Архив за етитет: съкровище

Съкровището на Хидензее: Най-голямото откритие на викингите в Германия

съкровището

Това съкровище е открито случайно от местни рибари през 1873 г. на малкия немски остров Хидензее в Балтийско море, съкровището на Хидензее е едно от най-зашеметяващите археологически находки и се смята за най-голямото откритие на викингите в Германия.
Продължете да четете Съкровището на Хидензее: Най-голямото откритие на викингите в Германия

Частен колекционер е купил за над 3 млн. долара римски шлем, открит в Англия през 2010 г. от 2-ри или началото на 3-ти век

римски шлем

Частен колекционер е купил за над 3 млн. долара римски шлем, открит в Англия през 2010 г. от 2-ри или началото на 3-ти век
През май 2010 г. е намерен римски кавалерийски шлем, датиращ от края на 2-ри или началото на 3-ти век, в пасищата на ферма, собственост на Ери Робинсън в Грисби Гарет в Кумбрия, Англия.
Продължете да четете Частен колекционер е купил за над 3 млн. долара римски шлем, открит в Англия през 2010 г. от 2-ри или началото на 3-ти век

Миньори в Намибия откриха кораб, който превозва злато за $ 9,000,000

златни монети

Миньори в Намибия откриха кораб, който превозва злато за $ 9,000,000. Диамантени миньори, работещи край бреговете на Африка попаднали на съкровище; 500-годишно корабокрушение натоварено със злато струващо   9,000,000 долара.
Продължете да четете Миньори в Намибия откриха кораб, който превозва злато за $ 9,000,000

Намерено съкровище от корабокрушение в Кесария

Кесария
Израел-Кесария

Двама любители археолози намериха голяма съкровище след гмуркане в древното пристанище което се намира в пределите на национален парк Кесария. Възстановени са артефакти и монети престояли под водата в продължение на 1600 години. Това е най голямото съкровище от артефакти намирано досег през последните тридесет години. Ето ви и малко история за самия национален парк.
Продължете да четете Намерено съкровище от корабокрушение в Кесария

Намериха най-голямото съкровище на остров в Ламанша

Двамата откриватели Рег Мед и приятеля му Ричард Майлс

На о-в Джърси който се намира в протока на Ламанша намиращ се между Франция и Великобритания беше намерено баснословно съкровище от златни и сребърни монети с общо тегло 750 килограма.
Продължете да четете Намериха най-голямото съкровище на остров в Ламанша

Врачка видяла златото в Свищов

Врачка от селото на Котоошу Джулюница предрекла откриването на тракийското злато край Свищов. В края на м.г. гадателката Веска предсказала, че през 2011 г. ще има голямо събитие и ще бъде открита археологическа находка край Дунав, за която ще се говори много дълго време. Това разказа археоложката от търновския музей Павлина Владкова.
Продължете да четете Врачка видяла златото в Свищов

Чашата на съкровището от Врап – граал или златно украшение

 

Преди същинският анализ е редно да си зададем въпроса това богослужебна чаша ли е, по подобие на светия Граал, или е чаша с други функции?
Най-интересният обект от съкровището Врап представлява златната чаша с надпис отстрани, върху която са изобразени човешки фигури, облечени във аристократични дрехи, две от тях са представени с царски орб в дясната ръка. Очевидно това е чаша след епохата на последната тетрархия на Константин, символизираща римската империя в цялост в четирите посоки на света и четирите края и метрополии на империята.
Продължете да четете Чашата на съкровището от Врап – граал или златно украшение

Кой ще стигне пръв до съкровището?


Въпросът е като за риалити. В реалността само удобните за прескачане правила дават предимство на иманярите пред археолозите

Археолозите започват да проучват могилите в „Подуяне“ това лято. Иманярите вече са направили първи копки

 

Около 6-те могили от римско време на територията на квартал „Васил Левски-Г“ в софийския район „Подуяне“ не се забелязва кой знае какво оживление. От колибите със сателитни чинии между блоковете се носят ориенталски ритми и вдъхновяват циганчетата за бавен футбол с чупки в кръста. Две кончета хрупат трева в подножието на най-високата могила, три момчета си пият кафето на метър от най-„нахапаната“, в чиито основи е забучена табела с надпис „Рай“. Иманярските изкопи са буренясали, следи от пресни набези няма.

Причината едва ли е в публикуването на новия член 277а от НК, който обещава лишаване от свобода до 5 г. за лицата, които без съответното разрешение търсят археологически обекти (находки), и до 6 г. за онези, които правят или поръчват незаконно теренни проучвания. Малък е шансът местните ентусиасти с металотърсачите вече да са прочели за качените до 50 000 лв. глоби, ако за ровичкането са използвани „технически средства или моторни превозни средства“, или за конфискацията на имущество при вещно укривателство на културни ценности. Преяждането с агнешко или пържоли е по-вероятната временна спирачка на мераците за имане, които в делнични дни толкова зачестявали, че от управата на близкия комплекс „Варадеро“ попитали в общината не може ли да се оградят някак могилите, та да остане нещо и за музеите.

