изпитва сериозни финансови проблеми.

Този монетен тип се използва от още няколко императори, като монетите на Констанции имат най-голяма циркулация и тираж най-вече заради продължителното управление и голямото количество монетни дворове. Отбелязани са повече от 20 монетни двора, много често с по 4 официни, като понякога дори с 5. Надписа определящ монетният двор е даден на реверса по изображението отделен с черта.

Сега да спрем на другите вариант. Такива монети освен Констанции секат още брат му който е съуправител Констанс ( 348-350 ) и Констанции Галски братовчед на Констанции II (351-354) като Caesar. И при двамата монетите са доста по-редки отколкото обикновените на Констанции най-вече заради по-краткият период управление, както и определеното количество монетни дворове отсичащи техните емисии.

Сега ще обърнем внимание на цените. В зависимост от запазеноста, понякога от монетният двор, изображението, или императора, цените варират. Те разбира се са различни и за аукционите по света и за България като се различават в няколко пъти. За Констанции 2-ри цените по аукцион са около 25-40 долара, като по ценни са емисии на по редки монетни дворове, като Лондон и др. При Констанс цените по аукцион са около 40-60 долара без значение монетният двор, а при Констанции Галски цените започват от 60 долара и стигат до 100 дори за много добре запазена монета. За България естествено всеобщото мнение че това са най-обикновени и изтъркани безполезни “ костаци “ налагат цени от 0.50 до максимум 5 лева за запазена монета като много малко хора са готови да дадат такава цена. Все пак ако успеете да убедите купувача че наистина продавате ценна монетка на Констанции Галски и той я хареса е възможно да вземете до 10 лева.

Също така важен е въпроса и за съществуването на така наречените “варваризати”. Както всички други широко циркулирали номинални емисии, който ще обсъдим в продълженията на този материал и при този монетен тип съществуването на монети принадлежащи към монетосеченето на варварски племена, който се опитват да заместят оригиналните с монети тяхно производство който да задоволят нуждите на вътрешният си пазар , а не рядко и да търгуват с други племена. Има няколко типа който имитират монетният тип вложен от Констанции, като те са предмет на определен кръг хора който се занимават единствено и само с тяхното определяне, а племената имитиращи този монетен тип са доста. При варваризатите цените отново са по-високи отколкото на тези на стандартните монети на Констанции II. За съжаление точното им определяне е доста трудно тъй като има и такива който са оригинална римска продукция, но с малко по-груба стилистика принадлежащи към края на вторият период (354-361г). Все пак част от варваризатите са доста по-груби със много по неразбираеми или със съвсем други надписи, понякога, някой от варварските владетели на племена използват своето изображение и надпис, което ги прави по лесно различими и приобщени към част на варваризатите. Цената им в България обикновено е както на обикновенните монети на Констанции II, но ако се докаже тяхното определяне към определено варварско племе, цената по западен аукцион, е възможно да стигне или дори ако запазеноста е по-голяма да надхвърли цената на монетите сечени от Констанции Галски тоест около и над 100-120 Долара.

В заключение ще добавим и снимки на някой от монетите за който стана въпрос в горният текст.

1. Монета на Констанции Галски с монетен двор на Александрия, продадена на аукцион в края на 2008 за 130 Евро в качество EF:

Констанции Галски

2. Монета на Констанс 348-350 с монетен двор на Сисция, продадена на аукцион ноември 2008 за 90 Евро, качество VF +

 

 

3. Монета на Юлиан Апостат като Caesar 355-361, с монетен двор на Сисция, продадена на аукцион през ноември 2008 за 60 Евро, качество F:

 

 

4. Монета на Констанции II 1-ви период, 348-354, с монетен двор Константинопол, преодадена на аукцион за 80 Евро, качество XF

5. Монета на Констанции II 1-ви период, 348-354, с монетен двор Аквилея, преодадена на аукцион за 40 Евро, качество XF

 

 

6.Варварска имитация на центионалис на Магнентус, въпреки че той не сече този монетен тип(приписвана на остроготи):

 

 

Всички снимки са от : http://www.coinarchives.com

Откриване на раздела “Нумизматика”

Със следващата статия откриваме раздела за „Нумизматика“ Това е първата от няколко статии, който ще бъдат във връзка със най-често срещаните в българските земи монети, техните типове, варианти, примерни цени и др.

Продължете да четете Откриване на раздела “Нумизматика”

9 са най-търсените съкровища у нас .

Между 9 и 70 тона злато тежи средностатистическото българско имане


Девет са най-издирваните от иманяри златни съкровища в България. Това твърди изследователят Владимир Бонев, който подготвя книга за тайните съкровища – истински, или легендарни. Деветте съкровища, по които иманярите у нас от векове въздишат са: на Цар Иван Асен; на Осман паша; на Сюлейман паша; на Шакир паша; на Велко войвода; на Чавдар войвода; на Сидер войвода; на Лукан войвода; на Вълчан войвода. Разбира се, това са само най-известните, иначе ако слушаш всички слухове и легенди, ще се окаже, че на всеки българин се падат поне по десет тона злато, разказва историкът. Книгата си той ще илюстрира с десетките карти на иманета, които притежава, или е снимал.

Първо – ако някой е заровил съкровище, той не би оставил карта, разяснява той. При мен през ден идват иманяри, които ме убеждават, че имат карти и по тях ще намерят заровени антики или злато. Синдромът е описан още от Иван Хаджийски в „Психология на иманярството“. Няма човек, който може да се похвали, че е намерил съкровище по карта, убеден е Бонев. Ако някой намира имане, това става случайно. Но иманярите са болни, заблудени хора, на които не може да се каже да спрат. Самият той не е иманяр, твърди, че темата го интересува повече като историк, защото понякога в легендите, макар и дълбоко има заровено зрънце истина. 5-6 хиляди българи копаят постоянно за заровени съкровища, пресметнал е грубо Владимир Бонев.

