Василиконите от Лютица

Споделете страницата!

 62-ioan.jpg

През размирните години на  XIII и XIV век Византия опитва да стабилизира пазара с нови монети
Понякога една счупена монета може да зарадва археолога повече от 10 цели. Зависи не от метала, а от това от какъв период е и колко рядко се среща. Бони Петрунова може да го потвърди след 4-годишни разкопки на крепостта Лютица край Ивайловград. Двата василикона, намерени на обекта, не са в блестящо състояние и все пак са събитие от нумизматична гледна точка. Такива монети просто няма как да предизвикат научна „инфлация“, защото са сечени само от края на XIII докъм 90-те години на XIV век.

„Някои ги наричат и базиликони, но според мен правилното название е „василикон“, защото на български език казваме „василевс“ на византийския император – обяснява Дочка Аладжова, нумизмат в Археологическия институт с музей при БАН. –   Другият вариант идва от английски език. Василиконите се появяват на паричния пазар при управлението на Андроник II, когато Византийската империя преживява трудни години и се нуждае от стабилизация. Повод за отсичането на първия василикон е обявяването на неговия син Михаил IX  за съимператор през 1295 г.“

Двете сребърни монети, открити при крепостната стена на Лютица, са с номинали половин и един василикон. За съжаление втората е натрошена на три части. Това не пречи да се разбере, че изображението срещу св. Димитър върху опаката страна е на император Андроник III (1325-1341 г.) . Двамата са в зрънчев кръг. На лицевата страна се разпознава Христос, седнал на трон, с лява ръка пред гърдите и с евангелие в дясната ръка.

Същите сюжети, но с император Йоан VI (1347-1354 г.)  може да се видят и на по-малкия номинал, който е по-добре запазен. Всъщност основните разлики са в теглото и размерите. По-ранната е с диаметър 18 мм и тежи 1.1 г. Другата е 13/19 мм и е по-лека с 0.46 г.

Такива монети вървят от 2000 долара до 2000 евро на търговете, но за отлично запазени екземпляри. В случая с Лютица по-важното е, че василиконите са намерени на територията на комплекс с дълъг „живот“ – от късната бронзова епоха до XVII век. Средновековният град между стените се разпростира на 26 дка и проучването му още не е приключило. Медна монета на цар Иван-Асен II и комплект от 5 средновековни екзагии (еталони за тежест) са сред другите по-интересни находки оттам.
имперски интриги

Андроник III  започва да управлява през 1325 г. като съимператор на дядо си Андроник II, с когото не му се иска да дели властта. Затова сключва таен договор с българския цар Михаил Шишман, женен за сестра му Теодора. Търновският двор обещава подкрепа срещу пари и погранични територии, но впоследствие се отмята. Михаил Шишман дори праща конница в Константинопол в опит да се възползва от суматохата и да отхапе по-голямо парче от разединената Византийска империя, но междуособиците затихват и Андроник III става самодържец. С идването на Иван Стефан на престола Теодора е изгонена, а брат є нахлува на българска територия, за да защити правата є. През 1331 г. цар става Иван Александър, който миролюбиво жени престолонаследника Михаил Асен за дъщерята на византийския император Мария. Андроник III остава в историята като първия василевс, използвал турски наемници за решаване на балкански междуособици.

Йоан VI Кантакузин отива още по-далече, като ги оставя да се заселят на полуострова. Той е сред регентите на малкия Йоан V  и временно му отнема властта след гражданска война, в която използва войниците на смирненския емир Умур, а българите са в противниковия лагер. През 1351 г., изплашен от агресията на османския султан Орхан, Кантакузин търси подкрепа в Търново и Иван Александър му я обещава, но под влияние на сръбския цар Стефан Душан се отмята  – така се проваля първият опит за общ фронт срещу турците. Йоан VI Кантакузин абдикира в полза на Йоан V през 1354 г. http://www.temanews.com

Вашият коментар