• NUMIZMA.COM

    Форум за търсачи

ЛЕГЕНДИ ИЛИ МИТОВЕ ПРЕЦЕНЕТЕ САМИ.

Тук можете да споделите Вашите интересни случки и открития.

Модератор: Kiril62

Kiril62
Експерт
Мнения: 639
Регистриран: май 28th, 2009, 11:02 am
Местоположение: София
Контакти:

ЛЕГЕНДИ ИЛИ МИТОВЕ ПРЕЦЕНЕТЕ САМИ.

Мнениеот Kiril62 » юни 12th, 2009, 2:40 pm

Златото на Шишман и болярина Трошан, монетарницата и свитъци.


Момина крепост и Килифаревският манастир са на решето, копачите се ориентират от стари карти и легенди „Ако няма открити съкровища, тогава откъде идва този богат нумизматичен пазар?”, твърди археологът Константин Дочев. Според него в нашия регион се копае много. Намират се доста неща - пръстени, фибули, накити. Знам за организирани групи от по 7-8 човека, които на ден преравят по 10-15 кубика пръст. Последният хит на иманярите са териториите на Тревненския балкан, Хаинбоаз, Вонеща вода и селата там, смята той. Тайнствени знаци, карти, скици от древни времена, топоними, легенди и даже народни песни са основният ориентир на иманярите. „За съжаление разполагат с по-модерна техника от нас - движат се с джипове с висока проходимост, ползват скенери и свръхчувствителни металотърсачи”, допълва колегата му Мирко Робов. ИСТОРИЯТА ЗА ДВА ТУРСКИ ТИРА И ЕДНО МЕДНО КОТЛЕ, ПЪЛНО СЪС ЗЛАТО, Е СРЕД НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ ИМАНЯРСКИ истории във Велико Търново. Тя датира от 70-те години на миналия век. Според нея два турски тира престояли две нощи и един ден срещу някогашната база за кожи. Пазачът на базата няколко пъти си поговорил с шофьорите, преди да си тръгнат. А когато си заминали, той полюбопитствал да види какво толкова са правили там почти две денонощия, гласи мълвата. Там имало чешма и когато приближил, човекът видял обърната плочата й. Под нея личал отпечатъкът от меден котел, имало и една златна турска пара. „Мълвата бързо обиколи града тогава и аз помня тази история. Дали е истина, не мога да ти кажа. Това място е закътано и е напълно вероятно там да скриеш имане, ако много бързаш”, казва н.с. Иван Църов. Директорът на Регионалния исторически музей признава, че темата за иманярите, които търсят злато около Търново, му е любимата. Каква е истината за иманярството и хората, които го практикуват. Наш екип събра информация за най-популярните места, където се смята, че има съкровища. БЛИЗО 50 ДЕКАРА ОТ МЕСТНОСТТА МОМИНА КРЕПОСТ В МОМЕНТА Е НА РЕШЕТО ЗАРАДИ ИМАНЯРСКА ИНВАЗИЯ, показа наша проверка на място вчера. Дупките са през половин метър. За терена се смята, че е един от най-наситените с находки. Според историци в района между Царевец и „Момина крепост” е имало калета /малки крепости/, които са охранявали планинските проходи и Никополис ад Иструм. Тук възниква и селище, наречено Зукидава, което се споменава от Прокопий Кесарийски. Той счита, че тук именно е живял епископ Волфила, който пръв превел Библията на готски в края на четвърти век. Според археолозите тук са засечени множество представителни сгради, включително базилики. Сведенията макар и оскъдни носят информация, че през последното нашествие на езически племена в посока Никополис всички ценности са отнесени именно тук и укрити в тайнствени подземни галерии. Смята се, че в тях се крият несметни богатства, а преди да се изтеглят, римляните опасали подземията с различни препятствия, втъкнали копия и стрели в стените и ги намазали с отрова. Местността има връзка и със съседния хълм Трапезица, който вероятно е наречен така заради известните трапезити, или охранители на проходи. Една от версиите поставя сред основните цели на иманярите – съкровището на Иван Шишман, което се намирало именно тук. Твърди се, че при обсадата на Търновград ШИШМАН СЪБРАЛ ВСИЧКИ ЦЕННОСТИ И ПРЕЗ ТАЕН ПРОХОД ГИ ОТНЕСЪЛ В ПОСОКА ТРАПЕЗИЦА. Точно в подножието на хълма има камък, върху който е издълбана стъпка. Тя е известна като „царева стъпка”. Това е един от нишаните за съкровището, смятат иманяри. Според тях от тук започват подземни входове, които били заприщени от огромен камък. „Засичали сме останки от иманярски набези. Принципно те ходят там, където се проучва и са известни сигурни факти”, коментира археологът Мирко Робов. Има ли или не тайнствени подземни входове и галерии, не може да се твърди със сигурност, тъй като това не е било обект на достатъчно проучване, твърдят специалистите. ЗЛАТОТО НА ИВАН ШИШМАН ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ОТКРИТО. КЪДЕ МОЖЕ ДА Е НЕ ЗНАЕ И АРХ. ТЕОФИЛ ТЕОФИЛОВ. Според легендите то се намирало в кладенци. А такива има в Патриаршията, в двора на църквата „Свети Димитър”, в църквата „Свети свети Петър и Павел”. Кладенците винаги са страшно дълбоки и археолозите никога досега не са стигали до дъното им. „Когато Шишман е тръгнал да бяга към Никопол и Видин, той със сигурност е взел голяма част от съкровището. Все пак цялата хазна на България е била тук, на „Царевец”. Но колкото и да е взел, всичко не може да е помъкнал със себе си”, признава архитектът. И допълва, че и до днес не е ясно къде са короната му, скиптърът и книжнината му. За библиотеката на Патриарх Евтимий се знае, че е била събрана в 10 кожени торби. Самият арх. Теофилов заедно с колегата си археолога Йордан Андреев са търсили книгите. Търсили са ги в църквите в Дебелец и в Килифарево, където е най-логично да бъдат скрити. Не са намерили нито страница до момента, което прави теорията на Иван Църов по-възможна. Много далечни наследници на Шишман днес има и в Италия, така че е напълно възможно част от съкровищата да са там, казва арх. Теофилов и споменава за проф. Иван Шишманов, който е отличен изследовател, никога не парадирал с фамилията си. Обект на особен интерес от страна на иманярите е и т.