Антонианите на Аврелиан (270-275)

Споделете страницата!

Антонианите на Аврелиан (270-275)

santa_giulia_4-2.gif

Това е една статия за всички които се интересуват от нумизматика и история, и се надявам да  бъде полезна хем като нумизматична информация, хем като история на самия император царувал през Римската империя.  Ще разгледаме един доста често срещан тип при колективните монетни находки, намирани в България датирани от края на 3 век сл. Хр, а именно , бронзовите антониани на Аврелиан (270-275). Като начало ето ви малко история за това кой е той и какъв е периодът в който управлява римската империя като император.

Луций Домиций Аврелиан е римски император (септември 270 – септември 275 г.). Негова е заслугата за възстановяване на териториалното единство на Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век. За краткия период от 5 години, той възвръща почти напълно старите ѝ граници. Усилията му да овладее вътрешните проблеми също дават резултати, но не са толкова голям успех. Предполага се, че Аврелиан е роден на 9 септември 214 г. или 215 г. Древните извори не са единодушни относно родното му място, но повечето приемат, че е родом от провинция Илирик, като Сирмиум (Срем, в дн. Сърбия) е най-предпочитаното място. Според други източници Аврелиан е роден в провинция Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis) или Мизия[1] като за роден град е посочван и Сердика (днешна София).[2] Независимо от неяснотите около родното място на Аврелиан, в науката има съгласие, че той е от обикновен произход, от семейство на местни земледелци изполичари, които арендовали земя от сенатора Аврелий. Постъпва много рано на служба в легион, става центурион и бързо се придвижва нагоре, достигайки до трибун на легион и началник на кавалерийски отряд. Бъдещият император е воин с огромна физическа сила, мрачен и суров, но c доблестен характер. Отличава се в качеството си на пълководец при императорите Валериан I, Галиен и Клавдий II.

При вестта за смъртта на Клавдий II (края на януари 270 г.) войските в Панония провъзгласяват техния военачалник Аврелиан за император. Квинтил, брат на починалия Клавдий II, е издигнат по същото време за император в Италия, но счел за невъзможно да се бори с толкова силен противник и се самоубил. Скоро след това Аврелиан бива признат и от Сената (между май и септември 270 г.).

Въпреки че повечето от предишните провинции са възвърнати под властта на Рим, те са разорени от вражеските нашествия и епидемиите, а икономиката им продължава да се намира в упадък. Инициативата на императора да възстанови паричната система претърпява провал. Правителството задължава гражданите да предадат притежаванато от тях сребро, срещу което да получат определено количество монети. Събраното сребро обаче се оказва недостатъчно за изсичане на пълноценни монети, поради присвоявания от страна на служебните лица. В резултат на недоволството избухват бунтове в град Рим (271 или 274 г., т.нар. бунт на Фелицисим или бунта на монетарите), всъщност подстрекавани от извършителите на злоупотребата. В масовите вълнения се въвличат някои сенатори и голяма част от народа, което принуждава Аврелиан да използва армията за потушаването им. В кървавите улични боеве загиват хиляди. Наказани са много от уличените в злоупотреба монетари. Монетният двор в Рим е временно затворен.

Паричната реформа замества обезценения антониниан с посребрена монета от бронз, вероятно наречена „аврелиан“. Въпреки отначало обявената по-висока стойност, населението скоро я приравнява към старата монета.

Обществените прояви на Аврелиан носят типичните характеристики за епохата на „войнишките императори“ – той отхвърля дискредитираната и остаряла външност на принципата, приема монархическите знаци, като златна корона, но запазва здравомислие и скромност в личния си живот, желаейки да възвърне древните нравствени идеали. Императорът е на голяма почит сред войниците, които дори го възхваляват в песен с думите „не ще изпием толкова вино, колкото кръв е пролял“, понеже се носела мълва как в битките самият Аврелиан е поразил многобройни противници. В отношенията си със Сената Аврелиан показва пълно пренебрежение и не зачита републиканската традиция, с което предизвиква враждебната реакция на знатното съсловие. Аврелиан е убит по време на похода срещу персите през септември 275 година. Близо до Византион, той става жертва на заговор, начело на който стои неговия таен секретар, който страхувайки се, че императора ще го накаже за някакви злоупотреби с пари, разпространил сред офицерите фалшив списък с имената на тези от тях, които уж били нарочени да бъдат убити. Аврелиан не оставя наследник, а през настъпилото междуцарствие след смъртта му, неговата вдовица Улпия Северина закратко оглавява управлението в Рим, но вероятно без фактическа власт.

