Блясъкът на древния Рим

Споделете страницата!

orig_326533_bg.jpg

Проф. дин Николай Овчаров

Някога Рим е бил център на света и му казвали Вечния град. Аз съм бил на много места, където са съхранени невероятни архитектурни паметници от славната империя. Познавам блясъка на Константинопол, на древния Ефес в Турция, на Петра и Гераса в Йордания, на Палмира в Сирия, на Картаген в Тунис, на безбройните римски градове по всички кътчета на Европа. Нищо обаче не може да се сравни с монументалността и величието на самия Рим. Когато го посетих за първи път, бях чувал, че паметниците от неговата антична история са напълно унищожени.. Да, наистина много от сградите и изящната декорация на имперската столица са били съсипани при варварските нашествия и по време на Средновековието. Никой обаче така и не успял да разруши могъщите тухлени стени, строени да съществуват хилядолетия.
Преди да поведа читателите по улиците на древния град – малко история. Според преданието римляните били потомци на предвожданите от героя Еней оцелели жители на превзетата от гърците Троя. Историкът Варон твърди, че Рим бил основан от откърмените от вълчица братя Ромул и Рем на 21 април 753 г. пр.Хр. Най-ранните археологически свидетелства за развито селище са наистина от VIII-VII в. пр.Хр.
През 750-510 г. пр.Хр. Рим бил монархия, а до 30 г. пр.Хр. станал република, управлявана от консули и Сенат. Вследствие на победите над съперника си Картаген в Пуническите войни той се утвърдил като първа сила в Средиземноморието. Закономерно при Октавиан Август се достигнало до създаването на империята, чиято западна част начело с Рим просъществувала до 476 г. Разцветът на държавата бил във II в., когато по времето на император Хадриан тя достигнала най-големите си размери. Столицата процъфтявала и населението превишило 1 млн. души. Последвали вътрешни размирици и варварски нашествия, довели до неколкократното разграбване на града през V в. След години на пълен упадък в 756 г. Рим станал резиденция на папата. На 20 септември 1870 г. някогашният имперски център бил обявен за столица на Италия.
И сега сърце на съвременния град е може би най-известната антична постройка – Колизеят (Колосео). Той е бил изграден при императорите Веспасиан и Тит от династията на Флавиите през 72-80 г. Празниците по откриването на Колизея траели 100 дни и по време на тях загинали множество гладиатори и диви животни. Според различни версии този най-голям цирк на древността получил името си за невероятните си размери или от стояла в близост огромна бронзова статуя на император Нерон.
Изкачвам безбройни стълби и излизам на околовръстния коридор в горната част. Бил съм на едни от най-големите амфитеатри в Римската империя като тези във Верона или в Ел-Джем, Тунис, но това, което виждам, ме разтърсва. Намирам се на върха на гигантска елипса, висока близо 50 м и с външни размери 188/156 м. Фасадите са на четири етажа, като всеки е ограден с по 80 арки, издигнати на мраморни колони с красиви капители. Предполага се, че Колизеят е събирал до 50 000 души.
Някога амфитеатърът е бил изцяло облицован с травертински мрамор, изящни статуи и хиляди декоративни детайли. Мраморни са били по-голямата част от седалките за зрителите. Цялото това великолепие е било унищожено през ХV-ХVI в., когато Колизеят буквално е бил превърнат в кариера, а почти всички прекрасни произведения от мрамор – изнесени. Днес са оцелели само няколко седалки, от които като далечно ехо се донасят възгласите на хилядната тълпа. Арената също липсва и се виждат оголените помещения отдолу, които някога са били невидими за зрителите. Там се намират килиите за гладиаторите, както и клетките, откъдето чрез специални приспособления са били извеждани навън дивите животни. Археолозите разкриха и цяла система от канали, пълнещи арената с вода, за да бъдат провеждани и цели морски сражения. Документално е известно, че първата навмахия била проведена през 80 г.
Тръгвам от Колизея към хълма Палатин, където се намират руините на дворците на римските императори. Вървя край богато украсената с релефи и статуи арка на Константин, издигната през 312 г. в чест на победата му над претендента Максенций. По ирония на съдбата тя се намира само на 200 м от огромната базилика на Максенций, чийто първи камък бил заложен от него, но строежът довършил победителят.
Минавам под останките на акведукта на император Клавдий и от югоизток на възвишението достигам до гигантските корпуси на дворците и термите от династията на Северите. По време на републиката на Палатин живеели римските аристократи, но Август наредил в самия център на хълма да бъде издигната негова резиденция. Непосредствено до нея се извисявали храмовете на почитани от римляните богове. Още през I в. били добавени нови корпуси, създадени по поръчка на императорите Тиберий, Калигула и Домициан от династията на Флавиите. Заедно с последните строежи на Септимий Север (193-212), монументалният дворец на повелителите на света добил своя окончателен вид. Сградите били богато украсени с разноцветен мрамор, статуи и релефи, а сред тях са разположени стадиони, градини, фонтани и езера.
Прекосявам величествените развалини и достигам до западната част на хълма. Оттам се открива не по-малко зашеметяваща гледка към центъра на древната столица – прочутия Форум Романо. Именно тук са били съсредоточени главните храмове и административни сгради на държавата. Спускам се по стръмния склон, минавам през издигнатата в чест на завоюването на Йерусалим (70 г.) арка на император Тит и крача по Свещения път. Зад мен остава грандиозният храм на Венера и Рома, издигнат през 121 г. от император Хадриан. Вляво е храмът на Веста, където, според легендата, се пазели предмети, донесени от Троя от самия Еней. Край него пък е ансамбълът на Дома на весталките – набираните от най-добрите римски семейства жрици на богинята.
Ето че пред мен се издига храмът на Божествения Юлий, построен от Август през 29 г. пр.Хр. на мястото, където е било кремирано тялото на великия Цезар. Тук излизам на същинския площад, обграден от двете колосални базилики Юлия и Емилия. Насреща се извисяват към небето колоните на храма на Сатурн – хранилището за знамената на легионите и декретите на Сената. Последният пък заседавал в съседната сграда на Курията, където се пазел Черният камък, отбелязвал гроба на Ромул.
Когато преминавам край издигнатата през 203 г. в чест на победата над Персия арка на Септимий Север, разбирам, че моето съзнание не може да побере повече информация и емоции. Тук е събрано необозримото величие на цяла една епоха. Трябва ми почивка, за да продължа на другия ден по улиците на древния Рим.


Императрицата отровителка

Едно от най-впечатляващите места на Палатин е Домът на Ливия. И днес в него са запазени много от стенописите и украсата на залите. Ливия Друзила (58 г. пр.Хр. – 29 г.) била съпруга на Август и първа императрица на Рим. Най-влиятелната жена на своето време била майка или баба на императорите Тиберий, Клавдий, Калигула и Нерон. За да обезпечи своето бъдеще и това на децата си, тя не се спирала дори пред политически убийства. Историкът Дион Касий твърди, че тя отровила даже самия Август, но това не е доказано от науката.
https://paper.standartnews.com

One thought on “Блясъкът на древния Рим”

  1. Уважаеми модератори, бихте ли най-любезно РАЗКАРАЛИ този тъпанар, психопат и псевдо-учен Н.Овч. от форума!?! Ако искате да губите, ама много да губите – дръжте си го тук. Благодаря ви 🙂 Е. Паунов.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.