БИТКАТА ПРИ ФРИГДИЙ 394 Г. – СБЛЪСЪК МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

Споделете страницата!

Битката на река Фригидос

Битката на река Фригидос е битка която се е състояла в източните Алпи между армията на Източната римска империя под командването на император Теодосий Велики и армията на Западната Римска империя при император Флавий Евгений ( Флавий Евгений е римски император, узурпирал на трона на Западната Римска империя между 392 г. и 394 г..

Преподавател по реторика в императорския двор, Евгений дължи възкачването си на франкът Арбогаст, влиятелен военачалник и magister militum /командващ армията/ при управлението на Валентиниан II. На 22 август 392 г. младият император е намерен обесен в галската си резиденция във Виен, няколко дни след като е уволнил всесилния Арбогаст при бурен скандал. Арбогаст, който твърди че императорът сам е посегнал на живота си, в опит да прикрие участието си в неговото убийство, веднага издига за император своето протеже Флавий Евгений, образован, но слабохарактерен чиновник. Като император Евгений показва липса на собствена воля и е зависим от Арбогаст, който фактически се разпорежда с властта и ръководи армиите. Повлиян от интересите на патрициите и Сенатското съсловие, от чиито среди произхождал, Евгений започва възстановяването на Олтара на Победата и храма на Венера в Рим. Подновява финансирането и възстановяването на езически храмове. Макар и християнин, той става последния римски император който подкрепя езическия политеизъм. ) на 6 септември 394 г. Битката е краят на вътрешния конфликт в Римската империя, възникнал през 392 г. в резултат на това, че Евгений се възползва от имперската власт в западната част на империята. По време на битката узурпарят Еугений бива пленен и екзекутиран по заповед на Теодосий, който след това става единствен владетел на цялата Римска империя.

ПОЯВАТА НА КОНФЛИКТ

На 15 май, 392 г. в галийския град Виен, императора на западната римска империя Валентиниан II умира. Според една версия, той се самоубил, а от друга по-широко разпространена версия, той бил убит от командира на охраната си Арбогаст. Тронът на Западна Римска империя е бил свободен за 3 месеца. По установения ред, императорът на Източна Римска империя Теодосий става легитимен наследник на Валентин, който има правомощията да назначи нов наследник на император на Запад. Въпреки това на 22 август 392 г. секретаря Евгений е обявен за император без одобрението на Теодосий.
Предвид силната армия под командването  на Евгений Аргогаст, гражданската война между Източна и Западна римска империя изглеждала неизбежна. Не по-малко важен фактор е религиозната политика, преследвана от Евгений, който за разлика от християнския Теодосий допринася за възраждането на езичеството в Италия.

БИТКА

На 6 септември, 394 в подножието на източните Алпи при река Фригидус в съвременната Словения, на границата с Италия, се провежда обща битка. В някои публикации се твърди, че битката трае 2 дни, а във всички други източници описанието на битката се вписва в рамките на един ден.
Теодосий беше подготвил войниците в предните редици под ръководството на Гайна и след тях изпрати други варвари да се опитат да смажат врага с бързите си битки. Започнала много жестока битка. В хода на битката срещу силите на Евгений, се намесва природният феномен, вятърът от мразовития север побеждава врага с голяма и силна буря. Някои приписват бурята, която се издига след нощната молитва на Теодосий, по волята на апостолите.
Независимо от божествената помощ за времето, разширеното отцепване на войските на Теодосий от 10 хиляди мъже бива напълно унищожено от Арбогаст. Феодосия бива също убит. Когато с настъпването на тъмнината битката престана, император Евгений започва да разпределя награди на отличени войници. Армията на Теодосий била хваната в капана, а отрядите на Арбогаст, които заемали планинските височини в задната му част, можели да предотвратят отстъплението на армията на Теодосий.
Ситуацията за Теодосий била критична, само предателството на войските на Евгений разбива хода на събитията. В края на деня в тъмнината войниците на Теодосий нападат враждебния враг. Успяват да влязат в лагера на узурпара и в палатката му. Самият Евгений бива пленен и незабавно обезглавен. Главата му на копие бива показана на войските му, които в по-голямата си част отидоха при Теодосий с молби за прошка. Аргогастът избягал в планините, войниците го последвали, а той след това се намушкал за да избяга от плен.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ БИТКАТА

