Архив за етитет: римски пътища

Римските пътища

 

Имeнно пътищата прославили Рим и останали най-дълго използваните съоръжения дори след неговия залез. Те способствали не само за развитието на търговията, а ускорили и културния обмен между народите, живеещи в империята.
Още от зората на римската държава, жителите на древния град осъзнали необходимостта от построяване на пътища, които да служат за търговия, комуникация и не на последно място за движение на войските. Повечето от строящите пътища се изграждали в съответствие със ‘Законите на 12-те таблици’, разработени към 450 г. пр. н. е. Пътищата били разделени на участъци – semita /пешеходни/ – най-периферния участък, широк 30 см.; iter – участъкът в който се движели пешеходци и конници, широк 92 см.; actus – участък по който се движат каруци и колесници, впрегнати с един кон, широк 122 см.; и двулентова via – основната част от пътя с широчина 244 см. Така, ако пресметнем размерите на двете семити, итера, актусите и двулентовата via, ширината на стандартния римски път била около 10-12 метра. В по-късни времена прилагането на тези стандарти не се спазвало толкова стриктно.
Продължете да четете Римските пътища

Римските пътища в България – IIIта част /последна/

sn851377_3.gifпродължение … Друг важен път, пресичащ Североизточна България започва от Мелта и стига до Марцианополис9. За разлика от предните два пътя, сведения за него (макар и оскъдни) намираме в Певтингеровата карта10. Мелта била важен кръстопътен център от когото излизали пътища за Монтана, Никополис ад Иструм и Филипополис. Данните от един лютински надпис показва, че през първата половина на II в. в Мелта се намирал лагера на cohors I Athoitorum et Berecinthorum. От друг текст пък научаваме, че през III в. Мелта е била издигната в ранг cikitas. Точното местоположение на пътната станция още не е установено. От Мелта, след 50 римски мили пътя достига до Никополис ад Иструм, а от там до крепоста при  с. Ковачевец пътя се припокрива с трасето Дуросторум – Нилополис ад Иструм. От с. Ковачевец пътя продължава на изток и преминава през станциите при селата Голямо Ново и Долна Катба и гр. Търговище. В този район са открити следи от разглеждания път. После трасето пресича пътните станции и при с. Черенча, гр. Шумен и с. Мадара и продължава през Плисковското поле, където е намерена милиарна колона на император Комад. По нататък пътя минава през станциите на селата Стан и Невша и достига до крайната си точка Марцианополис. Тук близо до източната стена е открита милиарна колона от Гордиан III. От Мацианополис  съществувала една отсечка до Одесос, която не е указана в Певтингеровата карта, но би могла да се смята за част от пътя. При Одесос са намерени четири милиарни колони на императорите Септимий Север, Максимин Тракиец, Галиен и Тацит. Продължете да четете Римските пътища в България – IIIта част /последна/

Римските пътища в България – IIра част

dsc09336_2.gif продължение … Първата провинция, която римляните образували на днешната българска територия била Мизия. Първоначално тя обхващала една тясна ивица земя на юг от река Дунав. Именно там римляните построили първия път на наша територия. Това е т.нар. Крайдунавски път, който започвал от Сингидуаум и завършвал при Истос на дунавската делта.
Предполага се, че в доримската епоха не е имало непрекъснат път по десният бряг на р. Дунав. Повечето тракийски селища се свързвали посредством малки черни пътища или по вода. Сведения за строежа на пътя намираме в два надписа от времето на император Тиберий (33/34 г.) и император Клавдий (46 г.). От тях научаваме, че трасето се строи от вексилации (поделения) на IV Скитски и V Македонски легион. През този период главното ръководство било поверено на Луции Марций Марцел. Пътя бил завършен  едва по времето на император Траян. Неговото предназначение си оставало преди всичко военно и затова на определени места имало стражеви и сигнални кули , но и пътни станции. Главните източници са имената и разположението на тези станции са Певтингеровата карта и пътеводителя на Антонин 1. Продължете да четете Римските пътища в България – IIра част

Римските пътища в България – Iва част

gallery_5307_1.gifНавсякъде, където прониквали римляните, след като завладявали определени области и настанявали войските си, те бързо започвали пътно строителство, тъй като това им осигурявало сигурен военен контрол над провинцията и условия за икономически разцвет. Римляните създавали пътища със старание и амбиции да служат векове наред. Начина на направата бил следния. Върху означено с две бразди трасе, под наблюдението на римските строители работниците отстранявали еди след друг пластовете земя, докато достигнат до скален слой. Върху тази каменна основа след това се полагали последователно четири слоя различни материали с обща дебелина до 1.5 м. Първият слой, Statumen (ок. 30–60 см) е изграден от плоски камъни, скрепени с глина. Върху статумена се поставял плътен слой дребни камъчета или парчета от тухли и камъни, на дебелина около 20 см. Третия слой бил от пясък  или дребен чакъл. Продължете да четете Римските пътища в България – Iва част