В тази статия ще ви запознаем с един цар за който се знае много малко. Алфред Велики е бил цар на Уесекс от 871 до 899. Благодарение на образованието което получава Алфред научава древни езици и произведения на великите писатели на своето време както и история. Като дете той, по нареждане на баща си, прави пътуване до Рим през 853 г., когато папа Лео IV го е помазал като бъдещ крал на Уесекс. До 20-годишна възраст той е получил короната и бива смятан за един опитен и смел воин. Желаел абсолютна власт и законодателните нововъведения по време на неговото управление биват съпроводени от старейшините. Постепенното отчуждение между царя и неговия народ довежда до няколко военни поражения от датчаните, на които Алфред трябвало да отдаде почит. Заключеното примирие спасява Кент и Уесекс от нападения на датчани за известно време, но останалата част от Англия останала беззащитна и бива завладяна от викингите. Данес завладява и ограбва Лондон през 871 г.

Крал Алфред използва петте години на примирие, за да създаде свой военен флот. Датчаните активно са използвали флота си за неочаквани атаки от морето и са избягвали открити битки. Алфред тайно започва изграждането на голям брой кораби по реките. До 875 г. той разполага със значителна флотилия, която успява да нанесе вреден удар на датчаните. Алфред продължава да изгражда своя флот и постига такъв успех, че бреговете на царството му вече не са били подложени на нападения на викингите.

Алфред разделя страната на военни райони, в които на всеки пет стопанства се поддържа от един воин, като му осигурява всички физически нужди. Всеки град осигурява и определен брой войници. Службата в армията остава отговорността на всеки свободен човек, но сега той можеше да прекара част от времето си в своето домакинство. Освен това някои от войниците вече служеха в градове и села. Алфред започва да възстановява старите и да изгражда нови крепости, способни да отблъскват атаки от малък отряд или да издържат на обсада преди укрепване от основните сили на царството. До края на живота на царя бяха възстановени или построени около тридесет крепости.

Алфред подготвя армията и флота за война с датчаните. В ранната пролет на 877 г. армията на Уесекс обкръжава и блокира датчаните и ги лишава от подкрепления. Датчаните от Вергегем се опитват да пробият блокадата, но внезапно появила се буря унищожава по-голямата част от флотата на викингите. Гладът и отчаянието накарали датчаните да започнат преговори и да капитулират. Бива сключен мир, в който датчаните освобождават заложници, платщат откуп и се заклеват да не нападат притежанията на крал Алфред. Датчаните скоро нарушават свещената си клетва. Те напускат на север, но, както се оказа, не толкова далеч. След като се заселиха в Глостър, те чакаха подкрепления.

Възползвайки се от факта, че Алфред е разпуснал армията си, през 878 г. те подновяват мащабната война. Крал Гътрум се премества на юг. Значителните му военни сили нахлуват в Уесекс от няколко посоки, превземат Лондон и остават край река Авон, за да прекарат зимата. За Алфред и войските му това бива пълна изненада. Алфред напуснал войниците и хората си и избягал, за да спаси живота си. Самият Алфред става по-малко арогантен и по-мъдър.

Междувременно малък отряд се събира около Алфред. Неговите хора започнали да извършват изненадващи походи срещу датчаните. Постепенно армията на Алфред нараства. След шест месеца на партизанска война той решава да атакува основния лагер на датчаните.

През 878 г. Алфред напада лагера от към най-слаба страна и на следващия ден завзема укрепленията си. И накрая, лидерът на датчаните Гутрум влиза в преговори с Алфред. Гутрум напуска Уесекс и получава кръщение. Крал Алфред бива неговият кръстник при кръщението му. Те сключват договор за разделянето на Англия между датчаните и краля на Уесекс. Всички земи, които са превзети от скандинавците, остават под управлението на Гутрум. Алфред отива в Уесекс, Съсекс, Кент и западната част на Мерсия.

