Имало ли е друга България?

Споделете страницата!

orig_359793_bg.jpgД-р Георги Владимиров открива наши родственици край Волга.Такъв въпрос ще изненада мнозина. Защото всички са убедени, че на Дунав се намира държава, наречена България, и тя, както се пее в една много популярна песен, е „една, милата наша страна“. Но д-р Георги Владимиров иска да ни убеди, че освен нея е имало и друга България, разположена по бреговете на друга река. Това той прави в книгата си „Другата България на Волга“, излязла неотдавна в колекцията „България – загадка от вековете“ на издателство „Световна библиотека“. Наистина жителите на тази страна не носят нашето народностно име, но се оказва, че са наши близки родственици.Името на тяхната държава е ТатарстанЧаст е от днешната Руска федерация, а хората, които я населяват, се наричат татари. Дълги години те носят това несвойствено за тях етнополитическо и етнокултурно име и едва в последните години историческите изследвания доказват тяхното изконно българско потекло.Книгата на Г. Владимиров е прекрасно оформено издание, но не това е най-впечатляващо. В нея са поместени много цветни илюстрации, които отразяват отчасти оригинални архитектурни художествени паметници, отчасти умели възстановки на сцени от народния бит и обществено-политически живот на тази страна през нейната многовековна история. Те са подчинени на подчертана историчност, от тях безпогрешно може да се получи представа за културата, религията и ежедневието на хората, както и познания за най-значителни исторически събития. В това се състои и огромният познавателен характер на този труд.Безспорно на преден план стои разказът и негова отличителна страна е умелото съчетаване на строгите научни факти с живите и образни описания на един богат обществено-политически живот. Естествено това читателят може да види, разгръщайки страниците на книгата. Тогава той ще се запознае с историята на един народ и държава, която се създава след разпадането на Велика България на хан Кубрат в южноруските степи през средата на VII век.Интересно е да се отбележи, че Дунавската българска държава на хан Аспарух и Волжка България поддържат активни и многостранни връзки няколко столетия. Във връзка с това и друг път съм давал за пример на тази близост два показателни текста.В Х век руският княз Святослав се изповядваПред майка си той казва: „Не желая да бъда в Киев, желая да живея в Преславец на Дунав – там е средата на моята земя; там се стичат всички блага: от гръцката земя – злато, тъкани, вино и различни плодове, от Чехия и Унгария – сребро и коне, от Русия пък – кожи и восък, мед и роби“. Почти по същото време (ХI век) в старинна песен се прави аналогична похвала на волжките българи: „Вие наверно идвате от Булгар? Български коне яздейки, вие минавате дори през Хинда. Липови чаши с кехлибарен мед, фаянсови чаши за медовина, бисери, огърлици, рубини и сапфири – всичко тече към Булгар“. Така образно се е изявявала еднаквостта и близостта между двете български държави.Възниква законният въпрос – откъде идва различието в наименованията: българи и татари. Сериозните изследвания дават ясно да се разбере, че в годините на монголското и руското робство волжките българи са били наричани „разбойници“ или „чужди хора“ (тат ар) и това название остава и по-късно, та до днес. Опити да се върне старото народностно име е имало непрекъснато, но те са били неуспешни, за да се стигне до 25 юни 1920 г., когато е учредена Татарската Съветска република. Но през изминалите 90 години желанието на татарите за възвръщане на изконното и исторически оправдано име не престава. И най-сетне се увенчава с успех, макар и засега частичен. Съвсем наскоро в пресата се появи съобщението: „Последна минута. В Русия, във връзка с предстоящото преброяване, след почти 90 години, официално се възстановява в 21 варианта името „булгари“, българска народност за наследниците на волжките българи.Българските историци винаги са били причастни към проблемите на „булгарския народ“ на Волга. Няма да забравя подкрепата, която те им оказаха в последните десетилетия, особено в 1989 г., когато от печат излезе книгата на незабравимия проф. Алфред Хасанович Халиков „Татарският народ и неговите предшественици“. Посвещението, което той сложи на екземпляра, предназначен на мен, гласеше: „Дорогому другу праболгарина от праболгарина“ (На добрия ми приятел прабългарин от прабългарина).В наши дни сериозни усилия в изучаването на Волжка Българ
ия и нейната история полага младият ми колега Георги Владимиров. Неговите усилия получиха искрено признание от татарските историци и археолози. Това съвсем ясно изрази член-кореспондентът на Академията на науките на Татарстан Фаяз Хузин: „Появата на трудовете  на младия български учен може да се оцени като знаменателно събитие в нашата наука, своеобразен призив към сътрудничество с татарските учени“. А съвсем официално в една среща между българския министър на външните работи Ивайло Калфин и президента на Татарстан Минтимер Шаймиев последният персонално отбеляза приноса на Владимиров в проучванията на общата история на двата народа.Ето защо, подписвайки тези редове, искам да завърша с хубавата и правдива мисъл на автора от края на книгата „…знанието за другите често се превръща в познание за себе си“.http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-03-05&article=359793

Вашият коментар