Архив за етитет: Тракия

Монетни системи и номинали – III част

статер

В тази статия ще разгледаме и тракийската номинална система. Изследванията върху тракийското монетосечене разкриват приложението на една самостоятелна Трако-македонска система.
Продължете да четете Монетни системи и номинали – III част

КЪСНОАНТИЧНОТО ЮВЕЛИРСТВО В ДИОЦЕЗИТЕ ТРАКИЯ И ДАКИЯ (4 – 7 В.)

 2.jpg

“Поглед върху римското ювелирство”
Акцентът е поставен върху значението, което имат накитите и предметите на лукса в живота на римското общество от ранноимператорската епоха. Ролята им като знак за определен социален статус и обществен престиж нараства в контраст с републиканските норми за сдържаност. От първостепенно значение е въпросът засъществуването на итало-римската традиция и независимостта и от гръцката. В общи линии, характерни за нея са абстрактните геометрични форми, в които се размиват гръцките натуралистични елементи. В същото време се увеличава присъствието на характерното за късния елинизъм полихромие, което става определящо за понататъшното развитие. Отделните области на империята запазват и елементи от своите автохтонни традиции, които формират облика на местната продукция. Увеличава се ролята на източните провинции, които са в основата на второто основно елинистическо-римско течение.

Продължете да четете КЪСНОАНТИЧНОТО ЮВЕЛИРСТВО В ДИОЦЕЗИТЕ ТРАКИЯ И ДАКИЯ (4 – 7 В.)

КЪСНОАНТИЧНОТО ЮВЕЛИРСТВО В ДИОЦЕЗИТЕ ТРАКИЯ И ДАКИЯ (4 – 7 В.)-3 част.

“Стил и техника на украса в късноантичното ювелирство”
Основните стилове в късноантичното ювелирство се характеризират чрез най-използваните техники за орнаментация. Всички те са познати от по-ранните периоди, като някои от тях намират ново измерение. Главна и повсеместна особеност в много от вътрешните и периферните области на Източната и Западната империя е полихромието, постигано с различни способи. Тази многоцветност съществено се различава от инкрустацията на по-ранния период, като връща към времето на елинизма и до голяма степен има източен характер. Акцентът върху отделните детайлиизмества гладката линия и повторяемостта, характерни за по-ранните бижута. По-често явление са накити, съставени от отделни, богато украсени сегменти и висулки. Някои от тях намират забележителни паралели сред произведения на късноелинистическата бижутерия. Всеки един от съставящите ги елементи привлича вниманието отделно и би могъл да действа сам за себе си. Различните по цвят камъни подсилват колористичния ефект. Продължете да четете КЪСНОАНТИЧНОТО ЮВЕЛИРСТВО В ДИОЦЕЗИТЕ ТРАКИЯ И ДАКИЯ (4 – 7 В.)-3 част.

КЪСНОАНТИЧНОТО ЮВЕЛИРСТВО В ДИОЦЕЗИТЕ ТРАКИЯ И ДАКИЯ (4 – 7 В.)-2 част.

“Роля и значение на ювелирството през късната античност според писмените сведения и иконографски източници”
Представени са основните писмени сведения, даващи представа за мястото на накитите и предмети на лукса в константинополския императорски двор иаристократичните кръгове, които са основните поръчители на висококачествените произведения. Накитите – символ на императорската власт търпят развитие през целия период на късната античност, като тенденцията е към увеличаване на масивността и богатството на орнамента. Тази промяна намира частично обяснение в съперничеството, което има римския император с монарсите на Сасанидска Персия, източната ориентация на основните ателиета, търсенето на материално изражение на божествената императорска власт. Отделно от това произведенията на столичните ювелири заемат важно място в дворцовия церемониал, както и в дипломацията и външната политика спрямо съюзни източни и варварски владетели. Самите майстори са представени в писмените източници като фигури със значително влияние и материални възможности, заемащи важно място в йерархията на служебната аристокрация. Те имат различни права и задължения, между които са гравирането на монетни щампи, контролът върху чистотата на метала, а може би и качеството на изработка на по-масовата продукция. Продължете да четете КЪСНОАНТИЧНОТО ЮВЕЛИРСТВО В ДИОЦЕЗИТЕ ТРАКИЯ И ДАКИЯ (4 – 7 В.)-2 част.