Броят на търсачите на злато и антики,

които периодично ровят вероятно е около 300 000. Има села в близост до тракийски гробници или други антични останки, в които буквално всички копат, убеден е историкът. Според него иманярите разкопават най-много остатъци от старинни крепостни калета, градища, и тракийски могили. Търсачите на съкровища твърдят, че има заровени над 100 иманета из различни кътчета на страната, които периодично се навестяват и разравят от тях. Десетки карти на скрито злато се препродават между тях, но досега историците и археолозите са единодушни, че ако някой открие съкровище то е случайно, а картите са въпрос на добър бизнес. Корените на иманярството у нас са на по-малко от век, убеден е Владимир Бонев.

Според него треската за злато у нас пламва през 1922-1923 г., когато стотици българи започнали да търсят заровени съкровища. Горе-долу оттогава датира и най-старата публикация по тази тема, която съм открил – тя е от село Колачево, Чирпанско, където почнали да изравят много злато на място на римска златна мина, разказва Бонев. Силно запалени да намерят скъпоценности били хората във Фердинандова околия, днес Монтанско. През двайсетте на миналия век стражари и археолози отиват в дома на Коце Анчов в с. Мала Кутловица – квартал на Монтана, и намират в двора на къщата му надгробна мраморна плоча, висока над 1 м. Селянинът обяснил, че

я открил случайно

в местността Издермеца.

По-късно Коце се похвалил на свой братовчед, че бил намерил и старинни монети. Така обеднелите хора в района се запалили по иманярството. Стремежът към бързо забогатяване се пренесъл и в Ломско. Според легендите едно от най-големите скривалища, в които римляните криели съкровищата, се намира на Белоградчишките скали. Още преди векове там имало крепост с тайно подземие, а входът й издълбан в скалите и е затрупан с камъни. Оттогава легендите за тонове злато се множат лавинообразно и понякога дори за историк е трудно да прецени дали става въпрос за старо предание или за измислица, която се е родила в нечия глава, признава Бонев. Миналото лято например беше на мода историята за кървавото богатство на поп Мартин – стотици се юрнаха да го търсят.

Според преданията някъде в катакомбите на скалите над река Русенски Лом са скрити 4 тона злато. Най-запалените търсачи обикаляха пещерите в местността Грамовица между селата Иваново и Кошов. Друга популярна легенда разказва, че в Трапезица във Велико Търново била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Входът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена.

Царят заповядал да се срине монетарницата.

На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман… Повечето от легендите са измислени и неверни, но подхранват иманярските страсти, убеден е Владимир Бонев. Според него 90 на сто от картите, които се разпространяват сред иманярите, са фалшиви. Защо ги правят ли? Защото винаги ще се намери някои кандидат Индиана Джоунс да даде сума пари за такава карта. Без да си зададе въпроса след като е автентична и води до тонове злато, защо собственикът й просто не отиде и си прибере съкровището.

Оказва се, че не само българи са заразени от иманярската треска. Гърци редовно прескачали у нас да търсят иманета. А последният случай, който доби популярност бе, когато петима иманяри от Одрин обявиха в тяхната преса, че са открили първите следи на съкровище, за което се предполага, че съдържа около 300 тона злато, спомня си Бонев. Иманярите открили съкровището по карта, получена от България. Според в. „Миллиет“ ставало дума за 30 тона от скъпия метал. На мястото на разкопките се е намирал монетен двор на Османската империя. Изданието твърди, че съкровището е било заровено по време на Балканската война, за да не попадне в ръцете на българите, които окупирали Одрин. Картата, в която се посочвало точното място на заритото съкровище, попаднала в ръцете на българска туркиня. Съкровището е на стойност около 3 милиарда долара.

Пошумя се малко във вестниците

и с това си остана, продължава Бонев и цитира какво каза по този повод тогава проф. Божидар Димитров: Нашенци никога не са стигали повече от 70 тона Това са такива легенди, които се появяват особено при промяна на времето, когато лудите хора се активизират. Аз имам по трима на ден, които знаят къде какво количество злато има и искат да ми го покажат. Те обикновено казват, че е от 9 тона до 70 тона. И за това свалям шапка на турските иманяри; голяма нация, големи мечти. Аз не знам колко е златният резерв на Турция, но знам че е по-малко от 300 тона. На България е 35 тона, като злато не сме продавали от 1919 г. Горе-долу колкото едно единствено средностатистическо съкровище.

http://www.chudesa.net

Съкровището на хан Кубрат е сред най-ценните в света.

Джоел Леви проследява в луксозния том “Атлас на изгубените съкровища” (изд. „Рива“) историите на приказни богатства и митични артефакти, подлудявали авантюристи и иманяри по цял свят. Той разказва не само за най-прочутите находки от благородни метали, но и за безценни предмети, които имат научна и технологична стойност. Такива са механизмът от Антикитера и багдадската батерия, шахматните фигури от остров Луис или взривените от талибаните каменни статуи на Буда…
И все пак най-любопитните раздели са свързани с историята на намирането, а често и с преминаването от ръка на ръка на предмети от злато, сребро, украсени със скъпоценни камъни, които най-добре илюстрират представата на хората за това що е съкровище. Сред тях попадат  над 20 000 златни накита, открити в Северен Афганистан.
Съкровището на Оксус днес едва ли би било събрано в Британския музей. Разбойници го задигат от истинските му притежатели през 1880 г. Британски офицер ги догонва, успява да прибере накитите и да ги върне на окрадените. Те му подаряват гривна, а тя събужда възхищение и британците изкупуват останалите накити. Непо-малко интригуващи са историите на съкровищата от Милдънхол, Хоксън и Куеърдейл, румънското национално съкровище…
Специално внимание е отделено на царските съкровища,sakrovishte повечето от които са гробни дарове. Започва се с предметите от гробницата на Тутанкамон, със съкровището на цар Приам, с маската на Агамемнон.
За нас, българите, ценни са страниците, посветени на откриването на златните и сребърните предмети на хан Кубрат, намеренипрез 1912 г. в Малая Перешчепина. Това съкровище се пази в Ермитажа.
Авторът сладкодумно разнищва мистериите около имането на Монтесума, Светия Граал, на Чингис хан, шахтата Мъни Пит на Оук Айланд и т. н. Той е разделилкнигата си на няколко части, защото има любопитни описания на артефакти, за които само се носят легенди. Те са илюстрирани с примерни възстановки на уникатите.