Император Теодосий за няколко месеца става единственият владетел на цялата Римска империя. Преди смъртта си през януари 395 г. той успява да назначи своя син, Хонриус, император на Западна Римска империя, поверявайки го на защитата на своя командир Стилихона. Стиликон, първо проявен в битката при Фригидус, става главнокомандващ на войските на Западна Римска империя и успешно възпира нападенията на варварите по империята в началото на петия век.
Победата на Теодосий в битката на река Фригидос най-накрая определя посоката на религиозното развитие на Западна Европа. Опитите на римската аристокрация за възстановяване на езическата религия в Италия се провалят. Войските на Евгений и Аргогаст воюваха под знамената с образа на езическия бог Херкулес, а победата над тях символизира победата над езичеството. Силните позиции на привържениците на Никейското вероизповедание (християнство) биват укрепени на Запад. Макар публикациите да сочат, че войските на Теодосий носят знамения с образа на християнския кръст, очевидец Клавдий Клавдиан описва войници на Теодосий при влизането си в Рим под значки с извисяващи се орли и знамена с бродирани дракони и змии.
В битката при Фригидус в войските на Теодосий участва и гот Аларик(Аларих I е роден на остров Пойке в областта на делтата на река Дунав. Баща му е благородник от рода на Балтите . По време на неговото раждане вестготите населяват, след бягството им от хуните, южния бряг на река Дунав в България. Още през 382 г. е водач на племенна група. През 394 г. е съюзник с източноримския император Теодосий I в битката при Аквилея (Aquileja) против узурпатора Евгений. След връщането на вестготските войски от Италия Аларих започва през 395 г. с инвазии против Константинопол и Гърция (396 г.), които източноримският император Аркадий прекратява с назначаването на Аларих за „Magister militum per Illyricum“ и му предлага място за заселване във важната префектура Илирия. Аларих въоръжава войските си чрез римски арсенали. След като хуните през 397 г. навлизат в областта на вестготите на Дунав, вестготите тръгват с Аларих и обсаждат Константинопол. Това не е по силите им, отдръпват се в Тесалия и през непазените Термопили във вътрешна Гърция. Това трае две години. Той ограбва Атика, пощадява Атина, която се предава без съпротива, напредва до Пелопонес, завоюва неговите най-важни градове Коринт, Аргос и Спарта. Тук свършва победоносният му поход. Генерал Стилихон помага за втори път на Аркадий и изтласква готите между планините на Фолое, на границата между Аркадия и Елис. Готите с трудности успяват да се спасят. Аларих и войските му пресичат Коринтския провлак и продължават с плячката си на север към Епир. Завладяването на Рим от вестготите 410 г. През 400 г. тръгва от Тракия за пръв път заедно с готския вожд Радагайз към Италия. През ноември 401 г. започва вълна от нападения в Италия с цел търсене на нови места за живеене на запад. Това води до договори с германите и противопоставяне на Стилихон, римска победа при Поленция (днес квартал Pollenzo в град Бра) на Великден, 6 април 402 г. (Битка при Поленция). Вечерта Аларих се оттегля в Лигурия. Голяма част от заграбеното богатсво на Балканите и жена му остават в лагера. Обсажда Милано и след неуспех при Верона, през 403 г. се оттегля в областта на Сава. През 408 г. Аларих завладява Панония и Норик и понеже неговото искане да получи там място за заселване не е прието, се стига до чести обсаждания на Рим. Три пъти Аларих тръгва на поход против Рим. Първия път успява през септември 408 г. да стигне до Рим, връща се обаче с огромна сума (5000 паунда злато и 3000 паунда сребро) и освобождаване на 40 000 роби. На 14 август 410 г. Аларих обсажда отново Рим. При третия път на 24 август 410 г. Аларих превзема Рим. Три дена вестготите грабят Рим, не нападат обаче църквите. Готите са ариани. Аларих отвлича Гала Плацидия, дъщеря на император Теодосий I и половин сестра на Флавий Хонорий. Опитът да преминат в житницата на империята, в Картаген, Африка, е прекратен от бурята в морето до Месина, унищожавайки голяма част от флотата на готите. По обратния път на север Аларих получава температура и умира 410 г. до Косенца в Калабрия. Неговите верни войни го оставят в река Бусенто до Косенца (Busento до Cosenza), при което пренасочват реката, погребват Аларих на дъното и отново връщат реката обратно. Така гробът на Аларих никога не трябва да се намери.), който една година след битката бива избран за лидер на своя народ в Тракия и Мизия. Готите под негова команда вдигат въстание срещу Империята, една от причините за това, смятат историците, е евентуалното недоволство в резултат на тежките загуби на Фригидус . Скоро Аларик се сблъска с бившия съратник Фригида Стилихон. Съдбата на генералите, които воюват за Теодосий и спечелила при р. Фригидус, бива трагична. Тимасий след смъртта на Теодосий бил заточен; Гот Гаин става главнокомандващ на византийската армия, но бива свален и убит през 400 г., а началникът на кавалерията Алън Саул умира в битката при Поленсия през 402 г. и Стилхон е екзекутиран през 408 г. Тази битка отбелязва една от повратните точки в римската история Рим се превръща в християнска държава.

Вашият коментар