Архив за етитет: траки

Списък на владетели, архонти и консули, с чиито имена се свързват някой монетосечения

 

Eто ви един кратък списък на владетели, архонти и консули, с чиито имена се свързват някой монетосечения на територията на днешна България, където често се намират под формата на колективни находки или единични такива. Една полезна статия, както за всички занимаващи се с история и археология, така и за колегите нумизмати.
Продължете да четете Списък на владетели, архонти и консули, с чиито имена се свързват някой монетосечения

КАКВО ДАДОХА ТРАКИТЕ НА СВЕТА?

 

Рано или късно истината излиза наяве. Откраднатото става бреме за крадеца, а лъжецът плаща за деянията си с позор. За сметка на това, тези, които са били ощетени ще получат полагащото им се. Ще получат слава и престиж, ще получат самочувствието, което заслужават.
Ние сме потомци на велик народ, чието име обаче е омърсено с безброй лъжи. За жалост на добротата и благородството на дедите ни бе отговорено с мерзост и злоба.Това е реакцията на примитивния и неблагодарния, на този, който не е дорасъл за власт, но я желае на всяка цена и не се спира пред нищо, за да постигне целта си.
Продължете да четете КАКВО ДАДОХА ТРАКИТЕ НА СВЕТА?

Тракийски цар заровен с колесницата си

 

„Най-важно е да се запази направеното в Караново и да се направи още по-привлекателно за посетители. Да се доразвие“. Това заяви пред „Стандарт“ археологът Веселин Игнатов от новозагорския исторически музей.
През късната есен на 2008 година ръководеният от него екип откри уникална древна колесница с 4 големи колела и скелетите на два коня. Находката излезе на бял свят, след като кметът на новозагорското село Караново подал сигнал на 27 октомври, че иманяри са направили 4-метров изкоп в могила, намираща се източно от селото. Продължете да четете Тракийски цар заровен с колесницата си

Две божествени стъпки водят в Бегликташ

 

Mистично каменно море със соларни знаци, скални късове, наподобяващи брачно ложе и женска утроба, се крие в полите на Странджа.
Най-вътрешното му свещено пространство е маркирано с почти еднометрови “божествени” стъпки, издълбани в огромни камъни – менхири.
Композицията от долмени се нарича Бегликташ и е била древно тракийско светилище. Намира се на 40 км от Бургас и на около 5 км от Приморско. Табела ще ви отклони от главното шосе и по черен път ще се озовете на българския Стоунхендж.
Дълго време тракийското светилище остава неизвестно за науката и хората.
Продължете да четете Две божествени стъпки водят в Бегликташ

Дом на тракийски цар става храм

Политиците ни се фукат пред света със златото, намерено от археолозите. Не че и самите откриватели не му се радват, напротив. Но още повече се въодушевяват, когато попаднат на нещо, което никой друг преди тях не е намирал. Дори да няма грам злато, а за погледа на непосветения да е просто купчина камъни.

Даниела Агре от Националния археологически институт с музей към БАН смята, че я е споходил късметът да открие нещо, ненамирано досега по нашите земи.

Случило се насред страшната виелица през октомври, която остави половин България без пътища и ток. Повече от седмица екипът на Агре работи на открито в кучешки студ, нагазил до колене в кал и с дрехи, станали като картон от замръзналата влага. Няма спасение и вечер след работа – в хижата, където са пуснати по милост, изкарват цяла седмица на свещи и с толкова дърва в камината, колкото са си събрали. За нормална баня и дума не може да става. Дори миенето на зъбите е кошмар – за да се докопаш до вода, трябва да разтрошиш леда в кофата.
Продължете да четете Дом на тракийски цар става храм

Последната война на Деметрий Полиоркет

 2011-10-24_231245.jpg

В началото на осемдесетте години на ІІІ в. пр. Хр., след като успешно укрепил положението си в Гърция и Македония, Деметрий Полиоркет за-почнал подготовка за нова голяма кампания на изток. Той изглежда смятал да отвоюва някогашните вла-дения на баща си и за целта започнал да формира огромни военни сили – според Плутарх сухопътната му армия щяла да достигне 98 000 пехота и 12 000 конници, докато в доковете на Пирея, Коринт, Халкида и самата Македония се строели 500 големи бойни кораба . Тези мащабни приготовления в духа на старите Антигонидски аспирации за възстановяване единството на Александровата империя стреснали останалите диадохи и Селевк, Птолемей и Лизимах отново сключили помежду си военен съюз . С пратеници и писма те привлекли за свой съюзник и епирския цар Пир, убеждавайки го да воюва с Деметрий независимо от наскоро сключения мир помежду им .
Продължете да четете Последната война на Деметрий Полиоркет

Язовир крие тракийска столица

orig_382091_bg.jpg

Компромис с убежденията позволява на Димитров да разкрие Севтополис.

