Гай Месии КвинтДеций Траян Август, известен катоДеций Траян, произхождал от провинциално сенаторско семейство, което имало огромни владения в Ита¬лия. Той обаче бил роден ок. 190 г. [възможно и ок. 200 г.) в селището Будалия край Сирмий, недалеч от р. Дунав. По волята на съдбата Траян Деций е първият римски император, който загива със смъртта на храбрите на родната си балкан¬ска земя в далечната 251 г.

Къде лежат тленните останки на император Траян Деций

д-р Атанас ОРАЧЕВ (ДА-България)

П
рез 248 г. над венценосната глава на първия римски импе¬ратор с арабско потекло Филип I [244-249] надвиснали зловещи по¬литически облаци. На Балканите узур¬пира властта и намята порфира Пака-циан, а бойни отряди на северните тра¬ки – карпите [ведно със своите съюз¬ници), преминават на юг от река Дунав. Те сторили това, не само за да се на¬грабят, но и за да напомнят за себе си и договора от времето на Гордиан III [238-244]. Филип I боледувал тежко и решил да изпрати сенатора Траян Де¬ций в Подунавието. Самият Деций го бил убедил, щото не узурпаторите са страшни. Страшни били „готите“, на които не били изплатили годишните стипендии. Той получил извънредни военни пълномощия и скоро наше¬ствениците били отблъснати, узурпато¬ра Пакациан убили собствените му хо¬ра и в дунавските провинции бил сло¬жен ред.
Доволните легиони не закъснели да прогласят своя земляк за държавен глава на Римската империя. По този повод ромейският историк Зосим раз¬казва баснята като как някои импера¬тори не щели да посягат към върхов¬ната власт, но от немай къде се съгла¬сявали под натиска на войниците. Точ¬но така се случило и с Деций. Той дори пратил вест на Филип I и обещавал, като се върнел в Рим, да снемел от се¬бе си знаците за императорско до¬стойнство. Филип I обаче не вярвал в басни и се постарал добре да се под¬готви за решаващата битка, която двете страни си дали при Верона. Ду¬навските легиони – най-опитните бой¬ни контингенти на империята, изтръг¬ват победата и техният избраник Траян Деций през септември или октомври 249 г. официално е прогласен от Се¬ната за император.
Новият венценосец
усещал грозящите беди и полага уси¬лия да укрепи Рейнско-дунавския ли-мес (граница]. За зла чест тъкмо на Траян Деций се налага да срещне и лично да изпита силата на най-голя¬мата угроза, която оттук насетне стра¬ховито щяла да подрива устоите на римската държавност. В близост със североизточната граница на империя¬та наченала да се формира и да про¬явява извънредна агресивност разно¬родната готонска общност. Нападе¬нията на изграждащата се на своеоб¬разен „казашки“ принцип общност съвпаднали и с изострянето на поли¬тическата, финансовата и психологи¬ческа криза в Римската империя, коя¬то набирала ход през първата полови¬на на III век.
С леко перо мнозина историци свързват готонската общност един¬ствено с „източните германи“. От на¬личните данни единственото сигурно е, че в крайна сметка от готоните в перс¬пектива на римо-балканска, а сетне (и най-вече] на християнска основа се обособяват „вестготи“ („западни готи“, всъщност тервинги], „остроготи“ („из¬точни готи“, всъщност греугинги] и ма-логотите. Съюзилите се мощни и добре организирани северноирански (от траки и алани] и източногермански елитни групи още от 238 г. насетне започват систематично да преминават на юг от Дунав.
Приема се, че още след убийството на император Максимин I Тракиец [235-238), именно готите се появили и върлували в Бесарабия и Добруджа. Това изглежда да е било така, но изисква уговорката, че по правило се случвало винаги и едва след като кар-пите вече са предприели своето по¬редно нахлуване в римските земи. Ка¬зано подруг начин, готите се проявяват най-напред и именно като съюзници на основния римски враг в Долното Подунавие и Прикарпатието. Току-ре-чи по сходен начин – отново на анти-ромейска основа, ще се развиват след около хилядолетие и българо-куман-ските отношения.
С готски действия след първата четвърт на III век археолозите свърз¬ват и опожарените пластове в градо¬вете Олбия [край дн. Одеса) и Тирас [дн. Белгород Днестровский, рум. Акерман в Молдова). Бъдещите вест-готи/везиготи (от „вези“ – „добрите“) тервингите [буквално „горски хора“, което е равнозначно с по-късното древляни (?!) за някои от „склавините“) използвали ситуацията, за да се гру¬пират и в териториите на своите съюз¬ници карпите по десния бряг на р. Прут. Започнали да овладяват и Мунтения. По същото време греутингите (буквал¬но „блестящите“, бъдещите остготи) пък се стабилизирали около Средното Приднепровие. Сред тервингите за¬почнал един все още слабо изследван процес, който водел до специфично включване в тяхната общност и на значими части от групите, които оби¬тавали Горното Приднестровие.