н. тарапана /монетарница/. Досега никой не е открил къде се намира тя. Според няколко хипотези мястото, където са сечени всички монети, е било разположено около общежитията на университета. С риск на живота си иманярите се катерят и до скалите над патриаршеския манастир „Света Троица” в търсене на библиотеката на Търновград, която била скрита в малка пещера тук. Входът й бил зазидан, така че да не се познава къде се намира. Едно от най-търсените иманета е на болярина Трошан. На негово име е наречена и местността край старата столица. Заради заслугите му към царя знатният човек е бил награден с много имоти и богатства. За кратко време натрупал още повече. За да остане името му, вдигнал голям манастир в местността Трошана. По-късно в светата обител, където често гостувало и царското семейство, били събрани огромни съкровища. При турската инвазия обаче манастирът бил разрушен, а всичко ценно - заровено в подземията под него. Търсачи на антики от Горнооряховско и Лясковско пък са преровили из основи Ряховското кале. Мълвата гласи, че в тукашните подземия имало СТАТУЯ НА КОННИК, ИЗРАБОТЕНА ОТ ЧИСТО ЗЛАТО. До нея се стигало чрез вход, заприщен от черен камък. ИМАНЯРИ ВАНДАЛСКИ СА НАПРАВИЛИ НА РЕШЕТО ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ КНИЖОВНИ СРЕДИЩА С ОБЩОБЪЛГАРСКО И ОБЩОСЛАВЯНСКО ЗНАЧЕНИЕ – средновековния Килифаревски манастир. Тук понякога отекват и взривове. Близо 15-те декара руини на крепостната стена и светата обител са надупчени в търсенето на ценности. Навсякъде личат изкопи. Някои са и съвсем пресни. Независимо от важността на обекта до него не може да стигне турист. Наскоро служители на кметството в Килифарево са направили просека в гъстата гора от новия Килифаревски манастир до върха, където се намира светинята. Заради посегателствата на иманярите монахините от действащата света обител държат под ключ вратата към пътечката за върха. „Идват, чедо, много хора. Питат, искат да отидат до горе, но ние не даваме. Знаеш какви времена са сега. Два пъти ни обираха. Вас ще пуснем, защото е за добро. Пазете се от змии обаче, защото ги има много”, напътства ни една от монахините. Разстоянието до двата манастира – стария и новия, е почти половин километър, но теренът е изключително стръмен и недостъпен. Тук обаче почти всяка нощ и даже през деня идват иманяри. Според една от версиите тук някъде са заровени свитъците и цялата книжнина на световноизвестната Търновска книжовна школа. Монахините пазят легендата, че книгите са опаковани в кожи и залети с восък, за да не се повредят. В древността старият манастирски комплекс и крепостната му стена са служили за отбрана на Хаинбоазкия проход. Според изследвачите именно тук в средата на 14 век е създаден Томчовият псалтир, който е един от най-блестящите средновековни ръкописи. Именно тук са идвали монаси от целия Балкански полуостров и много славянски държави. ИМАНЕТО НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА И ПОП МАРТИН Прочутото в цялата страна съкровище на войводата Вълчан е може би най-популярната легенда сред иманярите. Вълчан и дясната му ръка поп Мартин са действали първоначално в Странджа, но после се прехвърлят в Котленския балкан и насам. В запазена до днес народна песен се разказва, че Вълчан сам заровил два еленски черепа, пълни с жълтици, край местността Сини вир. Войводата е известен и с това, че сам разкрил няколко тракийски могили и римски ценности. Популярният район край кв. „Чолаковци” по този повод е любим на иманярите, твърдят археолози. Територията около селата Войнежа и Вонеща вода изобилства от търсачи на заровени съкровища. Един от малкото конкретни факти, свързани с реално намерено съкровище, са от Войнежа. С парите от него е съградена местната църква „Св. пророк Илия”, разказва нейният свещеник поп Пеньо Пенев. Самият той е събрал стотици легенди и истории за намерени съкровища. Първият ктитор на храма, в който той служил, бил дядо Мильо. Историята му напомня тази за Граф Монте Кристо. Дядо Мильо попаднал на много болен затворник, който му доверил много голяма тайна за заровено съкровище. Осъденият му казал къде е заровено имането, но го заклел с половината пари да направи мост над река Елешница, а с другата половина от парите да вдигне църква. Златото се оказало на уреченото място, на брега на реката между Плаково и Средни колиби. Там дядо Мильо прави мост. В този район са действали и прочутите Цеперански хайдути. Смята се, че намереното от тях е пръснато навсякъде в Балкана. До църквата във Войнежа се намира гробът на избитото семейство. Заради имане са затрити на Стефановден през 1973 г. от турците и семействата на Стойко и Станка, Иван и Никула. Балканджиите заминават да аргатуват в района на Галиполи. Там Стойко подслушва разговор между турци за съкровище, което изравя. Мюсюлманите го заподозират и го следят. Човекът не изтрайва и демонстрира благополучие. Една нощ бандити нахлуват у тях и избиват цялото му семейство, като оставят живо единствено двегодишно детенце, което е дадено за отглеждане в манастир. Като израства, то прави паметник на избитите си родители и роднини. ИВАН ЦЪРОВ ПАЗИ КАРТИ И СТИХОТВОРЕНИЯ, КОИТО УКАЗВАТ МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА СЪКРОВИЩА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЕДНО НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ ЕДИН ТЪРНОВСКИ АРХИТЕКТ. „Аз навремето завеждах странните партньори на музея, затова все при мен идваха такива с карти, които показваха как да намерим подземни пирамиди, гробници и гърнета със злато. Но това нотариално заверено предложение беше съвсем истински случай. Идва при мен арх. Хъневски и ми обяснява, че тръгнал да търси седем тона злато на Трапезица. Искаше човекът да участвам и аз като представител на музея. Той щеше да помага при копането със сина си и единственото, което искаше, е да получи 25% от стойността на златото”, усмихва се г-н Църов. Той обаче не се вързал на сделката, затова златото си останало заровено. „Майтап ти се струва, но навремето имаше партийни другари, които много яко се впрягаха. Вследствие на едно такова силно желание за себедоказване беше организирана експедицията до русенското село Копривец. Един турчин беше решил, че на калето край това село има заровени 25 тона злато. Партийните другари му дадоха 30 човека да копаят с него, че и командироваха един археолог от русенския музей. Копаха цяло лято, злато не намериха”, завършва разказа си Иван Църов. И признава, че колкото и да му е интересна тази тема, той като археолог е много скептичен. БУМЪТ НА ЗЛАТОТЪРСАЧИТЕ БИЛ ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК. Тогава някой се усетил