Инетесна статия за любителите на нумизматиката. След основаването на Българската държава през 681г. са се наложили по българските земи византийските монети,които са отсечени в столицата на Източна Римска империя(след v в.тя носи наименованието Византия)Константинопол. Те са играли в периода VII –X в. на международни пари в Източното Средиземноморие,в т.ч. и на Балканския полуостров.Император Юстиниан I през VI в. завзема Рим,завоюван през 473г. от варварите и прави римската монетарница филиал на тази в Константинопол.В Северна Италия(в Равена е запазена голяма ранновизантийска базилика от това време)по всяка вероятност също е имало  монетарница от това време.Във Византия вследствие на паричната реформа на император Анастасий се въвежда плащането на данъци да се осъществява с пари(монети),а не в натура както е било дотогава.

Продължете да четете ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – →

В тази увлекателна статия ще ви запознаем с един цар за който се знае твърде малко. Алфред Велики е бил цар на Уесекс от 871 до 899. Благодарение на образованието което получава Алфред научава древни езици и произведения на великите писатели на своето време както и история. Като дете той, по нареждане на баща си, прави пътуване до Рим през 853 г., когато папа Лео IV го е помазал като бъдещ крал на Уесекс. До 20-годишна възраст той е получил короната и бива смятан за един опитен и смел воин. Желаел абсолютна власт и законодателните нововъведения по време на неговото управление биват съпроводени от старейшините. Постепенното отчуждение между царя и неговия народ довежда до няколко военни поражения от датчаните, на които Алфред трябвало да отдаде почит. Заключеното примирие спасява Кент и Уесекс от нападения на датчани за известно време, но останалата част от Англия останала беззащитна и бива завладяна от викингите. Данес завладява и ограбва Лондон през 871 г.

Крал Алфред използва петте години на примирие, за да създаде свой военен флот. Датчаните активно са използвали флота си за неочаквани атаки от морето и са избягвали открити битки. Алфред тайно започва изграждането на голям брой кораби по реките. До 875 г. той разполага със значителна флотилия, която успява да нанесе вреден удар на датчаните. Алфред продължава да изгражда своя флот и постига такъв успех, че бреговете на царството му вече не са били подложени на нападения на викингите.

Алфред разделя страната на военни райони, в които на всеки пет стопанства се поддържа от един воин, като му осигурява всички физически нужди. Всеки град осигурява и определен брой войници. Службата в армията остава отговорността на всеки свободен човек, но сега той можеше да прекара част от времето си в своето домакинство. Освен това някои от войниците вече служеха в градове и села. Алфред започва да възстановява старите и да изгражда нови крепости, способни да отблъскват атаки от малък отряд или да издържат на обсада преди укрепване от основните сили на царството. До края на живота на царя бяха възстановени или построени около тридесет крепости.

Алфред подготвя армията и флота за война с датчаните. В ранната пролет на 877 г. армията на Уесекс обкръжава и блокира датчаните и ги лишава от подкрепления. Датчаните от Вергегем се опитват да пробият блокадата, но внезапно появила се буря унищожава по-голямата част от флотата на викингите. Гладът и отчаянието накарали датчаните да започнат преговори и да капитулират. Бива сключен мир, в който датчаните освобождават заложници, платщат откуп и се заклеват да не нападат притежанията на крал Алфред. Датчаните скоро нарушават свещената си клетва. Те напускат на север, но, както се оказа, не толкова далеч. След като се заселиха в Глостър, те чакаха подкрепления.

Възползвайки се от факта, че Алфред е разпуснал армията си, през 878 г. те подновяват мащабната война. Крал Гътрум се премества на юг. Значителните му военни сили нахлуват в Уесекс от няколко посоки, превземат Лондон и остават край река Авон, за да прекарат зимата. За Алфред и войските му това бива пълна изненада. Алфред напуснал войниците и хората си и избягал, за да спаси живота си. Самият Алфред става по-малко арогантен и по-мъдър.

Междувременно малък отряд се събира около Алфред. Неговите хора започнали да извършват изненадващи походи срещу датчаните. Постепенно армията на Алфред нараства. След шест месеца на партизанска война той решава да атакува основния лагер на датчаните.

През 878 г. Алфред напада лагера от към най-слаба страна и на следващия ден завзема укрепленията си. И накрая, лидерът на датчаните Гутрум влиза в преговори с Алфред. Гутрум напуска Уесекс и получава кръщение. Крал Алфред бива неговият кръстник при кръщението му. Те сключват договор за разделянето на Англия между датчаните и краля на Уесекс. Всички земи, които са превзети от скандинавците, остават под управлението на Гутрум. Алфред отива в Уесекс, Съсекс, Кент и западната част на Мерсия.

