Няма да докараме чужденците, докато няма пътища към антиките

Споделете страницата!

15a.jpgЗамени вместо пари за ПлискаДържавата да даде други ниви на частниците в резервата, предлага Тодор Чобанов.Турция и Гърция правят бизнес в най-добрия смисъл на думата с историята си. Италия и Франция могат да напишат учебници по темата. Дори един Дракула в Румъния привлича куп чужденци. България също не им отстъпва по исторически паметници, а последните открития на археолозите са най-добрата ни реклама пред света.Стига ли обаче тя, за да спечелим от културно-исторически туризъм – попитахме зам.-министъра на културата д-р Тодор Чобанов. Той е завършил „Археология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2008 г. защитава докторска титла по специалността. През 2004-2007 г. е началник на инспектората за културно наследство към Националния център за музеи, галерии и изобразително изкуство към Министерството на културата. Автор е на книгите „Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав“ и „Свещените дворци на българските канове“, както и на изследвания в областта на археологията, културния туризъм и опазването на културното наследство.

 

– Г-н Чобанов, в. „Стандарт“ организира дискусия за това как паметниците на културата биха могли да привлекат повече туристи. Какви са вашите идеи в тази насока?

 

– Бих искал, когато говорим за тези неща, да говорим за „културни ценности“. Те са ценни за обществото в много отношения. Те формират нашата културна идентичност, използват се от науката, но не на последно място представляват ценен ресурс, който трябва да се използва за просперитета на България. Казано просто – културните ценности трябва да завъртят колелата на туристическата индустрия. Потоците от туристи зависят от няколко фактора. На първо място, трябва да има съответната транспортна инфраструктура. Пътищата до обектите трябва да бъдат в адекватно състояние. Трябва да се подобрят локалните летища и пристанищата така, че да отговарят на нуждите на туристическия поток. На второ място, състоянието на забележителностите, наричани и атракции, трябва да се подобри. Т.е. ако туристите идват, за да разгледат една тракийска гробница, тя трябва да е в безупречно състояние. Да е консервирана, реставрирана, осветена, да има табели, знаци, модерно оборудване, ако е нужно. Трето, услугите, свързани с обекта, трябва да се подобрят – беседа на свой език, дейности на самия обект (наричат се анимиране на туристите), сувенирни продажби. И най-накрая в близост трябва да има условия туристите да отседнат. Всички тези фактори трябва да се съчетаят с умела туристическа реклама, продуцирана основно в интернет и на специализирани изложения. Нужно е големите туроператори да бъдат убедени да предложат услуги, свързани с дадени обекти. Трябва да се уредят с тях отношенията така, че те да печелят дори и процент от входните такси.

 

– Ваша е идеята за т.нар. културни маршрути, които да влязат и като термин в Закона за културното наследство. Бихте ли посочили няколко културни маршрута, които намирате за най-интересни?

 

– Идеята не е моя. Това е необходимост, залегнала в редица международни документи. Става въпрос за възприемането на културните ценности не поединично, а като системи от взаимни връзки. Тези системи би следвало да се обживяват от туристите именно в цялост. Културните маршрути могат да бъдат най-различни по тема и размер – от чисто исторически като пътя на Ботевите четници до комплексни културно-исторически като т.нар. Стари столици на България. Тези маршрути биха могли да свържат и обекти извън нашите земи с нашите, например Дунав като културен маршрут за римското наследство на Европа.

 

– Напоследък все по-често виждаме политици на театър и български филмови премиери. Има ли ренесанс на родното кино и кои са вашите фаворити от новите филми и сериали?

 

– Всеки човек в една или друга степен има потребност от културен живот. Моите лични предпочитания са основно свързани с операта и симфоничната музика, с класическия балет. От известните и наложили се театрални постановки някои от любимите ми са „Римска баня“, „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, „Кралят елен“. Хубавото на театъра е, че всеки може да намери нещо по своя вкус. Театърът е голям като самия живот. Българското кино изживява несъмнен подем и убеден съм, филмите ни тепърва ще жънат успехи. Нека критиците да кажат дали е вълна или друго явление, или просто филмите ни харесват повече.

 

– Какъв е вашият коментар за спорните текстове във втората част на Закона за културното наследство?

