Траки, славяни и българи във Византия

Споделете страницата!

 image7.jpg

Още при избора на място за столица на новата империя Константин Велики се колебаел между Сердика и ОСНОВАНОТО ОТ ТРАКИТЕ селище Византион. В крайна сметка положението на Византион на Босфора между два континента се оказало по-примамливо от известните в цялата империя минерални извори на Сердика.

Новообразуваната Източна Римска империя била МНОГОНАЦИОНАЛНА държава, в която гърците, както и римляните, били малцинство. Но макар че официален език бил латинският, древногръцката култура се ползвала с почит и голямо влияние. Процесът на елинизация, започнал в региона още по времето на Александър Македонски, продължавал и в римско време. Един от най-уважаваните гръцки историци и политици – акад. Панайотис Канелопулос пише следното [87]: „Римската империя, това е едно от най-удивителните явления в световната история, станала гръцка държава, където безшумно, без всякакъв натиск или съпротива се наложил елинският език и образование,но императорите, до момента в който Симеон пожелал да стане наследник на Константин Велики, НЕ СА БИЛИ ОТ ГРЪЦКИ ПРОИЗХОД, ако изключим МОЖЕ БИ Маврикий /582 – 602/, Ирина Атенейска /797 – 802/ и Михаил I /811 – 813/.“

Съществуват сведения, че заселването на славяни на юг от Дунав е започнало още през II – III век. В подкрепа на това твърдение говорят сведенията за племената карпи и костобоки. Според Е.Владиков [88] карпи и костобоки са славянски племена. Като такива те са обозначени и на картата на народите в Европа, приложена към II том на „Всемирная история“.

Първи се споменават костобоките. Те взели участие в Маркоманските войни, водени по времето на римския император Марк Аврелий /161 – 180/. Народите, живеещи северно от Римската империя се обединили срещу нея и неочаквано за римляните ги нападнали по цялата северна граница от Галия до Черно море. 11 години продължили войните. В крайна сметка Римската империя победила и се запазила от унищожение. В нашите земи действали главно костобоките. През 170 год. тяхната войска преминала Дунав при Силистра и стигнала на юг до Созопол и Малко Търново. Друга войска на костобоките през Ловеч и София достигнала римската провинция Ахея /в днешна южна Гърция/ [89].

Следващата вълна от нашествия започнала през 239 год. с нападение на карпите в Долна Мизия. То било свързано с образуването на Готския съюз. Вероятно карпите /те са дали името на планината Карпати/ са били членове на съюза. През 242 – 245 год. следват нови нападения на карпите, вече заедно с готи и сармати. До 248 год. римската власт успявала да поддържа някакъв порядък, но в посочената година границата буквално се пропукала. Нахлуванията станали масови. През 254 – 255 год. карпи, готи и бургунди стигнали до Солун, а през 257 – 258 год. – до Мала Азия. През 269 год. готите и техните съюзници навлезли в империята заедно с жените и децата си, явно за да се преселят тук. Най-сетне те били разбити край Ниш. Много от пленниците били заселени в опустошените от тях провинции. След битката при Ниш нашествията престанали, но през 272 год. римските власти заселват нови групи карпи южно от Дунав [90].

Д-р Ганчо Ценов [91] обръща внимание на името на военноначалника на Шкодра Бързимир, който се сражавал със готите през 377 год. според Амиан Марцелин. Името Бързимир според Г.Ценов не може да е друго, освен славянско. Според Ценов от славянски произход са били и военноначалниците Бауто и Арбогаст, които победили готите през 380 год. и ги накарали да сключат мир.

По онова време – около 360 – 370 год. се ражда големият пълководец на Източната Римска империя Ардабур. Около 400 год. на патриция Ардабур се родил син – Аспар [92]. През 424 год. Аспар воювал като командир във войската на баща си срещу Йоан, узурпатор в Италия след смъртта на император Хонорий. През 430 год. вече сам командва войска, с която се явил в Африка. През 434 год. Аспар станал консул. Той станал най-видната личност в империята. Човекът, направил такава главозамайваща кариера според Г.Ценов също принадлежи към нашите прадеди, макар че според други той е гот или алан. Ценов сочи и приликата между имената Аспар и Аспарух. Мойсей Хоренски даже е записал името на Аспарух като Аспар-хрук.

