Тракийски град Хелис

image_2941.jpegСъс заселването на тракийските племена гети през ранножелязната епоха районьт се превръща в политически, културен и религиозен център, който започва да се изгражда от началото на I хил.пр.н.е. / IX – VIII в. и достига най-висока точка на развитие през елинистическата епоха /IV – III в пр.н.е./.

с. Свещари Разградско. Първите следи от човешки живот по тези места са от края на каменната и началото на каменно-медната епоха. Със заселването на тракийските племена гети през ранножелязната епоха районьт се превръща в политически, културен и религиозен център, който започва да се изгражда от началото на I хил.пр.н.е. / IX – VIII в. и достига най-висока точка на развитие през елинистическата епоха /IV – III в пр.н.е./. През този период завършва оформянето на средището включващо градски център, два могили и некропола и две светилища.

Фотограф: Иво Сотиров

Антични постройки

Антични постройки
Българските земи са били населени още от дълбока древност. За това свидетелстват
множеството открити антични постройки.

Перперикон

 perperik1.jpgperperik1.jpg

perperik2.jpgperperik3.jpg

  Свещеният град Перперикон се намира в Източните Родопи, на около 15 км от гр.
Кърджали. Датира от 8 000 години преди Христа. В близост има десетки
археологически обекти от различни епохи. Според изследователите тук се намира
светилището на Дионис, описано от Херодот. Дворецът на Перперикон е бил масивна
Г-образна сграда с дебели стени. Част от стените са рязани естествени скали, по
които личат ниши за гредите. Градежът е от каменни блокове, типични за
мегалитното строителство. До парадния вход с добре запазен праг водят около 200
м каменни стъпала, които са широки около 3 м. При последните разкопки на няколко
метра от двореца е открит голям жертвеник за едри животни и човешки
жертвоприношения, каквито са правени по онова време. В най-ниския етаж на
двореца са открити пет саркофага. Те са вкопани в скалистия под, до тях има ниши
за даровете. В западното помещение се е намирал олтар, съдят археолозите по
запазен каменен постамент. В северозападната част е открита крипта с 15 каменни
саркофага.

Античен град Улпия Ескус

Величествените развалини на римския и византийски град Улпия Ескус се намират в
близост до с. Гиген, Плевенски окръг. Заемат площ от около 280 дка. В резултат
на направените разкопки в местността са получени ценни данни за бита на местното
население, което се е състояло от траки, италийци, преселници от Мала Азия и от
западните римски провинции. Това включва информация за поселищното развитие,
укрепителните системи, уличните мрежи, обществените и училищните сгради,
икономическия живот, културата, религията и погребалните обичаи.

ulpia3.jpg ulpia2.jpg ulpia1.jpg

Крепост Кастра Мартис

Крепостта Кастра Мартис се намира на около 30 км от Видин. При археологически
проучвания се установи, че преди изграждането на крепостта, на същото място,
през първото хилядолетие преди новата ера е съществувало малко трако-римско
селище. Крепостта се състои от две части – квадрибургий и кастел. Първоначално е
бил издигнат квадрибургият – към края на III – началото на IV в. Представлява
квадратно укрепление с размери 40 на 40 м. В ъглите му се издигат мощни кръгли
кули с диаметър 12,5 м. В него е било седалището на коменданта на крепостта.
Кастелът има форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни
кули. Заема площ от 15,5 дка. По средата на централната сграда на укреплението
има вътрешен двор с кладенец, покрит с големи квадратни тухли. Около двора са
разположени двуетажни помещения. Северно от двора има обширното помещение, което е изпълнявало по-особени функции. Там вероятно се е събирал командният състав и
са съхранявали бойните знамена и отличия на войсковата част, лагерувала в
крепостта. Източно и западно от централната сграда се издигат по 5 масивни
зидани пилони, които са носели конструкцията на двуетажни помещения към
крепостните стени, използувани в долния етаж за складове, а в горния за
казармени помещения. Кулите са били на три етажа, свързани с вътрешни дървени
стълби. Покрити са били с керемиди. За отбраната им били използувани засводените
прозорци.