Алфред започва да укрепва и организира своето царство. Мирът с Гутрум дава на англосаксонците няколко години да се възстановят, но викингите, които ограбиха противоположния бряг на Ламанша, нападнаха английското крайбрежие. Алфред им попречи да дойдат и да получат опора. През 884 г. той принуждава Норманците да вдигнат обсадата от Рочестър. Неговите кораби непрекъснато патрулират крайбрежието. През 886 г. Алфред възстановява Лондон, който е бил тежко повреден от датчаните, които го бяха разграбили и почти изгорили. Алфред възстановява разрушения град и го прави втора резиденция заедно с главния град Уесекс, Уинчестър, който остава столицата на Англия. Алфред изгражда много нови укрепления и организира специална милиция в места, които биха могли да бъдат атакувани.

Крал Алфред възстановява обществения ред в своето царство. Той организира администрацията, възстановява старото разделение на окръзите и общностите и назначава съдии. Народният съд започна да създава ред с подкрепата на населението. Много усилия бяха направени от краля за възстановяването на осакатената икономика. За развитието на селското стопанство той преразпределя изоставената земя и извършва ново разграничаване. Кралят се грижи за търговията и индустрията. Пътищата са построени с помощта на квалифицирани фризски майстори, поканени от Алфред.

В началото на 90-те години на 20-ти век Англия отново бива атакувана от голяма армия на викингите, която се опитва да заграби плодородните земи в южната част на кралството. Алфред побеждава датския флот и отблъсква нападението на Уелс. Флотът на Алфред напълно изчиства пролива от моряците. През последните години от живота си, Алфред бива посветен на плановете на съюза на християнските държави срещу нахлуването на езичниците Норман. Крал Алфред, наречен „Великият“, починал във Уинчестър през 899 г. Той бил последван от неговия син, Едуард Стари. Той остава исторически един от най- големите английски владетели съществували тогава.

Така наречената Троаска брошка е много богата откъм културно значение, и е една от най-важните артефакти, които се показват някога в Националния музей на Ирландия . Започвайки до около 700 г., историята на брошката на Тара е просветна, а парчето е едно от най-ранните епохи на келтското ирландско ювелирно изкуство.

Брошката е доста сложно проектирана с абстрактна декорация върху седем инчов щифт сребърна позлата или калай. Декорацията покрива не само предната част на парчето, но също така и ветровете около гърба, за да покаже някои, от най-добрите и деликатни предложения на келтско ирландско ювелирно изкуство правено някога. Този дизайн е известен като келтски възел довел до много работа и часове изработка на самата брошката.

Ако погледнете белия месингов обект със сложен сноп от мед, кехлибар, злато и стъкло, всички те се преплитат, тогава можете да видите колко напреднал е ирландският златар толкова рано в историята. Брошката е намерена по крайбрежието на Ирландия през 1850 г. и въпреки че името, брошката на Тара предполага връзка с хълмовете на Тара и митологията на царете на Ирландия, тя действително няма реална връзка.

Намерена е в Лайтън в графство Meат от селянин или от неговите синове, макар че обикновено се казва, че брошката е изхвърлена от водата на брега, реалността е, че тя може да е намерена и във вътрешността. Ако брошката е намерена навътре, собственикът на споменатото парче земя би могъл да претендира за обекта и точно поради тази причина точното местоположение всъщност никога няма да бъде известно.

Тъй като историята продължава и се разгръща, макар че трябва да се помни, че може да бъде само измислена, се казва, че майката е взела брошката за желязо, но не е показала никакви признаци на интерес, незачитайки съкровището. Затова се казва, че жената е продала бижуто на часовникар за осемнадесет пенса.

Като селянка жената била щастлива от печалбата си, но часовникара бързо открива , че брошката е действително ценна и е направена доста интересно и с прекрасен дизайн на , което тогава смятал за сребърен и златен. Щастлив от своите открития, часовникара след това пътува до Дъблин, където продава брошката на бижутер за 12 стари ирландски паунда. Джордж Уотърхаус в Дъблин незабавно видял богатството на това очарование и продължил да му дава името, което го познаваме днес, брошката на Тара.

Бижутерът много съзнавал колко ценно било намирането му и показал парчето, което по това време било известно и като брошка на кралска тара . Наричани като хълмовете на Тара, бижутата никога не са имали доказана връзка с района на Ирландия, само че името звучело отлично за това бижу. След много изложби, брошката на Тара наистина е спечелила огромна слава от дните, за които се твърди, че е била измита в Ирландско море, а бижутерът е взел решението да продаде на брошката на Кралската ирландска академия , този път за огромна печалба от двеста лири. От този момент много експерти са изучавали брошката и нейния сложен дизайн, а общият консенсус на мнение е, че тя наистина датира от около осми век.