и спретнал ДОХОДЕН БИЗНЕС С ФАЛШИВИ ИМАНЯРСКИ КАРТИ. Центърът на изработването бил Истанбул, защото всички странни партньори на търновския музей мъкнели карти от там и искали от Иван Църов да копаят заедно на мястото, указано в чертежите. „Картите си бяха съвсем фалшиви, но нарисувани на ръка и на стара хартия, допълнително доволно състарени. Цената им вървеше от 50 евро на онези години до няколко хиляди евро”, разказва директорът на търновския музей. Сънища и доверени лица били информаторите на иманярите, които никога не издавали източниците си. Благодарение на тази страст процъфтял и бизнесът с металотърсачи. Най-евтините самоделки вървят за около 150 лв. Най-луксозните обаче струват луди пари. „Аз познавам един, няма да ти кажа името, че е много популярно, който има оборудване за 100 000 евро. Събрал го е в един бус и го дава под наем заедно с няколкото си служители, които е обучил да работят с уредите”, усмихва се г-н Църов. До преди 10 ноември 1989 г. обаче металотърсачите се водели вид оръжие и никой не е можел да се разхожда по полето с такъв уред. Затова в музея почти ежедневно имало желаещи археолозите да минат с металотърсача на музея през двора им. За всеки случай. „Никога не съм откликвал на такава молба, защото, както вече ти казах, съм много скептичен. Има в къщата две сакрални места, където хората някога са криели имането си. Това са под огнището, точно под плочата, върху която гори огънят. И под прага на външната порта. На тези две места се вярвало, че има добри духове”, обяснява археологът. И допълва, че поради тази причина е излишно да си копаеш лозето в търсене на имане. ДРУГАТА ГОЛЯМА ИЗМАМА Е СВЪРЗАНА С ТУРСКОТО ЗЛАТО. Според Иван Църов е напълно възможно, когато турците са тръгнали да бягат пред настъпващата руска войска, да са заровили някъде по някое гърне със злато. Следващите години обаче, чак до 1883-а, те са можели да се връщат спокойно в България и са го правели. Идвали са тук да продават имотите и къщите си и да прибират покъщнината си. Тогава са си прибирали и златото, ако е имало такова. В последните десетина години са излезли около 30 КНИГИ СЪС СПИСЪЦИ НА МЕСТНОСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ, КЪДЕТО СЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ ИМА ЗАРОВЕНО ИМАНЕ. Откъде черпят информация авторите, г-н Църов идея си няма, но самият той от любопитство си е купувал такава литература. И открил в нея снимки на собствените си археологически находки. Някои от архитектурните детайли, които той изровил от земята, били разчетени от авторите на книгата като нишани за златни находища. И до днес на пазара може да бъдат намерени осъвременени и прясно допълнени списъци. Трапезица, Царевец и Трошана са местностите край Търново, които задължително присъстват в тези списъци. На Царевец и на Трапезица, според активните търсачи на съкровища, трябва да се намира например библиотеката на Патриарх Евтимий. „Виж, това е невъзможно. Библиотеката е унищожена напълно през 30-те г. на XIX век и това още П. Р. Славейков го е написал. Той е станал свидетел на това как в продължение на седмица тогавашният казан за ракия е бил подклаждан с тези книги. А казанът е работил почти денонощно, представяш ли си колко книги са изгорени”, казва Иван Църов. И допълва, че иманярите си имат ритуал. Първо чакат знак свише, който обикновено се появява по новолуние, когато е най-тъмно. Най-често на мястото, където има заровено имане, излиза огън. Докато работят, иманярите не трябва да говорят, защото, ако злите духове чуят, заравят златото още по-дълбоко в земята. За да омилостивят духовете, иманярите оставят на мястото по една златна пара, когато наистина открият съкровище. „ИМАНЯРИТЕ СА КАТО ДЕЦАТА. ПОНЯКОГА СА МНОГО НАИВНИ, НЕ СЛЕДВАТ НИКАКВА ЛОГИКА, А И, СЛАВА БОГУ, НЕ НАНАСЯТ ГОЛЕМИ ПОРАЗИИ по археологическите обекти. Разрушават обаче зидовете, защото някой им е пуснал мухата, че точно там има скрито имане”, казва и арх. Теофил Теофилов. И уточнява, че ЗИДОВЕТЕ СА НАЙ-НЕПОДХОДЯЩОТО МЯСТО ЗА СКРИВАЛИЩЕ, защото, веднъж зазидано, имането си остава завинаги там. А иманярите дълбаят зидовете, защото металотърсачите пищят, но не от злато или сребро, а защото зидовете са направени с дървен пояс, в който има достатъчно пирони. Според архитекта това е мания, която граничи с болестно състояние. И се превръща в напаст за все още останалите могили из България. Преди двадесетина години могилите били около 3000, сега може и да нямат 100. Иманярите ги издълбават на повърхността, вадят, ако има монети, и останалото унищожават. Бутово, Патреш и Върбовка край Павликени, Никопол ад Иструм, Нове, платото между Търново и Горна Оряховица, Беляковец и Самоводене са любимите места на иманярите. За съжаление повечето от тях вече не се ръководят от легенди, а четат научни трудове и преди да започнат да копаят, знаят цената на това, което търсят. ИМАНЯРСКА ТЕТРАДКА, КОЯТО ПРИЛИЧА ПОВЕЧЕ НА ДНЕВНИК, СЪБРАЛА НАЙ-РАЗЛИЧНИ сведения за гърнета със злато, пази арх. Теофил Теофилов. Най-старите данни в нея са от 1920 г. В книгата са писали и деца под диктовката на възрастни хора. Има и много знаци, които архитектът все още не успява да разчете. Някои от сведенията в тетрадката лично е проверявал. Следвал е стъпките, мерил е разстоянията, указанията са верни, но злато и той досега не е намирал. На някои страници в тетрадката пише „намерено”, което ще рече, че там не трябва да се копае. На три пъти Търново се изправяло пред страшни катастрофи и тогава са се раждали легендите за скрито злато. Веднъж при смъртта на Калоян, втори път, когато Ивайло взима властта, и третия път при падането под турска власт. „Със сигурност в двореца е имало съкровищница. Все пак 200 г. този град е бил център на едно добре развиващо се царство. Когато Балдуин е бил докаран тук, той е бил заловен с ковчеже с пари и злато. Нали разбираш, той е водил войска със себе си, на която е трябвало да плаща. Е, къде са тези пари сега, нямам представа. Същото е било и когато Иван Асен II хваща Теодор Комнин”, връща се назад в историята арх. Теофилов. И допълва, че изобщо не е случаен фактът, че са титулували Търново като Втори Константинопол и Трети Рим.