kastra_martis3.jpg kastra_martis2.jpg kastra_martis1.jpg

Крепост Цепина

Крепостта Цепина се намира в североизточния край на Чепинската котловина, на 6
км. от село Дорково. Построена е на висок скалист връх, на надморска височина
1136м. През средновековието е една от най-известните родопски крепости. Влиза в
пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от
Византия, но по време на управлението на цар Калоян (1197-1207г.) отново е
включена в пределите на Българската държава. През XII – XIII век Цепина е голям
средновековен град-крепост. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а
в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 5 дка. В
укрепената територия са проучени три църкви и четири прецизно изградени
водохранилища. От едната църква са иззети двата мраморни олтарни релефа на
апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург. Основите на
крепостните стени – вътрешни и външни, както и основите на църквите и четирите
водохранилища са реставрирани и привличат множество туристи. В подножието на
крепостта има уредена експозиция с материали от археологическите разкопки и
проучвания. В близост има туристическа хижа.

cepina3.jpg cepina2.jpg cepina1.jpg

Aнтичeн град Никополис aд Иструм

Останките от античния град Никополис aд Иструм се намират на 3 км. от село
Никюп, на 20 км. северно от старата българска столица Велико Търново. Никополис
ад Иструм е основан в 102 г. от император Траян в чест на победата му над
даките. От началото на II в. до средата на IV в. градът е най-значителния
градски център във вътрешността на областта Mизия между река Дунав и Стара
планина. Пострадал от първото и второто готско нашествие, градът е възстановяван
oт византийците през V-VI в. Досега е изследвана само една трета част от
територията, на която се е намирал античният град. Oткрити са интересни находки,
принадлежащи на различни епохи.

nikopolis3.jpg nikopolis2.jpg nikopolis1.jpg

Белоградчишка крепост Калето

Белоградчишка крепост е една от най-добре запазените в България. Тя е изградена
от римляните сред непристъпни скали, още преди създаването на българската
държава. При строежа на крепостта римляните използували естествената
непристъпност на белоградчишките скали, като издигнали само две стени – от
северозапад и югоизток. От другите страни за преграда служат два огромни скални
масива, високи по 80-100 м. Крепостните зидове били здрави, с дебелина в
основите от 4 до 5 м. и високи от 12 до 15 м. Крепостта се състои от три двора с
обща площ 10 211 кв.км. и едно отделно укрепление. Всеки двор е бил с възможност
за автономна защита. На крепостните стени са изградени амбразури за пушки.
Крепостта разполага с 15 оръдия. Има казармени и складови помещения, арсенали,
затвор, мелници за сол и жито, 4 водохранилища. Открити са две щерни за вода,
издълбани в скалите, дълбоки около 5 м. Те се пълнели със снежна и дъждовна вода
и събраното количество се пазело като неприкосновен запас.

belogr3.jpg belogr2.jpg belogr1.jpg

 

Антична крепост Калето

Античната крепост се намира в югозападния край на Монтана, на височината
“Калето”. При археологическите разкопки са разкрити порта с кула, строена III –
IV в., казармени и други сгради, базилика и зидове от римската епоха, жилища от
каменно – медната епоха, славянски жилища и светилище.

krepost_kaleto3.jpg krepost_kaleto2.jpg krepost_kaleto1.jpg

Крепост Кракра

Крепостта Кракра е на малко скалисто плато в юзозападната част на Перник.
Откритите тук следи от живот датират от V-VI век пр. н. е. Запазените останки от
крепостни стени, градени с пясъчници, очертават многоъгълна крепост с площ 45
дка. Селището е разрушено за пръв път през III век пр. н. е. Възстановена от
траките, твърдината развива дейни търговски връзки с околния свят. Особено
оживена е по време на римското владичество. Към средата на VI век селището
запада, вероятно пострадало от славянските нашествия. Най-голямо развитие
крепостта достига през IX и X век. Върху развалините на старото укрепление били
издигнати двойни стени, подсилени с три правоъгълни кули. През X и началото на
XI век пернишката крепост играе първостепенна роля в отбраната на страната срещу
византийското нашествие. Тогава се ръководи от воеводата Кракра, владетел още 35
крепости в района. През 1189 г. твърдината отново е опожарена и старата й слава
отмира.

krakra1.jpg krakra2.jpg krakra3.jpg

Римски военен път Карасура

Карасура се намира на южните склонове на планината Средна гора, на около 50 км
североизточно от Пловдив. В древни времена то е било станция върху най-краткия
път между Европа и Близкия Изток. Като „римски военен път“ той е свързвал
значимите антични градове Сингидунум (Белград), Сердика (София) и Адрианополис
(Одрин) със столицата на Източно-римската империя Константинопол, по-късната
Византия и днешния Истанбул на Босфора. Местността е била заселена още от края
на ранната каменна ера (около 5000 пр.н.е.). Благодарение на своите природни
дадености – плодородни почви, големи количества минерална вода и
средиземноморски климат, е предлагала идеални условия за живот. Тук са проведени
около 20 разкопки. Археолозите са успели да разкрият големи части от разделеното
с рекичка двойно крепостно съоръжение със стена, кули, бастиони и порти. Открити
са множество култови предмети, оброчни релефи, предмети за ежедневна употреба и
др.

