Паричното обръщение в Средното и Долното Поволжие в Средните векове.

Споделете страницата!

dgaf1.jpg

В тази интересна статия ще разгледаме малко по подробно паричното обръщение в Средното и Долното Поволжие в Средните векове. Надяваме се да бъде интересна за тези които ги влече хобито история и нумизматика.

В Поволжието и Прикамието са известни находки от антични (гръцки и римски), а също и древноизточни (китайски и кушански) монети. През ІІІ-VІІ в. в района активно постъпват сасанидски (V-VІІ в.), хорезмийски (VІ-VІІ в.) и византийски (VІ – VІІ в.) монети. На паметниците на именковската култура се срещат бронзови слитъци с стандартизирано тегло (средните тегловни данни се колебаят между 98 и 106 г.), вероятно използвани като стока-пари.В началото на Х в. в Средното Поволжие и Прикамие, на североизток от Европа възниква развита в икономическо отношение държава Волжка България. Разположена на средата на Волжкия търговски път, на мястото на вливане на двете най-големи реки в Източна Европа – Волга и Кама, тя се явява не само транзитен център за претоварване, но и активен износител на свои стоки.
През Х в. в Сувар и Болгар се осъществява собствено сечене на монети на Волжка България. Вероятно, тези неголеми емисии преследвали престижни, политически цели. Основното парично средство в обръщение в страната служели сребърните куфически монети (дирхеми) от страните на Арабския халифат, играещи важна роля в търговията в Волгокамието още от VІІІ в., когато Волжкия път бил основната магистрала, по която източното сребро постъпвало към източните славяни и по-далеч в страните на Прибалтика, Скандинавия и Западна Европа.

Куфическите дирхеми постъпвали в Поволжието и Приуралието през VІІІ-Х в. в огромни количества. Понякога н региона попадали медни фелси, изключително рядко – златни динари
В началото на ХІ в. се прекратява постъпването в Европа на куфически монети. В числото на немногото съкровища на куфически монети в края на ХІ в. две от тях били намерени на територията на днешен Татарстан: Крещено-Барановското и Билярското. В Волжка България, а също и в Русия през ХІ-ХІІ в., настъпва безмонетен период. Платежно средство при търговските сделки стават сребърните кюлчета или техни частици, а също и изрезки и отломки от куфически дирхеми. В Поволжието са срещани и не многочислени находки от западноевропейски денари от ХІ-ХІІ в.
В средата на ХІІІ в., по-рано от Сарай, в Болгар започва сечене на златноордински монети (някои изследователи, опирайки се на известните монети с имената на халифите ан Насир лид Дин Аллах, нямащи джучидски или чингизидски тамги, предполагат, че монетното сечене в Болгар е възобновено още в предмонголския период. равнището на развитие на монетното обращение (особено обръщението на медни монети) в Волгоуралския регион в златноординско време е било толкова високо, че по-късно е можел да бъде надминато едва ли не по-рано от управлението на Петър І. Сеченето в Улус Джучи се осъществявало за десетки монетни дворове, в това число на поволжките – Биляр, Болгар, Нови Болгар (Болгар ал Джадид), Гюлистан, Керман, Мохша, Сарай (Сарай ал Махруса)., Сарай ал Джадид, Хаджи Тархан и Укек.

Първите източноевропейски монети на Чингизидите се сечели в Болгар от името на каановете, върховните владетели на монголската империя, Менгу (Мунке) (1251-1259) и Ариг-Буги (1259-1264). Сеченето на монети от името на златноординските ханове започва, вероятно, при управлението на Менгу Тимур (1266-1282) и е свързана с пълното обособяване на държавата на Джучидите. Голяма роля в стабилизирането на паричното обръщение за много десетилетия изиграва парично-тегловната реформа, проведена при хан Токту през 710 г. Хиджра (1310-1311 г.) и унифицираща теглото на златноординските сребърни монети. Паричното стопанство, е разклатено от междуособни войни през 60-70-те години на ХІV в., е било сложено в ред от реформата на Токтамъш през 1380 г., според която, също както и при реформата на Токту, всички монети предшестващи излизането се изземвали от обръщение. Реформата от 1400 г. проведена при управлението на Шадибек, вече не можела напълно и за дълго време да унифицира паричната тегловна система на целия Улус Джучи.
На българските паметници в течение на почти 200 години се провежда сбор от материали, в това число и нумизматични. В музеите на Казан, Москва, Санкт Петербург, Болгар, Биляр, Хелсинки, Самара и други градове, са съсредоточени колекции, наброяващи като цяло сложността на пазене на няколко хиляди единици. Тези материали способствали възникването на източната нумизматика в Русия, благодарение предимно на трудовете на Х. М. Френ (1782-1851), който започнал да се занимава с тези въпроси в Казанския университет.

Несъмнената роля на Х. М. Френ и в създаването на интерес към източната нумизматика започнала в Казан, а по-късно и по цяла Русия. Благодарение на този интерес в обществото биват спасени от унищожаване на десетки съкровища и хиляди древни монети.

В създаването на уникалните държавни и частни колекции участвали не само руските учени-ориенталисти, но и държавни деятели и делови хора. С старанието на тези личности е била създадена нумизматичната колекция на музея. Археологическите, историческите и етнографските кръгове при Казанския университет се смятали за едни от най-добрите в Русия и предадени след ликвидация на научните кръгове в днешния Национален музей на Татарстан.

Теглото на събрания материал изиграва важна роля при изучаването не само на нумизматиката, историята на Волжка България и Златната Орда, но и миналото на източните държави.

 

dgaf2.jpg

Туда Менгу 679-686гг.х. (1280-1285гг.)
Туда Менгу (1280-1285гг.)

 

Вашият коментар