Бодлива тел няма да се слага, но това лято кметството на „Подуяне“ обещава да даде финансово рамо за геофизично проучване на шестте софийски могили и ако то покаже, че може да се очакват интересни находки, ще дойде да копае екип от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). До 2001 г. е имало и седма могила, проучена от Даниела Агре в спокойна атмосфера, без „втора смяна“ от аматьори, устремени да стигнат първи до съкровището. Така се случило, че от гробовете излизала хубава керамика, нищо златно.

 

Иначе Даниела Агре не е свикнала на комфорт при изследването на видимо и апетитно нещо, каквото е могилата. Само миналата година й се наложи да води две от общо 33-те спасителни експедиции, породени от иманярски разрушения – край село Бродилово, Бургаско, и между селата Борисово и Боряново, Ямболско. В първия случай ставало въпрос за разбита гробница от III в. пр. Хр., във втория – за некропол. Още повече я заболяло преди няколко години, когато екипът й се натъкнал на най-ранната тракийска гробница със стенописи (V век пр. Хр.) в село Ружица, Боляровско, вече полуразрушена заради… реконструкция на местни свинарници. Археолозите разпознали камъните от гробницата, префасонирани на корита за животните. За щастие рисунките по вратата са възстановени, сп. „ТЕМА“ ги публикува за пръв път.

„През 2007-а имахме късмета да намерим непипнат конски скелет с амунициите в преоран гроб в Бояново, Елховско. Всички бронзови и сребърни съдове от централното погребение бяха отнесени, валяха се само няколко златни пулчета. Там очевидно бяха работили добре информирани иманяри, с високотехнологично оборудване и с контакти за пласиране на „стоката“. Но не мога да кажа, че неорганизираните чичовци, които бучат пръстта с шишове докато не удари на твърдо, са по-малко вредни за науката. Такива златотърсачи изтърбушиха тюрзиса край Копривщица от IV в. пр. Хр. Представете си, бяха местили плочи и камъни по 2.80 м, за да бръкнат за несъществуващото съкровище под стената…“, ядосва се археоложката. Сред най-сладките й победи над иманярите е тази в Маломирово-Златиница. Оттам излязоха златен венец и други разкошни предмети от погребението на тракийски владетел, около което имаше пресни следи от незаконно сондиране.

 

Рисунките по вратата от гробницата край с. Ружица са възстановени

Когато разкопките са планирани, а не спасителни, пък има риск тепърва да предизвикат нездрав интерес. На въпроса случвало ли й се е някога да копае без нежелана „компания“, Даниела Агре се замисля дълго. Накрая се сеща за няколко могили джуджета в Ловешка област – били високи около метър и останали непипнати до 1999-а. Но щом археолозите започнали да копаят, веднага се появили мъже с бинокли на отсрещния баир. И до 2003 г. всяко археологическо лято в района започвало с описание на щетите, нанесени през другите сезони. „По едно време си мислех, че заради Арчар няма да ни приемат в ЕС

После започнах да се надявам, че след като са ни приели, бързо ще се сложи някакъв ред. Че вече няма да ми се налага да търпя унижения като това иманярите да сядат на сгъваеми столчета до обекта и да ни се подиграват, след като полицаите са ги заловили в тунела им отдолу, а съдът ги е пуснал. Само като си спомня как в Северозападна България се купуваше масово земя уж за земеделска работа и после се правеше „реголване“ с момчета, наети за по 40 лв. на ден да вървят с металотърсачи след машините, си казвам – всичко е по-добро от това беззаконие. Да, сега имаме подновен Наказателен кодекс. Но каква полза, ако полицаите пак кажат, че нямат бензин?“ Даниела Агре всъщност не чака някой да й отговори.

Песимистично настроен изглежда и колегата й от Сливенския музей Николай Сираков. Областта е рекордьор с 6 обекта в статистиката на НАИМ за предизвикани от иманяри разкопки миналата година. Пак от този край е и случаят, който показва как археологът може да е третият спечелил, когато иманярите се карат или си завиждат. Преди три години „добронамерен“ сливналия, известен с интереса си към антични предмети, съобщил в музея, че лоши хора копаят за колесници в насипа на могилата в квартал Речница. Когато спасителният екип стигнал до мястото, бронзовите украси отдавна били разфасовани и отнесени, но един изключително ценен железен меч се оказал забравен в суматохата около цветните метали. „Добронамереният“ сменил цвета на лицето си три пъти, а мечът стигнал до витрините на Сливенския музей без други перипетии.