http://kliuki.bg

Храмът на Артемида бил първата банка.


Морето вече не мие крепостните стени на Ефес, а е на цели 5 километра от руините на древния град

За разлика от египетските пирамиди останалите чудеса на древния свят не устояли на разрушителната сила на времето. От храма на Артемида край Ефес е останала една-единствена изправена колона и още една, пречупена. Въпреки това туристите не пропускат да се снимат пред руините на едно от древните чудеса на света  Храмът бил толкова впечатляващ, че привличал поклонници от близо и далеч. Построен бил върху блато, а за да не потъне, като основа служели животински кожи. Много бързо служителите в него забогатели и започнали да раздават заеми на частни лица и дори на държави. Артемида била почитана не само като покровителка на лова, но и като богиня на плодородието, и е изобразявана с много гърди. Храмът й се смятал за неприкосновено място и всеки, който се скриел зад стените му, бил защитен от гнева на владетелите. През 356 година преди Христа храмът бил подпален от жадния за слава на всяка цена обущар Херострат. За да впише името си в историята, той решил да разруши едно от чудесата на древния свят. Според историка Плутарх богинята Артемида не спасила горящия си дом, защото същата вечер се родил най-великият й син – Александър Македонски. Дълго време храмът се строял наново. Александър Македонски пожелал да даде пари за издигането му, ако му напишат паметна колона. Гордите ефесиани обаче отказали с довод, който да не го обиди – че не може бог да строи дом на друг бог. Храмът отново бил разрушен от готите.

http://paper.standartnews.com/bg/

Откриха библиотеката на цар Иван Шишман.

 

Проф. Овчаров показва сребърния обков, на който ясно се вижда думата „архонт“.

Част от масивен сребърен обков с позлата и бронзова закопчалка за ръкописна книга откриха в двора на великотърновската църква „Св. Петър и Павел“ археолозите проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев. Обковът е от предната страна на книгата, върху която обикновено в Средновековието са били изобразявани различни сцени. Много от книгите през Средновековието са достигали големина до 1 метър и не е изключено откритият обков да е именно от такава книга.

Според проф. Овчаров на целия обков е имало изображение на един от архангелите, най-вероятно Михаил. На откритата малка част се вижда част от нимб, думата „архонт“ и надпис на гръцки. При изработката на обкова са били използвани всички видове познати по онова време златарски техники – ажури около нимбовете, изчуквания, точкувания, като всичко е правено на ръка с изключителна прецизност. Първоначалната експертиза сочи, че книгата е от края на 14-и и началото на 15-и век, когато е най-големият разцвет на Търновската митрополия.

Втората находка представлява бронзова закопчалка за много голяма книга. Двата предмета са били открити на около 30 см един от друг на 20 см дълбочина.

Книгите от личните библиотеки на цар Иван Шишман са скрити в църквата в последните дни на Второто българско царство. Проф. Овчаров обясни, че в началото на 19-и век при ремонт на църквата „Св. Петър и Павел“ в зазидано помещение била открита голяма библиотека от средновековни ръкописни книги. Според сведения на очевидци тогавашният търновски митрополит Иларион Критски наредил част от книгите да бъдат използвани като подпалки при варенето на гюлова ракия, а останалите да бъдат заровени в земята.

http://www.monitor.bg

За келтите в Тракия.

През януари 1931 г. трима жители на свиленградското с.Мезек отишли да копаят край могилата Малтепе („могилата на имането“) и скоро се натъкнали на входа на гробница. Извикали кмета и учителя, взели фенери и още същия ден изнесли от могилата бронзови съдове, оръжие, златни накити. Дни по-късно новината стигнала до София и от музея изпратили археолозите Богдан Филов и Иван Велков, които веднага оценили значението на гробницата – най-голямата открита дотогава, при това неограбена. Междувременно успели да съберат намерените предмети – с някои малки липси, разбира се.
Сред находките имало няколко бронзови предмета, чието предназначение Филов – иначе голям познавач на гръцките и римските древности – не успял да определи. Едва по-късно немски археолог ги идентифицирал като части от келтска колесница. Според разказите на селяните в гробницата наистина имало много кости от коне. Само че какво прави келтска колесница насред Тракия? Кога по нашите земи са живели келти?

