Архив за етитет: александър македонски

Учени: Александър Македонски се е отровил от водата на река Стикс

Според американски учени античният цар- завоевател Александър Македонски е бил отровен с калихеамицин – отрова, която според митовете се съдържа във водата на легендарната река Стикс. Доклад на тази тема е бил прочетен на XII-я Международен конгрес по токсикология в Барселона, като основните аргументи се цитират от Discovery News.
Историците и токсиколозите са изучили древните митове за река Стикс, течаща през Подземното царство, в която са се кълнели и самите богове. Ако пристъпят клетвата си, те трябвало да пият вода от подземната река. Изследователите са обърнали внимание на симптомите, които се появявали след изпиването на водата- хората не могат да се движат и говорят, изпадали в състояние, подобно на кома. Подобни симптоми според древните автори са били наблюдавани и при Александър Македонски, когато той заболял след поредния пир във Вавилон. Той 12 дни страдал от жестоки болки, не можел да се движи, а след това изпаднал в кома. На 11 юни 323 година пр.н.е. той е бил обявен за мъртъв. Версията, че Македонски е умрял не от естествена смърт, издига още Плутарх, въпреки че и сам не вярва в теорията си: „Отровата, както съобщават, станала ледената вода, която на капки, като роса, се стича от някаква скала близо до Нонакрида. Събралата се вода я изсипват в конско копито, защото не може да се запази в никакъв друг съд, тъй като е толкова отровна и толкова студена, че не може да се запази в друг съд“.
http://www.cross-bg.net

Откриха короната и щита на Александър Македонски

 crone.jpg

Публикация в National Geographic разказва за откритие на изследователите, според което една от древните гръцки гробници, за която се е смятало, че е на бащата на Александър Велики, е всъщост на неговия половин брат. Това може да означава, че някои от предметите намерени в гроба, включително шлем, щит и сребърна корона, първоначално са принадлежали на самия Александър Македонски, тъй като е известно, че неговият половин брат е наследил тези царски украшения след смъртта на Александър.
Продължете да четете Откриха короната и щита на Александър Македонски

Бил ли е магьосник и лечител Александър Македонски?

 p3010049.JPG

Прието е да се смята, че баща на гръцкия цар Александър, известен под името Македонски, е бил Филип II, с прозвището Варварина. Но съвременниците на Александър имали друго мнение по въпроса. Пък и майката на великия пълководец, Олимпия, никога не наричала своя законен съпруг Филип баща на Александър. Почтената жена казвала, че нейният син е заченат от бог. И тези думи съвсем не са метафора. Ставало дума за любовника на Олимпия, фараон Нехтанебо II, който, както всеки фараон, в Египет официално бил считан за бог на Земята.

Цар Филип бил храбър, но не много привлекателен външно: куц, едноок, с див, необуздан нрав, за което и получил прякора си Варварина. Освен това той почти през цялото време бил на военни походи. Не е удивително тогава, че докато нейният войнствен съпруг отсъствал, прекрасната Олимпия се „обзавела“ със
„сърдечен приятел“. Къде и кога са се запознали гръцката царица и египетският владетел, историята мълчи, но една от причините за тяхното сближаване е известна. И Нехтанебо, и Олимпия били големи познавачи на магиите. По този начин, освен физическо влечение, възникнало и духовно родство.

Нехтанебо бил известен като велик астролог и мъдрец
не само в своята страна. Разказвали, че фараонът умеел да съставя хороскопи, да предсказва съдбата, а в битките бил непобедим. От време на време Нехтанебо, преоблечен в дрехите на египетски лекар, пристигал в Пела, където се срещал с Олимпия. Веднъж той съставил хороскоп на своята възлюбена, в който предсказал, че боговете са решили тя да стане майка на велик човек. В навечерието на раждането Нехтанебо отново пристигнал в Пела и тайно влязъл в двореца. Олимпия много нервничела, бременността преминавала тежко, пък и съпругът й я измъчвал с постоянните си подозрения. Филип силно се съмнявал в своето бащинство. Скоро започнали родилните болки и на бял свят се появило чудесно здраво момче. Акушер бил самият Нехтанебо. Той поздравил царицата, но гласът му бил печален. Олимпия попитала защо нейният любим не се радва на раждането на техния син, още повече, че него го очаква велико бъдеще? Фараонът отговорил, че момчето се е родило малко по-рано от предопределения от звездите час и това означава, че животът му ще бъде блестящ, но кратък.

Утрото на следващия ден също не донесло радост за царицата. Филип категорично отказал да признае детето за свой син и наследник. Олимпия разказала за тази нова беда на Нехтанебо, който още не бил напуснал града, и той обещал да уреди нещата. През нощта на македонския цар му се присънил сън, в който той видял сокол, който му казал: „Твоят син е заченат от самия египетски бог Амон Ра.“ Не е известно повярвал ли е докрай Филип на съня си, но за всеки случай побързал да обяви Александър за свой син. В последвалите години дружбата и кореспонденцията между Олимпия и Нехтанебо продължили, но фараонът не можел често да навестява своята любима. Египет преживявал тежки времена. Съдбата сякаш изпитвала владетеля. В началото избухнало въстание, организирано от негови роднини, претендиращи за трона, след това започнали набезите на персийците, предателството на най-добрия му приятел и военачалник, който преминал на страната на врага. И все пак, независимо от сложната ситуация, Египет процъфтявал, а царят излизал от всяко сражение победител.

