Ерик от Померания, известен също като крал Ерик от Швеция, крал Ерик III от Норвегия и крал Ерик VII от Дания, е един от най-известните скандинавски владетели на 14 и 15 век. Той също така взима осиновяващата си майка Маргарет I на Дания и става първият цар на Северния съюз Калмар, който се присъединява към Дания, Норвегия, Швеция и части от Финландия под един монарх. По-късно той е обявен за Ерик XIII на Швеция, число, дадено от преброяването от Ерик XIV на Швеция, чийто брой е избран като част от фиктивната история на страната.
Продължете да четете Кралят, който станал пират след загубата на трона →

Очарователният и красив португалски град Синтра е известен със своите приказни дворци от едно време и очарователни градини. Въпреки че Пена Палас и Куинта де Региалера са акцентите на хълмистата област, един мавритански замък наскоро спечели вниманието, което заслужава. Замъкът не притежава екстравагантността на другите два дворци, но това не го прави недостоен за посещение. Напротив, уникалната структура е идеалното място за всеки любител на историята и археологията.
Продължете да четете Замък, построен от маврите и завладян от краля на Португалия →

Една интересна статия за едно не по малко митично царство. Надявам се тази статия да ви бъде интересна и увлекателна.Tиана(също написана като Tyana) е древен град, съществувал от времето на хетейската империя. Този град вече е известен като Кемерхизар и се намира в днешната провинция Нигде, Централна Анадола, Турция. Тиана е бил един от главните градове по време на хетейския период.
Продължете да четете Старо кралство Тиана-Турция →

Една интересна статия за любителите на нумизматиката, историята и археологията.

Кизик е бил древен гръцки град който се е намирал на южния бряг на Мраморно море в древната територия Мизия в Мала Азия. Днес на неговото място се намира гр. Бализ при Erdek в провинция Балъкесир (Турция). Градът се намира на провлакa на полуостров Арктонесус (Капу-Даг) и забогатява заради двойното си пристанище и голямата територия. Наречен е на Кизик, младият цар на Долионите, който е убит от Аргонавтите. Градът е основан през 756 пр.н.е. от преселници от Милет. От 5 век пр.н.е. играе важна роля в тракийската морска търговия. Управляван е първо от тирани под персийско владетелство, след това става член на Атинския морски съюз (478/477 пр.н.е.) и на Втория атински морски съюз (377 пр.н.е.). При Кизик се състои морска битка през 410 пр.н.е.. Спартанската флота с командир Миндар е напълно унощожена от атинския командир Алкивиад. По-късно минава към царството на селевкидите и е в приятелски отношения с Аталидите, владетелите на Пергам. По времето на Август градът губи самостоятелността си и по времето на Тиберий е присъединен към провинция Азия. Градът претърпява няколко големи земетресения по времето на Адриан, Антонин Пий и Юстиниан I, (от 443 — последното през 1063 г.). През 670 г. градът е завладян от арабите и им служи за флотска база по време на Обсадата на Константинопол (674-678). През 690 г. император Юстиниан II преселва жители на Кипър в Кизик, които се връщат след корабна катастрофа обратно в Кипър. Други, за да не ги преселят, бягат в Сирия.

Основно внимание е обърнато на изследване на близо 240 различни изображения от лицевата страна на електроновите монети на Кизик. Представени са съществени доводи и е направен изводът, че в началото на това монетосечене като единствено основно изображение е представяна рибата тон, символ на градската монетарница, без да бъдат използвани някакви други малки допълнителни изображения, определящо тези емисии като едно обичайно за епохата градско монетосечене. С възникването на големите политически обединения в земите на Източното Средиземноморие, първоначално за кратко време на Лидийското царство, а след това на Персийското царство и Атинския морски съюз, основното дотогава изображение на Кизик, рибата тон, се представя върху монетите му като малък допълнителен символ, обозначаващ мястото на отсичане, а като основни изображения се въвеждат почти ежегодно сменящите се изображения, заимствани от монетосеченето на Лидийското царство, Персийското царство, Атина и намиращите се под техен контрол градски центрове. По този начин популярното електроново монетосечене на Кизик се превръща в монетосечене на доминиращите в античния свят за определени периоди от време политически обединения, използващи тези електронови монети като основно средство за размяна от благородни метали.