Kiril62
Експерт
Мнения: 639
Регистриран: май 28th, 2009, 11:02 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: ЛЕГЕНДИ ИЛИ МИТОВЕ ПРЕЦЕНЕТЕ САМИ.

Мнениеот Kiril62 » юни 13th, 2009, 6:49 pm

9 са най-търсените съкровища у нас
Между 9 и 70 тона злато тежи средностатистическото българско имане

Девет са най-издирваните от иманяри златни съкровища в България. Това твърди изследователят Владимир Бонев, който подготвя книга за тайните съкровища - истински, или легендарни. Деветте съкровища, по които иманярите у нас от векове въздишат са: на Цар Иван Асен; на Осман паша; на Сюлейман паша; на Шакир паша; на Велко войвода; на Чавдар войвода; на Сидер войвода; на Лукан войвода; на Вълчан войвода. Разбира се, това са само най-известните, иначе ако слушаш всички слухове и легенди, ще се окаже, че на всеки българин се падат поне по десет тона злато, разказва историкът. Книгата си той ще илюстрира с десетките карти на иманета, които притежава, или е снимал.

Първо - ако някой е заровил съкровище, той не би оставил карта, разяснява той. При мен през ден идват иманяри, които ме убеждават, че имат карти и по тях ще намерят заровени антики или злато. Синдромът е описан още от Иван Хаджийски в "Психология на иманярството". Няма човек, който може да се похвали, че е намерил съкровище по карта, убеден е Бонев. Ако някой намира имане, това става случайно. Но иманярите са болни, заблудени хора, на които не може да се каже да спрат. Самият той не е иманяр, твърди, че темата го интересува повече като историк, защото понякога в легендите, макар и дълбоко има заровено зрънце истина. 5-6 хиляди българи копаят постоянно за заровени съкровища, пресметнал е грубо Владимир Бонев.

Броят на търсачите на злато и антики,

които периодично ровят вероятно е около 300 000. Има села в близост до тракийски гробници или други антични останки, в които буквално всички копат, убеден е историкът. Според него иманярите разкопават най-много остатъци от старинни крепостни калета, градища, и тракийски могили. Търсачите на съкровища твърдят, че има заровени над 100 иманета из различни кътчета на страната, които периодично се навестяват и разравят от тях. Десетки карти на скрито злато се препродават между тях, но досега историците и археолозите са единодушни, че ако някой открие съкровище то е случайно, а картите са въпрос на добър бизнес. Корените на иманярството у нас са на по-малко от век, убеден е Владимир Бонев.

Според него треската за злато у нас пламва през 1922-1923 г., когато стотици българи започнали да търсят заровени съкровища. Горе-долу оттогава датира и най-старата публикация по тази тема, която съм открил - тя е от село Колачево, Чирпанско, където почнали да изравят много злато на място на римска златна мина, разказва Бонев. Силно запалени да намерят скъпоценности били хората във Фердинандова околия, днес Монтанско. През двайсетте на миналия век стражари и археолози отиват в дома на Коце Анчов в с. Мала Кутловица - квартал на Монтана, и намират в двора на къщата му надгробна мраморна плоча, висока над 1 м. Селянинът обяснил, че

я открил случайно

в местността Издермеца.

По-късно Коце се похвалил на свой братовчед, че бил намерил и старинни монети. Така обеднелите хора в района се запалили по иманярството. Стремежът към бързо забогатяване се пренесъл и в Ломско. Според легендите едно от най-големите скривалища, в които римляните криели съкровищата, се намира на Белоградчишките скали. Още преди векове там имало крепост с тайно подземие, а входът й издълбан в скалите и е затрупан с камъни. Оттогава легендите за тонове злато се множат лавинообразно и понякога дори за историк е трудно да прецени дали става въпрос за старо предание или за измислица, която се е родила в нечия глава, признава Бонев. Миналото лято например беше на мода историята за кървавото богатство на поп Мартин - стотици се юрнаха да го търсят.

Според преданията някъде в катакомбите на скалите над река Русенски Лом са скрити 4 тона злато. Най-запалените търсачи обикаляха пещерите в местността Грамовица между селата Иваново и Кошов. Друга популярна легенда разказва, че в Трапезица във Велико Търново била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Входът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена.

Царят заповядал да се срине монетарницата.

На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман... Повечето от легендите са измислени и неверни, но подхранват иманярските страсти, убеден е Владимир Бонев. Според него 90 на сто от картите, които се разпространяват сред иманярите, са фалшиви. Защо ги правят ли? Защото винаги ще се намери някои кандидат Индиана Джоунс да даде сума пари за такава карта. Без да си зададе въпроса след като е автентична и води до тонове злато, защо собственикът й просто не отиде и си прибере съкровището.

Оказва се, че не само българи са заразени от иманярската треска. Гърци редовно прескачали у нас да търсят иманета. А последният случай, който доби популярност бе, когато петима иманяри от Одрин обявиха в тяхната преса, че са открили първите следи на съкровище, за което се предполага, че съдържа около 300 тона злато, спомня си Бонев. Иманярите открили съкровището по карта, получена от България. Според в. "Миллиет" ставало дума за 30 тона от скъпия метал. На мястото на разкопките се е намирал монетен двор на Османската империя. Изданието твърди, че съкровището е било заровено по време на Балканската война, за да не попадне в ръцете на българите, които окупирали Одрин. Картата, в която се посочвало точното място на заритото съкровище, попаднала в ръцете на българска туркиня. Съкровището е на стойност около 3 милиарда долара.

Пошумя се малко във вестниците

и с това си остана, продължава Бонев и цитира какво каза по този повод тогава проф. Божидар Димитров: Нашенци никога не са стигали повече от 70 тона Това са такива легенди, които се появяват особено при промяна на времето, когато лудите хора се активизират. Аз имам по трима на ден, които знаят къде какво количество злато има и искат да ми го покажат. Те обикновено казват, че е от 9 тона до 70 тона. И за това свалям шапка на турските иманяри; голяма нация, големи мечти. Аз не знам колко е златният резерв на Турция, но знам че е по-малко от 300 тона. На България е 35 тона, като злато не сме продавали от 1919 г. Горе-долу колкото едно единствено средностатистическо съкровище.

