Мегалитната структура на Санту Антин и руините на близкото селище на урва
Интересна и увлекателна статия, която се надяваме да се хареса на нашите читатели. Неизвестното е винаги интересно и любопитно. Загадъчна цивилизация от далечното минало изгражда мегалитни структури на остров Сардиния през бронзовата и желязната епоха. Сградите са известни като нургхес – и внушителният нургес наречен Санту Антин е една от най-големите от тези огромни каменни структури на острова. Продължете да четете Мегалитна стара къща, построена за крал→
Реконструкцията на художника на шумерския град Ур.
Сега там вече се е образувала пустиня, но преди много години назад във времето древният град Абу Тбейрах намиращ се в южната част на Ирак е бил процъфтяващ пристанищен град в древен Шумер. Това е било център, в който корабите тогава са отплавали за далечни земи като долината Индус и са се връщали с индийски съкровища. Пристанището помага да се напише нова глава в шумерската история – тези хора са били повече от просто изобретателни фермери. Продължете да четете Шумерски град се появява в пустинята от нищото→
Това е интересна статия за един от могъщите царе на средновековна България. При него започва и монетосеченето на Българските царе управлявали по време на второто Българско царство. При Иван Асен II (1218-1241 г.) българската държава се разширява, за последен път в историята, до бреговете на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Предишните най-големи граници на България са били при царете Симеон (893-927 г.) и Самуил (997-1014 г.) от времето на Първото българско царство. Продължете да четете Иван Асен II – един могъщ Български владетел→
Едно доста забравено минало което се стреми да ни напомня за своето величие и красота. Надяваме се че тази статия ще ви отведе точно там поне за известно време за да можете да се откъснете от сегашното ежедневие. Накше Рустам е едно от най-впечатляващите и внушителни древни места на Ахеменидската империя, състоящи се от колосални гробници на персийски царе, датиращи от първото хилядолетие преди Христа. Това е трайна памет на някогашна мощна империя, която е управлявала над значителна част от древния свят. Продължете да четете Древните гробници на могъщите персийски царе→
Егейската бронзова епоха е била известна предимно като периодът, в който завладените от битката микейнийци завладяват простия миноид на морската търговия и стават една от най-силните търговски сили в Източното Средиземноморие. Докато Минойците отдавна се считат за мирна раса поради археологическите находки (или по-скоро, липсата на военни констатации), същото не е било помислено за микейците. Продължете да четете Мистериозният колапс на микенската бронзова епоха→
Един древен библейският град Сушан-Суза, който сега вече е модерният ирански град Шуш, е бил добавен към списъка на световното наследство на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), заедно с шест други места, включително троглодни селища на Махмуад и Ботаническата градина на Сингапур. Сушан се намира в долните на планината Загрос, на около 250 километра (160 мили) източно от река Тигър и между реките Kхаркех и Дез. Продължете да четете Древният град Сушан-Суза в Иран→
Водещи археолози от Анкара, република Турция обявиха откриването на подземен град който привидно е принадлежал на една византийска династия. Изгубеният град е открит по време на градски трансформационни работи в северната провинция на гр. Трабзон в Турция. Продължете да четете Намерен е древен подземен град→
Един потънал град, който е бил изгубен в продължение на повече от седемнадесет века под сините води на западното крайбрежие на Италия, е открит с впечатляващи нови снимки, направени от водолази, на които е разрешено да изследват района. Продължете да четете Потънал град на цезарите, възстановен от водолази→
Падането на Константинопол в 1204 г. е може би най-значимата културна трагедия в човешката история. Навършиха се осем века от тази вселенска пагуба, но нейното същинско значение остава неразбрано и подценено от класическата (казионната) историография. Защото е светска. Защото не различава духовете и не признава свещеноначалието като път към познанието. Фактите по това събитие привидно са добре известни, но тълкуванието, което ни дават за него казионните светски историци, е подвеждащо.
Това тълкувание произхожда от класическата (казионната) западна историческа наука. Тя е създадена след Ренесанса и въз основа на ренесансовата идеология, а самият Ренесанс е в основата си новоезически и човекоцентричен, т. е. неосъзнато богоотстъпнически, и противоправославен. В същността си той е противохристиянски, макар че почти всичките му носители са се смятали за християни. Продължете да четете Падането на Константинопол:най-значимата културна трагедия в човешката история→