След смъртта на император Теодосий II през 450 год. сестра му, императрица Пулхерия се оженила за сенатора Марциан, РОДЕН В ТРАКИЯ през 391 год. След смъртта на Пулхерия тракиецът Марциан става едноличен император, но и той умира през 457 год.

През 457 год. за император бил избран Лъв I, произхождащ от тракийското племе беси. За това Йордан пише следното „Лъв, по потекло бес, бе направен от мощта на патриция Аспар от военен трибун на император“. Новият император обаче имал опасен противник в лицето на Василик, брата на жена му Верина. Според Г.Ценов Верина е „очевидно славянско име“. Според Прокопий Василик се стремял със всички сили към короната и се надявал лесно да я получи, тъй като си осигурил приятелството на Аспар. При качването си на трона Лъв I поел някакви ангажименти към Аспар, от които по-късно се отметнал. Вероятно това е накарало Аспар да се ориентира към Василик.

Лъв I организирал голям поход срещу Вандалското кралство в Африка. За командващ 100-хилядната армия бил определен Василик. Прокопий пише, че Аспар посъветвал Василик да щади вандалите,защото победата щяла да затвърди властта на Лъв I. В резултат вандалите запазили независимостта си, а Василик и Аспар били обвинени в предателство. Василик трябвало да моли императора за пощада.

Не било лесно да бъде отстранен Аспар,който имал собствена дружина от алани и готи и притежавал голямо влияние в Константинопол. Лъв I преселил в столицата голям брой исаври – войнствено племе от Мала Азия. От тях сформирал личната си гвардия и така осигурил властта си.За началник на гвардията императорът поставил исавъра Тарасикодиса, покръстил го, при което му дал името Зинон и го оженил за дъщеря си Ариадна. Сватбата станала през 458 или 459 год. 5 години по-късно Зенон станал Magister militum. През 470 год. той бил нападнат в Тракия и щял да бъде убит, но успял да избяга в Сердика. За това нападение бил обвинен Аспар. През следващата 471 год. Аспар бил убит в императорския дворец заедно със синовете си Патрициол и Ардибур. Трети син на Аспар се спасил с бягство. Спасил се и синът на Патрициол – Виталиан.

Лъв I водил тежки и продължителни войни с готи,хуни и вандали. През 468 год. в защита на свободните селяни издава три наредби, ограничаващи правата на едрата поземлена аристокрация.

След смъртта на Лъв I през 474 год. за император бил провъзгласен неговия внук /сина на Зинон и Ариадна/ под името Лъв II.Но скоро той също умрял и престола бил зает от баща му – исавъра Зинон. Чак до 488 год. новият император трябвало да се справя със заговори. Един от заговорите дори успял: през 475 год. на трона седнал Василиск – братът на бившата императрица Верина. Но през 477 година Зенон успял да си възвърне властта. Помежду безкрайните заговори императорът успял да спаси империята от остготите, като ги убедил да се насочат на Запад – към Италия.

След Зинон император станал Анастасий/491 – 518/. Той взел за жена вдовицата на предишния император – Ариадна. Така дъщерята на тракиеца Лъв била последователно най-близък човек /дъщеря, майка и съпруга/ на четирима императори.

През 505 година Виталиан, внукът на Аспар, започнал да организира населението на Скития и Мизия за война срещу император Анастасий. През 506 год. бунтовникът вече владеел провинциите Скития, Мизия и Тракия. Войската на Виталиан, набрана в посочените провинции се състояла според Теофан от ХУНИ И БЪЛГАРИ. Самият Виталиан бил роден в Мизия, където баща му Патрициол бил началник на федератите. Различните хронисти от онова време го определят като тракиец, скит или гет. Виталиан се явил пред стените на Константинопол със 60-хилядна армия. Той обявил, че идва да защити православната вяра и епископа на града Македоний, изгонен от Анастасий. След 8-дневни преговори Виталиан вдигнал обсадата на града, подлъган вероятно от някакви лъжливи клетви на императора. После това се изяснило и войната започнала отново. Виталиан нанесъл редица поражения на войските на императора. Той убил военачалника на Тракия Кирил и пленил племенника на императора Хипатий. През 515 год. имало помирение, при което Виталиан бил обявен за главнокомандващ войските /Magister militum/ на Тракия. Следващият император Юстин I /518 – 527/ потвърдил титлата му и го настанил в Цариград. През 520 год. Виталиан станал консул, но в седмия месец на консулството си бил убит от гвардейците на Юстин, понеже бил заподозрян в заговор.