Kiril62
Експерт
Мнения: 639
Регистриран: май 28th, 2009, 11:02 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: ЛЕГЕНДИ ИЛИ МИТОВЕ ПРЕЦЕНЕТЕ САМИ.

Мнениеот Kiril62 » юни 15th, 2009, 2:22 pm

Намерих тези малко по стари статий, и искам да чуя вашите коментари относно тези три статий.


ПРОКЪЛНАТО ТУРСКО ИМАНЕ ЗАТРИ ТОПАРХЕОЛОГА



Българският Индиана Джоунс д-р Георги Китов
Посветените в проучванията на Долината на тракийските царе знаят, че Георги Китов се готвеше да взриви една от най-големите археологически сензации по нашите земи.
Какви ли тайни останаха недоизречени?

Хрониката на мистерията започва през есента на миналата година, когато в Казанлък пристига екипът на доц. д-р Явор Шопов, ръководител на Лабораторията по архео-геофизика на Софийския университет. Поводът - прословутата могила Голямата Косматка, и подозренията на професионалистите от казанлъшкия музей “Искра”, че Косматка не си е “казала” всичко и крие още неразгадани тайни. Тогава в действие влиза георадарът на доц. Шопов. Съоръжението е разработено от НАСА за сканиране на лунния грунд. След неколкодневна работа георадарът засича в недрата на Голяма Косматка кръгла камера, двойно по-голяма от вече откритата гробница на Севт Трети. Заключенията на Явор Шопов са, че до западната стена на камерата със Севтовото погребение се намира втора, неразкопана кръгла тракийска сграда с вътрешни колони. Но има и нещо по-различно - помещението този път е локализирано високо в горната част на Голяма Косматка, над тунела, който води до погребението на Севт Трети. Освен това радарът засича и наличието на масивна бронзова статуя и други предмети.
Изненадващо след направените сондажи Китов и хората му внезапно замлъкнаха. От половинчатите им изявления се разбра, че не са намерили нищо. И че ще продължат проучванията напролет. Каква е причината обаче, никой не разбра. Друго обаче носят слуховете в Казанлък. Очевидци, пожелали анонимност, и станали свидетели на засиленото полицейско присъствие по време на последните разкопки на Косматката, споделят, че Китов със сигурност е открил нещо значимо. От уста на уста в Града на розите се носи мълвата, че става дума за огромно количество турско злато във вид на монети. Което не учудва никого. Самите археолози от години спорят била ли е или не е била Голямата Косматка щаб на Вейсел паша през Освободителната война. Дори и да не е, всеки първолак би се сетил, че по онова време турският аскер е копал фортификационни съоръжения из цялата долина.

ХОРАТА НА КИТОВ ИЗПАДНАЛИ В ШОК ОТ САШОВА МОГИЛА, ПЪЛНА ДОГОРЕ С ЖИВИ ЗМИИ

Най-кошмарната находка на екипа е била в Сашовата могила, която се оказала пълна догоре със змии. По стар египетски обичай отровните влечуги са се пускали в храмовете, за да може първият, който тръгне да осквернява гробницата, да падне жертва на нечистите си помисли. Хората на българския Шлиман били изумени от голямото количество пълзящи твари, които живеели закопани в земята. “Такова нещо не съм виждала. Беше страшно да гледаш виещи се камари и да чуеш ужасното им съскане!”, още потреперва от ужас участничка в експедиция ТЕМП. Според нея всички, слезли в Сашова могила, са прокълнати. Самата тя ходила да си прави бяла магия, защото започнали да й се случват извънредно странни неща. Георги Китов криел от екипа си, че съществува опасност. Поверието гласи, че оскверняването на тракийски гроб е престъпление, което се наказва изключително жестоко чак до десето коляно.


УЧЕНИК НА КИТОВ ИЗПАДА В КОМА СЛЕД РАЗКОПАВАНЕ НА ГРОБНИЦА

Драмата на Пенка и Злати Златеви от Нови пазар дошла с пролетта в началото на април 1996 г. Синът им, Павел, който участвал в експедиция на Георги Китов, сякаш бил калесан от боговете да изкупи дълга на археолозите, смущаващи покоя на древните некрополи. Момчето просто настъпило футболна топка и паднало на игрището. Нищо необичайно. Случва се на всяко дете стотици пъти. Само дето Павел чупи кост на черепа си, която скъсва артерия в мозъка му. Въпреки това хлапакът довършва мача, посреща топката с глава, дриблира. Два часа, след като се прибира вкъщи, менгеме почва да стяга главата му. Той повръща. Едва успява да глътне два аспирина и рухва на земята. Така го открива баща му.
Човечецът хуква да дири доктори. Чак 7 часа по-късно е поставена диагнозата. Хематомът притиснал мозъка отдясно и го смачкал. Налага се да му отворят черепа. Рискът бил гигантски, но доктори и родители поемат своята отговорност. Павел преживява операцията, но потъва в кома. Светила на медицината от цяла България го преглеждат. Потвърждават независимо един от друг - безнадежден случай. Но момчето възкръсва благодарение на вярата на баща си. Злати обаче не го удря на молитви, ами прави хранителна диета за десетобойци - близо 3000 калории на ден. Семейството откарва живия труп в Каспичан, където имат къща с двор. Всеки Божи ден, минимум по три часа, родителите правят рехабилитация и физиотерапия. В продължение на 8 години. Не подминават и експериментите. Пробват китайска акупунктура, точков масаж, други хранителни добавки, тибетски техники, езотерични системи за лечение. И Павел излиза от комата. Бившият жив труп вече движи краката си в глезените, мърда ръце, макар и с усилия почва да рецитира свои стихове. Оказва се, че интелектът му е даже увеличен. За да се съвземе окончателно му помагат Вера Кочовска и руският професор Андрей Брюховецки, който му присажда стволови клетки.

ГЕОРГИ СЕ ДОПИТАЛ ДО СВЕТОВНИЯ СЪВЕТ НА ЕКСТРАСЕНСИТЕ ЗА МОГИЛАТА В СТАРОСЕЛ

Приживе покойният траколог сподели, че се е свързал със... Световния съвет на екстрасенсите във връзка с гробницата в Старосел.
"Аз съм дълбоко убеден, че траките са били в някои отношения много по-досетливи, с нюх са усещали къде нещата са благоприятни и къде не. Колкото до енергията в тракийските храмове, има, изглежда, нещо такова, защото много хора, влезли в тях, смутени от тяхната архитектура, стихийно се зареждат. Почти е доказано това за Старосел и от Световен съвет на екстрасенсите, които са провели там свое заседание. За енергията има значение и психическото състояние на човека. Но съм чувал и другата крайност за тракийските храмове - че действали отрицателно...", призна Китов.