karasura3.jpg karasura2.jpg karasura1.jpg

 

 

Тракийски център при Халка Бунар

Тракийският център при Халка Бунар се намира в землището на с. Горно Белево,
Старозагорска област. Резултатите от археологическите проучвания, макар в
начален стадий, го нареждат сред важните обекти на тракийската селищна
археология, проучвани в момента в България. Разкрит е уникален керамичен център,
от който засега са известни четири пещи, организирани две по две, около две
предпещни ями. Запазени са основните конструктивни елементи на пещите – горивна
(или смесителна) камера, скара с вентилационни отвори, снабдителен канал и
предпещна яма. Всяка от четирите пещи има свои функционални и конструктивни
особености. Това са първите свидетелства за устройството на подобен тип
съоръжения и организацията на керамичното производство в тракийски център от
ранноелинистическата епоха. Открити са изключително разнообразни находки. Част
от тях са свързани с конкретни занаяти или селскостопански дейности – хромелни
камъни, тежести за стан и рибарска мрежа, прешлени за вретено, железни ножчета,
длета, брусове. Има и такива с ясно култово предназначение – фрагментите от
есхара, миниатюра на брадвичка от глина, глинено „хлебче“, „жетони“ от стени на
съдове, астрагалоси. Истинско произведение на изкуството е изящна главичка от
теракота на жена. От особена важност са фрагментите от съдове с графити на
гръцки език. Открити са и извънредно голямо количество животински кости.

halka_bunar3.jpg halka_bunar2.jpg halka_bunar1.jpg

Тракийската гробница в Казанлък

Това е един от най-известните паметници на тракийската култура, включени в
Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство. Гробницата е с
диаметър 2.65м. и висока 3.25м. Изградена е от тухли, за които се предполага, че
са открити като строителен материал от римляните 2 века по-късно. Като свързващ
материал са използвани блокове от камък и глина. Гробницата е известна с
уникалните си стенописи, които са изпълнени с мокро фреско и темперна техника.
Те покриват площ от около 40 кв.м. и представляват една изключително красива
художествена галерия. Картините са много реалистични и показват битки, сцени от
ежедневието, погребални шествия… Гробницата датира от края на 4-ти и началото
на 3-ти век преди новата ера. Намира се в североизточната част на Казанлък.

tomb_kazanlak3.jpg tomb_kazanlak2.jpg tomb_kazanlak1.jpg

Храмът на Кибела

Селището е разположено на остров в сладководното Дуранкулашко езеро. През
хилядолетията езерото е било ту отделено, ту свързано с Черно море. Върху
неговата територия в течение на шест хиляди години е имало селище (от 5400 г.
пр. н.е. до 1100 г., когато Византия завладява Първото българско царство).
Предполага се, че е изоставено заради маларичните комари. Тук са открити
интересни находки – керамични фигури на идоли, които изобразяват женски фигури;
множество керамични съдове; оръдия на труда; брадви от еленов рог… Интерес
представляват няколко украшения – огърлица от златни и халцеденови маниста,
наниз от златни и малахитови маниста, антропоморфен амулет, спирала от златна
тел, вероятно накит за глава и др.

kibela3.jpg kibela2.jpg kibela1.jpg

Храмът на Ситалк

Близо до село Старосел, на около 20 км. от град Хисар се намира най-големия в
Югоизточна Европа тракийски царски комплекс с храм-мавзолей. Предположенията са,
че храмът е на тракийския цар Ситалк, живял около 440 г. пр.н.е. Към храмa води
парадно стълбище с монументален коридор, култова площадка и две камери. Входът е
очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е кръгла
куполовидна камера с полуколони и цветни орнаменти. В това помещение посветеният
е влизал за връзка с боговете. На 30 м от главния храм е открито царско
погребение. От саркофага са извадени масивен златен пръстен-печат с изображение
на конник, бойни доспехи, стрели, сребърни, бронзови и добре запазени рисувани
керамични съдове.