Последният известен представител на рода на Ардибур е племенникът на Виталиан – Иоан. Той бил командир на 800 конници – българи на византийска служба. Воювал е в Африка против вандалите и в Италия срещу остготите под командването на прочутия Велизарий.

Г.Ценов [93] сочи като българин и Мундо – владетел на Илирия през VI век. Според него Мундо е роден около 470 год. Йордан пише следното: „Мундо, произхождащ от рода на Атила … бе завзел една кула от другата страна на Дунавския бряг, която се казва Херта и тук се провъзгласи за цар“. През 504 год. той се бие с готите край Сирмиум. През 505 год. побеждава 10-хилядна византийска войска на река Морава. Армията на Мундо се състояла от българи. По-късно той бил обявен от императора за военачалник на Илирия. През 532 год. Мундо спасил короната и живота на император Юстиниан I, като потушил въстанието „Ника“ заедно с пълководеца Велизарий. Мундо управлявал Илирия до 535 год. През тази година той разбил готите в Далмация и превзел Салона. Тогава голяма готска армия настъпила срещу него. Синът на Мундо – Мавриций излязъл на разузнаване с малък отряд, но се натъкнал на големи готски сили. В завързалото се сражение той бил убит. Като научил това Мундо нападнал и разбил неприятеля. Готите побягнали. В яростта, причинена от загубата на сина Мундо се впуснал в преследване, като убивал всеки, който му се изпречи насреща. По време на това преследване той бил ранен от бягащите готи и починал от раната си. През 540 год. като командир във византийската армия в Италия се споменава Теодимунд – внук на Мундо.

Траки по националност са били императорите Юстин I /518 – 527/ и неговият племенник Юстиниан I /527 – 565/. Според Прокопий [94] Юстин бил беден селски момък от Ведериана. Историците идентифицират родното място на Юстин /който тогава носел името Управда/ със село Таваличево – Кюстендилско. Според други Ведериана се намирала в околностите на Ниш. За да се спаси от бедността, Управда отишъл да служи като войник заедно с двама свои съселяни. Император Лъв I харесал хубавата им външност и ги задържал в дворцовата си стража. При Анастасий бъдещият император станал началник на гвардията. Може би тогава той сменил името си на Юстин, което според Г.Ценов е латинският превод на СЛАВЯНСКОТО име Управда. Със способностите си той станал и сенатор. След смъртта на Анастасий сенатът го избрал за император. По това време Юстин бил вече стар и взел при себе си своя племенник – Юстиниан. Постепенно Юстиниан поел властта над империята и започнал да управлява от името на чичо си. Когато старият император умрял, племенникът заел и трона му. Юстиниан I останал в историята като най-великият император на Източната Римска империя /Византия/. Той завладял Северна Африка, покорявайки Вандало-аланското кралство, покорил цяла Италия и част от Испания. Империята достигнала най-голямото си териториално разширение. Юстиниан I наредил изграждането на големи строежи: символът на Константинопол – прочутата „Света София“; големите цариградски храмове „Св. Сергий и Бакх“ и „Св. Ирина“; „Свети Димитър“ в Солун; храмове в Равена; много административни постройки, бани, водопроводи, крепости по границите, пътища. Заслужава отбелязване и законодателната дейност на Юстиниан – специална комисия от юристи издава редица сборници от закони и коментарии към тях.

За укрепване на границите на държавата императорът използвал тъй наречените федерати – другоплеменни пришълци, на които се разрешавало да се заселят в пограничните райони срещу задължението да служат на империята. Така в Илирия управлявал Мундо, за когото вече писахме. През 530 год. за стратег на Тракия бил назначен славянина Хилвуд. Той така усърдно бранел границата по река Дунав от собствените си сънародници, че те не смеели да преминават реката. Това продължило до 533 год., когато Хилвуд преминал с малък отряд през Дунав, но бил изненадан от голяма славянска войска и паднал в боя [95].