Империята запада доста, във опитите на всеки един да наложи превъзходството си над другия. При всичко това, започват и нападенията на границите на империята от различни племена, това са готи, авари и изобщо доста различни и разнообразни като структури племена , който въпреки лошите си организации, успяват да наложат едно, доста голямо безпокойство у империята , която е доста слаба в един такъв момент. Ето че след дълга и продължителна смяна император става Клавдии II Готски през 268г. Той също е император от точно този тип, генерал издигнат от собствените си войници. При него в империята започва да се усеща едно малко по-голямо спокойствие и сигурност, още повече че той веднага се отправя на бой с готите за да защитава границите на голямата империя. За съжаление след 2 години управление, загива на бойното поле от чума, но най-вероятно на неговите монетни типове също ще отделим някоя бъдеща статия, тъй като те също са едни от често срещаните за този период на 3 век. След смъртта на Клавдии и брат му Квинтилиус малко след като става император през 270, идва ред на много по-добре подготвеният Аврелиан. Легионите му го издигат за император през 270 г, и след смъртта на Квинтилиус , той става неоспорим господар на империята.

Започва дълго чакан период за империята. Тя не е имала толкова велик император от доста време, човек който се справя еднакво добре със воденето на война и със държавните дела, човек за който нито една задача не е трудна или непосилна. Веднага след провъзгласяването му за император, започват няколко доста успешни военни кампании и империята се връща почти изцяло във предишните си граници, с изключение на провинция Дакия, която е безвъзвратно загубена окончателно през 271 г,, слага се край на Гало-Римската империя, спрени са нашествията на готи и други племена. Освен доста положителната военна кампания, Аврелиан се заема със доста усилена строителна дейност, като целта е да се подсигурят крепостите и териториите , който са били конфликтни през периода. Освен всички тези положителни дейности във който се включва и изграждането на защитната крепостна стена на Рим която Проб завършва чак към края на управлението си, защитавала Рим през 4 век, можем да добавим редица реформи във различни сфери на живота , както на обикновеният римски гражданин , така и на по заможните римляни.

Естествено не можем да пропуснем най-важното за тази статия, неговата монетна реформа от 270-271 г, която е най-важна именнои за типа монети за който става въпрос – бронзовите антониани. Но каква точно е целта на тази реформа?
Антонианът принципно е сребърна монета, която е с доста добър номинал, със високо качество на среброто. Става известен най-вече с изображението на него, като императорът винаги е представен със сияещ бюст (с лъчиста корона), която предава обожественият му вид. Обикновено за заплати на многобройната армия се е използвала систерцията. В един хубав момент обаче около 250 г, започва постепенно, неговото отхвърляне катои монетен тип, като след Валериан 1-ви вече почти изцяло, или много рядко се среща като емисия. Затова антонианът се налага като монета която да го замени във изплащането на войнишките заплати. Във началото по времето на Гордиан III, той бил стандартната си сребърна монета, като малко по-малко качеството на среброто започнало да бъде намалявано. Но как се изхранват големи армии, като Рим не е изобщо икономически стабилен? Отговорът естествено дават Валериан и Галиен , който започват масово9 да емитират антониан съставен първо от ядро билон със стабилно сребърно покритие, лъжейки всички че това е старата сребърна монета. С времето обаче ядрото започнало да става чист, бронз, или мед, качеството и количеството нанасяно покритие намалявало, защото Рим изисквал доста голям капацитет монети и изведнъж след по дългата циркулация истината започнала да личи. Много скоро станало така че вече никой не се стараел; да поставя върху тези монети изобщо сребърно покритие или в случеите който го правил то било толкова жалка имитация на такова, че изчезвало след невероятно кратка употреба и циркулация.

Именно това и цели реформата на Аврелиан, той прави така че качеството и количеството на нанасяното покритие да е повече и по-добро, както и повишава значително номиналната стойност на монетният тип. Вече антониянът става 1/20 от златният Аурес, докато предишните 20 години той бил придобил унизително място на обикновена бронзова монетка. Разбира се реформата не приключва до тук, въведени са отново номиналите – Денар, Систерция и Ас, но те са изцяло от бронз, не се правят никакви опити на възраждане на вече забравените чисто сребърни монети. Качество на нанасяне било толкова добро че все още се намират монети със запазено сребърно покритие от този период. За Аврелиан са характерни голямото количество монетни дворове, повече от 15 броя, както и едни от първите монети със белязки на тях кой точно е монетният двор. По това време един от монетните е нашата Сердика, изключително рядък монетен двор, при който ако монетата има добър колекционерски вид, добри и без запазено сребърно покритие , има доста висока цена. Типовете на реверси на антонианите са много, белязките за монетни дворове също, както и надписите на аверсите. Естествено с една такава статия, никога няма да постигнем това за което други ав6тори са успели да публикуват цели книги с каталози, на под видовете им. Тази статия цели единствено запознаване на читателя с някой видове, както и с принципното разнообразие на под видове, приблизителни цени и т.н.