Отговор на тези въпроси дават античните историци. Страбон разказва, че когато Александър Велики бил на поход срещу трибалите (в днешна Северозападна България), при него дошли келтски пратеници. Царят ги попитал „от какво се страхуват най-много – надявайки се да кажат, че от него, – а те му отвърнали, че не се боят от никого, освен да не би небето да падне върху им“.
Това е първата известна поява на келти в тракийските земи. Не е изключено една златна торква, открита на брега на Дунава, да е била свидетел на тази среща. Днес тя се пази в Археологическия музей в София. Такива накити са известни от същинските келтски земи в Европа и ако се вярва на разказите, благородните воини влизали в битка голи, само със златни торкви на шиите – толкова голяма била храбростта им. Разбира се, предметът може да е попаднал в Тракия по много различни начини – като дар от келтски вожд за владетел на трибалите или като плячка след някоя битка. А такива е имало. Много е възможно голямото съкровище от Рогозен да е било заровено именно поради келтската заплаха по това време. Не това обаче е най-известният епизод, в който се разказва за келти в Тракия. В началото на III в. пр. Хр. в Панония (в Северозападните Балкани и Унгария) започнали да се събират воини от много келтски племена и през 279 г. вождът Брен повел огромна армия от 150 000 пеши войници и 60 000 конници към Гърция, където накрая били разбити от съюзените елини край светилището в Делфи. Както разказва историкът Полибий, част от сразените келти стигнали до околностите на Бизантион (днешен Истанбул), след което „победили траките и превърнали града Тиле в столица на своето царство“.

Така започва историята на келтското царство в Тракия. Повече от век историци и археолози търсят столицата Тиле. Още Иречек я локализира в района на казанлъшкото село Тулово – заради сходството в имената и заради едно късно сведение, че градът бил близо до Хемус, т. е. до Стара планина. По това време, разбира се, никой не подозирал за съществуването на тракийската столица Севтополис край Казанлък – която, изглежда, преживяла голямото келтско нашествие – нито за тайните на околните могили.
Всъщност Тиле още не е намерена. Това е един от парадоксите на келтите в Тракия – че въпреки изричните сведения на древните историци те остават невидими за археолозите. За присъствието им свидетелстват отделни предмети тук и там. Сякаш за да докаже своето съществуване, келтският владетел Кавар – „царствен и великодушен“ мъж, твърдят изворите – сякъл монети с името и титлата си. Но келтите донесли със себе си мода, най-вече оръжия и накити, която траките също възприели. Нашите земи отново се оказали
гранични – този път между „варварските народи“ на умерена Европа и елинистическите царства на Средиземноморието. Келтите се настанили сред смесица от траки, гърци и македони и едва ли някой може да каже какъв език е говорил воинът, носил келтски меч и погребан по местния обичай. Находките от Мезек са част от картината. Съществува мнението, че в гробницата е положен владетел от династията в Тиле.
Не така смята доц. Тотко Стоянов от Софийския университет. „Гробницата е построена по-рано и е била използвана няколко пъти, вероятно от тракийски владетелски род – обяснява той. – В нея няма други келтски предмети, които да подкрепят идеята за погребан в нея знатен келт. Много по-вероятно е колесницата да е била дипломатически дар или военна плячка, съпровождаща новия си тракийски собственик.“

„Келтското царство би трябвало да се търси на югоизток – казва доц. Стоянов, – близо до проливите – в Странджа или турската част на Тракия, все още слабо проучени райони.“ Пришълците не успели да се задържат дълго сред толкова много врагове. През 213 г. пр. Хр., по времето на цар Кавар, „царството на келтите било разгромено и цялото племе затрито от траките“. Това ни казва Полибий. Всъщност не знаем какво точно се е случило, но след много перипетии една келтска колесница намерила своето място
във витрините на Археологическия музей в София.

http://www.nationalgeographic.bg

Пловдив-Античност и Средновековие.

Пловдив е един от най-старите градове в Европа. Един град съвременник на Троя и Микена по-древен от Рим, Атина или Константинопол. Няма окончателен отговор на въпроса за възрастта на града. През 1975 г. са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско-Микенската култура, сравнима само с находката на остров Кносос. Траките са най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на живот и естественият процес на елинизация ги превръщат в носители на висока материална и духовна култура, а благодарение на ранната поява на племенни общности те стават важен фактор в историята на полуострова. Траките оставят изключително оригинална култура, в която традициятата и асимилираното чуждо влияние създават естествена връзка между Изтока и Запада.

Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките. Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена ­ одрисите и бесите. Те населявали поречието на р. Марица и Родопите. Царството на одрисите, основано около 480-460 г. пр. н. е., е най-ранният тракийски племенен съюз. Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия(Сладкозвучен, на името на митичния тракийски герой, цар и певец). През 342 г. пр. н. е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип). Но македонското управление трае само около половин век. Смъртта на Александър Велики, син на Филип II, подбужда свободолюбивите траки към въстание и Сеутес III, цар на одрисите, възстановява тракийското царство. Липсата на единство сред тракийските племена скоро става причина за първото голямо разрушение, което градът преживява през 278 г. пр. н. е. от келтите. През 3 и 5 век метрополисът преживява още две унищожителни нашествия ­ на готите и на ордите на Атила, цар на хуните.

Гръцкият писател Лукиан не без основание възкликва:“…Това е най – големият и най – красивият от всички градове. Отдалеч блести красотата му…“ – Лукиан /ІІ век/ Повече от два века коства на римляните да покорят Тракия. Редуват се кръвопролития и дипломатически ходове до 72 г. пр. н. е., когато римският пълководец Терентиус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум (град на трите хълма). Макар и покорени, траките запазват своята автономия до 46 г. от н. е., когато римският император Клавдий включва Тракия в пределите на империята. По-късно Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа. През 2 и 3 в. от н. е. градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и и общотракийско събрание (койнон тракон), упълномощено да събира данъци и мита и да кове монети. Именно тогава Тримонциум достига своя икономически и културен зенит. В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна ­ Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните бързо оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави,

павирани с камък пътища, охранявани от патрули и белязани с километрични камъни (милиарий).

Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. За великолепието на града основна роля са играели огромният стадион, амфитеатърът, баните и на първо място

римският преаториум. Това била резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, както и мястото, където отсядал императорът при посещенията си в града.