Направеният в проучването анализ на изображенията от електроновите монети на Кизик дава възможност за изясняване на редица моменти от историческите събития и взаимната връзка между изображенията от монетите на значителна част от участниците в някои от тези събития. Представени са съществени примери за използването в монетите на Кизик на почти всички основни изображения, „говорещи градски символи“ от монетосеченето на градовете от тракийските крайбрежия, като се установява, че не са били използвани изображения от монетосеченето и торевтиката на многобройните тракийски племена и скитите. Като съществен извод се установява, че основните изображения в електроновите монети на Кизик са заимствани отчасти от монетосеченето на Лидийското и Персийското царства и основно от монетосеченето на гръцките градове, но не и от монетосеченето на многобройните тракийски племена.

В проучването е направен и изводът, че отсъствието на изображението от масово отсичаните анепиграфни монети „силен и нимфа“ в електроновите монети на Кизик означава тяхната непринадлежност към гръцкото градско монетосечене и в частност на това на Тасос. Останалите основни изображения от монетите на Тасос, а именно един делфин, два делфина, сатир с кантарос, глава на Дионис и коленичил Херакъл с лък, са използвани като основни изображения в монетарницата на Кизик. След като е установено, че монетите „силен и нимфа“ представляват най-дълго отсичаните антични анепиграфни монети, при това в най-големи големи количества, не може да бъде случайно отсъствието им в електроновите монети на Кизик. Счита се, че спазващата определена политика на избор на основни изображения монетарница на Кизик чрез тази си позиция ясно показва непринадлежността на монетите „силен и нимфа“ към градското гръцко монетосечене и конкретно това на Тасос, както и правилността на вече направените изводи за отнасянето на тези монети към ранното тракийско племенно и владетелско монетосечене.

 

Инетесна статия за любителите на нумизматиката. След основаването на Българската държава през 681г. са се наложили по българските земи византийските монети,които са отсечени в столицата на Източна Римска империя(след v в.тя носи наименованието Византия)Константинопол. Те са играли в периода VII –X в. на международни пари в Източното Средиземноморие,в т.ч. и на Балканския полуостров.Император Юстиниан I през VI в. завзема Рим,завоюван през 473г. от варварите и прави римската монетарница филиал на тази в Константинопол.В Северна Италия(в Равена е запазена голяма ранновизантийска базилика от това време)по всяка вероятност също е имало  монетарница от това време.Във Византия вследствие на паричната реформа на император Анастасий се въвежда плащането на данъци да се осъществява с пари(монети),а не в натура както е било дотогава.

Продължете да четете ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – →

В тази увлекателна статия ще ви запознаем с един цар за който се знае твърде малко. Алфред Велики е бил цар на Уесекс от 871 до 899. Благодарение на образованието което получава Алфред научава древни езици и произведения на великите писатели на своето време както и история. Като дете той, по нареждане на баща си, прави пътуване до Рим през 853 г., когато папа Лео IV го е помазал като бъдещ крал на Уесекс. До 20-годишна възраст той е получил короната и бива смятан за един опитен и смел воин. Желаел абсолютна власт и законодателните нововъведения по време на неговото управление биват съпроводени от старейшините. Постепенното отчуждение между царя и неговия народ довежда до няколко военни поражения от датчаните, на които Алфред трябвало да отдаде почит. Заключеното примирие спасява Кент и Уесекс от нападения на датчани за известно време, но останалата част от Англия останала беззащитна и бива завладяна от викингите. Данес завладява и ограбва Лондон през 871 г.

Крал Алфред използва петте години на примирие, за да създаде свой военен флот. Датчаните активно са използвали флота си за неочаквани атаки от морето и са избягвали открити битки. Алфред тайно започва изграждането на голям брой кораби по реките. До 875 г. той разполага със значителна флотилия, която успява да нанесе вреден удар на датчаните. Алфред продължава да изгражда своя флот и постига такъв успех, че бреговете на царството му вече не са били подложени на нападения на викингите.

Алфред разделя страната на военни райони, в които на всеки пет стопанства се поддържа от един воин, като му осигурява всички физически нужди. Всеки град осигурява и определен брой войници. Службата в армията остава отговорността на всеки свободен човек, но сега той можеше да прекара част от времето си в своето домакинство. Освен това някои от войниците вече служеха в градове и села. Алфред започва да възстановява старите и да изгражда нови крепости, способни да отблъскват атаки от малък отряд или да издържат на обсада преди укрепване от основните сили на царството. До края на живота на царя бяха възстановени или построени около тридесет крепости.