Експерти са успели да излязат с решение за тази дата, когато изучавали историята на брошката на Тара, тъй като дизайнът на бижуто със своята сложност е отбелязан като фаза в ирландското келтско изкуство, което наистина изчезнало малко след това време. Скъпоценните камъни, разбира се, се правят известни със златното филигранче, което се намира на върха на това, което сега е известно като калайска основа.

По този начин брошката „Тара“ не е всъщност бижу направено от изключително скъп материал, а по-скоро представяне на ранното келтско бижутерско изкуство и сложността на дизайна, който оттогава е имитирал милиони пъти. Историята на брошката на Тара не само завладява келтите или ирландците, но всъщност е история, позната навсякъде по света от любителите на най-хубавите неща в келтското изкуство.

Древните историческите записи описват стария турския град Ани като един мощен културен регионален център на царства и империи, управляван от векове. Днес този великолепен град, който е бил дом на над 200 000 души, е напълно изоставен, забравен и почти никой не си спомня за него.

През 19-ти век гр.Ани е било доста популярно място, романтизирано и възхищавано от посетителите му. Славата му постепенно избледнява с избухването на Първата световна война и по-късния арменски геноцид, оставяйки мястото в милитаризираната земя на никой. Развалините на гр. Ани са преминали през многобройни изпитания и неприятности и дори е имало ограничения на пътуването, които за щастие бяха облекчени през последното десетилетие.

Територията на Ани се намира в една спорна територия на Карс, турска провинция близо до арменската граница. Първоначално градът е бил арменски и все още има силен спор между съвременната Турция и Армения по отношение на нейната собственост.

Този град е оцелял от войни, вандализъм и земетресения в продължение на три века и пет империи – архитеци Багратид, византийци, Селджукски турци, грузинци и османци. Когато започна Първата световна война, последният се бори да възстанови североизточната част на Анадола и успя да възстанови Ани, но по-късно този район бива даден на новосъздадената Република Армения. Турската война за независимост от 1920 г. довежда до обрат в събитията.

Археолози и активисти се опитват всячески да спасят руините на Ани и да повишат осведомеността за историческото си значение, което, надявайки се, да надвиши загрижеността за турско-арменското напрежение по отношение на Ани.

Историците се опитват да подчертаят значението на Ани като пренебрегвано средновековно фокусно място в историята, дори предлагайки града да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Друго име за това интригуващо място е „Градът на 1000 църкви“. Макар и разрушени, многобройните църкви в града привличат посетители с мистичната си привлекателност. Това име, разбира се, е хипербола, но археолозите са открили около 40 църкви, параклиси и мавзолеи. Според някои историци през XI век в този средновековен център са живели около 100 000 души.

Една особено забележителна свещена структура е катедралата Ани – сграда с коралови тухли. Две земетресения от 1319 г. разрушават купола и северозападния ъгъл, но все още запазва твърдата си, милостива позиция. Катедралата е издигната през 1001 – изключително плодотворен период за града, който е бил под управлението на крал Гагик I. Интересното е, че неговият създател, арменски архитект на име Трдат, също е отговорен за възстановяването на купола на Света София в днешния Истанбул.

Великият свидетел на управлението на арменската династия Багратид в Ани е Църквата на Изкупителя. Само една разпадаща се половина остава от това художествено чудо, което в миналото имаше 19 арка и купол от червеникав вулканичен базалт. По думите му, когато покровителят на църквата принц Абългарб Пахлавид отишъл да посети византийския двор в Константинопол, той донесъл една от най-ценните реликви на тази църква – фрагмент от истинския кръст.

През 1900 г. археолозите откриват мавзолей, който е бил погребан под някоя от църквите на Ани, църквата на Свети Григорий от Абюмантиз. Мавзолеят на този 12-страничен параклис съдържа останките на принц Грегъри Пахлавуни от Багратидските арменци и неговото семейство. В непосредствена близост се намира църквата „Свети Григорий от Тигран Хонънтс“, един от най-добре запазените останки в района. Прекрасните останки от стенописи, които украсяват стените му, изобразяват сцени от живота на Христос и Свети Георги Победоносец. Фреските не са били общи черти на арменците по това време, така че историците приписват на създателите на стенописи като грузинци.

