Архив за етитет: Византия

Божидар Димитров: Голям е историческият късмет, че сме се настанили до Византия – дълго време единствената цивилизована държава през Средновековието

e0bd1c51b43d84a39e0f5647c291ecd9.jpg

За отношенията България – Византия през Средновековието, какво ще бъде участието на Националния исторически музей в съпътстващата програма на ХХІІ Международен конгрес за византийски изследвания, Агенция “Фокус” разговаря с директора на НИМ историка д-р Божидар Димитров.

Фокус: От 22 до 27 август в София ще се проведе конгресът по византийски изследвания – каква е ролята на подобен международен форум за българската научна общност и как ще участва Националният исторически музей в него?

Божидар Димитров: Много голяма е ролята на този научен форум. Византинистиката е най-добре организираната в международен план историческа наука. Съществува едно особено братство на учените, които се занимават с византология, те са няколкостотин души по цял свят, познават се отлично и на различни международни форуми те се срещат периодично (не е така с някои от другите науки като праистория, тракология и т.н.). Имат си издание във всяка страна – в Германия, в Русия, във Франция, България и т.н. Страна, която е удостоена с честта да има конгрес по византология, се смята за много сериозна. Около 1200 учени от цял свят ще дойдат на този конгрес. Продължете да четете Божидар Димитров: Голям е историческият късмет, че сме се настанили до Византия – дълго време единствената цивилизована държава през Средновековието

ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – I ЧАСТ

 justin-i-518-527.jpgСлед основаването на Българската държава през 681г. са се наложили по българските земи византийските монети,които са отсечени в столицата на Източна Римска империя(след v в.тя носи наименованието Византия)Константинопол. Те са играли в периода VII –X в. на международни пари в Източното Средиземноморие,в т.ч. и на Балканския полуостров.Император Юстиниан I през VI в. завзема Рим,завоюван през 473г. от варварите и прави римската монетарница филиал на тази в Константинопол.В Северна Италия(в Равена е запазена голяма ранновизантийска базилика от това време)по всяка вероятност също е имало  монетарница от това време.Във Византия вследствие на паричната реформа на император Анастасий се въвежда плащането на данъци да се осъществява с пари(монети),а не в натура както е било дотогава. Продължете да четете ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – I ЧАСТ

ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – II ЧАСТ

Продължение ..theophilus-829-842.jpgВ специализираната литература се посочва, че вероятно през 1018 или 1019г., т.е около годината на падането на България под византийско робство, българският феодален владетел,който по това време е управител на крепостта Сирмиум Стратилат Сермон,е сякъл свои златни монети (известни са три златни монети,от които една е в Британския музей в Лондон,а другите са в Народната библиотека в Париж). След смъртта на Цар Иван Владислав през 1018г. той се обявава за самостоятелен независим владетел и започва да сече свои монети. Недостатъчното развитие на производителните сили и преди всичко на търговията, която е в основата на разменните отношения и е съсредоточена предимно в големите градски центрове,които са били сравнително малко на брой, са забавили развитието на монетосеченето у нас. Според проф. Иван Дуйчев по времето на хан Крум още в началото на IXв. Са били отсечени медни монети, но конкретни доказателства по-късно не са намерени. Паричното обръщение в тогавашна България е било осъществявано предимно от византийски златни, сребърни и медни монети с наименованията: милиаресия, солид, фолис и други. Продължете да четете ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – II ЧАСТ

ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – III ЧАСТ ПОСЛЕДНА

Продължение…anonymous-folles-time-of-romanus-iii-circa-1028-1034.jpgЦар Мицо Асен (1256-1257),който за кратко време е бил на българския престол, е отсякъл медни монети по всяка вероятност в монетарница в Преслав, тъй като са намерени предимно в неговите околности. Медни корубести монети са намерени и в Търново и с лика на деспот Яков Светослав и на св.Димитър, който е бил роднина на династията на Асениевци и не случайно изобразява на монетите нейния светец-покровител. Той е потомък на руски княз и роднина на Асениевци.Деспот Яков Светослав е отсякъл монети в монетарницата на Видин и подпомага цар Константин Тих Асен в утвърждаването на престола. Продължете да четете ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – III ЧАСТ ПОСЛЕДНА

ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

 valent-14-04.jpg

След основаването на Българската държава през 681г. са се наложили по българските земи византийските монети,които са отсечени в столицата на Източна Римска империя(след v в.тя носи наименованието Византия)Константинопол. Те са играли в периода VII –X в. на международни пари в Източното Средиземноморие,в т.ч. и на Балканския полуостров.Император Юстиниан I през VI в. завзема Рим,завоюван през 473г. от варварите и прави римската монетарница филиал на тази в Константинопол.В Северна Италия(в Равена е запазена голяма ранновизантийска базилика от това време)по всяка вероятност също е имало монетарница от това време.Във Византия вследствие на паричната реформа на император Анастасий се въвежда плащането на данъци да се осъществява с пари(монети),а не в натура както е било дотогава. Започват да се отсичат и хиперперони-нова византийска монета с различно тегло и златно от употребяваните до тогава.
По времето на втория българския хан Тервел (701-721)-България е нямала собствено монетосечене,но са се правели печати.Техниката за изработването на печати не се е отличавала съществено от тази за изработката на монети.Печатите а разлика от монетите нямат икономическо значение, т.е.те не се разменят и с тях може да се закупи някаква стока. Те обаче по начин подобен на монетите са символ на държавна власт и на авторитетът на владетеля. Продължете да четете ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

ВИЗАНТИЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА “ГРЪЦКА ДЪРЖАВА”

 asparuh_.jpg

След написване на доклада си “Византия и българите” за шестата конференция във Варна 2001 г. продължих проучванията си и се натъкнах на още исторически извори, потвърждаващи, че българите са ранни поселници на Балканите, че със траките са били един народ, и че Византия е създадена от тях. Тук ги посочвам. Неоспорими факти, че българи, траки, скити и хуни са един народ е топонимията на България днес. Тя е пряко доказателство, че дошлите 10 век пр. Христа българи начело с царя си Худон по-късно през вековете са се слели с траки и скити в един народ – българският. Затова и сега те наричат, градовете, реките и някои от планините си с имената, които са имали не през седмия век, когато идва късната колона български поселници начело с кан Аспарух , а с древните им тракийски имена. Ако българите бяха късни поселници на Балканския полуостров те яха да ги нарекат с тогавашните им латински и гръцки имена, които са имали във Византия. Най-старото име на Пловдив, е тракийското Пулпудева, а не Филипополус, както е бил наречен от Филип IV Македонски. При идването на Аспарух това име носи Пловдив. “Късните” поселници българите не го наричат така, а Пълдин – производно на Пулпудева. Същото е и със Стара Загора. Тракийското й име е Берое, латинското Аугуста Траяна, такова е и през 7 век. Българите го наричат Боруй, произлизащо от Берое. Така е и със София. Византийското й име е Триядица, предходното й е Сердика по името на местното тракийско племе серди. Българите я нарекли Средец /Срядец/ получено от Сердика. Някои тракийски имена и до сега не са побългарени. Наричаме ги със старите им тракийски имена като: Вакарел, Арда, Перперек, Велека, Ерма, Марица, Панега, Огосово, Кабиле, Нишава и много други. Всички наши големи реки, а много и от по-малките са с тракийските си имена и сега, или незначително побългарени като: Струма от Стримон, Тунджа и Тъжа от Тунзос, Искър от Истос, подобно е и с Осъм, Огоста, Места, Вит, Стрема и Дунав от Дунаве, както Родопи от Родопе. Дори лично име като Борис е тракийско, което значи мъж. Било популярно с прилагателното Мука. Продължете да четете ВИЗАНТИЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА “ГРЪЦКА ДЪРЖАВА”

Византийски оловен печат открит в Княжевския манастир край Варна

 th_141981.jpg

В последния ден от тазгодишните разкопки на Караач Теке екипът на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, направи сензационно откритие. 88 години след намирането на оловния печат на цар Борис в княжеския мянастир в Караач Теке беше намерен друг оловен печат – на византийския сановник Антоний, императорски протоспатарий (знатен и висок сан в двореца). Той е кореспондирал с представител на княжеския манастир, най-вероятно самият цар Борис. Печатът бе открит в пласт от Х век. Заедно с него са намерени фрагменти от византийска керамика и още една закопчалка за книга, което е поредното свидетелство за огромната книжовна дейност в този княжески скрипториум от края на IX – началото на X век. Изключително добре запазени манастирски сводове от ІХ век откри тази година екипът на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Арките са единствените достигнали до нас от средновековното строителство на манастири. Според проф. Попконстантинов и доц.д-р Росина Костова – също от Великотърновския университет този скрипториум е единственият засега у нас и във византийския свят, който е така добре запазен. Манастирът в Караач Теке е най-големият духовен център в Североизточна България. Три века – от ІХ до ХІІ, в неговия скрипториум са се преписвали и превеждали много църковни книги. За това говорят близо 40-те закопчалки за книги, открити тук, стила, части от пергамент, оловни печати. Учените смятат, че вероятно тук са творили някои от учениците на светите братя Кирил и Методий. Въпреки че до този момент няма писмени данни кой е ктиторът на манастира в Караач Теке, археолозите смятат, че може би е свети княз Борис Първи.http://www.chudesa.net