Алфред подготвя армията и флота за война с датчаните. В ранната пролет на 877 г. армията на Уесекс обкръжава и блокира датчаните и ги лишава от подкрепления. Датчаните от Вергегем се опитват да пробият блокадата, но внезапно появила се буря унищожава по-голямата част от флотата на викингите. Гладът и отчаянието накарали датчаните да започнат преговори и да капитулират. Бива сключен мир, в който датчаните освобождават заложници, платщат откуп и се заклеват да не нападат притежанията на крал Алфред. Датчаните скоро нарушават свещената си клетва. Те напускат на север, но, както се оказа, не толкова далеч. След като се заселиха в Глостър, те чакаха подкрепления.

Възползвайки се от факта, че Алфред е разпуснал армията си, през 878 г. те подновяват мащабната война. Крал Гътрум се премества на юг. Значителните му военни сили нахлуват в Уесекс от няколко посоки, превземат Лондон и остават край река Авон, за да прекарат зимата. За Алфред и войските му това бива пълна изненада. Алфред напуснал войниците и хората си и избягал, за да спаси живота си. Самият Алфред става по-малко арогантен и по-мъдър.

Междувременно малък отряд се събира около Алфред. Неговите хора започнали да извършват изненадващи походи срещу датчаните. Постепенно армията на Алфред нараства. След шест месеца на партизанска война той решава да атакува основния лагер на датчаните.

През 878 г. Алфред напада лагера от към най-слаба страна и на следващия ден завзема укрепленията си. И накрая, лидерът на датчаните Гутрум влиза в преговори с Алфред. Гутрум напуска Уесекс и получава кръщение. Крал Алфред бива неговият кръстник при кръщението му. Те сключват договор за разделянето на Англия между датчаните и краля на Уесекс. Всички земи, които са превзети от скандинавците, остават под управлението на Гутрум. Алфред отива в Уесекс, Съсекс, Кент и западната част на Мерсия.

Алфред започва да укрепва и организира своето царство. Мирът с Гутрум дава на англосаксонците няколко години да се възстановят, но викингите, които ограбиха противоположния бряг на Ламанша, нападнаха английското крайбрежие. Алфред им попречи да дойдат и да получат опора. През 884 г. той принуждава Норманците да вдигнат обсадата от Рочестър. Неговите кораби непрекъснато патрулират крайбрежието. През 886 г. Алфред възстановява Лондон, който е бил тежко повреден от датчаните, които го бяха разграбили и почти изгорили. Алфред възстановява разрушения град и го прави втора резиденция заедно с главния град Уесекс, Уинчестър, който остава столицата на Англия. Алфред изгражда много нови укрепления и организира специална милиция в места, които биха могли да бъдат атакувани.

Крал Алфред възстановява обществения ред в своето царство. Той организира администрацията, възстановява старото разделение на окръзите и общностите и назначава съдии. Народният съд започна да създава ред с подкрепата на населението. Много усилия бяха направени от краля за възстановяването на осакатената икономика. За развитието на селското стопанство той преразпределя изоставената земя и извършва ново разграничаване. Кралят се грижи за търговията и индустрията. Пътищата са построени с помощта на квалифицирани фризски майстори, поканени от Алфред.

В началото на 90-те години на 20-ти век Англия отново бива атакувана от голяма армия на викингите, която се опитва да заграби плодородните земи в южната част на кралството. Алфред побеждава датския флот и отблъсква нападението на Уелс. Флотът на Алфред напълно изчиства пролива от моряците. През последните години от живота си, Алфред бива посветен на плановете на съюза на християнските държави срещу нахлуването на езичниците Норман. Крал Алфред, наречен „Великият“, починал във Уинчестър през 899 г. Той бил последван от неговия син, Едуард Стари. Той остава исторически един от най- големите английски владетели съществували тогава.

Интересна  и увлекателна статия, която се надяваме да се хареса на нашите читатели. Неизвестното е винаги интересно и любопитно. Загадъчна цивилизация от далечното минало изгражда мегалитни структури на остров Сардиния през бронзовата и желязната епоха. Сградите са известни като нургхес – и внушителният нургес наречен Санту Антин е една от най-големите от тези огромни каменни структури на острова.
Продължете да четете Мегалитна стара къща, построена за крал →

Сега там вече се е образувала пустиня, но преди много  години назад във времето древният град Абу Тбейрах намиращ се в южната част на Ирак е бил процъфтяващ пристанищен град в древен Шумер. Това е било център, в който корабите тогава са отплавали за далечни земи като долината Индус и са се връщали с индийски съкровища. Пристанището помага да се напише нова глава в шумерската история – тези хора са били повече от просто изобретателни фермери.
Продължете да четете Шумерски град се появява в пустинята от нищото →