Преаториумът се е намирал на Таксим тепе и имал внушителни размери (около 2 хектара), перфектни архитектурни пропорции, прекрасни колони,

капители и корнизи. Древните автори описват мраморния трон, който бил разположен на най-западната точка, върху скалите. Оттук императорът можел да наблюдава ученията на войските, състезания и фестивали на стадиона, да размишлява върху държавническите грижи, съзерцавайки величествените очертания на Родопите и Балкана. За Римската империя настъпва период на упадък и тя се разцепва на две. Създадена е Източната римска империя ­ Византия, и Пловдивският регион е включен в нея. През 330 г. столицата на империята се премества от Рим във великолепния Константинопол.

Така в края на IV в. започва т.н “византийския период” в историята на града. VI век отбелязва нов етап в развитието на вечния град. Император Юстиниян Велики (527-565) обновява напълно Тримонциум. Една от целите на императора е да възстанови и укрепи близо стоте крепости в тракийските си владения. Този век е изключително важен в историята на Пловдив и с още едно събитие.

Около средата на VI в. в града идват славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева, но го модифицират като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив. След създаването на Първото българско царство Пловдив се оказва пограничен град, изключително важен в непрестанните борби между Византийската империя и младата българска държава. Българите окупират града и цяла Тракия десетки пъти. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но градът бил официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. Пловдив преминава от ръце в ръце ­ и Симеон Велики (893-927), и наследникът му Петър (927-969), и Самуил (980-1014) го отвоювали отново от Византия. Въпреки че българската управа присъства тук за кратки периоди, този факт позволява на славяните да се установят трайно в града и околностите, което завинаги променя етническия и културния му облик. От осемте кръстоносни похода, продължили до 1291 г., Пловдив е по-малко или повече повлиян от първите четири, които преминават през града, а два от тях го оставят в пламъци. След разрушенията на кръстоносците градът е възстановен и укрепен от византийския император Исак Ангел, а след основаването на Второто българско царство цяла западна Тракия отново е включена в пределите на българската държа. По време на политическия възход на Второто българско царство и зенита, достигнат от Иван Асен II, България се издига и утвърждава като велика сила в Източна Европа. Пловдив остава в пределите на България до смъртта на Иван Асен II през 1241 г.

Римски стадион – Античният стадион на Филипопол или Тримонциум се намира на площадното място западно от Джумая джамия. Част от съоръжението, с размери хиляда римски стъпки дължина и двеста и петдесет ширина (съответно 250 и 74 метра). Експонирана е под нивото на уличното движение, като входът му се намира под главната улица „Княз Александър I“. Построен е в характерния за малоазийските градове (като Милет, Аспендос, Ефес) тържествен архитектурен стил. Седалките са разположени на 14 мраморни реда, като са декорирани с релефни подпори, издялани във формата на лъвски крак. Главната част на стадиона е пистата за надбягване, която започва при главния вход и достига северната част, при която е оформен завой наречен сфендон, използван при надбягванията с колесници. Пистата е дълга един римски стадий (600 римски стъпки). Обрамчен с полукръгла арка вход, извеждащ на улица настлана с големи сиенитни плочи, се намира в средата на сфендона. Виждат се и долните части на колоните на античния акведут, който захранвал голямото водохранилище на Таксим тепе с вода от Родопите. През римската епоха, когато бил разцветът на Филипопол (II – IV век.), в античния Римски стадион се провеждали Кендрийски и Александрийски игри, в чест на бог Аполон и на Александър Македонски. В края на IV век, античният стадион започнал да се използва само като хиподрум, защото император Теодосий Велики забранил атлетическите игри. Античният стадион побирал около 30 хиляди зрители и бил една от най-внушителните и значими архитектурни постройки в днешен град Пловдив.

Античният театър изграден в началото на II в. от н.е. по времето на император Траян /98 – 117 г./, театърът е бил една от най-значимите обществени сгради на Тримонциум, забележителна с архитектурната си представителност и великолепие. Античният театър побирал от 5 до 7 хиляди зрители. Сцената е била украсена с фризове, корнизи и статуи. Разкрит е при археологически разкопки, проведени през 1968-79 година от Археологически музей – Пловдив. От амфитеатралния театрон са оцелели 20 от всичко 28 реда. Включен в границите на архитектурния резерват „Старинен Пловдив“, днес театърът се вписва в неговия ансамбъл като най-емблематичният паметник на непрекъснатата културно-историческа приемственост, осъществена върху Трихълмието през вековете.

Възроден за нов живот, той е привлекателно духовно средище на града, в което съвременната култура взаимодейства с непреходните ценности на миналото. Днес в него през лятото се изнасят театрални и оперетни постановки, концерти и тържества, разполага с 5000 седящи места /колкото зала № 1 в НДК/.

Римският Одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 25 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители.

В действителност сградата е строена като булевтерион – седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.

Римският форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол.

Римският Аквадукт в Пловдив Водоснабдяването на Пловдив води начало още от римско време, когато Тримонциум има модерна за времето си водоснабдителна система. Римляните са направили водохващане на Кайнаците в Куклен и на карстовите извори в Марково.

Investor.BG

Цар Ирод Велики е посрещнал римския военноначалник Марк Агрипа с нов театър и мавзолей.

Цар Ирод Велики е посрещнал римския  военноначалник Марк Агрипа с  нов театър и мавзолей
Днес израелските археолози , водещи разкопките в Иродион, крепост в Иудейската пустиня, съобщиха нови данни за гробницата на цар Ирод Велики,която бе открита миналата година и за целият комплекс от здания около нея.