Една от по-новите сгради в Ани е ислямската минаре Менючер джамия, която е доказателство за мултикултурните влияния и религиозни практики на този град. Този ориенталски символ представлява царуването на империята Селджук, турска територия в Анадола, която по-късно се е предала на Османската империя.

Значителният обмен на култури и религии е написал историческото наследство на Ани като място, което въпреки своята милитаризирана история е оставало паметник на междукултурното значение.

Източните Родопи са осеяни от множество древни скални светилища и рудници за извличане и преработка на благородни метали,основно самородно злато. Древните траки които са били езичници са издигали камъните в култ и винаги такива скални светилища са били правени на високи места където според техните вярвания скалите трябвало да сочат на изток. По този начин сутрин когато изгрее слънцето ,то трябвало първо да огрее камъка и по този начин според техните вярвания е оплождало майката земя. На много от тези скални светилища има направени вдлъбнати нишши намиращи се в самите скали които все още не са изучени достатъчно добре от учените. Има различни хипотези за тях, че са били направени за поставяне на урни на починалите фамилни семейства, пчелни кошери за събиране на мед/подобни има открити в Унгария/, другата хипотеза е, че това са били древни тракийски карти които показват къде в дадения район се намират антични рударски рудници за извличане на материал за преработка . Другите интересни и загадъчни неща са така наречените шарапани. Шарапаните са скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Обяснението е, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Хипотезите относно тези шарапани са две ,едната е че виното правено там е исползвано за гадаене от жреците обитавали тези светилища, и след като се запалва виното по височината на пламъка се е определяло всичко за което е било нужно относно гадаеното, а това е било при тръгване на поход за война, отиване на лов, отиване за риба и други неща. За всяко нещо което траките са правили са се допитвали до жреците които са гадаели по този начин. Другата хипотеза е че тези шарапани са били исползвани за преработка на материял от древните рудници които съществуват в близост то тези светилища. Тъй като знаем че самородното злато е 19 пъти по тежко от водата и 7 пъти е по тежко от материяла посредством пускане на вода по направените искуствени улеи свързващи отделните шарпани една с друга тежкия материял остава на дъното и след това е било извличано самородното злато. То е било използвано за напарава на различни предмети и монети. При проведените обиколки се установи че на много места където има такива скални светилища се намират древни рударски мини и древни рударски селища. Почти всички реки които се намират около тях са златоносни. Филма който ще видите се отнася до село Лисиците намиращо се до гр. Кърджали, и единствената връзка с него е като се мине по въжен мост над яз. Студен кладенец. Пожелавам ви приятно гледане и се надявам филма да ви хареса.

Един от най-разпознаваемите и известни европейски анимационни герои от 60-те години на миналия век е „Астерикс“, малката Галия, която носи крилат шлем, заедно с неговия помощник Обеликс и малкото му куче Доджматис. Изображението на галите като членове на келтския народ, носещо шлемове, украсени с крила, е доказано погрешно, но това не означава, че древните народи никога неса  ги носили.  Древните рисунки и рисунки на римските богове Хермес и Меркурий показват, че носят крилати шлемове.  През 19 век занаятчиите създават романтични илюстрации на древните богове на келтите и викингите, носещи крилати шлемове.  До днес изобразяването на викингите с рогови шлемове издържа, макар че това е било опровергано като художествена лицензия. Примери за този тип шлемове  са едни от най-красивите изображения на древно изкуство.

Шлем  от бронз  наречен  фригийско-халкиден тип

Този красив шлем, датиращ  от 4 -ти век пр.н.е., може  да е бил  ценно притежание на високопоставен воин и вероятно може да  е използван  за церемониални цели.

Той е изработена от бронз, а над бузите, украсен  с образи на богинята Артемис и Нике, е красиво изработено крило. Зад крилото е навита змия, за която се смята, че някога е държала истински пера и орел е релефен над челото. На гърба е палмата, която завършва със спирала, украсена с лотосов цвят. Шлемът може да се види в Музея на изкуствата който се намира  в гр. Мужен  Франция.