Годината е 1947-а. Минало е съвсем малко време от 9 септември 1944 г. – дата, променила съдбата на милиони българи. В страната започва бурно строителство, целящо да създаде основите на социалистическото общество. Част от този подем е изграждането на язовир, който да обуздае пълноводната Тунджа. За неговото място е избрана обширната тераса при с. Копринка, на 8 км западно от Казанлък, образувана от голям завой на реката. Още при първите копки строителите попадат на останките от античен град, чието разкриване е поверено на археолога Димитър Димитров.
Продължете да четете Язовир крие тракийска столица

Проф. Иван Маразов: Трябва да се създаде държавен център за древни култури

a59fd4811b0630393d38f1d9f1ac5a8e.jpg

За морала в науката и за постиженията в областта на тракологията, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Иван Маразов. Той е носител на ежегодната награда „Професор Александър Фол”. Наградата му бе връчена по време на Празниците в долината на тракийските царе – 2011 в Казанлък.

Фокус: Проф. Маразов, какво е за вас наградата, която получихте в Казанлък за морала в науката?

Иван Маразов: Тази награда струва ми се има и такива измерения, защото науката, освен научно дирене има и академичен тон, има академично отношение, академична взаимопомощ. Тя отрича във всички случаи интригата и окалването на какъвто и да е опонент, дали ще е методология, дали ще бъде като изводи, включва уважението един към друг. Затова смятам, че една такава награда би била стимул за всички онези, които се придържат към подобен тип отношение в науката.
Продължете да четете Проф. Иван Маразов: Трябва да се създаде държавен център за древни култури

С прашки срещу траките.

image_555177_2.jpgДвама военачалници на Филип II Македонски са оставили “визитки” от олово пред резиденцията на един от наследниците на одриския цар Котис I на връх Кози грамадиВсички са чували за библейския сблъсък между Давид и Голиат, в който малкият е победил гиганта само с прашка, пет камъчета и с божията помощ, както казва легендата. Ограничен кръг световни специалисти по антична археология  могат да се аргументират с факти, че прашки са били използвани и от древните македони при превземането на Олинт през 348 г. пр. Христа. Само двама български учени обаче разполагат с доказателства, че няколко години по-късно е имало друга голяма битка – между войските на Филип II Македонски и на един от наследниците на одриския цар Котис I на връх Кози грамади над Хисаря. И че между нападателите е имало “прашкари”: бойци, въоръжени с по два дълги кожени ремъка, съединени с “джобче”, от което са изстрелвали бадемовидни оловни тежести с тегло 30-ина грама. Продължете да четете С прашки срещу траките.

КРАЯТ НА СВЕТИЛИЩЕТО – II ЧАСТ

Големите конфликти в Римската империя – Гражданските войни между Сената и Триумвиратите са решавали на Балканите. Това означава, че траките са вземали пряко участие в бойните действия със свои военни контингенти. Така в битката при Фарсала (близо до дн. гр. Лариса) между Юлий Цезар и Гней Помпей Велики през 48 г. пр. н. е. Садала – син на току-що починалия одриски цар Котис се включил с войска на странатана Помпей. На негова страна се сражавал и Раскупор, бъдещ тракийски владетел и създател на Сапейската династия. Това е времето, когато сапеите – едно от племената от племенния съюз на бесите, се опитало да овладее властта в Одриското царство. Била създадена Сапейска династия в тройния съюз сапеи – одриси – асти.
Първите стълкновения на траките с римските легиони са от 188 г. пр. н. е., когато войските на пълководеца Гней Манлий Вулзон са атакувани при гр. Кипсела и при устието на река Марица (в района на Корпилския проход). Римляните се завръщали с богата плячка от Азия след победата над Антиох ІІІ Велики при Магнезия. Тогава били нападнати от четирите племена: астии (astii), кени (coeni), мадуятени (maduateni) и корели (corelli), като траките наброявали около 10 хиляди души. Тези тракийски племена населяват района около устието на Марица, проливите и южното Черноморско крайбрежие. От този момент нататък следват непрекъснати сблъсъци между траки и римляни, особено след като през 149 г. пр. н. е. Македония става римска провинция. Продължете да четете КРАЯТ НА СВЕТИЛИЩЕТО – II ЧАСТ