Това е интересна статия за един от могъщите царе на средновековна България. При него започва и монетосеченето на Българските царе управлявали по време на второто Българско царство. При Иван Асен II (1218-1241 г.) българската държава се разширява, за последен път в историята, до бреговете на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Предишните най-големи граници на България са били при царете Симеон (893-927 г.) и Самуил (997-1014 г.) от времето на Първото българско царство. Продължете да четете Иван Асен II – велик Български владетел→
Докато норманите по време на своите грабителски и завоевателни походи всявали страх и ужас навред по Европа, морското и крайбрежно пиратство нараствало заплашително и в басейна на Северно и Балтийско море, изходната точка на викингските походи. Империята на Каролингите се разпаднала от собствените си вътрешни слабости. Продължете да четете Пиратството в Северно и Балтийско море→
Ернак, третият син на Атила бил зает на изток със „своя война“, пише летописецът от V в. Приск Панийски и не успял да отиде на Дунав, за да помогне на брат си Динтцик, който искал да воюва с Византия, понеже василевса Лъв І Тракиец (457 – 474) отказал да се възстанови тържището между хунски и византийски търговци на Дунав. Динтцик решил да нападне сам Византия, но намерил смъртта си в боя и главата му е разнасяна на кол из Константинопол през 469 г. Продължете да четете Персийски цар става български зет през 499 г.→
Ако се върнем към сведенията на Омир за тракийските държавни организации от микенски тип, веднага ще се разбере, че посочените три местонахождения на владенията му са и най-сигурните за съществуването на утвърдена военнополитическа практика и на присъствието на относително стабилни династически домове. Ето как държавните организации във времето на „Микенска Тракия“ възникват и се развиват като необходим резултат от социалната диференциация в рамките на териториалната община. Те укрепват в хода на борбите за локална, а понякога и за всетракийска хегемония.
Стопанските и обществените преобразувания при прехода между бронзовата и желязната епоха показват, че животът на държавните организации в тракийските предели не се прекратява. Това е единен процес, който се извършва постепенно. И след като нито икономическото, нито социалното прекъсване от края на II и началото на I хилядолетие пр.Хр. се доказва за сметка на приемствеността между епохите, не е чудно, че политическите традиции от преходния период не отмират, а се развиват при новите условия. Напълно оправдани са и сходствата между държавиците от микенски тип и тези от ранната желязна епоха, обединени от и около фигурата на предводителя.
След настъпилите етнодемографски изменения и цялостното преустройство на обществото на основата на новия метал по-високата съседско-териториална общинна степен съдържа като историческа перспектива държавните обединения да се стабилизират. Но тъй като процесът на държавно строителство не може да се материализира едновременно и с еднаква сила във всички зони на тракийската диаспора, върховите му прояви трябва да се търсят в местата, където се сплитат редица благоприятни фактори. Продължете да четете Микенска Тракия→
Тулум е мястото на предколумбовски град с махали, който служи като главно пристанище за Коба. Руините са разположени по протежение на източното крайбрежие на полуостров Юкатан на Карибско море в щата Куинтана Роу, Мексико. Тулум е град на маите съществуващ между 13 и 15 век. Той успява да оцелее около 70 години след като испанците започнали да завземат Мексико. Продължете да четете Тулум градът, един от най-добре запазените крайбрежни места на маите→
В средата на VI в. пр. Хр. един ирански народ, който дотогава не влизал в сметките на „силните на деня“, започва своя буен възход. Персите, под водачеството на знаменития пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Ахеменидската империя – колосален, пъстър конгломерат от народи, култури, бит, религии… Държава на толерантност, в която липсват каквито и да било расови, национални и религиозни предразсъдъци. Продължете да четете Кир Велики – благородният завоевател→
В тази увлекателна статия ще ви запознаем с един цар за който се знае твърде малко. Алфред Велики е бил цар на Уесекс от 871 до 899. Благодарение на образованието което получава Алфред научава древни езици и произведения на великите писатели на своето време както и история. Като дете той, по нареждане на баща си, прави пътуване до Рим през 853 г., когато папа Лео IV го е помазал като бъдещ крал на Уесекс. До 20-годишна възраст той е получил короната и бива смятан за един опитен и смел воин. Желаел абсолютна власт и законодателните нововъведения по време на неговото управление биват съпроводени от старейшините. Постепенното отчуждение между царя и неговия народ довежда до няколко военни поражения от датчаните, на които Алфред трябвало да отдаде почит. Заключеното примирие спасява Кент и Уесекс от нападения на датчани за известно време, но останалата част от Англия останала беззащитна и бива завладяна от викингите. Данес завладява и ограбва Лондон през 871 г.
Крал Алфред използва
петте години на примирие, за да създаде
свой военен флот. Датчаните активно са
използвали флота си за неочаквани атаки
от морето и са избягвали открити битки.
Алфред тайно започва изграждането на
голям брой кораби по реките. До 875 г. той
разполага със значителна флотилия,
която успява да нанесе вреден удар на
датчаните. Алфред продължава да изгражда
своя флот и постига такъв успех, че
бреговете на царството му вече не са
били подложени на нападения на викингите.
