Две божествени стъпки водят в Бегликташ

Споделете страницата!

 

Mистично каменно море със соларни знаци, скални късове, наподобяващи брачно ложе и женска утроба, се крие в полите на Странджа.
Най-вътрешното му свещено пространство е маркирано с почти еднометрови “божествени” стъпки, издълбани в огромни камъни – менхири.
Композицията от долмени се нарича Бегликташ и е била древно тракийско светилище. Намира се на 40 км от Бургас и на около 5 км от Приморско. Табела ще ви отклони от главното шосе и по черен път ще се озовете на българския Стоунхендж.
Дълго време тракийското светилище остава неизвестно за науката и хората.

“Достъпът дотам през 70-те и 80-те години е бил невъзможен, тъй като теренът е влизал в границите на ловната резиденция “Перла” на Тодор Живков”, разказва археоложката Цоня Дражева.
През 2002 г. тя и колегата й Димитър Недев започват проучвания на древния комплекс.
10 г. по-късно туристи и любители на мистичното преоткриват култовото място, чиито най-стари находки са от средата на третото хилядолетие преди Христа.

Светилището има централна част и два кръга около нея. Най-големият долмен се извисява на 12 м височина, дължината му е 9 м. Той наподобява утроба и според археолозите е символ на женското начало. Формата му потвърждава теориите, че комплексът е бил използван за обожествяване на Богинята майка.
До него е друг огромен камък, известен като Апостол Таш. Той се крепи само на две точки, а между тях се оформя ниша, в която спокойно могат да легнат трима души.

Историците допускат, че камъкът е довлечен тук от древните траки, които после изсекли и останалата досега ниша.
Освен като храм светилището е било използвано за календар и часовник. За това говорят специфични резки, издълбани в скалите, и каменна група, разделяща деня на части.
Слънчевият часовник “дебнел” сянката от главния камък, която падала върху следващите, разделяйки деня на шест отрязъка.
Пътят към най-сакралното вътрешно пространство е белязан от огромни “божествени стъпки”.

“Открихме ги върху заоблени камъни – менхири, всеки от които тежи около 100 т. Най-високият, заемащ северната точка в ритуалния кръг, е белязан с плитко изсечена на върха му “божествена стъпка”. Тя е с форма на човешко стъпало без очертани пръсти. Дължината й е 80 см, а ширината – 40 см”, споделя Цоня Дражева.
Заедно с колегите си тя открива същото по форма и размери очертание на срещуположната точка, но вече в подножието на скалната тераса.
Историците са изумени от факта, че и двете скални стъпки са прецизно ориентирани по посока изток-запад.

“Стъпките маркират свещено място, определено само за посветените. Единствено те са можели да участват в ритуалите там”, обяснява Цоня Дражева.
Според нея най-често такива скални отпечатъци са създадени, за да удостоверят присъствието на Бога и да докажат неговата поява. Те са характерни за религиозната символика на древните и идват от далечни времена, когато божествата нямали собствен облик.
Реликвите обаче сочат, че между тях е същестувало някакво единение. Показва го така нареченото брачно ложе в най-източната част на Бегликташ.
То представлява централен камък във формата на легло, своеобразните възглавници са ориентирани на изток.

Според учените върху него жрецът и жрицата ритуално представяли брака между бога Слънце и майката Природа.
Камъните около него са с издълбани вади за ритуални течности, използвани по време на мистериите. От птичи поглед са се очертавали различни соларни символи.
“Запазените сакрални елементи ни карат да мислим, че светилището край Приморско е реализация на универсалния модел на вярата, свързана с почитането на бога Слънце и богинята Майка”, посочва Цоня Дражева.

Обредите на тракийския орфизъм ясно личат и в своеобразния лабиринт от монолити в североизточната част на Бегликташ.
Той е с два изхода – ляв, свързан с мистиката и жреческата професия, и десен, който се асоциира с рационалното и прагматичното в живота.
Предполага се, че лабиринтът е служел за гадаене на бъдещето ипрофесията, към която ще се насочат младежите от племето.
За да стигнат изходите, те трябвало да преминат през различни изпитания. Едно от тях е промушване през тесен скален процеп, запазен и досега.

Той е с височина 6 м и ширина не повече от половин метър. Смята се, че само праведните и душевно чисти хора могат да минат през него.
“Тестът” се прави и досега и е един от задължителните елементи за туристите, които идват на Бегликташ.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1328611

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.