Халкидиански  шлем

Тази бронзов  халсидов  шлем  е бил вероятно  носен  от високопоставен войн от елинийската екстракция през 4 -ти и 5 -ти век пр.н.е. Гърция или Южна Италия.

Той е изработена от бронз и има изпъкналообразно извисяващо се било над короната. Той  е украсен с три столчета, в които собственикът би постави  ярко оцветени пера. Амулет с горгон е обграден от два грифони, а бузите са прикрепени към шлема.

Тавански прилеп

Тази церемониален  таванска шлем е  от Южна Италия и датира от 300 г. пр. Хр. Този вид шлем  се смята  че е  произхождал  от класическа Гърция ( 5ти и 4ти век пр. Хр.).

Келтски  шлем

Този келтски  шлем е бил  открит в Румъния и датира от 3 -ти век пр. Хр.  Птицата, или орел, или гарван, е монтиран  на върха на шлема с разперени криле. Тези крила са умело конструирани, за да бъдат съчленени в тялото, така че  да се движат нагоре и надолу, докато носещият се премества.  

Будистки церемониален шлем  Ваджрачария, Тибет, 13 – 14 век.

Изработените  шлемове  като тази са били носени от свещениците наречени  Вайрачария, това са били  с най-високият ранг в непалската будистка общност. Конусовата корона е уникална за будизма Нюари и олицетворява спомен от по-стари и вече изгубени индийски будистки практики. Терминът  Вайрачария  обозначава както каста, така и фамилно име, а обозначението дава право на притежателите й да изпълняват запазени жречески функции, аналогични на привилегиите, притежавани от брахманите в индуизма. Този шлем  е изключителен  по своята направа на сложност:  Доминирана е от поредица от диадемични плаки, изобразяващи излъчвания на мъдростта бодхисатва Манджушри, доброкачествени и гневни. Всичко е преодоляно от петстепенен  скиптър, или ваджра. Тази уникална иконография сочи, че този шлем  е бил създаден  за извършване на обреди, посветени на призоваването на Манджушри.

Римски шлем от Беркасово

Този прекрасен и красив римски шлем от Беркасово, Сърбия е принадлежал някога на загинал кавалерийски офицер от армията на имп.  Лициний, която е била разбита разбита от Константин Велики на това място през  далечната 314 г. Шлема се намира в  музейя в гр. Нови Сад-Сърбия.

Златен скитски шлем от курган Ак-Бурум

Този прекрасен златен скитски шлем от курган Ак-Бурум е намерен в близост до древния Пантикапей/ Керч, IV в.пр. н.е. Изпъква с прекрасната си ювелирна и красива изработка на древните майстори.

Кумански боен шлем.

Тъй като на него е изписано името „Джанибек“, според някои изследователи шлемът е принадлежал на Джанибек хан, основател на Касахското ханство, 15-ти век. този красив шлем се намира в Метрополинтън музей.

Всички тези шлемове описани по горе  показват голямо внимание на декорацията и са примери за изискана антична ювелирна изработка.  През вековете, а впоследствие и в съвременните изображения, крилата  са се използвали  за изобразяване на скоростта, а птиците, особено орелът, са  показвали  превъзходство.

Тези прекрасни шлемове  отразяват желанието на древните мъже да спазват същите характеристики; всеки от тези красиви примери е предназначен за високопоставени членове на въоръжените сили през античността.

Това е една интересна статия за малко известните охранители на императорите по времето на Византийската империя. Варанците са били една  елитна  охрана, която някога е служила като лични бодигардове на Византийските императори. Когато не са  защитавали императора, те са били пращани да  служат на фронтовата линия по време на война, за да могат да  защитават и разширяват  границите на Византийската империя. Но кои са  били тези варгианци, откъде идват и кога са установени? Най-ранните извори , отнасящи се до присъствието на скандинавските воини в императорския двор в Константинопол, възникват по времето на император Теофил (829-842 г.).  Град Херсон който се е намирал в района на Северно море се оказа застрашен от боговете на Норсмените и те помолили  византийската империя да изпрати подкрепления, за да го защити. Норвежките вождове решили да приемат мир и да образуват съюз с императорския византийски дом, защото носмейците се възползвали от търговското и военното начинание на такава връзка. Тази връзка обаче няма да стане жизнеспособна до 874 г. сл. Хр.

