Противниците на втория проект изтъквали, че Никарагуа е страна с множество вулкани и в страната стават много земетресения. Три са вулканичните куполи само край столицата Манагуа - това са кратерите на Нанди, Масан и Момбачо. Те са почти един до друг и единият от тях постоянно дими. В близост до тях е и вулканът Момотомбо.
Авторите на втория проект предлагали трасето на канала да мине по реката Сан Хуан дел Сур, която води началото си от езерото Никарагуа. Каналът трябвало да пресече и езерото, което се намирало в близост до вулкана Момбачо, за да свърже двата океана.
Тъй като строежът на канала щял да бъде финансиран от един заем, отпуснат от САЩ, разрешението на спора било в ръцете на правителството на Съединените щати. Френският представител в комисията по прокопаването на канала инженер Боно-Вария, открил случайно, че на пощенска марка, издадена в Никарагуа, бил изобразен вулканът Момбачо, а на преден план била представена корабостроителница, разрушена при последното изригване на вулкана. Веднага купил 96 броя от тази марка и изпратил на всеки от американските сенатори по една.
По този начин Сенатът се убедил, че Никарагуа е неподходящ терен, че вулканите могат всеки момент да изригнат и унищожат всичко. И тогава решили съкращаването на водния път между Атлантика и Пасифика да стане през Панама.
Така една пощенска марка решила съдбата на Панамския канал.
- пощ. марка.jpg (50.23 KБ) Видяна 3501 пъти