Доц. д-р Маргарита Ваклинова: Сблъсъкът между интересите на колекционерите и обществото ще продължи

Споделете страницата!

 zx450y250_947990.jpg

Миналата седмица по искане на Министерството на културата финансовото министерство отпусна от републиканския бюджет 857 хил. лв. за археологически разкопки през това лято. Разговаряме с Маргарита Ваклинова, която е директор на Националния археологически институт с музей, дали сумата е достатъчна, за закона за културното наследство и дали наистина иманяри работят с археолози.
Миналата седмица Министерството на финансите отпусна близо 900 хил. лв. за разкопки. За какво ще стигнат тези пари?
– Средствата, които бяха отпуснати, са достатъчни, а ние не сме в състояние да усвоим повече. Парите ще послужат едновременно и за разкриване, и за текуща консервация. Защото е много важно находките да не се рушат.

По същия начин през последните три години работеше държавна програма, която отпусна средства за разкопките на Плиска, Преслав и Търновград. Защото времето, което остава за разкопки, е малко, активният сезон е през летните месеци. Практика е така да се отпускат средствата, за съжаление тази година позакъсняха, но има сериозни проблеми в държавата, с които всички сме наясно.

Какви са алтернативните начини за финансиране на археологията?
– Ние много активно участваме в европейски програми чрез министерството на регионалното развитие, ФАР, чрез образователното ведомство. Опитваме се да намерим абсолютно всякакъв вид международни програми, по които да участваме с проекти.

Те трябва да са добре обосновани и по тях постъпват много средства, за които сме безкрайно благодарни, защото се разбира голямата стойност на нашето наследство и така бихме могли да направим нещо за него. Случаите на спонсорство са рядкост.

За разкопките край Созопол Норвегия отпусна 500 хил. евро, колкото е държавното финансиране за всички обекти…
– Норвежката и исландската програма за грантове са много контролирани. Скоро имаше инспектори от тяхна страна, за да видят как вървят работите. Това са две-три годишни програми, по които са пуснати проекти. Но там трябва много обоснованост, много усилия и отговорност, защото са много тежки сроковете, много стриктно спазването на тези програмни проекти. Там трябва да покажеш много отговорно как ще започнеш и как ще свършиш проучванията.

Как ще коментирате намерението на управляващите да удължат с още една година срока за колекционерите да декларират антиките?
– Имам чувството, че беше създадена излишна психоза и малка неорганизираност в цялата работа. Има много хора, които се уплашиха и не са си декларирали собствеността от различен вид и род. Някаква степен на недоизясненост имаше. Цялата тази работа от момента на първото решение да бъде променен законът с тези изисквания – да бъде доказван източникът, трябваше да се очакват и следващите случки. Едната от които беше отлагането на срока. Прави се всичко възможно това деклариране да не се състои.

Защо?
– Въпрос на интерес. Колкото и да си говорим, частният интерес се сблъсква с обществения. Отлагането не може да продължи вечно, но сблъсъкът на интереси ще продължи. Ние не можем да приемем това, че се загубва биографията на вещите, че се правят поръчкови разкрития и че преди да бъде предложен на музей или на някоя друга институция, предмет, който е открит случайно, изведнъж се оказва в ръцете на колекционер. Това е трудно, ние сме професионалисти, няма да можем да се примирим, каквито и призиви да се отправят към нас.

Според вас Законът за културното наследство ще проработи ли?
– Той е безкрайно осакатен, защото вече толкова пъти е променян. Тенденцията от последните години е с промените да бъде позволено свободното движение на наши културни ценности из Европа. Защо? Законът за културното наследство трябва да създаде онези прегради, които няма да позволят това да се случва.

Промените, които искаме да бъдат направени, засягат по-скоро включването на по-рестриктивни мерки, а не по-либерални. Археолозите не подкрепят много свободните действия по отношение на паметниците. Южна Европа поначало е настроена по подобен начин, постоянно се затягат законите в средиземноморските държави, защото оттам има какво да се изнася.

Никой не бива да ни се сърди, защото, ако има такива мерки, значи има държавна политика и достатъчен инструментариум законът да се превърне в спирачка за всякакъв вид посегателства. Бъркотията за някои е много удобна.

Може ли да се говори за чадър над иманярите?
– Не, от страна на държавата в никакъв случай. Държавниците трябва да са луди, ако вървят срещу интересите си. Думата чадър не е подходяща. Просто хората са различни във всеки вид дейност – едни са по-морални, едни са по-малко, едни са обвързани по някакъв начин, всякакви има.

Задължение на полицията и прокуратурата е да намерят хората, които са си позволили да окрилят незаконните действия. Иманярството е порок в обществото, то е дълбоко вкоренено в душите на хората. В България има само 200 археолози, а всяка година се разкриват около 300 обекта.

Преди няколко дни прокурорът Николай Соларов каза, че известни археолози работят за иманяри. Той не пожела да назове имена, вие можете ли?
– Не, тези спекулации са ни доста неприятни. Трудно можем да си представим, че има такива, които биха си сътрудничили с иманяри. Този, който изнася тези факти, трябва да ги назове. В моята 48-годишна практика не съм срещала археолог, който да е работил за или с иманяр. Археологът е високо морална личност, противоположността на иманяря. Той не е длъжен да гони иманярите или колекционерите.

Министър Божидар Димитров се извини на Николай Овчаров, че го е включил в групата „шибани археолози“. Очаквате ли той да се извини и на вас?
– Моята майка непрекъснато ме учеше, че е достойно човек е да се извини дори когато е постъпил неправилно. Камо ли когато е употребил дума, която по-скоро подхожда на личните взаимоотношения на очевидната среда, към която принадлежи дадено лице.

Извинението е нещо, което се полага да бъде давано. Има хора, които не умеят да се извиняват. Естествено, че няма да дойде извинение от Божидар Димитров. Но по принцип никой няма правото да си въобразява, че е истина от последна инстанция. За мощите, открити край Созопол, няма експертиза дали са на Йоан Кръстител и няма и да има. Който вярва, вярва.

Какви са прогнозите ви за това археологическо лято? Кризата отрази ли се по някакъв начин?
– Нямам усещането, че кризата се отрази на нас по специален начин. Освен че заплатите ни бяха сериозно засегнати. Работа има. Затова и очакванията ни за тази година, както винаги, са прекрасни.

Ето например колегата гл. асистент Иван Христов, зам.-директор на Националния исторически музей, е работил на Кози Грамади край Старосел. Не са излезли кой знае какви бляскави находки, но става ясно, че там е поддържано един изключително високо ниво на живот. Там е имало светилище и дворец, намерени са съдове, внос от Гърция.
https://www.dnevnik.bg

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.