Бившият миньор от Бургас Вълчо Димитров: “НЕ КИТОВ, А АЗ ОТКРИХ ДОЛИНАТА НА ЦАРЕТЕ!”
- Стара кожена карта дала нишана за големите открития в Казанлъшко
В 22,30 часа на 6 ноември 2004 г. домашният телефон на Вълчо Димитров от Бургас звънва. Непознат мъж се представя за Георги Китов и заплашително изръмжава: ”Ако не спреш да говориш, ще ти се случи нещо лошо!”
Преди 14 години медиите в страната доста пошумяха около сензационната истина, че един обикновен работник отваря очите на учените за колосалните тайни на Долината на царете. И това е именно миньорът Вълчо Илиев Димитров от Бургас. Той е човекът, който показа на траколога Георги Китов пътя до несметните златни богатства.
Началото на невероятния скандал, до който “ШОУ” се добра, е поставено от една древна кожена карта. От незапомнени времена тя се търкаля в стара ракла в родната къща на Вълчо Димитров в странджанското село Вършило. Неведомите пътища, през които минава, и вековете я съсипват тотално. На места е протрита и нечетлива. На гърба има и непонятно писмо. Любителят-историк не успява сам да разгадае тайните й. Чак в Германия му разчитат само две-три думи. Едната е “Крън”. С още няколко свои приятели потеглят към старозагорското село. Оглеждат района. Запознават се и с крънската крепост. Там попадат на парчета от тракийската, римската и византийска керамика. Анализират и заключават, че местността, в която се намират изключително ценните за нашата история и култура обекти, е разположена между селата Крън и Хаджидимитрово. Там са извисили ръст шест големи могили. Седмата е по-малка.
През месец юли 1991 г. Вълчо Димитров представя в БАН писмо, в което уточнява, че там има изключително ценни обекти от ІV – ІІІ век пр. н. е.

Изкарват го луд.

До месец октомври 1991 г. напразно чака отговор. На 21-ви бургазлията пише писмо до директорката на Исторически музей “Искра” в Казанлък Ст. Дончева, с което я информира за значимостта на обектите и предлага да финансира сондажното проучване. Дончева обявява своето съгласие да проведат сондажите.
Не след дълго заклетият откривател от морския град най-после стиска в ръцете си заветния документ - открит лист за разкопки, подписан от директора на БАН проф. Велизар Велков. С ръководителката на сондажните проучвания - Богдана Николова, веднага започват работа. Разкопават в дерето между могилите. Стигат до определени разкрития. Показва се зид. Но зимата настъпва. Георги Китов все още не се е появил на хоризонта.
През това време в научните среди все по-често е в обращение слухът за безценната информация на любителя-историк от Бургас. Съвсем в реда на нещата е тя да достигне и до ушите на Георги Китов, който е шеф на секцията по тракийска археология в Археологическия институт с музей при БАН –София ТЕМП. На 14 юни 1992 г. Георги Китов се обръща с писмо до Вълчо Димитров и иска повече сведения за историята около тракийските могили в Казанлъшко. Изразява и задоволството си, че бургазлията има готовност да финансира проучвателната работа. И го уведомява, че ще включи исканите от Димитров разкопки в програмата за работата си през настъпващото лято. Между двамата се провеждат и няколко телефонни разговора, а през юни за пръв път се срещат очи в очи пред Историческия музей в Казанлък. Разговарят. Пред кмета на град Шипка подписват договор между ЕФ “Среща” с президент Вълчо Илиев Димитров и секцията по тракийска археология ТЕМП, представяна от ръководителя й Георги Китов. Градоначалникът на град Шипка подпечатва договора с печата на кметството. Основната клауза във въпросния договор уточнява, че на Вълчо Димитров и няколкото негови сподвижници трябва да се признае правото на откриватели на посочените обекти. Освен това трябва и да им се признаят правата по Закона на собствеността, член 91, който визира, че откривателят трябва да получи от държавата 25 на сто от стойността на откритието. Георги Китов получава на ръка първите хиляда лева от Вълчо Димитров за проучванията. Съвместната им работата по разкопките започва през юли 1992 г. Но проблемите и скандалите не закъсняват...
Ето какво сподели самият Димитров пред народното издание:

“Китов работи с фадроми. Те смилат всичко, до което достигнат.

Дори и погребението на жената със златните бижута, което представляваше интерес за шефа на ТЕМП, разкопавахме с багер. Пръстта се изсипа върху женските кости. После като къртици се ровихме да търсим накитите. Никой не си направи труда да измерва с метър параметрите. Когато копаехме с багера и “челюстта” му захапа и пречупи керамичния саркофаг на римския войник, аз се изправих пред земекопната машина и настоях да спре. Хвърлих буца пръст в кофата й и в яда си извиках на багериста: “Аз плащам, значи аз командвам да спираш работата!” И настоях да намерят Китов да дойде. Когато той се появи, ми заяви, че намереното е от римската епоха и не го интересува, защото е траколог. “Как да не те интересува, като това е археологията, това е науката?”, попитах Китов. Тогава той ме обвини, че съм обтегнал отношенията му с неговите сътрудници. И ми нареди: “Вече не играеш в играта. Заминавай си!” По времето на съвместната ни работа с Китов аз платих за измерванията с геофизичната апаратура, както и за багерите. Освен това 20 дни броих пари за спането, храната и другите разходи на екипа.
Информирах прокуратурата и съда в Казанлък за унищожаването на историята ни, но те не реагираха.

ЗЛАТНАТА МАСКА НА КИТОВ ПРОДАДЕНА НЕЛЕГАЛНО?
- Експертите направили “невинна” грешка за над 1 млн. лв., твърди приятелят на траколога Иван Беязов

Златната маска, която българският Индиана Джоунс д-р Георги Китов откри през 2004 г., била продадена в чужбина, а у нас е върнато малоценно копие, твърди един от най-близките приятели на археолога скулпторът Иван Беязов.
Както е известно, на 19 август 2004 г. екипът на д-р Китов успява пръв да влезе в гробницата на цар Терес и да открие преди иманярите невероятното съкровище. Уникалната златна маска, която тежи 690 г и е от 23-каратово злато на 3000 години, без знанието на откривателя й бива изнесена в чужбина, оценена и продадена на търг, а тук е върнато нейно аматьорско копие. С помощта на вече бившия шеф на Националния археологически музей Васил Николов обаче разследването по случая било блокирано, твърди Беязов. Според него прокуратурата била проверила и заместничката на Николов - доц. Дочка Аладжова, която се оказала и негова роднина.

