Архив за етитет: българия-история

Севастократор Стрез

800px-strez.jpg

Стрез — бълг. севастократор, самостоятелен владетел в Македония през 1207 — 1214 г. Вероятно е брат на цар Борил (1207 — 1218), макар някои сведения да сочат, че е само негов сродник. С. бил племенник на цар Калоян (1197 — 1207) по женска линия и първи братовчед на друг могъщ български феодал — деспот Алексий Слав.
Продължете да четете Севастократор Стрез

ЧЕТИРИТЕ БЪЛГАРСКИ ЧУДЕСА-II ЧАСТ.

 

 

Глава   I
Приказната Балхара
7.7. Откриването на древна Балхара
Държавата, която индийците и арабите са наричали Балх и Балхара, а гърците – Бактрия, в дълбоката античност е била считана за едно от най-прочутите царства на Азия, а античният географ Страбон я нарича в I в. пр. Хр. „перлата на Ариана“, т.е на земите, обитавани от древните индоирански народи, извест¬ни под името Айрия.
Най-ранните сведения за нея се отнасят за XIII в. пр. Хр. /периода между 1301- 1235 г./, когато според легендите богатс¬твата на това царство привлекли вниманието на египетския фа¬раон Рамзес III. По-късно според Ктесиас от Книдос се опитали да го завладеят и древните асирийци, чийто цар Нинос воювал с бактрийския цар Оксиарт. Един от най-новите изследователи на историята на Балхара-Бактрия – Валерий Никоноров – пред¬полага, че тя е възникнала в късната бронзова епоха или в нача¬лото на желязната епоха, т.е. около Х век пр. Хр. „При всички случаи тази държава е възникнала не по-късно от VII в. пр. Хр. – пише той. Нейни създатели са били източните ирански наро¬ди, които, придвижвайки се на юг, завоювали значителни прос¬транства от Близкия и Средния изток.“  Продължете да четете ЧЕТИРИТЕ БЪЛГАРСКИ ЧУДЕСА-II ЧАСТ.

СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (VІІ-VІІІ В.)

1. Битката при Онгъла и нейните последици

Византийските хронисти Теофан Изповедник  и патриарх Никифор съобщават, че скоро след като се заселват в Онгъла, Аспаруховите българи започват да нападат византийските земи в днешна Добруджа. През 678 г. те стигат с конницата си до Цариград, възползвайки се от арабската обсада на града. През 680 г. император Константин IV оставя всички важни дела в столицата, прехвърля войскови части от Мала Азия и потегля към устието на р. Дунав. По това време в Константинопол тече Шестият вселенски събор, на който трябва да се решават важни за Империята въпроси.
Продължете да четете СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (VІІ-VІІІ В.)