Срещат се както преди реформени, така и след реформени типове монети. Как се опереля кой тип към кой период принадлежи? Сложен въпрос, за това е полезно да се ползват професионални каталози , където са описани цялото разнообразие от под видове и монетарници. Аз лично препоръчвам на хора който искат да го разберат повече за някой своя такава монета да ползват или изградените вече за целта сайтове , където винаги могат да получат сравнително компетентен отговор, или да използват такива с качени аукциони и цени от свършили вече такива, кадето обаче се срещат главно малко по-скъпи монетки. Другият вариант е използването на специализирана литература, като аз препоръчвам RIC ( Roman Imperial Coins) I-X Volume, който обаче наистина ще бъде едно доста високо предизвикателство за един начинаещ колекционер, а и намирането му не е едно от най-лесните постижения. Затова на начинаещи колекционери ще предложа първият вариант, попитайте в някой от форумите, това е лесно, бързо и със сигурност ще получите компетентен отговор.

Но тази тема ще ви помогне да дадете едно начало на вашите собствени знания, надявам се.

Нека накратко опишем един стандартен за Аврелиан антониан:

Л: IMP. AVRELIANVS AVG. или IMP. C. AVRELIANVS AVG. Сияещ бюст, надясно, облечен със или без броня.

ОП: твърде много варианти но най-разпространени типове са:

CONCORDIA MILITVM, ORIENS AVG., PROVIDEN. DEOR., и SOLI INVICTO

При всички типове надписи, изображенията са различни, а съществуват още над 20 вида такива.

Срещат се различни обозначения за монетни дворове, в някой случай доста объркани и неразбираеми тъй като S е обозначение за монетен двор на Сисция, но Сисция използват също такла и буквите Q и P, както и някой други монетни дворове. При други като Сердика се използват специфични за монетарницата надписи на аверса, който също е многотипов. При някой се наблюдава обозначението XXI и КА, за което и досега има доста спорове какво точно означава, но най-вероятно това е обозначение за това че след реформата тази монета е 1/20 от ауреса, т.е. “Двадесет такива (антониан) са един Аурес”

Част от тези видове и монетарници ще видим и в снимките който ще има след статията м, така че ако някой има някой от тези типове ще му е малко по-лесно.

Друг интересен факт при Аврелиан са изследванията върху един доста малък на пръв поглед детайл на антонианите, нагръдникът на бронята. До този момент (последната ми позната такава статия е от около края на 90-те години) има датирани повече от 50 вида различни нагръдници, като при някой изображенията са шокиращо интересни и забележителни творения на античната графика, при положение че нагръдникът в никакъв случай не е с размери по-големи от сантиметър на сантиметър (дори по-малки). Такива изображения са на Атина, на Марс с щит, различни украси с топчета и чертички, глава на медуза горгона и др.

Сега нека отделем и малко място за цените. Както е разбираемо, цените в България, не могат да гонят аукционните и тук те са доста по-ниски. За нещастие и тук битува общото схващане че антонианите на Аврелиан са доста често срещани монети и в тях няма скъпи, но реално и тук има монети който като цена гонят доста Ауреси, особено, такива с по-редки монетни дворове, като Сердика, едни доста колекционирани монети на запад. Сердика е единствената наша монетарница, в България, която освен Колониални монети емитира и императорски монети, като изключим Филипопол, като несигурен монетен двор по врем на Византиискатра империя за кратко.

Цената за България започва от около 0,5-1,0 лв. , за бронзови и захабени антониани, и би могла да стигне до около 10 лв за такива с сребърно покритие. Разбира се ако притежавате по-рядък тип и успеете да убедите купувача колекционер , какво точно продавате и защо е рядка, можете да получите и по-висока цена , но това е въпрос на договорки. Цените по аукцион за стандартните монетни типове на Аврелиан са около 35-45 долара, но ще видим че има и доста по скъпи. Естествено и там при предлагане на некачествен екземпляр без следи от покритие, цената би могла да е по-ниска.

Антониан на имп. Аврелиан
Антониан на Аврелиан
Аврелиан- антониан

Вашият коментар