Получили пряк достъп
до североизточната римска граница, през 250 и 251 г. готите начело с та¬лантливия конунг (равно на херцог, на българското войвода и на казашкото атаман) Книва и в здрав сговор с кар-пи, алани и други отвъддунавски общ¬ности с оръжие в ръка тръгват да ше¬тат в имперските граници. Йордан в „Гетика“ описва събитията от „готска“ гледна точка така:“… Книва, като раз¬делил войската на две части, повечето [от нея] изпратил да опустошава Ми¬зия, знаейки, щото и императорите я пренебрегват, и е лишена от защитни¬ци; самият той със 70 000 поел към Евсций [Ескус], иначе – към Нове [м. Стъклен, Свищовско].
Отблъснат оттам [от Ескус] от вое¬началника Гал, Книва отива при Нико¬пол [Никопол ад Иструм край с. Никюп, Великотърновско]- забележителен [град], който лежи близо до р. Ятра [дн. Янтра]… Когато там изведнъж се по¬явява император Деций, то Книва на¬края се оттеглил в районите на Хемус [дн. Стара планина], които се намирали наблизо; оттам, като потяга своята ар¬мия, той забързал към Филипопол [дн. Пловдив]. Като научава за неговото отстъпление, император Деций се прехвърлил през планинския хребет на Хемус и – за да окаже помощ на този град, пристигнал при Берое [тракий¬ското име на Августа Траяна, дн. Стара Загора]. Докато разполагал за почи¬вка уморените коне и хора, Книва със своите люде светкавично налетял върху му и – като унищожил римската войска, подгонил императора с нем¬ного [от обкръжението му], които се стремели да избягат обратно през Ал¬пите [погрешно вместо Хемус] в Ми¬зия, където тогава по границата стоял Гал с голям отряд. Като събира войска както оттам, така и от Уск [Ескус], Гал започнал да се готви за предстоящата война…“
Самият Йордан подчертава, щото към „готите“ още преди времето на Книва се присъединили освен бивши римски войници [с неизвестен произ¬ход] и тайфали, остринги, карпи, пев-

кини [една от трите известни групи ба-старни]. Освен указаните от Йордан общности приемливо е и присъствието на алани – най-страшните за времето си тежковъоръжени конни бойци. След това обаче Йордан говори единствено за „готи“.
Зосим пък в духа на старата тради¬ция архаизира, като именува римските противници в Подунавието „скити“. На свой ред Синкел доуточнява, щото то¬ва били „скити, именувани готи“. За Лактанций в „Смъртта на гонителите“ обаче Деций воювал и бил победен единствено от карпите:“… като се из-стъпил срещу карпите, които тогава били заели Дакия и Мизия, [Деций] ту¬такси бил обкръжен от варварите и унищожен [през 251 г.] с голяма част от войската – не могло даже да бъде удостоен с честа на погребението, но -лишен от доспехи и гол, както и подо¬бавало на враг Божи, лежал за храна на птици и зверове.“
Липсват сигурни данни
за числеността на бойната коалиция, нахлула в Мизия и Тракия през 250 г. Наличната информационна съвкуп¬ност разкрива, че тогава нашествени¬ците се разшетали единствено в тери¬ториите на Долна Мизия. Нейният на¬местник Требониан Гал съумял да ги отблъсне, но нямал нужните сили да ги преследва. Това позволява на Книва да обсади Никопол ад Иструм, където се било стекло голямо количество бе¬жанци. Деций оценява обстановката на Балканите и подготвя ответен по¬ход. Част от армията под командване¬то на неговия син цезар Херений Етруск навлиза в Мизия, а когато при¬стига и Деций, Книва бива победен при Никопол ад Иструм. Там, според Дек-сип, били сразени 30 000 от „скитите“. След това изтласкали и карпите от Да¬кия и венценосецът получава засви¬детелствания за 250 г. титул Дакийски Велик [Dacicus Maximus].
След сражението при Никопол ад Иструм Книва се оттегля в Хемус, а в историографията се дискутира дали той е останал там или се е изтеглил от¬татък Дунав. Налице са податки, че ко-нунгът ще да е презимувал някъде в източните дялове на Хемус. Районът на Източното Старопланиние и по-спе¬циално Камчийскиятлонгоз с Върбиш-кия и Ришкия проходи предоставяли добри условия за зимен бивак. Някои археологически находки подсказват възможността нашествениците да са станували в земите около Луда Камчия.

