---
"Някога земята, по която стъпваме, е била дъно на море, обитавано от изчезнали вече причудливи животни. Планините ни се издигали като самотни острови, из които бродели динозаври и гигантски влечуги. В небето птеродактили затуляли с крилете си слънцето..." Така може да започне една приказка, ако бъде разказана от Димитър Стоянов. Защото често, поне веднъж месечно, той посещава този изгубен свят. От проблемите на ежедневието чудакът бяга... чак в Долна Креда. Не, не в Долна Диканя. В периода "Долна Креда", датиран отпреди 65 милиона допреди 144 милиона години.
До мезозойската ера Стоянов стига пеша. С раница и няколко сандвича за обяд. Отстрани прилича на самотен турист. Но всъщност обикаля българските планини, за да търси морски вкаменелости от праисторически времена. Събрал е колекция от над 120 фосили.
По необичайното хоби Димитър се запалва през 2000 г., когато съвсем случайно край габровското село Велково намира странна раковина. Веднага му просветва, че произходът на черупчестото отвежда там,
където само човешката фантазия стига
Консултира се със специалисти геолози и палеонтолози и е поразен, когато узнава, че морското животно е живяло преди десетки милиони години. Въображението на Стоянов е възбудено до крайност и желанието му да научи колкото се може повече за праисторическите изкопаеми става неудържимо. Така раковината се превръща в първия експонат от бъдещата колекция. Икономистът започва трескаво да търси повече информация. Изчита всички книги и енциклопедии по въпроса. Обикаля музеите към Софийския университет, Минно-геоложкия институт, задълбочава се в сбирката на Природонаучния музей. Проучва и геоложките карти. В интернет издирва всяка една информация, свързана с вкаменелостите. Така узнава, че България не е необичайно място за намирането им. Напротив, на много места у нас има разкрития. Най-често фосили се срещали в Стара планина, около Монтана, Враца, Плевен, Габрово, Русе, на север от София, край Перник.
През различните епохи водните басейни активно са се движели. На територията на нашата страна древните морета неведнъж са заливали цялата суша, а после са се отдръпвали и водните обитатели се отлагали по дъната им. Когато тези организми попадали в тинята, под действието на околната среда започвали да се вкаменяват. Черупките им са се запазили в доста добро състояние - такива,
каквито са били преди милиони години
"Разпознавам терена, където е възможно да има фосили, по песъчливата почва - разказва Димитър Стоянов. - Дори наоколо тревата да е избуяла, онова конкретно място е оголено. Това обаче далеч не винаги е правило и човек, решил да се посвети на моето хоби, трябва да се въоръжи с огромно търпение. Разочарованията са повече от успехите - на практика не знаеш къде и какво да търсиш. Не е изключение дни наред да обикаляш без резултат местности, които са известни сред познавачите с изобилието на находки. Точно това ми се случи наскоро край софийското село Драговищица. Местните твърдяха, че на съседния хълм има пясъчник, където поколения деца се забавлявали да събират мидички. Селяните предполагаха, че най-вероятно някой си е изсипал там ненужната баластра, но аз, след като проучих геоложката карта, имах друга версия. Оказа се, че точно това селце е едно от местата, където е твърде възможно да има разкрития. Пълен провал. Нищо не намерих."
Вкаменелостите обикновено се виждали с просто око. Димитър няма нито оборудването, нито времето да разкопава земята. Търси само там, където има разкритие на земните пластове, датиращи от Долна Креда. След като бъдат намерени, фосилите се почистват и изследователят започва работа от палеонтоложкото им идентифициране. Едва после експонатът гордо се настанява в колекцията.
Сбирката на Димитър се състои от четири типа изкопаеми. Единият са гастроподите (gastropods). Те представляват раковини от праисторическите братовчеди на днешните охлюви. Бивалвите (bivalves) са вкаменени миди, повечето от тях по размер и форма са досущ като познаните ни от плажа черупки. По-екзотично изглеждат
вкаменените морски звезди
- есхиноподите (echinopods), и коралите. Редки находки са амонитите, организми от рода на сепията с огромни - до метър и половина, спиралообразни черупки. Ценен екземпляр в сбирката на Димитър е мидата "изугномом рикордианос", която, както се оказало, се намира само по нашите земи.
"За да се занимаваш с колекциониране на фосили, са нужни три качества - обобщава Димитър Стоянов. - Да обичаш природата, да не се предаваш лесно и да си запазил у себе си детската любознателност, любопитството към всичко странно и непознато."
Цената на оригиналното хоби обаче се оказва доста висока за човек със скромни доходи и ангажименти към семейството. За да са успешни пътуванията, се изискват време и средства. Като мъдра жена, съпругата на Димитър не се противопоставя на необичайната му колекционерска страст. Дори поощрява децата да обикалят планините с татко си, поне заради здравословния чист въздух. Но тийнейджърите се озовават с неохота. "Като всички хлапаци на тяхната възраст, и моите са луди на теми като динозаври и разкопки - разказва бащата. - Но нямат моето търпение и бързо се обезсърчават. Аз мога часове наред систематично, детайлно да изследвам даден район, без да намеря нищо. Докато децата след първите напразни 10 минути, вече започват да се гонят из поляната."
И не само децата губят търпение. Малко хора в България, освен учените палеонтолози, се занимават със събиране на вкаменелости. По света обаче
съществува дори пазар на фосили
и мнозина любители си изкарват прехраната, като продават на музеите уникални находки. Чрез световната мрежа Стоянов е открил десетки събратя по хоби от Канада, Испания, Франция и други страни. В специализирани интернет форуми колекционерите споделят информация и дори си разменят находки. По тази линия немалко намерени в Стара планина фосили са отпътували в колети към далечни страни. Когато пратките се забавят, колекционерите се шегуват помежду си, че съдържанието им е на толкова милиони години, та да се прави проблем за ден или седмица си е чиста обида към майката природа.
С фосилите хобитата на Димитър не свършват. Той е и запален рибар. Водата и въздуха му действат като разтоварваща медитация. Намира време да се занимава и с дърворезба. Към дялкането, както и към търсенето на вкаменелости, се отнася с безкрайно търпение. За последните 30 години домът му се е напълнил с изработени от него пластики и пана. В гарсионерата се е намерило място и за три кучета, котка, заек, аквариум с риби и друг с костенурки.
http://www.nationalgeographic.bg/phpBB2 ... 237320c1ae
- 0071-large.jpg (10.61 KБ) Видяна 2516 пъти
- 0077-large.jpg (10 KБ) Видяна 2516 пъти