Проф. Георги Атанасов: Готови са триизмерните дигитални модели на пет антични крепости

Споделете страницата!

ac14af4b08f7957617c2e998ee52ca19.jpg

Професор Георги Атанасов, директор на Археологическия музей в Силистра, в интервю за радио „Фокус”-Шумен.

Фокус: Професор Атанасов, дълго време бяхте в Москва, с какво беше свързано вашето пътуване?
Георги Атанасов: Участвах във форум в град Казан. Казан е град, създаден в границите на Волжка България, където се намират и старите столици Болгар и Биляр. Там се проведе международен конгрес, свързан и с въпросите на българистиката, в аспект прабългарските групи, които остават да живеят по Волга, за тяхната съдба. Беше интересно да се видят паметниците на място, да се видят учените, които работят с тази тематика и да се усети духът на другата България, която, искам да ви кажа, че през 10-12 век е била не по-малко известна от Дунавска България, и в някои отношения и по-богата, а в търговско отношение бих казал, и по-развита. Конференцията се проведе в средата на декември. Участваха учени от България, Унгария, Полша, от цялото пост съветско пространство. Доброто е това, че българската тема е доста актуална и там, защото те са наследници на Волжка България. През юли ще се проведе специална конференция, посветена само на прабългарите в Дунавска и Волжка България, ще се проведе в старите български столици Биляр и Болгар. Болгар е град общо взето създаден и бил столица, по времето когато и Велики Преслав е бил столица.
Фокус: Какво беше вашето участие във форума?
Георги Атанасов: От България участвахме трима души. Ние представихме българските паметници. Лично аз се спрях на проблемите за българо-татарските отношения, защото края на Волжка България, на тази голяма и силна държава, го слагат татарите на Чингиз хан около 1235 г. Краят на величието на Дунавска България след смъртта на Иван-Асен, го слагат същите пълководци, същите татари през 1242 г. Има контакт между двете събития и аз проследих последиците от голямото татарско нашествие за двете Българии.
Фокус: Обяснете какви са последиците?
Георги Атанасов: Пагубни. Единствена Волжка България се противопоставя, даже и с победи, на завоеванието на Чингиз хан, което тръгва от Китай и стига до Германия. Никой друг не е успял да победи последователно, на няколко пъти татарската армия. Това нашите далечни братовчеди от Волжка България го правят, но в крайна сметка и те прекланят глава пред мощната монголска вълна. Всъщност края на България е татарската инвазия. При Дунавска България по по-различен начин стоят нещата, но все пак трябва да знаем, а това не е и добре залегнало в учебните помагала, че след
татарското нашествие през 1242 г. България е друга. Никога България повече не е фактор в Европа, какъвто е била до 1242 г. Ние ставаме след това второстепенна политическа сила, в резултат от това нашествие.
Фокус: Кои са проектите, които успяхте да завършите през 2009 г.?
Георги Атанасов: Важният проект, който завършихме е „Включване на антични добруджански градове в туристическа дестинация”. Успяхме да финализираме пълната триизмерна дигитализация на средновековния и античния Дуросторум-Дръстър. Благодарение на проект на нашите колеги от Констанца, ние направихме пълни дигитални възстановки на пет големи важни крепости в Добруджа. Три в Северна и две в Южна Добруджа, съответно Дуросторум Силистра и Трансмариска –Тутракан. Българските музеи, за съжаление, следвайки философията на музеологията през 70-те години превърнаха нашите музеи в твърде академични институти. На места дори представляват витрини с предмети, складове с предмети. Съвременната европейска музеология изкара нови приоритети и нови визии за това как трябва да изглеждат музеите. Една тема актуална сега и у нас. Гражданинът, който влиза в музеите, трябва да усети времето, но не само докосвайки се до паметниците, до артефактите, а и как те са стояли във времето и пространството, триизмерно как са стояли, и тогава да усети в пълна сила духа на времето и то да го пропие. Именно този проект, чийто идеи са почерпени от това, което се прави в Италия, е да се представи на зрителите в музеите не само паметниците, открити например в Дуросторум, в Плиска или Преслав, но как е изглеждал този град, визуално да добият представа. Именно във връзка с тези модерни тенденции се заловихме с този проект и го доведохме до успешен край. Вече античният Дуросторум, средновековният Дръстър можем да го представим така както най-вероятно е изглеждал по своето време.
Фокус: Какво предстои сега като задачи пред вас?
Георги Атанасов: В момента работим по проект за изграждане на копие на късноантичната римска гробница в Силистра. Това е един забележителен паметник, който не може да бъде посетен от гражданите поради това, че заради често влизане в камерите стенописите ще се повредят. Става дума за знаков паметник на европейската цивилизация. Освен, че е знаков, той е и христоматиен, защото присъства във всички основни изследвания по късноантично изкуство. Този паметник обаче е видян от много малко българи, а интересът към него е голям и реализирането на този проект ще бъде добър старт за много туристически маршрути, свързани със Силистра. Проектът предвижда изграждане на копие на гробницата и същевременно със съвременни дигитални системи, зрителят ще гледа копието и ще бъде в контакт с оригинала. Предвидено е още издаване на албум, на филм. Проектът на стойност около 400 000 евро, а срокът за изпълнение е 18 месеца. Първият етап е преминал, очакваме финалното журиране. Това е една от четирите най-интересни и най-важни гробници, най-красиви гробници в България, бих казал, и тя заслужава да бъде видяна на първо място от българите, от гостите на Силистра и страната. Очакваме второто журиране на проекта.
https://www.focus-news.net/