По мнението на археолозите цар Ирод е бил погребан в разкошен мавзолей от два етажа.Зданието е било високо 25 метра.До царския саркофаг са били поставени още два по малки,вероятно с останките на членовете на семейството на Ирод.Към мавзолея е имало тетър с 650 места, със специална ложа за самия цар.Стената на театъра е била покрита с фрески ,изпълнени в стил, непознат в Израел до момента- този стил е бил разпространен в Рим и Кампания през 1 век преди новата ера.Професор Ехуд Нецер ръководител на групата археолози предполага, че строителството на театъра е свързано с посещението в Иродион на римския военноначалник Марк Агрипа през 15 година преди новата ера .Саркофагът на Ирод Велики , изработен от йерусалимски камък, с бронзово покритие е бил разбит след смъртта му, вероятно по времето на Великото възстание срещу римското владичество през 66-72 г. от н.е. Цар Ирод е бил известен със своята жестокост и мащабно строителство.Сред проектите осъществени по негово време трябва да се спомене реконструкцията на Втория Храм в Йерусалим, строителството на град Кейсария на Средиземно море, крепостите Масада и Иродион, които са му служили и за резиденции.Царят се отличавал и с изключителна подозрителност и жестокост и избил всички, които са заговорничали срещу него и властта му дори ако е ставало въпрос за собствените му синове.С него е свръзана легендата от Евангелието за избиването на младенците. Узнавайки за раждането на Исус Христос, Ирод решил че той заплашва трона му и наредил да бъдат убити всички новородени.По данни на историците Ирод Велики е умрял през 4 год. от н.е. след като управлявал 34 г.

http://www.global-report.net

ВЕЛИКАТА БИТКА НА ЮЛИЙ ЦЕЗАР

Юлий Цезар започва кървава битка за присъединяването на Галия към Римската империя. Великият пълководец е описал своите действия в периода 58-50 година преди Христа, като героични.52-ра година преди Христа. Кървавият сблъсък между двама мъже ще реши съдбата на Европа. Името на единия, Юлий Цезар, ще отекне в историята, която той сам ще напише като победител. Другият обаче е почти неизвестен: млад вожд на име Версинжéторикс. Неговият народ, галите, са жертви на историята.

Кървавата равносметка в Галия не отстъпва на конфликтите в наши дни. Цезар избил един милион мъже, жени и деца. Поробил още толкова и унищожил 800 града. И така, какво ни учи историята? Можем ли днес да се вживеем в ролята на Цезар и Версинжéторикс?

Покоряването на Галия, днешна Франция, прославило името на Цезар и променило света. Без Галия Римската империя би изглеждала другояче. Дали развръзката обаче била неизбежна?

Цезар бил на средна възраст и подчинението на Галия било прекрасна възможност да заздрави позициите си. Той произхождал от благородна, но бедна фамилия и имал врагове на всяка крачка в подмолния свят на римските политици. Обвиненията в политическа корупция накрая го изправили пред съда и можели да го съсипят.

Шестте победни години в Галия му донесли богатство и шансове да се завърне в политическия живот. За да е сигурен, че славата му ще бъде забелязана, Цезар сам водел записки за военните си действия и в Рим жадно чакали описанията на всяка битка.

В разказите си Цезар говорел за нелеката победа. В Галия той се озовал на минно поле от множество вероломни и войнствени келтски племена. Благодарение на гения си, успял да се справи с тях, като с едни станал съюзник, а други посякъл. Най-сетне, към края на 53 година преди Христа, той обявил, че в Галия мирът най-после е възстановен и заминал обратно за Италия.

В Рим настъпват политически размирици. Анархия, бунтове. Така че през зимата на 53-52 година той внимателно следи положението там и обявява, че в Галия цари мир отчасти с надеждата, че е така и отчасти защото отчаяно се нуждае да е така. В Галия далеч не царял мир. Със заминаването на Цезар тлеещото недоволство на галите отново се възпламенило. В Цéнабум, днешен Орлеàн, избили римските търговци. Това бил сигналът за масово въстание.

Начело изведнъж се появява загадъчната фигура и Версинжéторикс. Бойният му дух бил много силен. Баща му също правил опити да обедини Галия, но бил убит от другите галски вождове заради това. Цезар не дава много подробности, но описва и Версинжéторикс като изключително енергичен млад мъж с желязна дисциплина. Дали двамата не са се познавали отпреди?

Независимо от личните им взаимоотношения, тяхното бъдеще и бъдещето на народите им щяло да се реши с три сериозни схватки. Предстоял дуел между двамата. Посред зима Цезар предприел светкавично завръщане през Алпите. Идеята му била да попари въстанието в зародиш, за което щял да използва оръжието, с което най-много се гордеел. С поредица от дълги преходи Цезар бързо стигнал до Цéнабум и превзел бунтовническия град, както и други по пътя. Оплячкосвал, изгарял, наказвал, но не спирал. Изглеждало, че нищо не може да спре напредването на Цезар. и Версинжéторикс обаче нямал намерение да го спира, той смятал да отстъпва. И да разрушава всичко по пътя на Цезар. За да няма провизии за Цезар, нивя, хамбари, села и градове бивали изгаряни.

Първото изпитание на и Версинжéторикс като водач обаче предстояло. За разлика от Цезар, той не стоял начело на професионална армия, а на коалиция от бунтовни племена. Едно от тях отказало да приеме водачеството му. Жителите на Авàрикум, днешен Бурж, не искали да изгорят града си. Версинжéторикс стоял начело на междуплеменен съюз и не можел да дава заповеди на хората си, така както Цезар командвал своите легиони. Той трябвало да убеждава и придумва.

Галите били добри строители. Градските им стени били сложна конструкция от зидове, дебели греди и железни пирони и издържали както на огъня, така и на тараните.