Тайната на феноменалния успех на фараона са криела в малка кутийка,
която се съхранявала в специална стая. Когато владетелят или неговата страна били заплашени от опасност, Нехтанебо се усамотявал в тази стаичка, отварял своята кутия и изваждал от там няколко восъчни кукли. Ако заплахата била очаквана откъм морето, фараонът взимал голяма чаша, пълна с вода, и пускал в нея миниатюрни модели на кораби, на които поставял своите восъчни фигури. После царят произнасял заклинание и корабите с восъчните човечета сами започвали да потъват, а неговата армия печелела победа в морското сражение. Така се случвало много пъти.

Но ето че веднъж разузнавачите донесли, че персийците готвят нова атака. Фараонът се разсмял и се отправил към своята „лаборатория“. Но от самото начало магическото тайнство не се получавало, корабите и войниците, олицетворяващи вражеския флот, не потъвали и скоро владетелят, с помощта на карти и тайни знаци, разбрал, че този път персийците ще завоюват Египет и че това е предопределено от боговете. Нехтанебо, покорявайки се на волята на боговете, тъжно свел глава, след това незабележимо излязъл от тайната стая, преоблякъл се в селски дрехи и тихо напуснал града. Той пристигнал в Пела при своята любима, майката на неговия син. Александър по това време бил на 13 години. Нехтанебо заживял в двореца, представяйки се за египетски лекар, и много скоро се сприятелил с Аристотел. Аристотел преподавал на младия Александър различни науки, а Нехтанебо го учел да прави магии и да изцерява най-загадъчните болести. Според някои исторически сведения, именно благодарение на египетския фараон, Александър Македонски усвоил редица тайни, които му помагали не само в битките, но и в лечението на раните, които получавал в тях. Великият пълководец дори изцерявал някои от своите военачалници, които често боледували от непознати болести в чуждите земи, които завладявали.

Преди първото сражение фараонът дал на сина си своята свещена кутия и му обяснил как да я използва. На Александър удивително му вървяло във всички битки. От всички боеве, както това правел някога неговият истински баща, той излизал победител. Младият цар винаги носел магическата кутия със себе си, като не позволявал дори на най-близките си приятели да я докосват. Една от първите негови победи била освобождението на Египет от персийското владичество. Не всички страни лесно признавали господството на гърка, но египтяните веднага го приели като наследник на египетските царе и го обявили за свой фараон. Историята мълчи за ролята в тези събития на Нехтанебо, но по гостоприемството и доброжелателността, с които посрещнал юношата консервативният Египет, става ясно, че истинският произход на Александър е бил известен.

Александър отговорил на Египет с взаимност, завинаги дарявайки своето сърце на тази древна страна. Извършвайки това, което били предначертали боговете, той покорил много страни и народи, но

на 33 години животът на великия пълководец бил прекъснат
Умирайки, той завещал да бъде погребан в оазиса Амон, мястото, където още в самото начало на царстването му оракулите му разкрили неговото предназначение.

И накрая, още нещо интересно за великия пълководец. Александър Македонски използвал една доста странна методика за определяне на годността за военна служба. Това бил нещо като тест. Той нареждал кандидатите за войници в редица и им удрял доста силни шамари по лицето. Може и да прилича на варварство, но в това негово действие имало голям смисъл. Казано на съвременен медицински език, той определял типа на периферната нервна система. Ако шамаросаният младеж побелявал, той бил симпатикотоник. Александър го изпращал в дясната редица. Ако почервенявал -това бил ваготоник, който бил слаган в лявата редица. Именно ваготониците той взимал в първите редици по време на битка. Защо?

На симпатикотониците не им достига издръжливост и хладнокръвие. Те първо правят нещо, а после мислят. При нараняване при тях има по-голяма вероятност да умрат. Ваготониците дълго обмислят и, без излишни думи, правят онова, което са решили. И при нараняване те оживяват и оздравяват по-бързо. Цялата работа е в преразпределението на кръвта. И в реактивността на нервната система.

Така че Александър Македонски е знаел какво прави, използвайки тази необикновена методика. Факт е, че ваготонията му е позволила да попълва редиците на своята армия с наистина ненадминати бойци, благодарение на които станал един от най-великите пълководци в историята на човечеството.

http://www.medicalbg.com

Уникално място посещавано от император Гай и Александър Македонски

Жребичко е много старо селище. Охранявали са го запазените и до днес стени на Малкото и Голямото Иванкови калета и крепостта Коринград. Най–старият документ за селото е от 1451 г. когато султан Мохамед I го включва в списъка на селата ,дарени на неговия пръв везир Халил паша.Според преданията старото му местонахождението е било в местността Бачище но името му се свързва с легендата за изгубено жребче което стопаните намерили на мястото на сегашното село след тежка зима. Тази легенда отново насочва към древните траки най-изкусните коневъди в античния свят. Известни са десетки археологически находки с изображението на тракийски конник -монети мраморни скулптурни барелефи рисунки.Началото на просветата се счита към 1840г като за първи училищни помещения служили частни къщи а след това черковната килия която заедно с църквата била съградена в 1850 г.

Културни и природни забележителности: Множество факти сочат, че в околностите на с. Жребичко се е намирало тракийското светилище на Дионисий — бог на младостта, растителната сила и виното. Според записките на Светоний, то е било посетено от Александър Македонски и Гай — баща на император Октавиан Август. Също така там се намира и параклисът посветен на Свети Илия, построен през 1886 от Никола Кузев за здравето на сина му Стефан.

Жребичко-5649965

Жребичко-5649781

Жребичко-5649780