 

„По принцип организираните в структури иманяри гледат да не навлизат в териториите си. Е, понякога възникват конфликти, те може да завършат зле за една или друга групировка. Някои се разпадат, създават се нови, но общото им число се запазва около 30, защото следва логиката на административното деление на страната. Няма големи мафиотски войни на иманярския фронт, но има нещо като феодализъм. Сериозните играчи в бизнеса са си разделили България, северна и южна си имат главни дилъри. Всяка област е със свой „капо зона“ координатор – обяснява археологът Тодор Чобанов, експерт към Върховната касационна прокуратура. – Затова съм доволен, че вече според НК иманярството, укривателството и незаконната търговия с културни ценности се смятат за организирана престъпност. Кодексът е реформиран така, че търговията с металотърсачи, скенери и друга подобна апаратура ще замре. Преди на иманярите често им връщаха уредите, когато нямаше осъдителни присъди. А това е все едно на наркодилъра да му възстановиш химическата лаборатория. Очаквам скоро да се усети и ползата от онази част на НК, според която съдът може да постанови изземване на цялото или на половината имущество на хора, змесени в трафик или хванати във вещно укривателство. Защото българинът не се страхува много от затвора – казва си: „И да вляза, ще го излежа.“ Ще го заболи истински само от мисълта, че му взимат имането. Или апартамента примерно.“

Досега беше трудно да се докаже иманярството – трябваше да хванеш човека над дупката с предметите в ръце, иначе адвокатите го измъкваха, добавя Чобанов. Друг е въпросът защо неработещите текстове в стария кодекс са отлежавали толкова дълго без промяна. Дали защото колекционерите в България са твърде много и част от тях – твърде влиятелни? Археологът не е привърженик на конспиративните теории, но държи да отбележи, че най-важното в момента е да се пресекат каналите към черните складове за антики: ако италианските са в Швейцария, то българските са в Германия. А опитът на прокуратурата показва, че най-ценното минава през границата за период от 24 до 48 часа. „Основната причина „стоката“ от България да заминава скоростно за Мюнхен е, че там никой не може да я конфискува. Германските закони не защитават предмети, които не са част от тяхната история. Така че у нас още в деня на намирането първото ниво продава на второто и веригата се задейства. Ако в момента няма изгодна оферта, се практикува закопаване по дворовете

 

Конски скелет с амуниции, намерени от археолозите след иманярската атака в Бояново, Елховско

Затова някои ценни монети от музейните обири у нас още не са излезли по чуждите сайтове. Опаковали са ги добре, тук някъде трябва да са“, сигурен е Чобанов.

И той има в запас няколко истории от близкото минало, които доказват на какви подвизи са способни играещите в отбора на иманярите. Едната се развива в храма в Кабиюк край Плиска. Местен жител взел да копае и да вади квадри от градежа, защото решил, че под такива големи камъни не може да не е зарито някое съкровище. Трудел се усърдно всяка вечер след работно време, цяла есен и половината от зимата, а камъните все не свършвали. По някое време му направило впечатление, че образуват нещо като коридор, защото вече бил в единия надлъжен зид, но пак не се отказал. Продължил да копае по-упорито и от затворника в „Изкуплението „Шоушенк“, докато следващата чупка на стената го върнала обратно в посоката, от която идвал. „Сигурно пак нямаше да се откаже, но го хванаха. Призна си всичко, размина се без санкции – според мен неправилно, защото беше разрушил доста от квадрите със символи по тях“, вметва Чобанов. Все пак по-добре, отколкото иманяри да бъдат заловени на местопрестъплението от археолози, да се оплачат от насилие при задържането и полицията без малко да арестува невинните, както се случило в Силистра преди няколко лета.

 

Този сезон там ще се копае около Южната крепостна стена, колкото е останало от нея до строежа на новия мол. Сред по-интересните обекти за 2009-а са още римският некропол край Кабиле, локализиран миналата година, тракийският град Хелис близо до Исперих и средновековният Хоталич край Севлиево, праисторическата селищна могила до с. Седлари в община Момчилград, биритуалният (с трупоизгаряне и трупополагане) средновековен некропол край Балчик. В Плиска ще се проучват западната крепостна стена, цитаделата и старото дървено укрепление. В Бургаско започват разкопки на средновековната крепост Русокастро, където цар Иван Александър е спечелил единствената си битка срещу византийския император, макар и с помощта на наемници татари. Известно време атракцията в двора на Бургаския затвор ще е праисторическата могила, която този сезон ще проучва Мирослав Класнаков. От музея в Сандански ще осигурят специалисти за раннохристиянската гробница със стенописи разкрити само отчасти миналата година при строителни работи в града. Другото място в София, на което са планирани разкопки (освен подуянските могили), е в центъра. Очаква се покрай разширението на Националната художествена академия да се стигне до некропола на античния град. Пари със сигурност ще има за Перперикон, Нове, Месамбрия, Сексагинта Приста, Анхиало и още няколко други знакови за археологията места. Въпросът с 30-ината обекта по многострадалната магистрала „Тракия“ обаче е по-сложен. Националната пътна агенция ще изплати едва 36 процента от предвидените 5 446 015 лв. вместо обещаните 70%. За 15 обекта по магистрала „Струма“ и за 4-те по „Марица“ изобщо не се предвиждат пари тази година. Общо издадените от НАИМ разрешителни за разкопки досега са 150 и може би ще стигнат най-много 200, което пак ще е по-малко от миналата година (264).