Обсадата обаче била най-типичната тактика на римската армия. Легионерите на Цезар се заели със строителството на огромна обсадна платформа, която да надвишава стените на Авàрикум. Нуждаели се само от време и търпение. Цезар бил изчерпал и двете.

Версинжéторикс все още бил извън Авàрикум и пречел на римските отряди, които търсели храна. Лагерът на галите бил скрит навътре в блатата. Цезар обаче убедил затворниците да издадат местонахождението му. После подкарал хората си на нощен поход, за да нападне неочаквано. С пукването на зората станало ясно, че Цезар бил измамен. Легионите му били навлезли право в тресавищата, а разположеният на високо лагер на Версинжéторикс бил непревзимаем. Явно Цезар имал достоен противник. Този път обаче той проявил необичайна сдържаност. Оставил Версинжéторикс да направи първата стъпка.

Но Версинжéторикс бил различен от останалите галски пълководци. Изглежда той също щял да изчака. Било въпрос на воля. Цезар нямал избор и повел войските си обратно към Авàрикум, тактически добро, но унизително за легионерите отстъпление. Отмъщението на римляните било светкавично и кърваво. Под прикритието на пороите, те пробили защитата на Авàрикум и с благословията на Цезар посекли цялото население на бунтовния град. Макар че клането трябвало да пречупи духа на галите, ефектът му бил обратен.

Версинжéторикс открил нов плам у сподвижниците си. На следващия ден било ред на галите и племе след племе се вдигали на бунт. Цезар бил принуден да раздели силите си: четири легиона били изпратени да потушат въстанията на север. С останалите шест той се отправил на юг, към земите на племето на Версинжéторикс.

Това било лично предизвикателство. За галските племенни вождове мъжеството се съизмерва с възможността да защитават собствените си територии: селата, посевите, нивите, жените, семействата. Цезар знаел това. Затова тръгнал срещу тях и очаквал Версинжéторикс да го нападне, тъй като обикновено галите постъпвали именно така.

Не и този път. Версинжéторикс научил галите на търпение. Територията на арвéрните, около днешен Овéрн, е заобиколена от река Айé. Докато Цезар се спускал по единия бряг, Версинжéторикс просто го следвал по другия. Той вече бил разрушил мостовете. Войските на Цезар разчитали на посевите за храна. Племената обаче се надигали все повече срещу него и това станало проблем. Версинжéторикс не бързал за никъде.

Дуелът се превърнал в надхитряне. Галите не изоставали от легионите и Цезар предприел друга тактика. Щом не можел да изпревари Версинжéторикс, щял да го надхитри. През нощта два избрани легиона, 8 000 души, се скрили добре край реката. На следващия ден останалите продължили с обичайната крачка. Нищо неподозиращите гали ги последвали. Пресичането на реката зад тях било лесна работа за Цезар. Версинжéторикс бил надхитрен и скоро разбрал, че Цезар е по петите му. Имало само един начин да избегне открития бой. Версинжéторикс забързал на юг.

Версинжéторикс се завръщал към дома. Гергóвия била крепостта на арвéрните, неговото племе. Внушително укрепление върху огромно естествено плато, стръмно от три страни. Стъпила високо над околните поля, галската армия отново добила самоувереност. Долу Цезар с недоволство осъзнал, че на такъв терен било невъзможно да направи сериозна обсада само с 6 легиона. Цезар решил да удари Версинжéторикс по единственото слабо място, което бил открил у него. Щял отново да го надхитри.

Гергóвия била най-слабо защитена откъм западния склон. Цезар използвал опасенията на Версинжéторикс, че ще атакува оттам и уж подготвил конницата за нападение. Всъщност възнамерявал да атакува директно през най-стръмните насипи на укреплението. Опитът за превземане на укрепление с мащабите на Гергóвия очевидно криел огромен риск. Цезар обаче поемал рискове и обикновено печелел.

Галите били сразени от нападението на римляните. Войската на Цезар бързо преминала предните постове на хълма. Щом обаче Версинжéторикс съзрял заплахата, той изпратил подкрепления, които да удържат пробива. Цезар обявил отстъпление, но било твърде късно. Решени да изпълнят мисията си, хората му не послушали тръбите. Обезкуражени от яростния напор на галите, римляните побегнали. Мнозина паднали, посечени от мечовете в паническото си отстъпление. Това бил моментът, когато галите трябвало да докажат дисциплината си. В бясното клане паднали над 700 римляни, сред които близо 50 елитни центуриóни. Цезар скъпо платил за този риска, с който не постигнал абсолютно нищо.

Цезар никога не признавал грешките си, ето защо трябвало да намери виновник за поражението при Гергóвия и така той обвинил непокорните си войници. Цезар обаче се отказал от обсадата. Сериозните поражения били ясно видими докато легионите унило се изтегляли обратно на север.

Поражението при Гергóвия е първият откровен провал на Цезар, който разклатил репутацията му на непобедим. Новината мълниеносно се разпространила из цяла Галия. Със същата сила, с която съкрушила Цезар, тя сигурно е убедила безброй племена, който до този момент изчаквали, да се присъединят към Верцингéторикс. Един по един дори и най-лоялните съюзници на Цезар го изоставили. За Версинжéторикс победата при Гергóвия била повратен момент както за съдбините на Галия, така и за неговия противник, Цезар.

На върховния съвет на племенните вождове Версинжéторикс е обявен за командващ на цялата галска армия. Успял там, където баща му се бил провалил. Застанал начело на обединена Галия.

Цезар се върнал при останалите си легиони и вече имал около 40 000 души. Те обаче били приклещени дълбоко във вражеска територия, без съюзници и без провизии. Духът им започнал да се сломява. Обаче докато римляните се придвижвали през полето, за Версинжéторикс те изглеждали като пораженци. Галите били вкусили кръв и искали още. Фатално желание.