При всички случаи готският конунг ре¬шил да използва „втората“ част от вой¬ската, която бил отделил през 250 г. за бойните действия в Дакия,
Тези подкрепления навлизат в Ми¬зия през ранната пролет на следваща¬та 251 г. Атакувани били териториите на дн. Плевенско и Ловешко, за което свидетелстват наличните монетни съкровища. Набезите в Плевенско и Ловешко всъщност целели да отвле¬кат вниманието от основната посока на планирания удар. Тъкмо след тях готите неочаквано нахлуват в Тракия -не само през Троянския проход, но и през (или от] вече добре познатите им Ришки и Върбишки проходи.
Деций бил изненадан и поел към Тракия, но при Августа Траяна рим¬ските войски попадат в засада и са сразени. Понеже нямало как и с какво да попречи на нашествениците да върлуват и разграбват провинция Тра¬кия, венценосецът поел за Ескус в Ми¬зия. Целта била ведно с бойните сили на Требониан Гал и Херений Етруск да подготви военен капан на нашестве¬ниците, когато те тръгнат да се връщат с награбената плячка. Междувремен¬но, ако се съди по монетите, сразяват няколко [карпски?] вражески бойни части в Мизия и Херений е обявен за Август, а по-малкия син на Деций Хо-стилиан става Цезар. Съгласно изгот¬вения план, който целял да се устрои военен капан, мизийският наместник следвало да затвори с армията си гра¬ницата в Долното Подунавие, за да не можел Книва да премине отвъд нея с награбената в Тракия плячка и множе¬ството отвлечени пленници. Корпусите на Деций и Херений пък трябвало из¬ненадващо да нападнат нашествени¬ците, да ги разкъсат на части, след което да ги обкръжат и унищожат.
Решаващата битка
се развила около Абрит в Долна Мизия, а нейния ход изясняват сведенията на Йордан, след като се комбинират с дан¬ните на ромейските историци Зосим и Зонара. Първоначално Деций успял да разгроми два отряда на грабителите. Книва обаче в крайна сметка напада неочаквано с трети отряд и съумява да натика Деций в голямо блато. Там той [с голяма част от армията) свършва зем¬ните си дни със смъртта на храбрите. Два епиграфски паметника позволяват да се установи, че това е станало между 9 и 24 юни 251 г.
През 1954 г. виенският възпитаник археологът проф. Теофил Иванов от¬крива варовиков жертвеник с посвети-телен надпис на латински език с името на Абритус. Това му позволи по-късно със сигурност да локализира Абрит в местността Хисарлък край Разград, чиито руини дотогава се свързваха с тракийското Даусдава. За самия Абри¬тус пък се приемаше, че се е намирал в Добруджа. Оттук в науката господства¬ха мненията, щото отрядите на Книва се били изтеглили по пътя Филипопол -Берое – Анхиало и оттам поели по за-падночерноморския крайбрежен път, поради което Гал завардил устията на Дунава. Така за тази прословута битка се правеха не само погрешни локали¬зации, но и изводи за нейния ход.
Самата битка е описана с подроб¬ности от Зосим. Първоначално тя тръгнала добре за римляните: „Като се изстъпил срещу тях [скитите] Деций удържал победата във всички сраже¬ния, дори взел част от придобитата плячка и се опитвал да им отреже връ¬щането в родината, имайки намерение да ги изтреби напълно, за да не могат отново да се съберат и нападат.“ Стиг¬нало се дотам, че „скитите“ предложи¬ли да върнат цялата завладяна плячка, ако бъдат пропуснати да преминат на север от Дунав. Римският венценосец обаче бил уверен в крайната победа и отказал. Ако се съди по описанието на
Зонара, някъде по това време Деций ще да е поставил Гал „на брега“, а „сам той с останалата войска поел срещу варварите“. След това Зосим разказва за жестокия погром:
„Гал останал на брега на Танаис [в случая р. Бели Лом], а варварите, като се разделили на три части, поставили предния отряд в едно място, пред кое¬то се простирало блато. Когато Деций избил по-голямата част от тях, се при¬ближил вторият отряд, но също бил обърнат в бягство; тогава се появили близо до блатото немного хора от тре¬тия отряд. Когато Гал подал знак на Деций да се вдигне срещу тях през то¬ва блато, последният – непредпазливо настъпил вследствие непознаването на местността, затънал в тинята ведно със своята войска, и – засипван от¬всякъде с копия от варварите, загинал с околните, понеже никой не могъл да се спаси с бягство.“
В случая Зосим ще да е черпил от „Скитика“ на атинския историк Дексип, който бил съвременник на събитията и ще да е ползвал в недостигналото до наши дни описание на битката споме¬ни на участници в нея. Данни за случи¬лото се в силно заблатен участък на дн. р. Бели Лом, дава и Зонара. Налице са и податки, които позволяват да се установи къде точно е станало реша¬ващото сражение край Абрит, понеже Дексип назовава мястото „Форум Семпроний“.
