Ако се върнем към сведенията на Омир за тракийските държавни организации от микенски тип, веднага ще се разбере, че посочените три местонахождения на владенията му са и най-сигурните за съществуването на утвърдена военнополитическа практика и на присъствието на относително стабилни династически домове. Ето как държавните организации във времето на „Микенска Тракия“ възникват и се развиват като необходим резултат от социалната диференциация в рамките на териториалната община. Те укрепват в хода на борбите за локална, а понякога и за всетракийска хегемония.
Стопанските и обществените преобразувания при прехода между бронзовата и желязната епоха показват, че животът на държавните организации в тракийските предели не се прекратява. Това е единен процес, който се извършва постепенно. И след като нито икономическото, нито социалното прекъсване от края на II и началото на I хилядолетие пр.Хр. се доказва за сметка на приемствеността между епохите, не е чудно, че политическите традиции от преходния период не отмират, а се развиват при новите условия. Напълно оправдани са и сходствата между държавиците от микенски тип и тези от ранната желязна епоха, обединени от и около фигурата на предводителя.
След настъпилите етнодемографски изменения и цялостното преустройство на обществото на основата на новия метал по-високата съседско-териториална общинна степен съдържа като историческа перспектива държавните обединения да се стабилизират. Но тъй като процесът на държавно строителство не може да се материализира едновременно и с еднаква сила във всички зони на тракийската диаспора, върховите му прояви трябва да се търсят в местата, където се сплитат редица благоприятни фактори. Продължете да четете Микенска Тракия→
Ернак, третият син на Атила бил зает на изток със „своя война“, пише летописецът от V в. Приск Панийски и не успял да отиде на Дунав, за да помогне на брат си Динтцик, който искал да воюва с Византия, понеже василевса Лъв І Тракиец (457 – 474) отказал да се възстанови тържището между хунски и византийски търговци на Дунав. Динтцик решил да нападне сам Византия, но намерил смъртта си в боя и главата му е разнасяна на кол из Константинопол през 469 г. Продължете да четете Персийски цар става български зет през 499 г.→
Тази образователна статия е основно за любителите които тепърва са захващат да практикуват това невероятно и прекрасно хоби. Основното с което ще се запознаем е къде може да се търси самордно златото, и как да се промива. Нека не забравяме че златото е 19 пъти по тежко от водата и 7 пъти е по тежко от материала който се намира в реката или коритото. Хубаво е да се набляка основонно на коренната скала и цепките по дъното на скалите където се утаяват златинките.
1.Наносните златни находища са наслагания на утайки и натрупвания от пясъци чакъл и камъни,в които под въздействието на течаща вода е станало едно естествено изплуване и концентриране на злато. За да се образува наносното златоносно находище действат главно три условия:
-Присъствие на самордно злато във първичната скала,която е била размита.
-Отделяне на от скалата чрез разяждане,изветряване и размиване.
-Пренасяне, сортиране и утаяване на златото-наносните материали, произхождащи от разрушената скала при което златото се концентрира на известни места.
Първичното находище на наносното злато е почти винаги в златоносни жили,прожили,лещи или друг вид рудни тела.Тези първични находища рядко биват богати-често се случва да бъдат съвсем измити и остатъците не могат да се добиват изгодно.За да се образува наносен пласт със златно съдържание от 0.5-1 грама са били нужни стотици а може би и хиляди кубически метра от първичната скала. Продължете да четете Търсене на самородно злато- находища.→
Сега е времето за проучване по руслата и коритата на реките за наличието на самородно злато, преди да са почнали сушите и много реки в България да пресъкнат и по коритата и руслата да няма вода. В тази статия ще ви запознаем за предпоставките къде може да търсите и да взимате проби. Златните руди много често се намират на контакта/на границата/между гранитите и процепващите ги вместващи скали.Вътре в самите гранати по протежение на пукнатини могат да се развиват златни,а също така и калаени,волфрамови и молибденови руди.Обикновено в гранитите рудите се наблюдават в непосредствена близост до контакта с вместаващите ги скали-не по-далеч от 1-1,5 км от тях.Обаче основното количество руди на различни метали,в това число и на златото,се натрупват не в самия гранит,а във вместващите го скали обикновено на разстояние от 1 до 10 км от контакта.Там рудите запълват пукнатини.Последните почти винаги се придружават от ивици на хидротермално променени скали/избелени,окварцени и т.н./. Продължете да четете ПРЕДПОСТАВКИ НА ЗЛАТНИ МЕСТОРОЖДЕНИЯ.→
Преди да пристъпите към четенето на основната статия хубаво е да се знае кой е бил Калоян според историците. Калоян е цар на България от 1197 до 1207 г. от династията Асеневци. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър. Калоян е роден около 1168 г. Вероятно след обсадата на Ловеч от 1187 г. Калоян е пратен в Константинопол като заложник. Там прекарва около две години. Калоян успява да избяга от Византия към края на 1189 г. Оттогава цар Асен го държи постоянно при себе си. След убийството на цар Иван Асен I (Асен), цар Петър го назначава за помощник в управлението. Когато и той става жертва на заговор, Калоян изпреварва и отстранява заговорниците, и бива коронясан за български цар в началото на 1198 г. Продължете да четете Цар Калоян- монетосечене→
В тази статия ще разгледаме и тракийската номинална система. Изследванията върху тракийското монетосечене разкриват приложението на една самостоятелна Трако-македонска система. Продължете да четете МОНЕТНИ СИСТЕМИ И НОМИНАЛИ – III ЧАСТ→
В тази статия ще разгледаме римската номинална система.надявам се да бъде интересна на читателите на списанието, и да има какво да научат в тази насока. Римската монетна система е основана на либрата като основна теглова еденица. Римската либра е 327,45 грама и се дели на 12 унции. На тази основа се формират номиналите от IV в. пр. н. е. Продължете да четете МОНЕТНИ СИСТЕМИ И НОМИНАЛИ – II ЧАСТ→
В няколко поредни статии ще разгледаме формирането на монетните системи и номинали в античността. През този период е нямало единна монетна система. Обществено-икономическите отношения са предизвикали тяхното разнообразие. За Древна Гърция главно се отнася това разнообразие. За Рим то е в по-строго определени норми и в трайна степен на употреба. Ще бъде полезно за всички нумизмати, както и за тези които се интересуват от история Продължете да четете Монетни системи и номинали – I част→
Това е една статия за всички които се интересуват от нумизматика и история, и се надявам да бъде полезна хем като нумизматична информация, хем като история на самия император царувал през Римската империя. Ще разгледаме един доста често срещан тип при колективните монетни находки, намирани в България датирани от края на 3 век сл. Хр, а именно , бронзовите антониани на Аврелиан (270-275). Като начало ето ви малко история за това кой е той и какъв е периодът в който управлява римската империя като император. Продължете да четете Антонианите на имп. Аврелиан (270-275)→