sitalk3.jpg sitalk2.jpg sitalk1.jpg

Римски терми – гр. Варна

Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна Римски терми (бани)
са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България.
Сравнително добре запазените стени очертават внушителна постройка, вдигната на
повече от 7000 кв.м. площ. Разкритата сграда е част от терми на римския град
Одесос. Архитектурният стил подсказва, че са били построени към края на II –
началото на III в. Намерените в канализацията монети потвърждават тази датировка
– най-ранните от тях са сечени при император Септимий Север (193-211г.), а
най-късната е от времето на император Тацит (275г.). Така е установено, че
термите са функционирали до към края на III в. Историческите и археологическите
данни сочат, че по това време Одесос е бил важен икономически и културен център
на Черноморието.

rimski_termi21.jpg rimski_termi1.jpg rimski_termi3.jpg

 

bgofers.com

Велики Преслав

 image_2692.jpegimage_2690.jpeg

Втората Българска столица. Важни за българската държава събития бележи 893 година. Проведеният тогава Преславски събор утвърждава християнството и старобългарския като официални религия и език на младата българска държава. Съборът отделя българската църква от подчинеността й спрямо византийската, дава мощен тласък на просветните движения, издига за княз на българите Симеон I и премества столицата от Плиска в Преслав. Надпис на древна каменна колона свидетелства за това, че градът е бил създаден от хан Омуртаг, но истинския си разцвет получил по времето на Симеон Велики. Велики Преслав бил замислен и строен като типичен средновековен град. Внушителните му руини заемат площ от 3,5 кв.км. Строителите на Преслав изградили за първи път в Европа две концентрични защитни крепостни стени. И до днес ясно личат очертанията на части от крепостния зид, кръглата източна кула, северна и южна порти, дворецът и прилежащите му постройки. Останките на голямата тронна зала и помещенията за обслужване на царете също говорят за изключително великолепие и разкош. Упадъкът на Преслав започва по време на Втората Българска Държава, когато столица вече е Търново.

Фотограф: Иво Сотиров

СКИРМИАНИТЕ

 

Историците смятат, че първите обитатели на земите край днешния Созопол са се появили преди 6 000 години. Тук е необходимо да споменем, че в тази епоха нивото на Черно море е било с 8-10 метра по-ниско и Созополското крайбрежие е било с малко по-различен вид от днешният. Созополският полуостров тогава е бил остров, съединен с о-в Кирик и Юлита. Провлакът, съединяващ днес Стария град с континента се е образувал след V в. пр. Хр., когато жителите на античния град са насипали каменен път, който изиграл ролята на съвременните буни, акумулирайки пясък от двете си страни. Един остров, вероятно са били днешните острови “Св. Иван” и “Св. Петър”. А между тях и брега е имало още два острова, съществували до ХVІІІ век, наречени от местното население Милос и Гата. Днес те са разрушени от морето.


Червенофигурен камбановиден кратер – IV в. пр.Хр.

Едно голямо и за съжаление слабо проучено праисторическо селище, съществувало между ІV-ІІ хил. пр. Хр. в пристанищния залив, е първото човешко население на територията на Созопол. Селището е било вероятно наколно и както показват стотиците открити черепи на диви животни, жителите му са се занимавали с лов и риболов, а към края на съществуването му и със земеделие. Стотици керамични съдове показват, че дори и на тези примитивно живеещи хора не е било чуждо чувството за красота и изящество.


Сребърна монета от Аполония – V в. пр.Хр.

Археологическите разкопки по хълмовете около Созопол и на полуострова, по който днес е разположен Стария град показват, че в средата на ІІ хил. пр. Хр. територията на съвременния град е обитавана от население с битова култура (керамика, оръжия, накити, оръдия на труда), характерна за народа траки. Траките според античните гръцки писатели обитавали вече в тези времена земите на днешна България, Румъния, Македония, Северна Гърция, Европейската част на Турция и част от Мала Азия. Според античния гръцки историк Херодот (V в. пр. Хр.) те са най-многобройния народ на земята след индийците. Траките били разделени на племена, управлявани от царе, които упражнявали власт над територията на всяко племе и населението й.

Пак от Херодот знаем името на тракийското племе, обитавало созополските околности. Те се наричали скирмиани. Племенната територия на скирмианите се простирала в земите около Меден рид – една откъснала се от Странджанския масив планинска верига, ограждаща като дъга морския бряг от н. Атия до Маслен нос. Почти по всички върхове на Меден рид има и днес запазени зидове на древнотракийски крепости, изградени в ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. Очевидно населението занимаващо се със земеделие, скотовъдство и риболов по крайбрежието и полетата край него в случай на военна опасност се е оттегляло в крепостите по върховете на труднодостъпния Меден рид. Впрочем Меден рид е имал също значими стопански ресурси. Хълмовете му, както и днес са били покрити с гъсти дъбови гори, а в недрата му са били открити и експлоатирани още в тази епоха медни руди. Огромните количества шлака, които до неотдавна се издигаха на високи купчини край древните рудници показват, че добива на метал от скирмианите значително е надвишавал потребностите на племето, което едва ли е надхвърляло 15-20 000 души. Голяма част от добива на метал е бил за износ. Посоките на износа на метал не е трудно да се открият. Това са на първо място тракийските племена на запад, юг и север от черноморския бряг при Созопол.