След изнасянето на златната маска в чужбина на 17 ноември 2006 г. 52-годишният Никола Й. и синът му Иво са арестувани за трафик на антични предмети. Те са превозвали в камиона си опаковани в хартии уникални антики от световно значение, скрити умело под седалките.

Тези ценности са изровени заедно със златната маска на Терес.

Три дни по-късно задържаните са пуснати под гаранция от общо 6000 лева - сума, два пъти по-висока от стойността, на която са оценени пренасяните от тях 5040 антични предмета. Доц. Дочка Аладжова, която по това време е зам.-директор на Националния исторически институт, оценява задържаната "стока" от над 5000 предмета на скромните 2751 лв. Следва обаче втора експертиза от музея, която установява, че само 3 от определените от Аладжова като фалшификати римски солници са уникални и ако се появят по световните аукциони, цената им може да удари няколко милиона евро. Аладжова е арестувана и до момента тече разследване, като стана ясно, че за някои от колегите й са изтекли сигнали, че от месеци работят в комбина с подземния свят. Думите на прокурора по делото Владислав Влашков обаче звучаха така: "Оказва се, че експертите са направили невинна грешка за около най-малко милион лева. Този гаф е направен умишлено", беше финалната реплика на прокурора. Фрапиращото е, че след смяната на директора на музея проф. Васил Николов с него логично си тръгва и по-голямата част от екипа му, ала прокуратурата назначава още една експертиза.

Според нея общата минимална стойност на заловените антики е 1 144 000 лв.

На самата златна маска е трудно да се сложи цена предвид историческата й стойност. Единствено пред “ШОУ” скулпторът Иван Беязов разкри аргументите за своите нападки.
“Аз бях с Китов, когато той откри маската. Всъщност той изпревари търговците за малко, защото те се бяха наточили дълго преди това да открият нещо подобно и веднага да го продадат в чужбина. Лошото е, че златната маска беше изнесена и продадена в чужбина без знанието на д-р Китов. Там как са я оценявали, какво е било, никой не се наема да каже... Факт беше, че тук бе върната някаква маска. И понеже ги нямаше документите, протоколите, графиките, електронните измервания, доказващи черно на бяло кое е оригиналът, и кое - копието, можем само да гадаем какво сега съхраняваме на българска земя. Само за окото й, което се нуждаеше от реставрация, е заплатено 60 000 евро или 120 000 лв. Даже тогава с Китов си говорихме, че ако трябва, ще отидем и при президента, да говорим с него и да видим какво ще се прави по въпроса. А тази маска е великолепно нещо за кражба от голям род... Това си е афера не за милиони, а за милиарди. Няма как, не бихме могли да намерим оригинала, при положение че липсват неговите данни, документите, които го идентифицират като такъв. Засега явно ще се правят копия на тази, която е изнесена, но истината е, че могат да фалшифицират всичко освен изследванията. Пък и това, което имаме в музея, съвсем не е онова, което открихме - изразът на лицето, окото са променени и това си личи.






Проклятие уби Китов!




65-годишният Индиана Джоунс издъхна внезапно край гробницата на тракийския цар Севт Трети.
Хора от екипа му: “Посегна към чашата с вино и нещо го преряза”.
В неделя вечерта на 65-годишна възраст внезапно издъхна известният археолог Георги Китов. Смъртта го настигна в хотелската му стая в село Старосел, където откри гробницата на тракийския цар Севт Трети.
Българският Шлиман почувствал остра болка в сърдечната област и му прилошало. Сърцето му излязло от ритъм. Екипът му, който в момента се състои от четирима археолози, е направил изкуствено дишане и сърдечен масаж. Въпреки 15-минутните усилия на своите колеги и помощници, Китов е починал. Пристигналата линейка само е констатирала смъртта.
„Потресени сме от това, което ни се случи. Не очаквахме, че ще ни напусне така неочаквано и внезапно”, коментираха хората от екипа му.
Тялото на известния траколог е било откарано в понеделник в съдебна медицина за аутопсия. “Артериална хипертония”, гласи заключението на патоанатомите от Пловдив. Те са констатирали силно уголемено сърце, отоци по краката. Изумени са, че по нищо не личало Китов да има такива заболявания.
“Никога не се е оплаквал, работеше по 12 часа на върлото слънце”, довери археоложката Диана Димитрова, помощничка на Китов и майка на 8-годишната му дъщеря Ирина. “Върна се от разкопки към 16, 30 часа, защото рязко захладня.


Прибра се в стаята си, посегна към чашата с вино и изведнъж нещо го преряза”, описаха последните мигове от живота на мастития траколог хора от екипа му.
От една седмица топархеологът е извършвал успешни проучвателни разкопки под Староселския тракийски комплекс заедно с малък екип. Д-р Китов е негов откривател през 2000 г. заедно с експедиция ТЕМП. Разкопките бяха прекратени поради липса на средства. В неделя при проучването са били открити още находки от древните тракийски племена, населявали тези земи през V-IV в. пр. н. е.

КОЙ БЕШЕ ТОЙ
Георги Павлов Китов е роден на 1 март 1943 г. в Дупница. Основно се занимава с откриването и проучването на археологически обекти от времето на античността и древна Тракия.
След като завършва история в Софийския университет /1966 г./, специализира история на изкуството в Ленинград /1974-1975г./ От 1971 г. работи като уредник в Археологическия институт с музей към БАН. Доктор на историческите науки от 1977 г., старши научен сътрудник от 1990 г. председател на Общото събрание на Археологическия институт с музей към БАН /1992 г./ От 1995 г. преподава като хоноруван доцент в НБУ. Основател и ръководител /от 1972-ра/ на археологическата експедиция ТЕМП /преди ЕПОС и ЕТАП/. Автор на над 200 статии и 10-ина студии върху историята, археологията и религията на траките.
През последната четвърт на миналия век д-р Китов е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в Жаба могила при Стрелча, религиозният комплекс /хероон/ в Читньова могила край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт Трети в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на ІV век пр. н.е . и много други.