 

– В Закона за културното наследство те са много. При първото четене на промените страстите се разгорещиха основно около стажа на музейните директори и начина на тяхното избиране. За нас нещата са ясни – и тук професионализмът е задължителен както във всяка сфера. Гласовете, че всеки може да управлява музей, са несериозни. Министърът на културата провежда активно държавната политика в сферата на наследството. Нормално е негови представители да участват при избора на директори. В крайна сметка голяма част от музейните колекции са държавна собственост. Имаше и известни вълнения около възможността държавата да придобива обекти от световно и национално значение чрез замени, а не единствено чрез отчуждаване. Това, че някой е злоупотребявал с инструмента замяна, не означава, че той по принцип е излишен. Напротив, когато говорим за националното културно наследство, това е един полезен инструмент, който ще реши проблеми със знакови обекти като Амфитеатъра на Сердика, Храма на Кибела, терени в археологическите резервати и т.н. Например половината резервати в Плиска са в частни ниви. Идеята е в подобни случаи държавата вместо да отчужди нивите, да даде на собствениците им алтернативен имот.

Амфитеатърът на Сердика пък попада в няколко имота на различни собственици. Държавата защо да дава 10 млн., които и без това ги няма? Може вместо да отчужди, просто елегантно да предложи на собствениците други съседни имоти. Така държавата ще може да се грижи за културните ценности, което е длъжна да прави по конституция. Иначе много хора не ги вълнува, че това, което са изорали, е важно за науката.

 

– Какво е окончателното решение за Ботаническата градина в Балчик и СУ? Какво е и вашето мнение по казуса?

 

– Все още няма окончателно решение, но ще се намери такова, което удовлетворява обществените очаквания. Най-важното е, че за разлика от последните десет години установихме един много работещ диалог със Софийския университет. Важно е младите хора да станат част от пейзажа на двореца, да се случват повече образователни и културни събития, да се увеличават туристите.

 

– Казахте, че Царевец няма нужната туристическа инфраструктура. Как според вас може крепостта да стане още по-атрактивна?

 

– Крепостта има огромна нужда от още консервация и реставрация, от много табели, от парапети и мрежи, от повече обживяване вътре в рамките на комплекса. Кре
постта трябва да оживее в духа на най-добрите практики, например Каркасон във Франция, който е един средновековен парк с много атракции.

 

– Кои според вас са други подобни туристически обекти, които имат много потенциал, но не са достатъчно добре развити? И какво може да се направи за тях?

 

– Такива са Никополис ад Иструм, Нове на Дунав, Хераклея край Петрич, Ескус край Плевен, Дебелт в община Средец, много средновековни крепости из цялата страна. Това, което може и трябва да се направи, са хубави проекти и последващо системно обгрижване от общините с помощта на държавата и активното включване на бизнеса.

 

– Доколко културният облик на страната може да пребори трайната представа за България навън – като колаж от мутри, бедност и обременена от социализма държава?

 

– България няма чак такъв мрачен образ по света. Напротив, в много страни ни свързват с хубава природа и интересни забележителности, с уникална култура, фолклор, с класическа музика. Напоследък Евронюз направи прекрасни кратки филми за София и Пловдив. Филмът София – историята на Европа, има 200 хиляди гледания само в Youtube. В САЩ с България асоциират Кристо, говорят за фолклора ни. В Япония ни свързват с киселото мляко, в Русия – с прекрасните курорти по Черноморието и православието. В Италия българските оперни величия ни създадоха непреходен образ. Едно е ясно – ако не убедим себе си в достойнствата на България, няма да убедим и другите.

 

– Какво мислите за паметниците от времето на социализма? Примерно на Съветската армия? Много от тях са в ужасно състояние. Трябва ли да взривяваме и махаме всичко наред като мавзолея? Или както чехите да ги боядисваме в розово?

 

– Под този знаменател има няколко въпроса. Един е за това как като народ възприемаме близкото минало. Тук първо историците ни още трябва да работят, за да постигнем една правдива оценка, която след това да влезе в учебниците. А с архитектурата и въобще с изкуствата на тоталитаризма трябва да се подхожда внимателно, само след обществен консенсус. Но в музеите съответният период няма как да не присъства – и с историческите факти, и с изкуството си.

https://www.standartnews.com/interviews/details/id/961/%D0%97%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0–

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.