Прочутият византийски пълководец Велизарий бил тракиец. Според Прокопий той произхождал от Германия, „която лежи между Тракия и Илирия“. Според историците тази Германия е днешна Сапарева баня [96]. Впрочем, според описанията на Прокопий ПОЧТИ ВСИЧКИ военачалници на Bизантия от онова време са били федерати, произхождащи от Тракия. Самата войска на Велизарий е била събрана от Илирия и Тракия. А ето и националният състав на тази войска: българи, хуни, славини, анти, траки.

Като траки се сочат и императорите Юстин II, Тиберий II и Фока [97].През VII век в Балканските земи на империята нахлуват масово славяните от българската група. Те били така многобройни, че променили етническия облик на полуострова.Българските славяни станали мнозинство в земите на днешна България, Сърбия, Албания и Гърция. Владетелите на Източната империя в желанието си да разредят това славянско население на няколко пъти преселвали покорените от тях славяни в Мала Азия. Още през VII век били преселени толкова хора,че от тях през 688 год. била съставена 30-хилядна славянска армия за война с арабите. През VIII век нещата се развиват по същия начин. Голямата чумна епидемия от 746 година засегнала главно гърците в градовете. Славяните, живеещи изолирано в селата били запазени. „Цялата страна се ославянила“ пише Константин Багрянородни. Само през 762 год. във Витиния биват преселени 208 000 славяни. За онова време това е значителна част от общото население на Мала Азия. И там славянският елемент става значителен. За ролята на славяните в империята говори красноречиво фактът, че на 16.ХI.766 за Вселенски патриарх на православната църква бива избран Никита Славянин, управлявал делата на църквата до смъртта си на 6.II.780 година. На прицел идва и императорския трон – князът на велегезитите Акамир оглавява заговор срещу императрица Ирина.

Още от VII век започва бавен процес на асимилация на славяно-българското население на империята. На това население постепенно биват налагани гръцки език и гръцки имена. Благодарение на по-високото културно равнище на ЕЛИНИЗИРАНОТО население на империята, а също и на християнската църква процесът на асимилация на славяно-българите протича успешно. Затова днес спокойно можем да твърдим, че В ЖИЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ГЪРЦИ ТЕЧЕ НАД 50 % СЛАВЯНО-БЪЛГАРСКА КРЪВ. Няма друго разумно обяснение къде са изчезнали славяните, съставлявали някога болшинството от населението в земите на днешна Гърция.

Същевременно смятам че като говорим за произхода на съвременните турци и гърци е необходимо да се направи едно много важно пояснение: ВСЕКИ Е ТАКЪВ, ЗА КАКЪВТО СЕ СМЯТА ТОЙ САМ. Националното самосъзнание не се налага със закон. Турците са си турци, а гърците – гърци, след като те самите се считат за такива. Въпросът за произхода е нещо съвсем друго ! Така стоят нещата и с нашите братя от република Македония – Ние, българите трябва най-напред да признаем безусловно съществуването на македонски народ и македонски език. Едва след това имаме моралното право да обсъждаме произхода на македонците.

Важно място в историята на Източната римска империя заема въстанието на Тома Славянина. Тома е роден в Мала Азия. Той бил висш военен – боен другар на императора. През 821 год. вдигнал бунт. Патриархът на Антиохия го увенчал с императорска корона.От декември 821 година започва обсада на Цариград, за което получава подкрепа и от славяните в Тракия и Македония. В началото на 823 год. хан Омуртаг нападнал в гръб бунтовниците и ги разгромил. Тома Славянина се затворил в крепостта Аркадиопол /Люлебургаз/, но след 5 месеца бива пленен и екзекутиран.

Акцията на Омуртаг не е първата намеса на България в историята на империята. Активно участва във делата й синът на Аспарух – хан Тервел. През 705 год. той помага на сваления император Юстиниан II да си възвърне властта. През 717 год. грамадна арабска армия обсажда Цариград. Градът и империята биват спасени от армията на Тервел, който изненадал арабите и избил около 20 000 от тях. ХАН ТЕРВЕЛ СПАСИЛ ОТ АРАБСКО НАШЕСТВИЕ НЕ САМО РОМЕИТЕ, НО И ЦЯЛА ЕВРОПА. Запазени били от унищожаване християнската вяра и зараждащата се европейска култура. Западните историци отдават заслугите за това на битката край Поатие през 732 година. Но там Карл Мартел разбива значително по-малобройните западни отряди на арабите, които е трябвало да преминат през цяла Северна Африка, за да нахлуят в Европа през Испания. А край Цариград биват спрени и отблъснати основните сили на халифата.

