Отдалечаването на основните сили на персите далеч на изток било използвано от траките на юг от Хемус По време на въстанието на одрисите, предвождано от Мемнон, след насочването на основните сили на македонците на юг, срещу Спартанския военен съюз, траките получили определена независимост, а владетелят им Севт ІІІ, вероятно син на Керсеблепт, станал цар на самостоятелна вътрешна държава, в рамките на империята. подобна на съюзните на централния цар владетели на пеоните и агрианите. Новата държава установила връзки с Атина, която на свой ред била разглеждана от македонците като съюзник. В декрет на атинското народно събрание е засвидетелствувано името на Ребулас, син на Севт, което свидетелства за търсене на международна подкрепа и признаване на държавата на одрисите сред съюзниците на Александър. Съдбата на вожда на въстаналите траки Мемнон остава неизвестна. Вероятна причина за промяна на отношенията между включените в границите на Македония вътрешни земи и централната власт били същите противоречия, които предизвикали решителните действия на Александър на изток, довели до физическото отстраняване на близките му сътрудници. Необходимостта от нови военни попълнения на търпящата сериозни загуби на изток армия, а също и от верни хора, които да са послушни на царя, обяснява появата на Мемнон при Александър през 326 г. пр. н. е. с военен отряд от 5 000 траки. Продължете да четете ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ ІІІ – ІІ В. ПР. Н. Е.
Търсене на метеорити
Събиране на метеорити
Преди да пристъпим към обяснението нека ви запознаем с определението какво е метеорит и метеор. При значителна по големина маса и сравнително малка скорост едно метеорно тяло може да не се разпадне и разсее изцяло в атмосферата; една част от него, достигнала земната повърхност, се нарича метеорит. Метеорит е и тяло, достигнало повърхностга на друга планета или спътник на планета. Метеора изгаря в самата атмосфера и не пада на земната повръхност.
Златоносни наносни находища.
Тази образователна статия е основно за любителите които тепърва са захващат да практикуват това невероятно и прекрасно хоби. Основното с което ще се запознаем е къде може да се търси самордно златото, и как да се промива. Нека не забравяме че златото е 19 пъти по тежко от водата и 7 пъти е по тежко от материала който се намира в реката или коритото.
1.Наносните златни находища са наслагания на утайки и натрупвания от пясъци чакъл и камъни,в които под въздействието на течаща вода е станало едно естествено изплуване и концентриране на злато. За да се образува наносното златоносно находище действат главно три условия:
-Присъствие на самордно злато във първичната скала,която е била размита.
-Отделяне на от скалата чрез разяждане,изветряване и размиване.
-Пренасяне, сортиране и утаяване на златото-наносните материали, произхождащи от разрушената скала при което златото се концентрира на известни места.
Първичното находище на наносното злато е почти винаги в златоносни жили,прожили,лещи или друг вид рудни тела.Тези първични находища рядко биват богати-често се случва да бъдат съвсем измити и остатъците не могат да се добиват изгодно.За да се образува наносен пласт със златно съдържание от 0.5-1 грама са били нужни стотици а може би и хиляди кубически метра от първичната скала. Продължете да четете Златоносни наносни находища.
Търсене на самородно злато по коритото на реката
Тази статия е много полезна за начинаещите, които тепърва започват да се занимават с това прекрасно хоби. Преди да се пристъпи към промиването или търсенето с металдетектор на златоносните наноси и извличане на златните частици, е необходимо да се определят местата с най-висока концентрация на злато. Златото е 19 пъти по тежко от водата и 7 пъти по тежко от всичкия материал намиращ се в коритото на реката. Най-надеждни са преките геоложки и геоморфоложки признаци при определяне потенциалната златоносност на разсипите. Въз основа на преките признаци се прави предварително опробване,което има напълно информативен характер и цели да покаже по принцип, дали има присъствие на злато. Ако се уловят златинки, по тяхната форма и размери може да се оцени продължителността им на пренасяне. Продължете да четете Търсене на самородно злато по коритото на реката
Уникална монета, доказваща, че Орфей е българин.
Това е една статия за тези които обичат историята,археологията и нумизматиката. Като увод и начало на тази статията нека да проследим кой е бил Орфей в миналото и какво го свързва с България.
Продължете да четете Уникална монета, доказваща, че Орфей е българин.
ПРАВО НА МОНЕТОСЕЧЕНЕ В АНТИЧНОСТТА
Фолисите на Лъв VI ( 886г. – 912г. )
Монети наречени фолиси на Лъв VI ( 886г. – 912г. )
По времето на византия това са били едни от най-често срещаните императорски типове монети, за периода 9-10 век. Изобщо във всяко едно средновековно селище , където се правят археологически разкопки, не само в България, а и като цяло в Европа, от периода 9-10 век, няма как да не се открие доста голямо количество именно от неговите фолиси.
