Архив за етитет: антики

РИМСКИ ЗЛАТНИ НАКИТИ

  В златната колекция на Варненския археологически музей голямо място заемат накитите от римската
епоха ( I – III в.) Те са събирани в продължение на близо век и са намирани най-често в некрополите на
античните градове
Одесос ( дн. Варна) и Марцианопол (Девня), както и във вътрешността на района.
Римското златарско изкуство се определя като
гръко – римско или римо-италиайско, което е
свързано с влиянието на етруските и елинистически центрове, процъфтявали в гръцките полиси в Южна
Италия. Важа роля при формирането на естетиката на златарското изкуство през тази епоха имат
постоянните контакти между столицата Рим и завоюваните провинции. На обширни територии Рим налага
общ политически, социален и културен модел, който поддържа властта на императорите. С това се обяснява
фактът, че в отдалечени части на империята се откриват напълно сходни предмети. Затова терминът

римско ювелирство указва по-скоро хронологическите граници, а не етническия произход на
предметите
. Лесни за транспортиране, накитите придружават своите собственици по време на завоевания,
търговия, пътешествия и дори в отвъдния свят.
Ювелирните изделия от римско време се отличават с много цветно
великолепие поради широката употреба на благородни и полускъпоценни
камъни, естествени перли и емайл в украсата им. При обработката на
скъпоценните метали са прилагани разнообразни техники като
гранулация, псевдофилигран, ажур и др. Сред накитите се появява нова
форма –
медальона, който бързо става особено популярен.

Няма да докараме чужденците, докато няма пътища към антиките

15a.jpgЗамени вместо пари за ПлискаДържавата да даде други ниви на частниците в резервата, предлага Тодор Чобанов.Турция и Гърция правят бизнес в най-добрия смисъл на думата с историята си. Италия и Франция могат да напишат учебници по темата. Дори един Дракула в Румъния привлича куп чужденци. България също не им отстъпва по исторически паметници, а последните открития на археолозите са най-добрата ни реклама пред света.Стига ли обаче тя, за да спечелим от културно-исторически туризъм – попитахме зам.-министъра на културата д-р Тодор Чобанов. Той е завършил „Археология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2008 г. защитава докторска титла по специалността. През 2004-2007 г. е началник на инспектората за културно наследство към Националния център за музеи, галерии и изобразително изкуство към Министерството на културата. Автор е на книгите „Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав“ и „Свещените дворци на българските канове“, както и на изследвания в областта на археологията, културния туризъм и опазването на културното наследство. Продължете да четете Няма да докараме чужденците, докато няма пътища към антиките