Националният исторически музей организира разкопки само на едно място, но пък то е 100-процентово защитено от иманяри. „Заради военната база на остров Св. Кирик край Созопол нелегални разкопвачи на практика няма – обяснява директорът на НИМ Божидар Димитров. – Бюджетът ни е свит, дори за фонд работна заплата не достигат 80 000 лв., така че не можем като друга година да отделим от приходи за финансиране на разкопки на 5-6 места. За остров Св. Кирик средствата са осигурени от МРРБ покрай строителството на голям туристически комплекс. Мисля, че там попаднахме на средновековни манастирски постройки, скоро ще имаме новини.“

 

 

И в кризисно време НИМ няма да закъса за металотърсачи

Полицията периодично зарежда музея с конфискуваните при акции, а археолозите нямат нищо против да ги използват при пресяването на пръстта за монети. Това е полезно преливане, съгласява се Божидар Димитров. Само че металотърсачите не са кой знае какво – по правило полицията хваща дребни риби със самоделки. Но тъкмо на тях им светят най-налудничаво очите, когато стане въпрос за имане: „Болни хора са, като комарджиите. Не може да не знаят колко рядко излиза ритон, фила или нещо друго от този калибър. Няма как да забогатееш, полуизтритите монети се купуват по 1 лев. Кански труд кипи залудо! Още като студент четвъртокурсник го усетих на крепостта край с. Равна над Чипровци. Заварихме огромна дупка в скалата със страна 4 на 3 м, която продължаваше надолу поне на 17 м. Слезе човек от екипа с алпинистка стълба и каза, че завива на 13 м встрани. А аз започнах да диктувам за дневника: „В средата на крепостта миньорска шахта…“ До мен един от местните взе да тъпче на място: „Шефе, недей пиши така…“ „Ти ли ще ми кажеш, ти ли знаеш повече?“, надувам се аз. А той: „Не бе, това го изкопахме аз, тъстът и зетят

Защо, питам. Ами кънтяло на кухо…“

Клондайк ряпа да яде, американски златотърсач никога не би надвил наш иманяр. Само кирка, лост и мираж му дайте на българина, а той ще прокопае тунел до другата половина на света. Но вероятно с оглед на последствията в бъдеще все повече ще се убеждава, че е по-добре да го прави в риалити.

 

 

 Искам лиценз за иманяр

„Тука ли дават лицензите за иманяри?“, бодро се интересува в коридорите на Националния археологически институт посетител от Добричко. Потегнат в най-официалния си костюм, човекът стига до и.д. директорката Маргарита Ваклинова. Държи да є връчи лично молбата си за тапия, с която да започне най-после да получава процент от държавата – след 40 г. самоотвержено вадене на „обли камъни и други ценности“. Не се шегува, сериозен е като смъртта.
Случката е отпреди 10 дни и се разпространява под формата на виц или хорър – според темперамента на разказвача. Представяте ли си до какво ниво е стигнала търпимостта към иманярите, щом може да се случи подобно нещо, мърморят археолозите от Тракийска секция. Там са станали като „Спешно отделение“: по цяло лято тичат да спасяват могили.
Миналогодишният отчет на НАИМ отбелязва много малък превес на планираните разкопки (55.3%) над спасителните. От 118-те обекта, проучени аварийно, 33 са заради иманярски разрушения, но и в голяма част от останалите все по някое време се стига до „дублиране“ от по-добре оборудван екип – ако не преди, то след края на разкопките. Все още иманярската мафия разполага с немислима за археолозите апаратура. Геофизичното проучване с машинарии под наем струва скъпо, но за 2008-а този тип изследвания са скочили в сравнение с предишната година – от 18 на 25.
Общините са били водещ източник при финансирането на редовните разкопки миналата година, става ясно още от цифрите, събрани и обработени от Иво Чолаков. Те май наистина се интересуват от културния туризъм. Централно държавата подкрепя по-рядко разкопките, когато не строи магистрали.
Според статистиката за трета поредна година по-голям брой археологически изследвания 142 (53.8%) са осъществени в Южна България. И пак спасителните разкопки са основната причина за дисбаланса покрай големите инфраструктурни проекти и по-малките частни строежи.http://www.temanews.com