5 thoughts on “Проф. Георги Атанасов: Готови са триизмерните дигитални модели на пет антични крепости”

  1. Съвременната музеология има две основни трасета, по които се развива. Едното, за което говори проф. Г. Атанасов, е свързано със съвременните практики за експониране и за изграждане на музейната среда. Съвременните високи технологии, както и опитът на големите и на добритеу музеи, налагат чрез проекти да се търси допълнително финансиране и така да се реализират идеи, които само със собствени музейни средства са невъзможни.

    Другото трасе – и него проф. Атанасов избягва може би съзнателно, е тъкмо онова, което прави музея социално вграден и значим. Става дума за това как експонираното по най-добър и съвременен начин богатство на съответния музей и регион ще стане достъпно на хората, и в частност, на младите хора и на учениците и децата. За съжаление, такава тенденция в музейното дело, наложила се отдавна дори в най-големи музейни институции и колекции на Европа и Америка, няма отзвук в България. За съжаление, авторите на проекти за музеите са обсебени не от голямата идея да образоват и да възпитават, а да комерсиализират идеите си и себе си. Тъй като работните заплати на музейните работници са обидно нищожни, те търсят чрез скъпи проекти да получат допълнителни доходи. Знае се, че проекти за съвместна работа с училищата и с изявени и любознателни деца са материално неизгодни за авторите, координаторите и за хонорованите участници, а освен това са свързани и с натоварващи ангажименти: обучителна дейност, интерактивни техники, дейности в извънработно време, създаване на нови обучителни модели и практики и пр. все трудни и натоварващи неща. Трудна работа и при това почти без пари – хонорарът на един учебен час не надвишава 5-6 лв.

    Какво се получава като краен резултат: много разходи за модернизиране на експозицията при нулева посещаемост и пълна незаинтеросованост от каквато и да е публика. Рентабилност с обратен знак. Пари, хвърлени на вятъра. Или, пари влезли в джоба на персонала. Персоналът работи не за клиентите, а за себе си. Пълен абсурд, нали?

  2. Кирчо,вярно ли е ,че Волжка България приема исляма през 10 -ти век и по този начин запазва част от огромната си територия от която впоследствие възникват няколко обособени нови български държави ?

  3. Счита се, че държавата е основана около 660 г. от хан Котраг, един от синовете на хан Кубрат. Тя придобива независимост едва след като отхвърля хазарския сюзеренитет в края на IX в. или в началото на X в. През 922 г. държавата приема за официална религия исляма и постепенно създава висококултурна цивилизация. Волжка България просъществува чак до XIII в., когато е разрушена от набезите на монголо-татарите и става част от владенията на Златната орда. И до днес част от населението на автономна република Татарстан (до 40-те години на XX век Булгаристан) в състава на Руската федерация и на чиято територия се е разпростирала Волжка България, не приемат името татари и предпочитат да се наричат българи.

  4. Благодаря за информацията,Даскале! Значи ли обаче това,че бихме могли да имаме нещо общо с племената на турците,завладяли впоследствие Балканския полуостров?Имам впредвид след 13 век,а се знае че точно тогава започва турската инвазия по нашите земи.И как да си обясним,че са се насочили точно натук,а не да кажем към Китай?

  5. Мисля, че идентичността за нас е генетична даденост, а тя разбира се идва от славяни и прабългари и точка… Обичаме да се ровим в древни догадки и да търсим съставки на изконно българското (славо-прабългарско), а всичко намекващо за някаква близост и дори афинитет към Източното Средиземноморие го натискаме обратно на заден план.

    През XIV и XV век османските турци били все още в преходен период от родово-племенно състояние към феодално общество. За да бъде изградено то, трябвало да се привличат племенните групи и техните вождове с примамката на победоносни походи, та да се награбят с богатства, а след това да получат за награда ленове с постоянни доходи, някаква платена градска служба в завладените градове или обикновени поземлени надели с обзаведени домакинства в обезлюдените села. Именно по този път можела да се осигури материалната основа на османския феодализъм, на включващата в границите си много народи държава.

    https://www.promacedonia.org/hg/hg1_4.html

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.