Източната Римска империя приютява редица знатни бегълци от България. През 766 год. в нея трябвало да търси спасение сваления хан Сабин. През 777 год. го последвал и бившия вече хан Телериг. Те били приети добре в империята. Обявени били за патриции и получили владения, от които да се издържат. Третият син на цар Симеон I се опитал да отнеме трона на брат си Петър I и като не успял, също избягал в Цариград през 828 год. Той получил от император Роман I владение в Мала Азия.

След покоряването на България през 1018 год. Василий II положил усилия да приобщи българската аристокрация към империята. Много български боляри били настанени в арменските теми в Мала Азия. Траян, синът на последният български цар Иван-Владислав омъжил дъщеря си Мария за Андроник Дука – брат на император Константин Х. Тази Мария била описана от византийските хронисти като „най-красивата и най-умната от всички жени“. По този въпрос са единодушни Никифор Врений и Ана Комнина. Впрочем и самата Ана Комнина – една от най-известните писателки на средновековието е правнучка на Траян. Дъщерята на Мария и Андроник – Ирина станала съпруга на Алексей I Комнин. Така династията на Комнините била създадена и с българска кръв. Прапраправнучката на Ирина /наречена също Ирина – дъщеря на император Исак II Ангел/ се оженила за германският император Филип Хохенщауфен [98]. Чрез нея има по една капка българска кръв във почти всеки знатен западноевропейски род. Другият син на Иван-Владислав – Алусиан имал двама сина – Василий и Самуил. Василий се прославил с отбраната на Едеса от селджуците през 1068 год., а Самуил се отличил с потушаването на бунта на норманските наемници в 1069 и се сражавал заедно с император Роман Диоген в битката при Манзихерт. Дъщерята на Алусиан била жена на император Роман Диоген.

Между най-известните имена в историята на империята са тези на светите братя Кирил и Методий, знаменитият певец Йоан Кукузел – българин от Албания, пълководецът от ХIII век Михаил Глава и др.
След превземането на Цариград от кръстоносците Източната римска империя се разпаднала на три – Трапезундска империя, Никейска империя и Епирско деспотство. Цар Иван Асен II се сродил с двете основни сили – Епир и Никея. През 1225 год. той омъжил дъщеря си Мария за брата на Епирския деспот Тeодор Комнин – Мануил. След разгрома на Епирската войска и пленяването на деспот Теодор край Клокотница през 1230 год., Иван Асен поставил за деспот на Епир зет си Мануил. През 1235 год. друга дъщеря на Иван Асен II – Елена била сгодена за престолонаследника на Никейската империя Тодор. След известни перипетии – разваляне на годежа по политически причини и повторно събиране, те най-сетне се оженили. Тодор II Ласкарис бил император само 4 години – от 1254 до 1258 год. Все пак той успял да омъжи дъщерите си за монарси: Дъщеря му Ирина станала жена на българския цар Константин Тих /1257 – 1277/, а другата дъщеря – Мария се омъжила за Епирския деспот Никифор. Нещастна била съдбата на сина на Тодор II и Елена. Той бил провъзгласен за император след баща си под името Йоан IV /1258 – 1261/. Понеже бил още малолетен, му бил определен регент – Михаил Палеолог. Но регентът мечтаел да седне сам на трона. Михаил Палеолог изчакал удобен момент и затворил малкия император, като за по-сигурно го ослепил. Това предизвикало война с България, където била царица сестрата на Йоан – Ирина. Въпреки това Михаил успял да запази властта си и сложил начало на династията на Палеолозите.

В Епир Мануил и българката Мария продължили династията на Комнините. През 40-те год. на ХIII век деспот станал синът им Михаил II. Около 1270 год. той бил наследен от своя син Никифор /същият, който се оженил за Мария – дъщерята на Тодор II Ласкарис и Елена/. Друг син на Михаил II – Йоан станал господар в Тесалия. Но и двете държавици непрекъснато слабеели под натиска на външни врагове. До 1318 год. династията се прекъснала и в Епир, и в Тесалия.

One thought on “Траки, славяни и българи във Византия”

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.