Алфред започва да укрепва и организира своето царство. Мирът с Гутрум дава на англосаксонците няколко години да се възстановят, но викингите, които ограбиха противоположния бряг на Ламанша, нападнаха английското крайбрежие. Алфред им попречи да дойдат и да получат опора. През 884 г. той принуждава Норманците да вдигнат обсадата от Рочестър. Неговите кораби непрекъснато патрулират крайбрежието. През 886 г. Алфред възстановява Лондон, който е бил тежко повреден от датчаните, които го бяха разграбили и почти изгорили. Алфред възстановява разрушения град и го прави втора резиденция заедно с главния град Уесекс, Уинчестър, който остава столицата на Англия. Алфред изгражда много нови укрепления и организира специална милиция в места, които биха могли да бъдат атакувани.

Крал Алфред възстановява обществения ред в своето царство. Той организира администрацията, възстановява старото разделение на окръзите и общностите и назначава съдии. Народният съд започна да създава ред с подкрепата на населението. Много усилия бяха направени от краля за възстановяването на осакатената икономика. За развитието на селското стопанство той преразпределя изоставената земя и извършва ново разграничаване. Кралят се грижи за търговията и индустрията. Пътищата са построени с помощта на квалифицирани фризски майстори, поканени от Алфред.

В началото на 90-те години на 20-ти век Англия отново бива атакувана от голяма армия на викингите, която се опитва да заграби плодородните земи в южната част на кралството. Алфред побеждава датския флот и отблъсква нападението на Уелс. Флотът на Алфред напълно изчиства пролива от моряците. През последните години от живота си, Алфред бива посветен на плановете на съюза на християнските държави срещу нахлуването на езичниците Норман. Крал Алфред, наречен „Великият“, починал във Уинчестър през 899 г. Той бил последван от неговия син, Едуард Стари. Той остава исторически един от най- големите английски владетели съществували тогава.

Интересна  и увлекателна статия, която се надяваме да се хареса на нашите читатели. Неизвестното е винаги интересно и любопитно. Загадъчна цивилизация от далечното минало изгражда мегалитни структури на остров Сардиния през бронзовата и желязната епоха. Сградите са известни като нургхес – и внушителният нургес наречен Санту Антин е една от най-големите от тези огромни каменни структури на острова.
Продължете да четете Мегалитна стара къща, построена за крал →

Сега там вече се е образувала пустиня, но преди много  години назад във времето древният град Абу Тбейрах намиращ се в южната част на Ирак е бил процъфтяващ пристанищен град в древен Шумер. Това е било център, в който корабите тогава са отплавали за далечни земи като долината Индус и са се връщали с индийски съкровища. Пристанището помага да се напише нова глава в шумерската история – тези хора са били повече от просто изобретателни фермери.
Продължете да четете Шумерски град се появява в пустинята от нищото →

Това е  интересна статия за един от могъщите царе на средновековна България. При него започва и монетосеченето на Българските царе управлявали по време на второто Българско царство. При Иван Асен II (1218-1241 г.) българската държава се разширява, за последен път в историята, до бреговете на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Предишните най-големи граници на България са били при царете Симеон (893-927 г.) и Самуил (997-1014 г.) от времето на Първото българско царство.
Продължете да четете Иван Асен II – един могъщ Български владетел →

Едно доста забравено минало което се стреми да ни напомня за своето величие и красота. Надяваме се че тази статия ще ви отведе точно там поне за известно време за да можете да се откъснете от сегашното ежедневие. Накше Рустам е едно от най-впечатляващите и внушителни древни места на Ахеменидската империя, състоящи се от колосални гробници на персийски царе, датиращи от първото хилядолетие преди Христа. Това е трайна памет на някогашна мощна империя, която е управлявала над значителна част от древния свят.
Продължете да четете Древните гробници на могъщите персийски царе →

Един древен библейският град Сушан-Суза, който сега вече е  модерният ирански град Шуш, е бил добавен към списъка на световното наследство на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), заедно с шест други места, включително троглодни селища на Махмуад и Ботаническата градина на Сингапур. Сушан се намира в долните на планината Загрос, на около 250 километра (160 мили) източно от река Тигър и между реките Kхаркех и Дез.
Продължете да четете Древният град Сушан-Суза в Иран →

Водещи  археолози от Анкара, република Турция обявиха откриването на подземен град който привидно е принадлежал на една византийска династия. Изгубеният град е открит по време на градски трансформационни работи в северната провинция на гр. Трабзон в Турция.
Продължете да четете Намерен е древен подземен град →