Произход на варангите

Варанците първоначално са били шведски търговци, които са влезли в източна Русия. Името Варанги, което се оспорва, идва от руския Varyag или от гръцките Varangoi и така е било описано  във византийските източници.  Значението на думата се отнася до „член на заклето  братство“ и се смята, че неговият произход е стар исландски. Що се отнася до думата Рус , или Руоцй в Балто-Финландски, това означава Швеция, което означава „екипаж на гребци“.

Арабският пътешественик от 10-ти век, Ибн Фадлан, дава кратко описание на Рус: „Видях руския народ, когато пристигнаха  и се заселиха на река Атул (Волга). Никога не съм виждал хора с по-съвършени физика. Те са високи като палми, и имат червеникав цвят. Те не носят нито палто, нито кафтан, но всеки мъж носи кожух, който покрива половината му тяло, като оставя една ръка свободна. Никой никога не е бил разделен от брадва, меч и нож … “

Думата и смисълът на Варанги обаче идва с предупреждение. Докато в началото тя обозначава група хора, които първоначално са от Скандинавия, става доста по-общ термин. Докато десетилетия и векове минават, терминът Варанги може да се прилага към всеки от не-скандинавски произход, като наемници, които искат да се възползват от касите на византийския императорски двор. Това е била елитната императорска гвардия и може да бъде сравнявана с древната римска Преторианска гвардия(Преторианците  са личната гвардия на римските императори. Тази отбрана войска е образувана от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители при щаба на всеки военачалник. Впоследствие за поддържането на реда в Италия и най-вече в Рим по време на гражданските войни, император Август създава 9 кохорти преторианска гвардия (cohortes praetoriani), под командването на преториански префект (praefectus praetorio), с обща численост 4 500 души. Впоследствие броят им е увеличен на 14 кохорти.)

Това е една история за едни отминали времена която ще ви бъде доста интересна. Особено за тези на които археологията и историята на древните векове е хоби и любимо четиво. Хълмът за който ще пишем е  от времето на желязната епоха и се намира в Източен Дорсет, Англия, той е известен като Бадбъри ,и най-вероятно е построен от племето Дуротригес, което обитавало района преди римското нашествие.
Смята се, че това племе е било първата реална опозиция, която римляните са срещнали и е били едно от двете племена, които са се борили срещу бъдещия император Веспасиан и Втория легион в ранните фази на нашествието на Британия.
Продължете да четете Бадбъри-Хълмова крепост →

Една интересна статия относно ранните римски сребърни монети. Надяваме се да ви бъде интересна, и то основно за тези които се интересуват от археология ,история и нумизматика. Анализът който е направен на римските монети разкрива информация за поражението на картинския генерал Ханибал и за възхода на Римската империя. Учените, които ги изследваха, предполагат, че поражението на генерал Картганин довело до поток от богатство в Римската империя, който идва  от сребърните мини които се намират на Иберийския полуостров в Испания.
Римските монети проследяват падането на Ханибал от Картаген и възхода на Римската империя.
Продължете да четете ХАНИБАЛ И РИМСКИТЕ СРЕБЪРНИ МОНЕТИ. →

Научен екип от гръцки изследователи е открил уникални бижута, монети и други скъпоценни артефакти, докато прави археологически разкопки на  гробници  близо до руините на древния град Коринт. Експертите смятат, че новооткритите предмети датират между четвърти и първи век от преди новата ера. Уникалните бижута и монети са изкопани близо до древния Коринт
Продължете да четете Ценни бижута, лампи и монети, разкопани от 2000-годишна гробница в Коринт →

Една интересна статия за едно не по малко митично царство. Надявам се тази статия да ви бъде интересна и увлекателна.Tиана(също написана като Tyana) е древен град, съществувал от времето на хетейската империя. Този град вече е известен като Кемерхизар и се намира в днешната провинция Нигде, Централна Анадола, Турция. Тиана е бил един от главните градове по време на хетейския период.
Продължете да четете Древното и митично кралство Тиана →