Йорданка Николова: Смъртта на Китов е мистична, Пазачите на храма го стопираха!





Странни видения са имали посетителите на могилите Голямата Косматка и на храма в Старосел
Феноменът Йорданка Николова, която е автор на поредицата “Съкровищата на тракийските царе”, написана под диктовка „свише”, разкрива изключителни древни тайни за траките, които днес една по една се доказват от направените разкопки и открития на археолозите. До нея приживе често се е допитвал проф. Александър Фол, както и други именити траколози. Репортер на вестник “ШОУ” потърси специалистката в областта на паранормалното, за да провери може ли да се погледне “под друг ъгъл” внезапната кончина на Георги Китов.

- Йорданка, можеш ли да попиташ този висш разум, който ти “диктува” всичко, свързано с древните траки, случайна ли е смъртта на Георги Китов?
- Не! Смъртта на Китов не е случайна! Душата му бе удовлетворена от постигнатото. Но последните разкопки в храма на Голямата Косматка той не трябваше да не ги прави. Там изобщо не бива да се пипа, засега!

- Защо?
- Не е дошло времето да се разкриват тайни. Но амбициите му бяха големи. Освен това като човек той понесе много болки, за които вие не знаете, и сърцето му не издържа. Китов беше стопиран от “пазачите” на храма!

- Какви пазачи и на кой храм? Той почина в хотелската си стая в Старосел, където правеше разкопки на местния храм?
- Не на храма в Старосел, а на храма Голямата Косматка. Всеки тракийски храм има духовни “пазачи”. Не му бе дадено да открие това, което се варди от „пазачите”. На Голямата Косматка никой не бива да копае повече до 2010 г.

- Да не би иманярската мафия да има пръст в кончината на археолога?
- Не! Отговорих, че „пазачите” го спряха, защото той нямаше да спре и пак щеше да продължи да копае Косматката. Душата му сега още не се е ориентирала какво точно се е случило, но в нея цари мир. Започва да осъзнава и човешките грешки, които е допускала, и амбициите, но вижда светлината и отива натам.

- Преди време ми беше казала, че по време на посещение в Косматката и в храма на Старосел ти и твои приятели сте видели да се появяват странни холограми.


Каква беше тази мистерия?
- В залата на Голямата Косматка изведнъж се появи пурпурна светлина и започна да става все по-ярка. Започнахме да се оглеждаме откъде идва. Нямаше реален източник. От нея се оформи голям елен - в цял ръст. После започна постепенно да се разсейва и се образува голямо слънце. Много ярко светеше. А под него изплува друго - малко слънце, което бе закрито със златната маска – тази, която Георги Китов откри на могилата Светицата, недалеч от Голямата Косматка в Долината на царете край Казанлък. Питахме се един друг: “Какво виждаш, какво виждаш?” Да не би да си влияем или някой от нас да има халюцинации примерно. Но всички виждахме едно и също нещо - фигурите стояха много време. Дойде и екскурзоводката, която също ги видя. По тавана и по стените на Голямата Косматка също се появяваха фигури като холограми на хора, на животни, на сцени. Все едно гледаш кино, но с по-мътни образи. А на прага, на излизане от залата, вътре се появи мъжка глава като тази от бронз, за която д-р Китов каза, че била на владетеля Севт Трети. Но главата от холограмата на този мъж всъщност беше не тази, която познаваме, а с едно двайсет години по-младо лице. Беше изключително преживяване. Дъхът ти спира. Сякаш си в друго измерение.
Подобно нещо ни се случи и при посещението на храма в Старосел. Там също се появиха така наречените холограми, но бяха на мъж и жена.

roca
Експерт
Мнения: 420
Регистриран: юни 3rd, 2009, 6:57 am

Re: ЛЕГЕНДИ ИЛИ МИТОВЕ ПРЕЦЕНЕТЕ САМИ.

Мнениеот roca » юни 15th, 2009, 7:54 pm

Ами тази последната.......да видим по-голяма фантастика отдавна не съм чел, май авторът и бая филмчета е изгледал от онези приключенските за египет и от сериалите за извънземните и Стар Трек. Не чесно измислици пълни са това, пшрелича на някаква статия от жълт вестник, или поне такова е моето мнение.

stan960
Експерт
Мнения: 452
Регистриран: май 29th, 2009, 5:19 am

Re: ЛЕГЕНДИ ИЛИ МИТОВЕ ПРЕЦЕНЕТЕ САМИ.

Мнениеот stan960 » юли 10th, 2009, 4:47 am

Даа големи фантасмагории са съчинени тук и то може би умишлено.За мъртвите само добро както е приказката-Ма ми е много интересно кат имаше Маска що не намериха Шлем Броня Налакътници Наколенници и т.н. знаете -никой никого не пита.Та има неква мистерия ма тя е криминална според мен и се чуда що никои от правоохранителните органи не ще да я разплита.Иначе кат ги чета тия измишльотини на хора от екипа и разни екстрасенски щуротии умирам и от смях и от яд-Кой знае колко безценни неща са укрити и продадени след това от туй ,,Екипче''.

evil creature

Re: ЛЕГЕНДИ ИЛИ МИТОВЕ ПРЕЦЕНЕТЕ САМИ.

Мнениеот evil creature » юли 10th, 2009, 9:04 am

за рисунките има направен филм по Дискавъри или подобните тв. там казаха че били по-късни

stan960
Експерт
Мнения: 452
Регистриран: май 29th, 2009, 5:19 am

Re: ЛЕГЕНДИ ИЛИ МИТОВЕ ПРЕЦЕНЕТЕ САМИ.

Мнениеот stan960 » юли 10th, 2009, 9:51 am

Можи ни споръ.То и тук некъде по статиите пишеше чи кат стая нъ въпрос за тез времена толеранса е бая голем.Ма некак си да ги съпоставям и съотнасям към Тракия и Тангризма бая време след туи нящо ми са не види разумно.Имам в предвид стилъ на рисунакът а той ми са не вижда нито Тракииски нито Прабългарски.Щот пък ако изпаднем в теориите на УФО-лозите може да речем чи тези със слънчевите глави са изрисувани под давлението на срещи с извънземни.Нъл знаиш кат е подкован що годе човек по темата -Теории от Земята до Луната.


Върни се в “ПЪТЕПИСИ”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта

cron

Who Is Online

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта

Birthday

Днес никой не празнува рожден ден

Contact Us