В тази статия ще разгледаме римската номинална система.надявам се да бъде интересна на читателите на списанието, и да има какво да научат в тази насока. Римската монетна система е основана на либрата като основна теглова еденица. Римската либра е 327,45 грама и се дели на 12 унции. На тази основа се формират номиналите от IV в. пр. н. е.
Продължете да четете МОНЕТНИ СИСТЕМИ И НОМИНАЛИ – II ЧАСТ
В няколко поредни статии ще разгледаме формирането на монетните системи и номинали в античността. През този период е нямало единна монетна система. Обществено-икономическите отношения са предизвикали тяхното разнообразие. За Древна Гърция главно се отнася това разнообразие. За Рим то е в по-строго определени норми и в трайна степен на употреба. Ще бъде полезно за всички нумизмати, както и за тези които се интересуват от история
Продължете да четете Монетни системи и номинали – I част
Антонианите на Аврелиан (270-275)
Това е една статия за всички които се интересуват от нумизматика и история, и се надявам да бъде полезна хем като нумизматична информация, хем като история на самия император царувал през Римската империя. Ще разгледаме един доста често срещан тип при колективните монетни находки, намирани в България датирани от края на 3 век сл. Хр, а именно , бронзовите антониани на Аврелиан (270-275). Като начало ето ви малко история за това кой е той и какъв е периодът в който управлява римската империя като император.
Продължете да четете Антонианите на имп. Аврелиан (270-275)
Бългapcĸият влaдeтeл, oĸaзaл нaй-гoлямo влияниe въpxy cвeтoвнaтa иcтopия, бeзcпopнo e xaн Tepвeл. Maĸap дa пpиcъcтвa в yчeбнaтa пpoгpaмa в няĸoлĸo oт ĸлacoвeтe, cяĸaш нитo ypoцитe, нитo yчитeлитe ycпявaт дa oбяcнят нa yчeницитe oгpoмния мy пpинoc зa пocлeдвaщoтo вeчe тpинaдeceтвeĸoвнo paзвитиe нa eвpoпeйcĸaтa цивилизaция.
Продължете да четете Хан Тервел – ханът, за когото не знаем истината
Това е интересна статия за един от могъщите царе на средновековна България. При него започва и монетосеченето на Българските царе управлявали по време на второто Българско царство. При Иван Асен II (1218-1241 г.) българската държава се разширява, за последен път в историята, до бреговете на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Предишните най-големи граници на България са били при царете Симеон (893-927 г.) и Самуил (997-1014 г.) от времето на Първото българско царство.
Продължете да четете Иван Асен II – велик Български владетел
Маргарита I Датска (1387 – 1396)
Докато норманите по време на своите грабителски и завоевателни походи всявали страх и ужас навред по Европа, морското и крайбрежно пиратство нараствало заплашително и в басейна на Северно и Балтийско море, изходната точка на викингските походи. Империята на Каролингите се разпаднала от собствените си вътрешни слабости.
Продължете да четете Пиратството в Северно и Балтийско море
Ернак, третият син на Атила бил зает на изток със „своя война“, пише летописецът от V в. Приск Панийски и не успял да отиде на Дунав, за да помогне на брат си Динтцик, който искал да воюва с Византия, понеже василевса Лъв І Тракиец (457 – 474) отказал да се възстанови тържището между хунски и византийски търговци на Дунав. Динтцик решил да нападне сам Византия, но намерил смъртта си в боя и главата му е разнасяна на кол из Константинопол през 469 г.
Продължете да четете Персийски цар става български зет през 499 г.
Ако се върнем към сведенията на Омир за тракийските държавни организации от микенски тип, веднага ще се разбере, че посочените три местонахождения на владенията му са и най-сигурните за съществуването на утвърдена военнополитическа практика и на присъствието на относително стабилни династически домове. Ето как държавните организации във времето на „Микенска Тракия“ възникват и се развиват като необходим резултат от социалната диференциация в рамките на териториалната община. Те укрепват в хода на борбите за локална, а понякога и за всетракийска хегемония.
Стопанските и обществените преобразувания при прехода между бронзовата и желязната епоха показват, че животът на държавните организации в тракийските предели не се прекратява. Това е единен процес, който се извършва постепенно. И след като нито икономическото, нито социалното прекъсване от края на II и началото на I хилядолетие пр.Хр. се доказва за сметка на приемствеността между епохите, не е чудно, че политическите традиции от преходния период не отмират, а се развиват при новите условия. Напълно оправдани са и сходствата между държавиците от микенски тип и тези от ранната желязна епоха, обединени от и около фигурата на предводителя.
След настъпилите етнодемографски изменения и цялостното преустройство на обществото на основата на новия метал по-високата съседско-териториална общинна степен съдържа като историческа перспектива държавните обединения да се стабилизират. Но тъй като процесът на държавно строителство не може да се материализира едновременно и с еднаква сила във всички зони на тракийската диаспора, върховите му прояви трябва да се търсят в местата, където се сплитат редица благоприятни фактори.
Продължете да четете Микенска Тракия
Тулум е мястото на предколумбовски град с махали, който служи като главно пристанище за Коба. Руините са разположени по протежение на източното крайбрежие на полуостров Юкатан на Карибско море в щата Куинтана Роу, Мексико. Тулум е град на маите съществуващ между 13 и 15 век. Той успява да оцелее около 70 години след като испанците започнали да завземат Мексико.
Продължете да четете Тулум градът, един от най-добре запазените крайбрежни места на маите
Под сянката на Мидия
В средата на VI в. пр. Хр. един ирански народ, който дотогава не влизал в сметките на „силните на деня“, започва своя буен възход. Персите, под водачеството на знаменития пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Ахеменидската империя – колосален, пъстър конгломерат от народи, култури, бит, религии… Държава на толерантност, в която липсват каквито и да било расови, национални и религиозни предразсъдъци.
Продължете да четете Кир Велики – благородният завоевател