Версинжéторикс изоставил отбранителната тактика, която му послужила толкова добре. Кавалерията му се впуснала в бясна атака към редиците на Цезар. Галската конница била разгромена. Версинжéторикс отстъпил и се оттеглил с 80-хилядната си войска в укрепленията на хълма Алéзия. Макар и с по-малка войска, Цезар не устоял на изкушението.

Алéзия била скалисто укрепление между две реки. Укрепен град, устоял на бури и обсада. Цезар смятал да се справи с него, твърдо решен да не повтаря грешките от Гергóвия. Той вече не бързал. Заповядал на войниците си да копаят. Първата стъпка на Цезар била да построи лагерите си около галското укрепление. После ги свързал с ров, който опасвал Алéзия на цели 16 километра. Сега галите били в ръцете му.

Версинжéторикс доволно наблюдавал от укрепленията как примката се затяга. Цезар наистина го бил обкръжил, но самият той бил обкръжен от цяла Галия. Обединена Галия. Галите най-лесно можели да се отърват от Цезар, ако успеели да го прилъжат, за да го приклещят като в менгеме.

И двамата пълководци рискували и в някакъв смисъл и двамата желаели едно и също. И двамата чакали развръзката. Изгледите за битка на два фронта вляла пресни сили у войниците на Цезар. Той заповядал да изкопаят втора отбранителна линия, която да ги пази в гръб. Римските укрепления около Алéзия вече били с дължина 40 километра. Около обсадната линия Цезар разположил мрежа от скрити капани: сложно минно поле с железни шипове, покрити ями и заострени колове. Смъртоносна зона с една-единствена цел: да спре движението на нападателите. Завинаги.

Сега обаче римляните били обградени от двете страни и един въпрос ги тормозел. Дали самият Цезар не бил попаднал в капан? Обсаденият в Алéзия Версинжéторикс обаче все още не знаел дали Галия ще откликне на неговия зов за помощ. Той имал храна само за 30 дни, а и хората му вече били уморени. Мерките му били прости: на храна и подслон имали право само тези, които можели да се бият. Жителите на Алéзия трябвало да се оправят сами. Взел зловещото решение да изгони всички, които не можели да се бият: жените, децата, неспособните мъже. Сигурно се е надявал, че римляните ще ги вземат в плен и така поне ще оцелеят. Но ако Версинжéторикс е очаквал Цезар да прояви човещина, щял да се разочарова. Цезар разказва как негодните за бой били изтикани между двете линии. Те са оставени на милостта на римляните. Римляните нямали милост.

Жителите на Алéзия се намирали в ничия земя и римляните, както и галите, ги оставили да умрат от глад. Версинжéторикс доказал, че не отстъпва на Цезар по жестокост. Хладнокръвните му сметки щели да бъдат възнаградени. В далечината над хоризонта се появил прашен облак.

Четиридесетте хиляди войници на Цезар сега били обсадени от двете страни от повече от 300 000 гали. Заплашителна гледка. Цезар бил свикнал да играе с високи залози, но никога дотогава рискът не бил толкова голям. Заплахата била не само за завоеванията му в Галия, а и за всичките му надежди и амбиции в Рим. Когато галите се понесли напред, изглеждало, че ще пометат римските редици. Нещо обаче се объркало. Версинжéторикс накрая имал армия от обединените гали, но нямало как да я командва. Той се намирал зад стените на Алéзия и нямало как да се свърже с подкрепленията, така че координацията, която осъществявал с въстаниците до този момент, липсвала, командването било в ръцете на хора, които не били така способни и дисциплинирани като Версинжéторикс.

До залез галите били отблъснати. Това обаче било едва началото. След 24 часа те атакували отново. Този път мракът им служел като прикритие. Макар че двете армии били многобройни, те отново не успели да се обединят. Атаката на галите не успяла да пробие, но те установили слабите места на Цезар. Най-уязвим бил един отдалечен лагер, рисковано разположен на стръмния склон. Когато подкрепленията атакували, Версинжéторикс също съзрял шанса си. Той заповядал на войските вътре в укреплението да ударят римският лагер отзад.

Коварните нападения пречели на всички опити на Цезар да отбие атаката. Римляните бързо се озовали в клещите на галите. Цезар на три пъти се опитал да изпрати свежи подкрепления, но без успех. С падането на вечерта развръзката наближавала. Това е решаващият момент и за двамата.

С червеното си наметало на главнокомандващ, Цезар не можел да бъде сбъркан: бил най-внушителната фигура на бойното поле. Външният му вид трябвало да предизвика гнева и страха на врага. Изведнъж легионерите добили сили: видели са червения цвят, червеното наметало на своя пълководец. Цезар идва! Цезар настъпил в тила на галите. И така те били приклещени и избити. И за Версинжéторикс последната надежда била загубена. Разгромът на неговата армия сложил край на краткотрайния съюз между галските племена. Останалите вождове го предложили на врага на тепсия.

Във война и мир спектакълът и ритуалът били всичко. Според ритуала, Цезар откарал Версинжéторикс до Рим, окован във вериги. Там той изчакал присъдата на Цезар в затвора отново според ритуала. След шест години той разбрал, че Цезар няма да го пожали: споменът за битката при Алéзия, която едва не загубил, още бил пресен. Сега Юлий Цезар имал своето място в историята: той станал пълновластен владетел на Рим. За въстаналия срещу Рим Версинжéторикс обаче, историята нямала думата. Според ритуала Цезар накарал да го удушат.

Часът на ВВС:

Нумизматика, филателия, археология и история