Неизвестни селища от Римската епоха са локализирани край Варна

Споделете страницата!

Приключиха кратките сондажни проучвания в местността Ментешето край Варна, проведени от н.с. Александър Минчев и Теодор Роков от Археологическия музей в града. Целта беше да се изследва съществуващата на това място каменна структура и терена под нея. Тя наподобява долмен – характерни тракийски гробници от ранно-желязната епоха, които се срещат в Южна България.

Същевременно имаше съмнение, че структурата е нова, изградена преди 15- 20 години. Проучванията в дълбочина потвърдиха тази версия. Структурата над повърхността на земята е направена от каменни плочи, извадени от градежа на терена преди около 20 години при строежа на съществуващото наблизо голямо водохранилище

Под нея обаче в дълбочина се разкриха 3 основни периода на живот на това място. Най-ранният е римският – II – III век, с който се свързва откритата каменна настилка, вероятно част от двор на голяма сграда или римска вила. Тя е била унищожена към средата на III век при готското нашествие.

След няколко десетилетия на 20 см над откритата настилка са изградени основите на сграда, вероятно от края на III – IV век, която не е просъществувала дълго.
По-късно – през IX-X век тук е съществувало старобългарско селище. За това свидетелстват откритите – част от огнище и керамика с характерна украса.
Може би мястото е било обитавано от през XVIII-XIX век, тъй като се откриха фрагменти от керамика от този период.

Макар и кратки тези разкопки локализират със сигурност мястото на селища, изградени едно върху друго. За съществуването им досега само се предполагаше, съобщават от пресслужбата на музея.

http://www.dnesplus.bg

One thought on “Неизвестни селища от Римската епоха са локализирани край Варна”

  1. Селища от такъв малък тип се наблюдават на много мест в България като голяма част от тях се намират в землищата на съществуващите и в момента голям брой села.
    Локализирането и найменованията им за съжаление е нещо доста трудно тъй кото римските карти от това време отбелязват единствено съществеуването на по-големите селища, градове и крайпътни станции. Населението им обикновеенно е от земеделски характер и едва ли проучвания биха се намерили някакви надписи освен такива използвани като вторично употребени з аградежа на някоя малко по-голяма сграда, въпреки че повечето са изградени главно от подръчни материали и рядко се използва камък, а ако се използва такъв то той е бил единствено за основите на сградата. При българското средновековие, пък подробни карти не се правят а само някой византииски автори отбелязващи ъществуването на важни и стратегически крепости, главно за нападенията.
    Локализирането на по съвременните селища 17-19 век би бнило значително по-лесно като се изследват архивите и писанията на пътешествениците минали през територията на България по-топва време, който за щастие изготвят доста подробни карти схеми и обяснения на виденитя обекти.

Вашият коментар