Алфред разделя страната
на военни райони, в които на всеки пет
стопанства се поддържа от един воин,
като му осигурява всички физически
нужди. Всеки град осигурява и определен
брой войници. Службата в армията остава
отговорността на всеки свободен човек,
но сега той можеше да прекара част от
времето си в своето домакинство. Освен
това някои от войниците вече служеха в
градове и села. Алфред започва да
възстановява старите и да изгражда нови
крепости, способни да отблъскват атаки
от малък отряд или да издържат на обсада
преди укрепване от основните сили на
царството. До края на живота на царя
бяха възстановени или построени около
тридесет крепости.
Алфред подготвя армията
и флота за война с датчаните. В ранната
пролет на 877 г. армията на Уесекс обкръжава
и блокира датчаните и ги лишава от
подкрепления. Датчаните от Вергегем се
опитват да пробият блокадата, но внезапно
появила се буря унищожава по-голямата
част от флотата на викингите. Гладът и
отчаянието накарали датчаните да
започнат преговори и да капитулират.
Бива сключен мир, в който датчаните
освобождават заложници, платщат откуп
и се заклеват да не нападат притежанията
на крал Алфред. Датчаните скоро нарушават
свещената си клетва. Те напускат на
север, но, както се оказа, не толкова
далеч. След като се заселиха в Глостър,
те чакаха подкрепления.
Възползвайки се от
факта, че Алфред е разпуснал армията
си, през 878 г. те подновяват мащабната
война. Крал Гътрум се премества на юг.
Значителните му военни сили нахлуват
в Уесекс от няколко посоки, превземат
Лондон и остават край река Авон, за да
прекарат зимата. За Алфред и войските
му това бива пълна изненада. Алфред
напуснал войниците и хората си и избягал,
за да спаси живота си. Самият Алфред
става по-малко арогантен и по-мъдър.
Междувременно малък
отряд се събира около Алфред. Неговите
хора започнали да извършват изненадващи
походи срещу датчаните. Постепенно
армията на Алфред нараства. След шест
месеца на партизанска война той решава
да атакува основния лагер на датчаните.
През 878 г.
Алфред напада лагера от към най-слаба
страна и на следващия ден завзема
укрепленията си. И накрая, лидерът на
датчаните Гутрум влиза
в преговори с Алфред. Гутрум напуска
Уесекс и получава
кръщение. Крал Алфред бива
неговият кръстник при кръщението му.
Те сключват договор за
разделянето на Англия между датчаните
и краля на Уесекс. Всички земи, които
са превзети от скандинавците,
остават под управлението на Гутрум.
Алфред отива в Уесекс,
Съсекс, Кент и западната част на Мерсия.
Алфред започва
да укрепва и организира своето царство.
Мирът с Гутрум дава на
англосаксонците няколко години да се
възстановят, но викингите, които ограбиха
противоположния бряг на Ламанша,
нападнаха английското крайбрежие.
Алфред им попречи да дойдат
и да получат опора. През 884 г. той принуждава
Норманците да вдигнат обсадата от
Рочестър. Неговите кораби непрекъснато
патрулират крайбрежието. През 886 г.
Алфред възстановява Лондон, който
е бил тежко повреден от
датчаните, които го бяха разграбили и
почти изгорили. Алфред
възстановява разрушения град и го прави
втора резиденция заедно с главния град
Уесекс, Уинчестър, който остава столицата
на Англия. Алфред изгражда много нови
укрепления и организира специална
милиция в места, които биха могли да
бъдат атакувани.
Крал Алфред
възстановява обществения
ред в своето царство. Той организира
администрацията, възстановява старото
разделение на окръзите и общностите и
назначава съдии. Народният съд започна
да създава ред с подкрепата на населението.
Много усилия бяха направени от краля
за възстановяването на осакатената
икономика. За развитието на селското
стопанство той преразпределя
изоставената земя и извършва
ново разграничаване. Кралят се грижи
за търговията и индустрията. Пътищата
са построени с помощта на квалифицирани
фризски майстори, поканени от Алфред.
В началото на 90-те години на 20-ти век Англия отново бива атакувана от голяма армия на викингите, която се опитва да заграби плодородните земи в южната част на кралството. Алфред побеждава датския флот и отблъсква нападението на Уелс. Флотът на Алфред напълно изчиства пролива от моряците. През последните години от живота си, Алфред бива посветен на плановете на съюза на християнските държави срещу нахлуването на езичниците Норман. Крал Алфред, наречен „Великият“, починал във Уинчестър през 899 г. Той бил последван от неговия син, Едуард Стари. Той остава исторически един от най- големите английски владетели съществували тогава.
Инетесна статия за любителите на нумизматиката. След основаването на Българската държава през 681г. са се наложили по българските земи византийските монети,които са отсечени в столицата на Източна Римска империя(след v в.тя носи наименованието Византия)Константинопол. Те са играли в периода VII –X в. на международни пари в Източното Средиземноморие,в т.ч. и на Балканския полуостров.Император Юстиниан I през VI в. завзема Рим,завоюван през 473г. от варварите и прави римската монетарница филиал на тази в Константинопол.В Северна Италия(в Равена е запазена голяма ранновизантийска базилика от това време)по всяка вероятност също е имало монетарница от това време.Във Византия вследствие на паричната реформа на император Анастасий се въвежда плащането на данъци да се осъществява с пари(монети),а не в натура както е било дотогава.