Тъй като номиналът е малък, те са се използвали както от по-богатите, така и от най-бедните в общността.Но нека проследим историята на типа, за да си обясним, какво точно прави точно този монетен тип, толкова широко срещан, навсякъде. Продължете да четете Фолисите на Лъв VI ( 886г. – 912г. )
Монетният тип “ М “ фолис равен на 40 нумий
Една полезна статия за всички които се интересуват от нумизматика,археология и история на Византийската империя. Това е един от типовете ранно-византийските монети които се срещат най-често по българските земи. Самият монетен тип е въведен от император Анстасии I (491-518)
Продължете да четете Монетният тип “ М “ фолис равен на 40 нумий
Потънал град на цезарите
Един потънал град, който е бил изгубен в продължение на повече от седемнадесет века под сините води на западното крайбрежие на Италия, е открит с впечатляващи нови снимки, направени от водолази, на които е разрешено да изследват района.
Продължете да четете Потънал град на цезарите
Римските императори: от най-добрите до най-лошите
Римската империя, фар на сила и цивилизация, беше ръководена от поредица императори, чието управление определи хода на историята. Тяхното наследство, вариращо от върховете на архитектурни триумфи и правни реформи до дълбините на тирания и разврат, продължава да ни очарова. В тази изчерпателна класация ние навлизаме в живота, постиженията и провалите на тези владетели, представяйки подробен поглед от най-добрите до най-лошите римски императори.
ВЪРХЪТ НА ВЛАСТТА: НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ЛИДЕРИ НА РИМ
- Август (27 г. пр. н. е. – 14 г. сл. н. е.)
Август, роден като Гай Октавий, стои като образец на римските императори. Като основател на Римската империя и неин първи император, той превърна Рим от република, въвлечена в гражданска война, в стабилна и просперираща империя. Неговото управление постави началото на Pax Romana, период на мир и просперитет. Чрез реорганизиране на армията, реформиране на данъчната система и насърчаване на изкуствата и литературата, Август полага основите на режим, който ще продължи векове. - Траян (98-117 г. сл. н. е.)
При Траян империята достига максималния си териториален обхват, илюстрирайки силата и културното влияние на Рим. Известен с военните си завоевания в Дакия (днешна Румъния) и на Изток, Траян също дава приоритет на благосъстоянието на своите поданици, прилагайки обширни програми за обществено строителство и политики за социално подпомагане. Неговото управление често се отбелязва като връхната точка на Римската империя. - Адриан (117-138 г. сл. н. е.)
Адриан е известен със своите архитектурни постижения и за консолидирането на границите на империята. Най-известната му конструкция, стената на Адриан, маркира северната граница на Британия и демонстрира инженерната мощ на Рим. Покровител на изкуствата и пропагандатор на гръцката култура, управлението на Адриан е белязано от фокус върху вътрешния просперитет и културна интеграция.
ДЪЛБИНИТЕ НА ДЕСПОТИЗМА: НАЙ-ЛОШИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ НА РИМ
- Нерон (54-68 г. сл. Хр.)
Управлението на Нерон е синоним на тирания, екстравагантност и злоупотреба с власт. Известен с големия пожар в Рим, за който се твърди, че той е задействал, докато Рим гори, управлението на Нерон е белязано от преследването на християните, екзекуцията на майка му и охолен начин на живот, който изтощава хазната на империята. Управлението му завършва с бунт, довел до самоубийството му. - Калигула (37-41 г. сл. Хр.)
Краткото царуване на Калигула е изпълнено с лудост и бруталност. Известен с това, че обявил коня си за консул и се впуснал в скъпи и безплодни военни кампании, той бил убит от собствената си охрана. Непостоянното му поведение и жестоката му политика го превърнаха в символ на опасностите от провалянето на абсолютната власт. - Комод (180-192 г. сл. н. е.)
Син на уважавания император Марк Аврелий, управлението на Комод бележи значителен упадък от добродетелите на баща му. Обсебен от гладиаторските битки, той участва на арената, уронвайки достойнството на императорския пост. Управлението му се характеризира с корупция, липса на интерес към управлението и евентуално убийство, което доведе до Годината на петимата императори, време на граждански борби и нестабилност.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Историята на Римската империя е мозайка от лидерство, която варира от образцово до отвратително. Най-добрите императори, като Август, Траян и Адриан, допринесоха за дълголетието и просперитета на империята, оставяйки наследство, което е продължило през вековете. В рязък контраст, императори като Нерон, Калигула и Комод служат като предупредителни истории за потенциала на властта за корупция. Историите на тези владетели не само забавляват, но и образоват, предлагайки вечна представа за сложността на лидерството и управлението.
При оценката на наследството на римските императори е ясно, че тяхното влияние върху историята е толкова разнообразно, колкото и методите им на управление. От архитектурните чудеса и мирните времена под мъдро ръководство до хаоса и упадъка под тираничното управление, императорите на Рим продължават да пленяват нашето въображение и дават ценни уроци за добродетелите и пороците на властта.