Това е една интересна статия за малко известните охранители на императорите по времето на Византийската империя. Варанците са били една елитна охрана, която някога е служила като лични бодигардове на Византийските императори. Когато не са защитавали императора, те са били пращани да служат на фронтовата линия по време на война, за да могат да защитават и разширяват границите на Византийската империя. Но кои са били тези варгианци, откъде идват и кога са установени? Най-ранните извори , отнасящи се до присъствието на скандинавските воини в императорския двор в Константинопол, възникват по времето на император Теофил (829-842 г.). Град Херсон който се е намирал в района на Северно море се оказа застрашен от боговете на Норсмените и те помолили византийската империя да изпрати подкрепления, за да го защити. Норвежките вождове решили да приемат мир и да образуват съюз с императорския византийски дом, защото носмейците се възползвали от търговското и военното начинание на такава връзка. Тази връзка обаче няма да стане жизнеспособна до 874 г. сл. Хр.
Произход на варангите
Варанците първоначално са били шведски търговци, които са влезли в източна Русия. Името Варанги, което се оспорва, идва от руския Varyag или от гръцките Varangoi и така е било описано във византийските източници. Значението на думата се отнася до „член на заклето братство“ и се смята, че неговият произход е стар исландски. Що се отнася до думата Рус , или Руоцй в Балто-Финландски, това означава Швеция, което означава „екипаж на гребци“.
Арабският пътешественик от 10-ти век, Ибн Фадлан, дава кратко описание на Рус: „Видях руския народ, когато пристигнаха и се заселиха на река Атул (Волга). Никога не съм виждал хора с по-съвършени физика. Те са високи като палми, и имат червеникав цвят. Те не носят нито палто, нито кафтан, но всеки мъж носи кожух, който покрива половината му тяло, като оставя една ръка свободна. Никой никога не е бил разделен от брадва, меч и нож … “
Думата и смисълът на Варанги обаче идва с предупреждение. Докато в началото тя обозначава група хора, които първоначално са от Скандинавия, става доста по-общ термин. Докато десетилетия и векове минават, терминът Варанги може да се прилага към всеки от не-скандинавски произход, като наемници, които искат да се възползват от касите на византийския императорски двор. Това е била елитната императорска гвардия и може да бъде сравнявана с древната римска Преторианска гвардия(Преторианците са личната гвардия на римските императори. Тази отбрана войска е образувана от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители при щаба на всеки военачалник. Впоследствие за поддържането на реда в Италия и най-вече в Рим по време на гражданските войни, император Август създава 9 кохорти преторианска гвардия (cohortes praetoriani), под командването на преториански префект (praefectus praetorio), с обща численост 4 500 души. Впоследствие броят им е увеличен на 14 кохорти.)