През втората половина на ХХ век подводните археолози откриха на морското дъно край Созопол стотици каменни котви, принадлежащи на средиземноморски народи (финикийци, критяни, микенци) от епохата ХІІІ-VІІІ в. пр. Хр. Търговските връзки на траките по днешното българско Черноморие е отдавна известен факт – изнасяни са зърнени храни, кожи, дървен материал, сушена и солена риба. Но огромния брой на каменните котви, открити край Созопол е свидетелство, че оттук е изнасяна и стока, липсваща в земите край останалия тракийски бряг на Черно море. Това могат да бъдат само метални слитъци и то в значителни количества, добити от траките скирмиани от Меден рид.

Античните писатели твърдят, че в 611 г. пр. Хр. група преселници от малоазиатския полис (град-държава) Милет и от град Фокея основали на днешния созополски п-ов нов полис, който нарекли Аполония. Бог Аполон имал много функции, като в Аполония бил почитан като Лечител (лекар). Античните писатели не съобщават повече подробности за първите десетилетия на новия град-държава, нито за отношенията му с местните траки. Практиката на основаването на нови гръцки градове-държави е добре известна и е била строго регламентирана. Всяко решение за основаването на нов град е било одобрявано или не от общогръцката жрица Пития, чийто храм бил в Делфи, недалеч от Атина. Едно от условията й например е било преселниците да не бъдат по-малко от 800 и не повече от 3 000 души, както и да бъдат от един град-държава. Последното изискване навярно е било, за да се предовратят граждански размирици в новия град-държава, предизвикани от различия в обичаи, традиции, диалект и т.н. Компромиси, макар и рядко, били правени и очевидно случая с Аполония е бил точно такъв. Това означава обаче, че първоначалната група заселници не е наброявала повече от 800-1 000 души. Като имаме предвид, че такава група не може да излъчи повече от 200 въоръжени мъже, става ясно, че настаняването на аполонийци върху племенната територия на тракийското племе скирмиани, чиято бойна сила е няколко хиляди добре въоръжени бойци е станало по мирен път. Най-вероятно – в резултат на споразумение между царя на траките и водачите на преселниците, закрепено със сродяване т.е. чрез бракове между синовете и дъщерите на тракийските и гръцките първенци. Подобни случаи са известни при основаването на гръцки градове-държави на Галиполския п-ов и по Беломорския бряг край Кавала.

По обичаят си траките давали огромна зестра и на момичетата и на момчетата при брак. Известният гръцки историк Тукидит е бил рожба на такъв брак и след като бил изгонен от Атина се уединил в имението на баба си тракийката Хегесапила и се прехранвал с приходите от златната мина в планината Пангей, която баба му донесла като зестра. Вероятно по същия начин и тракийските мини в Меден рид постепенно преминали в ръцете на аполонийски граждани. Свидетелство за това са тракийските имена на съпругите на много гърци върху надгробните плочи в античния некропол на града-държава и десетките надгробни тракийски могили в близките му околности. Като се има предвид, че и името скирмиани изчезва от древните източници още в края на VІ в. пр. Хр. твърде е възможно всички траки скирмиани някъде в началото на V в. пр. Хр. да са получили аполонийско гражданство и землището им да е станало част от държавната територия на Аполония.

Обстоятелството, че Аполония никога не е имала проблеми с траките в дългия си близо 600 години живот като самостоятелен град-държава подсказва, че с тази мъдра стъпка първенците на Аполония осигурили тила си за векове напред. Впрочем едва ли са имали и друг избор. Поселението им е било твърде далече от гръцкия свят, за да получат ефективна помощ в случай на военен конфликт с траките, живеещи до стените на града-държава. В Черно море аполонийци са и първите гръцки поселници. Едва след 100-150 години ще се появят и Месамбрия (Несебър), Одесос (Варна), Бизоне (Каварна) и Дионисопол (Балчик), но те дълго време ще бъдат малки и бедни рибарски селища.

Анна Лазаровa

Нумизматика, филателия, археология и история