Огледът на терена около р. Бели Лом ми позволи от топографска и па-леогеографска гледна точка да за¬ключа, че този Форум се е намирал някъде около брега на тогавашното голямо блато в землището на с. Дряновец. Блатото ще да се е формирало от раз¬ливи на р. Бели лом, която Зосим именува Танаис. Разливите съвпадат по време с т.нар. втора влаш¬ка трансгресия, която се развила през първата по¬ловина на III век. Именно в тресавищно блато край с. Дряновец загива Деций Траян. То ще да е останало непознато на римляните, защото най-вероятно се е формирало и като резул¬тат от земетръсната поре¬дица, която начева в 238 г. и завършва към 241/242 г. Локализацията на бла¬тото позволява да се уточ¬ни и как точно се е развил финалният етап на битка¬та. Ако се съди по едно мо¬нетно съкровище от По-повско, с третия отряд Книва е атакувал източния римски фланг и опиталият се да развърне армията Деций злополучно нагазва в блатното тресавище.
Особено важно е, че Дексип твърди, че тъкмо при Форум Семпроний, бил убит имп. Деций Траян. И Йордан известява, че: „То¬ва място и сега се нарича Дециев олтар, понеже там той [Траян Деций] преди битката принесъл бил из¬вънредни жертви на [тамошните] идоли“. Следователно Децие-вият олтар е идентичен с Форум Сем-проний. Самият Форум пък се е нами¬рал именно в землището на с. Дряно¬вец. Това проличава не само от палео-географските белези на района, но се доказва и от едно монетно съкровище. То е открито през 1952 г. и T. Гераси¬мов го обнародва като намерено „бли¬зо до р. Бели Лом“.
Съкровището се състои от 17 злат¬ни монети (солиди) и 539 сребърни ан-тониниани. Най-многобройни (440) са монетите на Траян Деций, съпругата му Херения Етрусцила и синовете му Хе-рений Етрсук и Хостилиан. Именно те „запечатват“ находката, която пред¬ставя военна каса, заровена в земята тъкмо преди битката от 251 г. Особено важно е, че наличните археологически материали от богатото на старини зем¬лище на с. Дряновец позволяват да се локализира на терена и точното място на Форум Семпроний/Дециев олтар. Тук обаче няма да дам името на мест¬ността, поради опасността останките му да бъдат разсипани от иманяри.
Злощастният край
на Деций Траян и Херений разкрил, че и римските императори могат да заги¬ват в битки не само на чужда, но и на родна земя. Събитието имало извън¬реден отклик в тогавашния свят и от психологическа гледна точка става допълнителен стимул за размаха на „варварските нашествия“. Съдбата на двамата венценосци кара големия ан¬глийски историк сър Едуард Гибън да напише, че те дават: „както в живота, така и в смъртта най-ярките примери на античните добродетели“. Неговият сънародник Майкъл Грант обаче си позволява да заяви, че „Деций не за¬служавал тази похвала.“
Тъкмо случилото се с Деций Траян и Херений Етруск обаче дава добрия пример, щото не само „злото“ е вечно. И добрите човешки идеи, за разлика от хората, не умират: те винаги оживя¬ват, стига някой да иска да ги въплъти в себе си и да стане тяхно олицетворе¬ние в борбата срещу същото това зло.
Време е да отдадем нужната почит на Траян Деций, който пада в битка срещу прототипите на татарските и казашките грабителски формирова¬ния. Предложената от мен локализа¬ция позволява точно определени ра¬йони в землището на с. Дряновец да се проучат чрез съответни електросон-дирания. Така с голяма доза вероят¬ност ще могат да се засекат метални¬те останки от въоръжението на рим¬ските бойци, които били избити и потъ¬нали в тресавищните части на тога¬вашното голямо блато. Реални са съ¬що така шансовете и техните тленни останки да се окажат добре запечата¬ни в блатните наслаги. Не е изключено дори да бъдат идентифицирани кости¬те на самия Траян Деций.