Византийска базилика и най-високата тракийска крепост са гордостта на Гела

Споделете страницата!

Квасят мляко с монета на Юстиниян

Гроб на епископ роди легенди, че край селото е положен патриарх Евтимий.

Ако домашното кисело мляко в Гела ви хареса много, заслугата е на император Юстиниян. Така се шегуват жителите на прочутото родопско село със своите гости. Истината обаче е, че дълго време закваската на млякото се е правела със златна монета на византийския владател, извадена от устата на изкопан край селото череп. Става въпрос за гроб на знатен духовник, открит през 20-те години на миналия век. Той се намира в ранновизантийската базилика край Гела. Според археолозите тя е била и най-голямата и богато украсена църква в Средните Родопи. Разположена е в местността Манастира, на 1480 м. надморска височина. Оттук е започнало покръстването на тракийските племена в Родопите и тяхното приобщаване към лоното на християнството, твърдят историците.

Археологическото проучване на базиликата започва през 1967-1971 г., след като е открита от проф. Маргарита Ваклинова, но е довършено едва през 2010 г. Уникалната църква от това лято е достъпна за посетители. Те могат да видят и намиращата се наблизо тракийска крепост „Градище“, която пък е най-високо разположената на Балканския полуостров.
Двете забележителности видяха бял свят благодарение на проекта „Изследване, консервация и популяризиране на тракийска крепост „Градище“ и ранновизантийска базилика, Гела“. Проф. Маргарита Ваклинова от Археологическия институт към БАН бе научен ръководител на проекта, а разкопките се водеха от двамата археолози от Регионален исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян Николай Бояджиев и Дамян Дамянов. В проучванията като консултант участва и професор Валерия Фол. Проектът погълна 349 950 евро, от които безвъзмездната помощ е в размер на 314 186 евро. Подкрепата е от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез финансовия механизъм на европейското икономическо пространство.

Според археолозите базиликата е изградена към началото на V в. По-късно тя е опожарена и изоставена. Действала е активно два века и била най-голямата и богато украсена в Средните Родопи, с много стъкла, което говори за майстори от Солунско, обясняват експертите.
Размерите на църквата са 30 на 14,80 м. Вътре са проучени два гроба, единият от които на особено почитан висш духовник, погребан седнал в гробна камера. Гробът бил открит още през 20-те години на миналия век, когато духовникът е бил намерен в златоткани дрехи и със златна монета в устата.

„В този гроб, който се намира в преддверието, костите бяха скупчени в единия ъгъл, тези, които са ги намерили, са извадили от устата на черепа една златна монета на император Юстиниан. Аз също я видях, с нея си квасеха киселото мляко в селото, впоследствие обаче изчезна и остана само описана. Златоткани одежди, костен край на патерицата на този епископ плюс антична лампичка – това датира находката и в същото време определя стойността на самия комплекс“, разказа Ваклинова. Тя категорично отрече това да е патриарх Евтимий, както твърдяха местни слухове, и обясни, че така са погребвани много висши духовни лица с особени заслуги, които даже се превръщали в местни светци.

По време на работата северно от базиликата са разкрити останки от още две помещения. Едното е долепено до североизточния ъгъл на църквата и е със запазена оригинална настилка от големи правоъгълни керамични плочи и фина варова мазилка по вътрешните стени. Има две хипотези за какво е било използвано. Според едната то вероятно е било кръщелня за новопокръстени християни, според втората може би това е параклис. Второто помещение е преходно между първото и притвора на базиликата. То е с дължина 17,10 м и ширина 2,60 м. На север е осветявано от поне три стъклени прозореца, парчета от които бяха открити в основата на северната стена.
Със заповед на министъра на културата Вежди Рашидов ранновизантийската базилика бе обявена за паметник на културата от национално значение.

„Фактът, че сред тракийското население се прави един много голям християнски център, е много интересен и значим. Храмът възниква в конфликт с местните. Той разпръсква искрите на християнството и успява да съществува от самото начало на V век почти до края на VI век. Този център е имал значение за цялото това население наоколо“, коментира проф. Ваклинова.
Тракийската крепост „Градище“ също заслужава интереса на туристите. Тя се намира на 3,5 км югозападно от село Гела и по площ е най-голямата в Родопите, защото се простира върху 3 декара. Твърдината е трудно достъпна, но е много добре запазена.
„Градище“ имала и светилище, което представлява панорамна площадка с лек наклон към изгрева на Слънцето. Уникалното на крепостта е, че тя се оказва построена на място, където преди не е съществувало никакво укрепление. Необичайно е също, че тя не е използвана през по-късните епохи, което я запазва до наши дни.

До двата обекта има маркирани пътеки с информационни табели за древната им история.

 

Човешка глава пази светилище

 

Ако турист посети Неврокопския край, не бива да пропуска рида „Дъбраш“ в Западните Родопи. За да стигнете до него, трябва да влезете в гърменското село Долно Дряново и да продължите още 2 километра на изток. Над главния път Гоце Делчев – Доспат е разположена местността „Градище“. Там, на площ от около 20 дка върху рида има три отделни скалисти възвишения, които са на надморска височина от 880 метра. Те са естествено защитени и достъпни единствено от северозапад, като останалата част е обградена от красив каньон. Сякаш сте се озовали в някакъв вълшебен каменен град. В мегалитното тракийско светилище „Градище“ може да видите причудливи форми, изваяни в огромните скали – каменна човешка глава, различни животни – патица, орел, костенурка, змия, вълк. Мястото наистина е уникално. „Това древно светилище е емблемата на нашата община наред с римския град Никополис ад Нестум. Изготвили сме още преди години проект за неговото развитие и опазване, който бе одобрен“, каза кметът на община Гърмен Ахмед Башев.

Първите сведения за обекта са представени пред научните среди от археолога Мечислав Доморадски през 80-те години на миналия век. Проф. Тодор Бояджиев, математик по професия, но отдаден на своето хоби – археологията, в началото на нашето столетие преоткрива мегалитното светилище. Проучвания се правят през 2008 и 2011 година. От изследванията става ясно, че светилището е съществувало повече от четири хилядолетия. Най-ранните следи от човешко присъствие са от края на V хилядолетие пр. н. е., т.е. от периода на късната каменно-медна епоха (халколитната епоха). Най-късните археологически материали пък датират от късноримската епоха (III-IV в. от н.е.). Най-многобройни са следите, оставени от траките през III-II в. пр. н.е. Има останки от  късната бронзова епоха (ХVI-ХII в. пр. н.е.) до късната античност (IV-VI в. от н. е.).

За района на Родопите са характерни така наречените скални светилища, разположени на скалисти върхове, където траките са изповядвали своите религиозни култове. По-известните са при белишкото село Бабяк, на връх Острец – Велинградско, при село Татул – Момчилградско, и на връх Ада тепе – Крумовградско. Светилището до село Долно Дряново също носи основните характеристики на скалните светилища, издигани от траките – каменни заграждения, депа за дарове в скални цепнатини и ниши, глинени олтари. Запазени са и множество правилно изсечени в скалите кръгли дупки, големи човешки стъпки и трон с култови сцени. Влиза се през т.нар мушилка (промушвачка) – изкуствено направен вход. Разкрити са основи на зидове. Много ценен е и глиненият олтар с врязана украса. Открити са глинени съдове, лампи, глинени тежести за стан и прешлени за вретена, железни оръдия на труда.

„Този природен феномен тепърва ще води туристи от цял свят насам. Затова го пазим като очите си. Назначили сме денонощна охрана, която да не допусне иманяри да съсипят уникалното светилище“, твърди кметът Башев.

https://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-07-27&article=418047

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.